Успяхте ли да забравите и да продължите напред?

  • 5 749
  • 95
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 8 629
Колкото и компромиси да направиш, ако отсрещната страна не иска, няма как да спасиш ни брак, ни връзка.
И колкото,  по- бързо го осъзнаят жените в такова положение, толкова по- бързо ще си оправят в живота.
А най- важното е да не загубиш себеуважение и достойнство.

# 61
  • Мнения: 1 258
Мисля,че е време да си тръгнете. Аз не бих простила.

# 62
  • София
  • Мнения: 12 550
Този твой съпруг е лапнал по другата жена. В случая ти си лошата, че пречиш на любовта им. Но...или тя не го иска за сериозна връзка, или нямат къде да се обичат и чакат да се изнесеш да им освободиш терена. Така или иначе, вашето семейство в старата конфигурация мама, тате и дете е приключило. Събери сили и се самосъхрани, че имаш и дете да гледаш и да му формираш представите за семейство, щастие и достойнство.

# 63
  • Мнения: 753
Аз все още съм в шок 😳! Наглия се държи и зле с детето, но тя все още иска да спаси " семейството" ???😳 Обвинява нея, че си има любовник, жената виновна да се стигне до там?! Ами женО, време е наистина да си намериш любовник или по- скоро заместник на този плужек. Погрижи се за теб и детето и не чакай извинение ( макар и да получиш такова ) и се откъсни от тази гнила и отровна любов !

# 64
  • Мнения: 2 668
Той просто чака ти да си тръгнеш, за да си ти лошата. Даже на всички ще намекне, че си имаш ти любовник. Бас хващам.

# 65
  • Мнения: 7 349
Той очевидно й се подиграва. Само тя има илюзии, че ще си запази семейството.

# 66
  • Мнения: 473
Успях да простя и да забравя и продължихме напред. Обаче имаше тотален отказ от любовницата и никакво кръшкане повече. Но аз вътрешно наистина бях в мир със себе си, не ме гризеше нищо. Ти не си. В крайна сметка ние пак се разделихме, но по други причини. Има една граница, която не бива да се преминава, защото после нещата никога не са същите. Вие сте я преминали.  Съжалявам, но имаш боклук за съпруг. Той директно ти казва да се махаш, а ти стоиш?! Защо?

Хора, недейте обяснява за самоуважение и достойнство. Аз съм я играла тая игра. Надеждата, че бунака ще прогледне и ще те оцени, те съсипва и нито самоуважение, нито достойнство играят тука. На този етап това са празни думи за нея.

Авторке, сега ти изглежда като края на света, но не е. Взимай си детето и се махай, освободи терена на любовчията и новата, започвай на чисто. Има и други мъже, сигурно не ти се вярва сега, но е така. Аз съм на 46, гледам си детето сама почти десетина години вече, не съм нито първа младост, нито първа хубост, но ми се лепят мъже. И даже имам избор. Нямаш идея колко е хубаво да избираш сам за живота си. Това ти предстои, но трябва да направиш крачката, да си изживееш мъката и да стигнеш до този момент. Не става бързо и зависи само от теб.

Мисля че с коментара си удари право в десетката.Всички питат Защо стоиш още?
Надеждата за която говориш ме съсипва наистина.Стоя защото аз няма да се изнеса,поради причината,че ако аз си тръгна ,ще изкара мен че съм го напуснала и че аз съм тази с любовника.Той ще излезе жертвата.
Искам единствено той да има достойнството да си признае,че е сгрешил.Да не се крие и да ми вменява вина.Може би тогава наистина ще ми олекне поне малко.

# 67
  • Мнения: 7 349
А той какъв стимул има да го направи? Ходи да прави секс с друга, връща се при жена си, която най-вероятно му готви и чисти и дори го е освободила от задължението да се занимава с детето си (нали, защото той не иска). За него това положение е уин-уин.

# 68
  • Мнения: 473
А той какъв стимул има да го направи? Ходи да прави секс с друга, връща се при жена си, която най-вероятно му готви и чисти и дори го е освободила от задължението да се занимава с детето си (нали, защото той не иска). За него това положение е уин-уин.
Ако е истински мъж за какъвто се мисли и представя пред хората ще може да си признае грешката.
Ако наистина някога ме е уважавал,ще може да го направи.
Това дете не съм го създала сама.Това дете го създадохме с любов,изстрадахме го и двамата докато забременея.Само ние си знаем какво ни е било през всичките тези години заедно.
Когато един човек сгреши трябва да има достойнството да си го признае.
Може би аз живея с илюзията за това какво беше и не мога да приема какво ще бъде занапред,макар да знам че ще се разделим и ще си остана сама с детето,а той ще ходи да си го вее с другата.
Ако всичко в което се е кълнял през години и ако има поне малко уважение към мен не като негова жена (то е ясно ,че аз вече не съм му такава),но като майка на детето му и уважение към самото дете,ще седне и ще си признае.
За мен достойно е да имаш смелостта да си признаеш.

