Мислех че мога да простя ,заради семейството,заради детето.
- Публикувана: 31 май 2024, 22:28 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2024, 11:11 ч.
Успяхте ли да забравите и да продължите напред?
Било е семейство преди да се появи другата жена. Чакай той да скъса с нея пък тогава мисли за прошка иначе и да простиш днес утре той ще набере още неща дето ще имат нужда да се опрощават докато се умориш да го правиш. Спести си силите и му дръпни един сериозен разговор за развод и издръжка, ще го стресне повече от тая поезия за прошки и вайкане.
Съжалявам за това, което преживяваш, но прошка се дава на човек, който се е разкаял за действията си, поискал е прошка и се опитва по всякакъв начин да оправи отношенията ви. Тук такова нещо няма.
Има наглец, който не го интересува нищо, освен новата му тръпка.
Вдигни си гордо главата, събери се и помисли как ще си оправиш живота с детето.
Има наглец, който не го интересува нищо, освен новата му тръпка.
Вдигни си гордо главата, събери се и помисли как ще си оправиш живота с детето.
Той знае, че ти си наясно и продължава комуникация с нея? Защо?
Защото тя му е показала, че е навита на този вариант.
Защото, ако не е и му забие един шамар (в преносен смисъл, разбира се) със "Сори миУ, ама аз такова предателство не мога да простя, а дори извинение не получих" и си тръгне, има шанс онзи да осъзнае, че не иска да я губи и да се опита да я спечели. А тя седи, мълчи, знае за тях, той я унижава и оскърбява и нищо. Ми... страдай си тогава мълчаливо.
Писала съм го многократно - аз изневяра не бих простила - късам и приключвам. Един-еднинствено-едничък шанс има - да си тръгна и евентуално после да се върна, ако той ми признае, разкае се, приключи връзката със субекта и ми покаже, че съжалява и мога да разчитам на него. И пак не съм сигурна, че ще се върна, но при такова положение и поведение бих могла. Може би.
Ама да го хвана, той да отрича, после да си признае и да продължи да ме унижава така... не, не мога да си го представя даже. Аз се разведох с новородено бебенце, само, защото той имаше чувства и ми беше казал, без да има изневяра.
Ами ти щом си съгласна, живей си така. Сега, и на мен партньорът ми да ми покаже, че е навит на такъв вариант съответно аз не го обичам достатъчно, защото, ако го обичам и уважавам няма как да му причинявам това) и аз ще си действам.
Прост пример: Обичам баничка (образно казано, въобще не приравнявам ситуациите). Прието е,че партньорите не ядат банички, когато са във връзка, обаче аз искам. Ако обичам партньора си няма да ям баничка. Обаче, ако хапна и той с държанието си ми покаже, че е ок с това, ами... ще продължа да ям баничка!
Отивам да дочета.
Edit: Дочетох до края. Значи и чувство за вина вменява. Мамин сладичък!
Малееее, пускай молба за развод, вземи родителските права и го осъди за издръжка!
И да не си посмяла да се връщаш шроои него, ако подвие опашка!
Кажи ми, че всичко това се е случило преди 3-4 макс, защото в противен случай си голяма патка! Да, да, точно.
Защо му го позволяваш това?
Заплашва ли те?
Държи близките ти за заложници?
Иначе не мога да разбера.
Той знае, че ти си наясно и продължава комуникация с нея? Защо?
Защото тя му е показала, че е навита на този вариант.
Защото, ако не е и му забие един шамар (в преносен смисъл, разбира се) със "Сори миУ, ама аз такова предателство не мога да простя, а дори извинение не получих" и си тръгне, има шанс онзи да осъзнае, че не иска да я губи и да се опита да я спечели. А тя седи, мълчи, знае за тях, той я унижава и оскърбява и нищо. Ми... страдай си тогава мълчаливо.
