Не бих искала да бъде военен, защото не искам да му се налага да убива хора или да го убият. Не бих искала и да бъде политик или вълк от Уолстрийт. Всички занимания, които нарушават общоприетия морал под някакъв претекст намирам за нежелани и вредни за нормалния човек, когато ги упражнява.
- Публикувана: 1 юни 2024, 04:09 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2024, 07:54 ч.
Какво не бихте искали да работят децата ви един ден?
Не бих искала да работи някъде, където ще я потискат, но това зависи от избора на работното място, а не до определена професия. Имам момиче, но ако имах момче, не бих искала да е професионален военен. Също бих искала(но това зависи и от нейното желание) да работи нещо, което да й дава финансова не зависимост, а не само за престиж. И да е нещо, което да й допада, да може да ходи с желание за работа. Конкретно за моето дете мисля, че са по-подходящи някакви професии, които да не са свързани със спешни крайни срокове, а са по-творчески, но това е към момента, след няколко години може тя се промени като характер и нагласи, все пак е само на 14.
Много интересен въпрос и съм сигурна, че всеки родител си го е задавал.
Моето дете се интересува много от танци и спорт, много е отдадена и виждам колко е щастлива. Не си и помислям за кариера на професионален спортист и не я насърчавам в тази посока. Спортът е чудесно хоби и се надявам да го запази и в зеяла възраст.
Мнението ми е същото и за артистичните професии, както и медицинските. Последните са престижни, доходоносни и така нататък, но да се занимава цял живот с болести и болни хора-не бих насърчавала изначално.
Моите критерии за професия, понеже е момиче, е да може в бъдеще самостоятелно да е в състояние да издържа себе си и едно дете. Това ми набиваха моите родители в главата от дете, намирам съвета за успешен и го предаваме и на нея. В рамките на такива професии да си избере каквато иска.
Ако Бог, Съдбата, Кармата, Звездите, Късмета и каквото и да е друго са нейна страна и животът ѝ предложи спокоен живот с добър партньор- не бих била по-щастлива като майка.
Моето дете се интересува много от танци и спорт, много е отдадена и виждам колко е щастлива. Не си и помислям за кариера на професионален спортист и не я насърчавам в тази посока. Спортът е чудесно хоби и се надявам да го запази и в зеяла възраст.
Мнението ми е същото и за артистичните професии, както и медицинските. Последните са престижни, доходоносни и така нататък, но да се занимава цял живот с болести и болни хора-не бих насърчавала изначално.
Моите критерии за професия, понеже е момиче, е да може в бъдеще самостоятелно да е в състояние да издържа себе си и едно дете. Това ми набиваха моите родители в главата от дете, намирам съвета за успешен и го предаваме и на нея. В рамките на такива професии да си избере каквато иска.
Ако Бог, Съдбата, Кармата, Звездите, Късмета и каквото и да е друго са нейна страна и животът ѝ предложи спокоен живот с добър партньор- не бих била по-щастлива като майка.
Като цяло българския манталитет е - учи мами за да не работиш. Кой знае какви професии ще изникнат.
Не искам да е общ работник и да работи за български мазен експлоататор.Добре че има двойно гражданство.
Не искам да е общ работник и да работи за български мазен експлоататор.Добре че има двойно гражданство.
Естествено, че професия на военен ще е най не предпочитана от майките, като знам и аз какво причиних на майка ми с това ми желание. Разбира се има значение от конкретната длъжност, защото военен е доста обширно понятие и обхваща много на брой длъжности вкл щабни в различни родове войски или на специалисти нямащи пряко участие в евентуални военни действия.
Сега, когато съм от другата страна признавам, че и на мен не би ми било приятно моите момчета да изберат такава професия, но е възможно да се случи. Не бих ги спирал категорично, за момента нямат такива желания, но са и още малки и е възможно това да се промени.
Друго, което не бих искал е работа и живот в чужбина, при всичко налично тук и възможностите, които имаме нашето семейство би било глупаво.
Сега, когато съм от другата страна признавам, че и на мен не би ми било приятно моите момчета да изберат такава професия, но е възможно да се случи. Не бих ги спирал категорично, за момента нямат такива желания, но са и още малки и е възможно това да се промени.
Друго, което не бих искал е работа и живот в чужбина, при всичко налично тук и възможностите, които имаме нашето семейство би било глупаво.
Какво не бихте искали да работят децата ви един ден?
Въпросът ми не за е дейности, които са незаконни, а просто за професия, която не бихте желали децата ви да упражняват.
