Публикувана: 1 юни 2024, 04:09 ч.
Последно мнение: 2 юли 2024, 07:54 ч.

Какво не бихте искали да работят децата ви един ден?

15 966
398
1

# 30 1 юни 2024, 14:01 ч.

София
Мнения: 18 565

Аз пък вярвам, че всеки е добре да се развива там, където му харесва.
Аз обожавам страната, но съм живяла десетилетие навън и поне още едно се надявам да изживея, ако сме живи и здрави. Че дори искам старостта да си изживея на нашето Черноморие след 20-тина години, подобно на родителите ми и свекървите ми.
Две от децата ми живеят на съвсем различно място. Третото мечтае за четвърто място. Никога не бих ги спряла, достатъчно лесно е да се иде навсякъде вече и да стигнеш бързо до близките си, където и да са.
И навсякъде кадърният човек може да се справи добре. Важно е какво търси и какво намира.

# 31 1 юни 2024, 14:05 ч.

Мнения: 14 157

Обикновено тези,които са против работата и живеенето в чужбина,са хора уредили се на високоплатена служба или благ бизнес в България... Laughing

# 32 1 юни 2024, 14:24 ч.

Мнения: 4 129

Тези от вас, които са живяли винаги в България, но имат деца в чужбина сигурно са се сблъскали с това, с което с сблъскват и моите родители. Едното е, че с възрастта осъзнават колко е трудно да се виждаш с децата веднъж на година, на две или три. Затова и напълно разбирам хората, които не искат децата им да емигрират. Другото е връзката със евентуално внуците. Някои от тези деца дори не говорят и български, разбират всичко, но се притесняват или не искат да говорят. Едно такова имам и аз. И това тежи на родителите ми, и е невъзможно да ги убедя че самото дете е такова. Но светът е такъв и такива неща ще се случват.
За професията - не искам да работят нещо, което ще ги държи под стрес. Ужасно нещо е да отиваш с отвращение на работното си място, и да се прибираш със скъсани нерви. Верно е и друго обаче - повече от 50 % зависи от това, с кого ще работиш и какъв е шефът ти. На първото си работно място в чужбина, това което ме изнедада най-много беше, че шефът ми дойде сутринта със работните дрехи. Предприятие. И лично ми показа какво ще работя и какво се очаква от мен да върша. След една седмица, пак със работните дерхи ме закара в банката за да ми отвори сметка, по която да превежда заплатата ми. Но в момента, в който влезе в банката един от служителите дойде "Добро утро мистър Харис. Заповядайте". Две неща, с които човека ми се издигна в очите. Може би защото не бях виждал подобно отношение в България.
Съжалявам, че се отлконих от темата.

Последна редакция: сб, 01 юни 2024, 23:56 от Абуто

# 33 1 юни 2024, 14:33 ч.

Мнения: 10 711

Детето ни е много малко още, но със съпруга ми планираме да емигрираме преди да влезе в училищна възраст, надявам се и по-рано.
Лично аз нямам нерви повече да живея в тази държава и със сигурност не желая и детето да расте тук, въпреки че имаме нормален стандарт. Баби, дядовци и контактът с тях - ами, животът върви напред. Разбирам емоционалната част, но в крайна сметка човек прави което смята за по-добро за себе си.

# 34 1 юни 2024, 14:34 ч.

Мнения: 29 501

Не искам да е готвачка, чистачка, фолк певачка, спортистка, танцьорка и всякакви подобни модерни в момента у нас дейности. Друг потенциал и възпитание има

# 35 1 юни 2024, 14:44 ч.

София
Мнения: 18 565

Дори и в една държава хората, не се виждат кой знае колко често, когато са в различни градове или дори в двата края на голям град (София, Варна), но си имат ангажименти.
Виждането не зависи от пространственото положение, а от времето и финансите, освен ако не живеят в съседната стая.
В нашето семейство май няма поколение, което да е живяло в една и съща държава с предното. Поне не в най-активните си години. Децата ни са четвъртото. Внучето го виждам всеки ден на вайбър, а в останалото време - полетът е 1 час и 45 мин. Реално между нас и родителите ни, които живеят на морето, но няма полети до там, се стига за поне 2 пъти повече време.
За езика зависи от много неща, но днес повечето баби и дядовци говорят по няколко езика, та все ще намерят общ с внучето, когато децата не са го научили.