Писала съм го многократно - аз изневяра не бих простила - късам и приключвам. Един-еднинствено-едничък шанс има - да си тръгна и евентуално после да се върна, ако той ми признае, разкае се, приключи връзката със субекта и ми покаже, че съжалява и мога да разчитам на него. И пак не съм сигурна, че ще се върна, но при такова положение и поведение бих могла. Може би.
Ама да го хвана, той да отрича, после да си признае и да продължи да ме унижава така... не, не мога да си го представя даже. Аз се разведох с новородено бебенце, само, защото той имаше чувства и ми беше казал, без да има изневяра.
Ами ти щом си съгласна, живей си така. Сега, и на мен партньорът ми да ми покаже, че е навит на такъв вариант съответно аз не го обичам достатъчно, защото, ако го обичам и уважавам няма как да му причинявам това) и аз ще си действам.
Прост пример: Обичам баничка (образно казано, въобще не приравнявам ситуациите). Прието е,че партньорите не ядат банички, когато са във връзка, обаче аз искам. Ако обичам партньора си няма да ям баничка. Обаче, ако хапна и той с държанието си ми покаже, че е ок с това, ами... ще продължа да ям баничка!
Отивам да дочета.
Edit: Дочетох до края. Значи и чувство за вина вменява. Мамин сладичък!
Малееее, пускай молба за развод, вземи родителските права и го осъди за издръжка!
И да не си посмяла да се връщаш шроои него, ако подвие опашка!
Кажи ми, че всичко това се е случило преди 3-4 макс, защото в противен случай си голяма патка! Да, да, точно.
Защо му го позволяваш това?
Заплашва ли те?
Държи близките ти за заложници?
Иначе не мога да разбера.
Казах му ,че ако поне малко уважение има към мен ,ще го направи наистина ,а не само на думи.
Казваше ,че е гузен.Не му вярвам.
Казва че дори и сега се чувства гузен заради това което прави,не му било лесно да спре.
Сведе контакта с детето до минимум,почти не прекарва време с него.Обяснява,че бил изморен и си ляга,а в същото време аз го чувам как говори с нея по телефона,а ние в другата стая с детето си играем.
Уж отива на работа ,защото трябвало по-рано да отиде днес,а в същото време моя приятелка го вижда с нея на кафе.Прибира се после и казва на детето Моля те ,тате,нека си почина малко,после ще играем,защото съм изморен,ама като ходеше по кафетата не беше изморен.
После вменява на мен вина,защото не може да си признае.
А аз няколко пъти му казах,че това не е мъжко поведение.И да се замисли ако той беше на мое място ,какво щеше да чувства сега.
Успях да простя и да забравя и продължихме напред. Обаче имаше тотален отказ от любовницата и никакво кръшкане повече. Но аз вътрешно наистина бях в мир със себе си, не ме гризеше нищо. Ти не си. В крайна сметка ние пак се разделихме, но по други причини. Има една граница, която не бива да се преминава, защото после нещата никога не са същите. Вие сте я преминали. Съжалявам, но имаш боклук за съпруг. Той директно ти казва да се махаш, а ти стоиш?! Защо?
Хора, недейте обяснява за самоуважение и достойнство. Аз съм я играла тая игра. Надеждата, че бунака ще прогледне и ще те оцени, те съсипва и нито самоуважение, нито достойнство играят тука. На този етап това са празни думи за нея.
Авторке, сега ти изглежда като края на света, но не е. Взимай си детето и се махай, освободи терена на любовчията и новата, започвай на чисто. Има и други мъже, сигурно не ти се вярва сега, но е така. Аз съм на 46, гледам си детето сама почти десетина години вече, не съм нито първа младост, нито първа хубост, но ми се лепят мъже. И даже имам избор. Нямаш идея колко е хубаво да избираш сам за живота си. Това ти предстои, но трябва да направиш крачката, да си изживееш мъката и да стигнеш до този момент. Не става бързо и зависи само от теб.
Хора, недейте обяснява за самоуважение и достойнство. Аз съм я играла тая игра. Надеждата, че бунака ще прогледне и ще те оцени, те съсипва и нито самоуважение, нито достойнство играят тука. На този етап това са празни думи за нея.
Авторке, сега ти изглежда като края на света, но не е. Взимай си детето и се махай, освободи терена на любовчията и новата, започвай на чисто. Има и други мъже, сигурно не ти се вярва сега, но е така. Аз съм на 46, гледам си детето сама почти десетина години вече, не съм нито първа младост, нито първа хубост, но ми се лепят мъже. И даже имам избор. Нямаш идея колко е хубаво да избираш сам за живота си. Това ти предстои, но трябва да направиш крачката, да си изживееш мъката и да стигнеш до този момент. Не става бързо и зависи само от теб.
Няма да успееш да го засрамиш, по-вероятно е да го озлобиш още повече. Щом обръща гръб и на детето, може да стигне до там и да започне да се заяжда с него, за да разкара теб.
Значи, въпросът е да не решиш да продължиш с опитите да го засрамиш, като вземеш да се откажеш от дялове от имущество, от издръжка и пр. - както правят много жени, мислейки, че мъжът и съседките ще им кажат евала.
Значи, въпросът е да не решиш да продължиш с опитите да го засрамиш, като вземеш да се откажеш от дялове от имущество, от издръжка и пр. - както правят много жени, мислейки, че мъжът и съседките ще им кажат евала.
Той знае, че ти си наясно и продължава комуникация с нея? Защо?
Защото тя му е показала, че е навита на този вариант.
Защото, ако не е и му забие един шамар (в преносен смисъл, разбира се) със "Сори миУ, ама аз такова предателство не мога да простя, а дори извинение не получих" и си тръгне, има шанс онзи да осъзнае, че не иска да я губи и да се опита да я спечели. А тя седи, мълчи, знае за тях, той я унижава и оскърбява и нищо. Ми... страдай си тогава мълчаливо.
Писала съм го многократно - аз изневяра не бих простила - късам и приключвам. Един-еднинствено-едничък шанс има - да си тръгна и евентуално после да се върна, ако той ми признае, разкае се, приключи връзката със субекта и ми покаже, че съжалява и мога да разчитам на него. И пак не съм сигурна, че ще се върна, но при такова положение и поведение бих могла. Може би.
Ама да го хвана, той да отрича, после да си признае и да продължи да ме унижава така... не, не мога да си го представя даже. Аз се разведох с новородено бебенце, само, защото той имаше чувства и ми беше казал, без да има изневяра.
Ами ти щом си съгласна, живей си така. Сега, и на мен партньорът ми да ми покаже, че е навит на такъв вариант съответно аз не го обичам достатъчно, защото, ако го обичам и уважавам няма как да му причинявам това) и аз ще си действам.
Прост пример: Обичам баничка (образно казано, въобще не приравнявам ситуациите). Прието е,че партньорите не ядат банички, когато са във връзка, обаче аз искам. Ако обичам партньора си няма да ям баничка. Обаче, ако хапна и той с държанието си ми покаже, че е ок с това, ами... ще продължа да ям баничка!
Отивам да дочета.
Edit: Дочетох до края. Значи и чувство за вина вменява. Мамин сладичък!
Малееее, пускай молба за развод, вземи родителските права и го осъди за издръжка!
И да не си посмяла да се връщаш шроои него, ако подвие опашка!
Кажи ми, че всичко това се е случило преди 3-4 макс, защото в противен случай си голяма патка! Да, да, точно.
Защо му го позволяваш това?
Заплашва ли те?
Държи близките ти за заложници?
Иначе не мога да разбера.
Казах му ,че ако поне малко уважение има към мен ,ще го направи наистина ,а не само на думи.
Казваше ,че е гузен.Не му вярвам.
Казва че дори и сега се чувства гузен заради това което прави,не му било лесно да спре.
