Какво не бихте искали да работят децата ви един ден?

Искам да работят това, в което са наистина добри, призвание му казваха някога. Мисля, че тогава ще са удовлетворени от себе си и няма да ходят с отвращение на работа, независимо от доходите или колегите. Нека да прави видеа, показващи упражнения за йога за лице, но да го прави добре и да не лъже за ефекта, нека прави кафета, но майсторски, така че да обикаля по състезания и да споделя жаргон с други луди баристи.. няма значение, стига да са добри в професията си.

Искам да работи нещо, което й носи удовлетворение. Като човек, изкарал 20+ години в консултантската сфера, иска ми се да избере нещо различно от "услуги". Моето мнение на този етап е, че хората, които създават нещо с интелекта или ръцете си, са по-удовлетворени професионално. Вложил си усилия, виждаш резултат. Иначе наливаш в една черна дупка, често без реален измерител. Като се натрупа умора и стрес, разочарованието е голямо.

Иска ми се да работи нещо, в което е добър, което го удовлетворява, малко или много го развива и което му носи добри доходи. Иска ми се също да не си рискува живота и здравето.

Аз съм ок да е готвач.
Не искам да е рали състезател или подобни спортове.

И аз съм ок за готвач, нищо и няма на работата.
Би следвало да се предполага, че искаме да си работят нещо, което ги влече и ги удовлетворява, едва ли е нужно да се уточнява.

Аз нямам проблем с нито една професия или трудово занимание, стига човекът да има вътрешната настройка и нагласа за нея и да се чувства добре, да го иска.
Отделно е другата страна – на никого не препоръчвам работа под огромен стрес, тормоз, разни корпоративни игрички, унижения и тем подобни прийоми из професионалните среди. Лично мен тези неща ме съсипват и избягах от подобни среди, смених рязко професията.
Човек трябва да се чувства добре в кожата си и удовлетворен, когато е извън работно време, в личния си живот. А работата трябва да е само инструмент човек да води един щастлив живот.

А-а-а, много подмазваческа тема. Абутото го признавам за адаптативен. Яко го трият в политкоректните полит-теми, та явно е решил да натрупа малко червени точки
Иначе проблема в тоя феминистичен (само в "запада" де) свят - вече никой не иска да бачка, даже мъжете се домогват до някакви синекурни женски занимания - я социология, я психология, политика, лицемерстване, чиновничество някакво. Нема кой да копа. И деца нема кой да ражда. Но нищо де, природата не търпи празно. Тия народи, при които има кой да копа, да реже дърва и да ражда деца, ми те се развиват. Тия дето лежат на стара слава - заминават си. Спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се, ама в случая са им заврени отзад и надежда всяка тука оставѝ...

В Африка дето раждат по много дечурлига със сигурност се развиват страните.

Как да няма кой да ражда. Сега всички искат много деца. На дъщеря ми приятелите момчета се точат по 3 да имат. И аз, че съм дърта вече, бих проимала (нищо, че всички ме мислят за луда), но няма подходящ на хоризонта.
И, да, природата не търпи празно, баланс ще има.

Не съм сигурна кое е обратното на "възторг", но когато избрах професията си и започнах работа, видях в очите на родителите ми именно тази емоция Нощни смени, работа по празници, стрес, вредни лъчения, често шумна и мръсна среда, постоянни промени и много учене всеки божи ден, за да не сътвориш някоя велика, опасна и много скъпа глупост. Обаче има смисъл. Не бих избрала друго. Не ми стига и въображението да се сетя какво друго би било опция за мен. Освен, че обичам работата и призванието си, те ми осигуряват и стандарта на живот, който исках. В която и да е друга страна от цивилизования свят бих имала по-висок стандарт, но аз и в момента за себе си не виждам мотивация за емиграция. Може би, защото не ми се налага да работя с хора. Именно контактите и конфликтите с "пациентите" (колкото и да са редки) ме убиват - много ми е трудно да понасям претенции от страна на неадекватни (по отношение на работата и дейността ми) хора.

В моя род всяко следващо поколение избира различна професия и започва от нулата. Мисля, че не бих била щастлива мое дете да избере реализация в сферата на актьорското майсторство и оперното изкуство - веднъж в живота си изживях травмата от отхвърлянето и не искам това нещо да бъде ежедневие, а то е в професиите, свързани с кастинги. Не бих била щастлива и от реализация в професионалния спорт, заради травматизма, свързан с него и доживотните последици. Същевременно бих адмирирала упражняването на спорт и свиренето на музикален инструмент като хоби. Дано имам силата да понеса това, което ми готви животът

Богатите имат повече деца, Анджелина Джоли е с шест.
Тия дето няма кой да копа вече си имат роботизация и от известно време преминават на други дейности, инфлуенсърстват, кълчат се пред екрана, участват в Маскирания певец и подобни много по-интересни занимания, които тези с копането плащат за да гледат докато си почиват от мотиките.

Не бих искала за децата ми да станат счетоводители. По-скучна и еднообразна професия, за мен, няма.

Ако добавим към темата и "Какво моите родители не искаха да рааботя?" - се сещам за нещо, което не е непременно професия, но ми беше голям мерак.
Бях сигурно осми-девети клас, и една вечер си седим в беседката на детската градина, разправяме си вицове и Радо казва - "Записах се на курс за каскадьори". И обяснява как щели да скачат с парашут, да яздят кон на обратно, как ги учили да се търкалят по баира надолу, фатки-матки... абе сериозна работа. И се прибирм в къщи, и казвам на баща ми "Искам да се запиша за каскадьор" и му разправям цялата ситуация, и как един ден даже може да ме гледа по телевизията. И тъкмо усетих как го впечатлявам, и той ми вика - "Ако искаш да си счупиш главата, аз мога да го направя още сега. Безплатно". И там ми свърши кариерата в киното.

Професията на държавен/общински служител не само е по-скучна,ами направо е безсмислена.

А, моля те. Държавен служител съм била 7 години. По-добри професионалисти и хора колеги малко срещнах след това. Така че - трай.