От къде ми дойде въпросът. Преди около месец имах сервизно обаждане за криминална лаборатория - като FBI (ФБР), но на щатско ниво. За моргата на въпросната институция. И понеже вече съм бил там, знаех че има помещения, в които не искам да влизам, и вътрешни прозорци където не искам да гледам. Работата ми за щастие позволява да избягна всички тези гледки. Но докато бях там дойде група от 15-20 деца, явно завършващи сега гимназия, които са се записали за някакъв тур с евентуална бъдеща цел да работят като криминални работници. И жената, която беше като туроператор още в началото им каза - "Знаете, че това не е Холивуд. Всичко, което ще видите и виджате се е случило на някого. Ако не се чувствате добре, кажете - няма нужда да се правите на герои, не е срамно. Просто ще изчакате отвън, а ако не се чувствате добре ще повикаме някой да ви съпроводи, и евентуално ако трябва да ви се даде някакво успокоително. И най-странното, което после забелязах беше, че повечето от хората работещи там бяха млади (за мен) жени, на около 25-35 годишна възраст, които влизаха и излизаха от лабораториите усмихвайки и шегувайки се.
И тогава си помислих - аз не бих искал децата ми да работят нещо такова. Знам, че и лекарите са свидетели на какви ли не гледки, но там поне се опитваш да спасиш или удължиш нечий живот. Имам племенник, който иска един ден да стане политик. И го иска абсолютно безкористно, защото като всеки млад човек си мисли, че може да подобри света. Умно момче е и има потенциал за нещо, което би направило живота му поне от финансова гледна точка по-лесен, но той си е наумил, че може да влезе в политическата помия и да успее.
Въпросът ми не за е дейности, които са незаконни, а просто за професия, която не бихте желали децата ви да упражняват.
От къде ми дойде въпросът. Преди около месец имах сервизно обаждане за криминална лаборатория - като FBI (ФБР), но на щатско ниво. За моргата на въпросната институция. И понеже вече съм бил там, знаех че има помещения, в които не искам да влизам, и вътрешни прозорци където не искам да гледам. Работата ми за щастие позволява да избягна всички тези гледки. Но докато бях там дойде група от 15-20 деца, явно завършващи сега гимназия, които са се записали за някакъв тур с евентуална бъдеща цел да работят като криминални работници. И жената, която беше като туроператор още в началото им каза - "Знаете, че това не е Холивуд. Всичко, което ще видите и виджате се е случило на някого. Ако не се чувствате добре, кажете - няма нужда да се правите на герои, не е срамно. Просто ще изчакате отвън, а ако не се чувствате добре ще повикаме някой да ви съпроводи, и евентуално ако трябва да ви се даде някакво успокоително. И най-странното, което после забелязах беше, че повечето от хората работещи там бяха млади (за мен) жени, на около 25-35 годишна възраст, които влизаха и излизаха от лабораториите усмихвайки и шегувайки се.
И тогава си помислих - аз не бих искал децата ми да работят нещо такова. Знам, че и лекарите са свидетели на какви ли не гледки, но там поне се опитваш да спасиш или удължиш нечий живот. Имам племенник, който иска един ден да стане политик. И го иска абсолютно безкористно, защото като всеки млад човек си мисли, че може да подобри света. Умно момче е и има потенциал за нещо, което би направило живота му поне от финансова гледна точка по-лесен, но той си е наумил, че може да влезе в политическата помия и да успее.
На описаното място аз не бих работила, но ако детето ми много иска да работи подобно нещо вероятно няма да се опитвам да разубеждавам.
Искам да работят това, което ги прави щастливи.
Двете ми големи дъщери вече работят. Имат професии, които никога не съм си представяла, защото са далеч от семейните традиции. Ветеринарен лекар и медицински лаборант са. Третата иска да стане преподавател. Не съм го мечтала, но не бих я спряла никога. Момчетата ни са малки, та не знам как ще ги завърти живота.
Само се моля да не работят нещо, с което да си рискуват живота. Иначе и в морга нека, щом ги влече. Патолозите вършат много ценна работа.
Във връзка с военните, снощи гледах репортаж, в който даваха баща и син. Бащата е механик на самолети. Поддържа и подготвя самолета, на който неговият син пилот се качва, за да воюва и да защитава родината си, а в момента са във война. Бащата остава на земята и държи контакт през слушалките, за да предупреждава сина си дали се приближава вражески самолет, дали има сигнал за обстрел и т.н. И всеки път си представя как чува смъртта на детето си, но няма право да го спре, защото това е призванието му. Разбрах го напълно и ми се скъса сърцето за него.