Сведе контакта с детето до минимум,почти не прекарва време с него.Обяснява,че бил изморен и си ляга,а в същото време аз го чувам как говори с нея по телефона,а ние в другата стая с детето си играем.
Уж отива на работа ,защото трябвало по-рано да отиде днес,а в същото време моя приятелка го вижда с нея на кафе.Прибира се после и казва на детето Моля те ,тате,нека си почина малко,после ще играем,защото съм изморен,ама като ходеше по кафетата не беше изморен.
После вменява на мен вина,защото не може да си признае.
А аз няколко пъти му казах,че това не е мъжко поведение.И да се замисли ако той беше на мое място ,какво щеше да чувства сега.
Имах предвид 3-4 дни?!?...
Сори, авторке, но разбирам мъжът ти защо не те уважава. Ти сама себе си не уважаваш и му позволяваш да ти играе хоро на главата. И той с радост го прави.
Детето като порасне малко и разбира повече, ако сте в същата конфигурация (ако мъжът не е решил да заживее с другата), то също няма да те уважава. Не си за уважение.
Срам ме е, че има такива жени.
Детето като порасне малко и разбира повече, ако сте в същата конфигурация (ако мъжът не е решил да заживее с другата), то също няма да те уважава. Не си за уважение.
Срам ме е, че има такива жени.
Минаха 4-ри месеца откакто разбрах.В началото обещаваше ,че ще спре комуникацията,само че въобще не се случи.
Казах му ,че ако поне малко уважение има към мен ,ще го направи наистина ,а не само на думи.
А аз няколко пъти му казах,че това не е мъжко поведение.И да се замисли ако той беше на мое място ,какво щеше да чувства сега.
Казах му ,че ако поне малко уважение има към мен ,ще го направи наистина ,а не само на думи.
А аз няколко пъти му казах,че това не е мъжко поведение.И да се замисли ако той беше на мое място ,какво щеше да чувства сега.
Аз му дадох на моя бивш 6 месеца, тъй като не исках децата да преживеят шока баща им да ги зареже по средата на учебната година. И в този срок добре да помисли и да си даде сметка кое как ще става занапред. Авторке, уверявам те, това беше н а й - г о л я м а т а грешка в живота ми досега!!!!!!! От позицията на времето ти казвам, трябвало е веднага, веднага да го изгоня. Оня стана още по-нагъл, че даже ми се подиграваше накрая. Стиснах зъби и как съм го изтърпяла, и аз се чудя сега. Едва когато една вечер му събрах багажа в чантите, докато е на разходка с любимата, едва тогава на него му светна лампичка и се появи някаква мисъл, какво аджеба ще стане със семейството му. Но никакво съжаление, никакво разкаяние не е имало от негова страна. Камо ли извинение. Взе си багажчето и се изнесе. След около 3 месеца имаше някакви опити за завръщане, но неубедителни, така да се изразя
Той така и не се събра с любовницата си в крайна сметка.Недей да търпиш. Говори с него, директен разговор, как той вижда бъдещето ви като семейство. Недей да си мълчиш и да чакаш, това ще те съсипе, докато оня си живее живота. Много е тежко, много е трудно докато се изяснят всички въпроси, но поне ще знаеш какво да правиш с живота си. Не го оставяй да си играе игричките на твой гръб, защото ще рухнеш психически!
Аз съм като Хайспийд. Успях да забравя и да простя искрено. После не натяквах, не дебнех, не ровех из телефони. Не беше нужно - щях да усетя на секундата, ако се беше случило отново. И първия път усетих, но детето ни беше още бебе и постоянно влизахме в болница, та нямах много време да размишлявам. Той пък имал много свободно време и така го запълнил. В крайна сметка се разведох години по-късно по други причини, продължих напред и не съжалявам за дадения шанс. Той се издъни по други параграфи, но аз си тръгнах с чистата съвест, че направих всичко по силите си да закрепим брака си.