# 69
  • Мнения: 7 349
Стой и чакай тогава като ти е толкова акъла.

# 70
  • София
  • Мнения: 19 501
Какво има да признава още!?
Влюбен е, има връзка, не се крие. За него не е грешка.
Може би ти и детето сте грешка в очите му.
И явно или не го познаваш добре, или се е представял в различна светлина.

# 71
  • Мнения: 8 114
И кво като те изкара теб виновна? И кво като се изкара жертва? Кво от това? Кво ти пука кой бил виновен? Няма значение, жено! И а значение да си тръгнеш с гордо вдигната глава и достойнство. Пък той да си мисли и приказва каквото си иска. Тебе това не те засяга.
И аз съм "виновната". Аз си тръгнах, т е. поисках раздялата, пък той се изнесе. И кво? Ма нека съм виновната. Пука ми, че ми дреме на шмайзера кой кво си бил мислел и как представял нещата. Аз съм свободна и си знам истината! Това е важното

# 72
  • Мнения: 4 300
Ifka, ще се обадя като мъж.
Ти си си създала един образ на този човек. И верно, може би някъде в миналото той е бил онзи със достойнството, с принципите, с мъжкия характер. Но този човек се е изпарил. Влюбена жена понякога е абсолютен кон с капаци, но влюбен мъж е влак по нанандолнището без спирачки. Аз виждам този влак. И той не е в твоята посока. Но ти живееш с надеждата за извинение. Няма да дойде такова нещо. Последното нещо, което този човек мисли в момента е, че е виновен. Колкото по бързо го осъзнаеш, толкова по-малко ще си разрушиш психиката. Вложила си много и затова те и боли много. Даже да се извини, ти няма да забравиш. Ще си мислиш, че си простила, но и това няма да е. Приеми го така - все едно имаш гангренясaл крайник, крак, ръка... няма значение. Ако не го отрежеш това нещо ще съсипе останалата част на тялото ти. Не ти се разделя с него, но ампутацията е цената, която трябва да платиш. След това няма да си същия човек, раната ще е там, но ще оцелееш. Месеци, години ще минат, ще се научиш да живееш с новото си тяло и даже ще разбереш, че може да го управляваш по-добре от преди.
Това тяло е живота ти. Ампутирай гангрената.

Последна редакция: нд, 02 юни 2024, 04:32 от Абуто

# 73
  • Мнения: 3 181
Какво да признава, нали ти си го хванала? Зарежи тия глупости за уважението, принципите и достойнството. Човека има друга жена, ти си Седнала да мислиш, че теб щял да изкара виновна. Пред кого? Пред близките ви? Пред детето ви? Само да ти кажа, че детето ти няма да ти каже-благодаря, че го търпя за да имам баща. Ти вместо себе си да гледаш, ти си седнала и аз не знам какво да доказваш и на кого. Отначало ми беше мъчно за теб, но вече не. Знаеш, че има друга, че не те уважава ама търпиш. Ами окей, търпи си.

Последна редакция: нд, 02 юни 2024, 10:00 от Karina-88

# 74
  • Мнения: 1 706
А той какъв стимул има да го направи? Ходи да прави секс с друга, връща се при жена си, която най-вероятно му готви и чисти и дори го е освободила от задължението да се занимава с детето си (нали, защото той не иска). За него това положение е уин-уин.
Ако е истински мъж за какъвто се мисли и представя пред хората ще може да си признае грешката.
Ако наистина някога ме е уважавал,ще може да го направи.
Това дете не съм го създала сама.Това дете го създадохме с любов,изстрадахме го и двамата докато забременея.Само ние си знаем какво ни е било през всичките тези години заедно.
Когато един човек сгреши трябва да има достойнството да си го признае.
Може би аз живея с илюзията за това какво беше и не мога да приема какво ще бъде занапред,макар да знам че ще се разделим и ще си остана сама с детето,а той ще ходи да си го вее с другата.
Ако всичко в което се е кълнял през години и ако има поне малко уважение към мен не като негова жена (то е ясно ,че аз вече не съм му такава),но като майка на детето му и уважение към самото дете,ще седне и ще си признае.
За мен достойно е да имаш смелостта да си признаеш.

Огромният проблем, който ти не виждаш е, че той НЕ смята, че е сгрешил. За себе си той е прав, по негови си причини. Нито ще ти се моли, нито ще се извинява. Ще пострадаш обаче още, докато разбереш че той не е същия човек, който е бил досега. Така се получава, когато е влюбен в друга, все едно в тялото му се е вселила друга душа. И все пак, поискай му обяснение.

Общи условия

Активация на акаунт