Двете ми големи дъщери вече работят. Имат професии, които никога не съм си представяла, защото са далеч от семейните традиции. Ветеринарен лекар и медицински лаборант са. Третата иска да стане преподавател. Не съм го мечтала, но не бих я спряла никога. Момчетата ни са малки, та не знам как ще ги завърти живота.
Само се моля да не работят нещо, с което да си рискуват живота. Иначе и в морга нека, щом ги влече. Патолозите вършат много ценна работа.
Във връзка с военните, снощи гледах репортаж, в който даваха баща и син. Бащата е механик на самолети. Поддържа и подготвя самолета, на който неговият син пилот се качва, за да воюва и да защитава родината си, а в момента са във война. Бащата остава на земята и държи контакт през слушалките, за да предупреждава сина си дали се приближава вражески самолет, дали има сигнал за обстрел и т.н. И всеки път си представя как чува смъртта на детето си, но няма право да го спре, защото това е призванието му. Разбрах го напълно и ми се скъса сърцето за него.
Готвач на топла витрина и въобще готвач. Въпреки рекламните предавания в тази област, това е адски скапваща професия.
Също и нещо подобно, изтощително, на смени от типа на лекар в спешното, полицай на първа линия.
Въобще не им пожелавам професии, в които нямат време за личен живот. Напоследък се запознах с доста такива хора - това е пагубно за психиката и живота въобще!
Също и нещо подобно, изтощително, на смени от типа на лекар в спешното, полицай на първа линия.
Въобще не им пожелавам професии, в които нямат време за личен живот. Напоследък се запознах с доста такива хора - това е пагубно за психиката и живота въобще!
Понеже този мач за мен е свирен вече – синът ми отдавна си е избрал професията, ще се спра на няколко други важни момента.
Финансовата независимост е много важна, особено днес, но това, което едно време ни съветваха по-възрастните, също важи с пълна сила – поне аз лично съм се убедила, че е така: не е важно колко пари изкарваш, за да си щастлив, а да ти стигат. Въпросът е леко философски, свързан е с човешката ненаситност, с това, че не е добре парите от средство да се превърнат в цел, че в гоненето на парите може да загубиш много по-важни неща – здраве, любов, семейство, приятели... И т.н., и т.н.
Друго мое наблюдение, в което също съм абсолютно уверена, защото съм го изпитала лично, е, че за да се чувстваш добре на работа, да ходиш с желание и да работиш с удоволствие, не зависи толкова от професията и от самото естество на работата, а най-вече от хората, с които работиш.
Финансовата независимост е много важна, особено днес, но това, което едно време ни съветваха по-възрастните, също важи с пълна сила – поне аз лично съм се убедила, че е така: не е важно колко пари изкарваш, за да си щастлив, а да ти стигат. Въпросът е леко философски, свързан е с човешката ненаситност, с това, че не е добре парите от средство да се превърнат в цел, че в гоненето на парите може да загубиш много по-важни неща – здраве, любов, семейство, приятели... И т.н., и т.н.
Друго мое наблюдение, в което също съм абсолютно уверена, защото съм го изпитала лично, е, че за да се чувстваш добре на работа, да ходиш с желание и да работиш с удоволствие, не зависи толкова от професията и от самото естество на работата, а най-вече от хората, с които работиш.
Друго, което не бих искал е работа и живот в чужбина, при всичко налично тук и възможностите, които имаме нашето семейство би било глупаво.
Аз пък точно обратното. Писала съм много пъти, че ако не са старите ни родители с тази държава и този народ не ни свързва вече много. Левичарство (и съответно гласуване), русофилство (и пак съответно гласуване), неспазване на дисциплина и правила, тарикатлъци, бизнесът в голяма степен е окупиран от ченгета и политици... Като знам с какви хора съм работила много ми се искаше моето хубаво и умно дете да не работи за такива. А и тук няма толкова какво да работи с нейната професия. Та сме я окуражавали да се изучи навън и да остане. За сега е така.
Аз много внимателно написах "държавата", а не "страната" 
Освен това за омраза е трудно да се говори, никога не съм се срамувала, че съм българка. И ми е мъчно за страната и искам да се оправят нещата, но като хората не го искат? Изморих се да чакам и нямам никакви надежди, че има шанс да се оправим. Като гледам май даже има шансове да става по-зле.
Освен това за омраза е трудно да се говори, никога не съм се срамувала, че съм българка. И ми е мъчно за страната и искам да се оправят нещата, но като хората не го искат? Изморих се да чакам и нямам никакви надежди, че има шанс да се оправим. Като гледам май даже има шансове да става по-зле.