# 36 1 юни 2024, 15:12 ч.

Мнения: 6 857

Аз съм от родителите, които не се месят в живота на децата си след определен период. Може би това е така, първо, защото аз самата не желая да ме поучават и винаги знам какво искам да правя. И второ, защото успях да науча децата си да мислят самостоятелно. А и се оказаха много амбициозни ( което не е наследено от мен). На мислещ и успяващ човек какъв съвет можеш да му дадеш? Той просто си върви по пътя.
Единственото, което съм дала като съвет е: работи това, което за теб е удоволствие. И бъди професионалист в работата си. Това е.

# 37 1 юни 2024, 16:06 ч.

Мнения: 1 889

Моята дъщеря е още малка, но в никакъв случай не бих искала да работи нещо в медицинската сфера. Всеки ден да се сблъскваш със смъртта, с болестите и страданията на хората, да носиш отговорност за диагнозите които поставяш, за лечението което предписваш и изобщо за живота на много хора. Всички лекари и медицински сестри, които познавам са изцедени емоционално, състарени, преждевременно остарели. Особено по времето на пандемията беше ужасно.

# 38 1 юни 2024, 16:14 ч.

Мнения: 14 157

Те лекарите се пречупват и губят човешкото у себе си още като студенти,когато за първи път правят аутопсия на човешко тяло...

# 39 1 юни 2024, 16:19 ч.

София
Мнения: 15 231

Цитат на: deaf в сб, 01 юни 2024, 16:14

Чуваш ли се какво говориш? Познавам наистина много лекари и никой не е изгубил човешкото в себе си. Никой не може да е добър лекар ако не му пука за пациентите. Това е най-хуманната професия, не случайно.

# 40 1 юни 2024, 16:19 ч.

Мнения: 776

Яка тема. Не се различава и моето мнение много от горните. Как ми се ще да станат независими, мислещи хора, които са щастливи със себе. Което, спрямо моите разбирания, означава да работят нещо, което им доставя удоволствие и им носи удовлетворение; където са обкръжени от умни хора и където цари взаимно уважение; в среда, която ще ги кара да се развиват като професионалисти и като хора; където са платени достатъчно добре, че да не се замислят за насъщния d2d.
Когато питат за работа и бъдещето, се опитвам да им давам пример и да обяснявам защо ги мисля тези неща. А какво ще стане на практика, когато му дойде времето да избират, не зная. Надявам се да съм подкрепящ и разбиращ родител и да помогна с каквото мога, най-малкото със съвет.
Дописвам, че нали темата е за това, какво не искам да работят. Не искам да са инертни и посредствени в живота и в работата си, независимо каква е тя. Тоест, абсолютно ми е все тая какво ще правят, ако се развиват и са амбициозни, защото и като продавач, и като сервитьор (и двете неща съм ги работила доста, btw) и т.н. можеш да научиш много и да се развиеш, ако имаш живец, ако си умен и любопитен. Та повече гледам това да възпитавам, а не да им казвам да станат лекари или инженери Stuck Out Tongue Winking Eye

Последна редакция: сб, 01 юни 2024, 16:37 от 37°C ON

# 41 1 юни 2024, 17:01 ч.

Мнения: 1 463

Аз се надявам моето дете да не отиде да живее в друг континент, например Америка или Австралия. Ако реши да живее в Европа ми е по-приемливо.

Последна редакция: сб, 01 юни 2024, 17:53 от lyatno vreme

# 42 1 юни 2024, 17:11 ч.

Мнения: 2 651

Не искам децата ми да станат учители или полицаи. Това да професии, които много вземат, много изхабяват. И все пак , ако изберат някоя от тези професии, ще изтъкна минусите, но решението ще е тяхно. Наясно съм, че никой няма да ме пита. По- важно ми е да са работливи, амбициозни, да си намерят своето място и да се чувстват добре. И в чужбина да решат да отидат, не бих ги спирала.

# 43 1 юни 2024, 17:30 ч.

Мнения: 5 958

Цитат на: Бoяна в сб, 01 юни 2024, 16:19

Цитат на: deaf в сб, 01 юни 2024, 16:14

Не обръщай внимание на този потребител. Коментарите му са безумни….

# 44 1 юни 2024, 18:07 ч.

Мнения: X

Така като се замисля ако детето ми вземе английска диплома за средно, ако не да завърши колеж там ще си е добре. Много повече възможности се отварят и в цял свят го признават. Няма да се гърби за някой български мутро-бизнесмен.

Препоръчани теми

Шофьорска книжка като документ за самоличност

27
Автомобили

Афра Сарачоглу🤍Мерт Рамазан Демир в Рибарче/Златно момче и в живота. Проекти и колеги - Тема 75

Частни училища -информативно - дискусионна тема- 67

739
Училища

BIG BROTHER 7 - тема 6 (27.10. - 02.11.)

Причина:

Причина: