Ако смятат да работят - да. Казвала съм го и преди в други теми. Има много добри занаяти, които се почват рано и дават добър стандарт, отколкото матура ориентирана в литературата и някаква измислена специалност в лош факултет. Но и за двете не бих се месила.
- Публикувана: 1 юни 2024, 04:09 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2024, 07:54 ч.
Какво не бихте искали да работят децата ви един ден?
Еми, приеми, че в някои семейства е прието да се учи повече и нямаме навика да наричаме коя да е специалност измислена, нито коя да е професия. Очевидно всеки е либерален само до онази степен, в която обижда цели групи хора като определя специалностите им като измислени 😉
За някои парите не са основна ценност и искат от живота, себе си и децата си и други неща, знания, интереси и прочее измислици.
За някои парите не са основна ценност и искат от живота, себе си и децата си и други неща, знания, интереси и прочее измислици.
Хайде, хайде, не е нужно да подскачаш 
Добре, приемам критиката за "измислени", ще го преформулирам в "трудно намиращи се поприща". Слава Богу, тези групи са достатъчно малки иначе ще фалират бюджета на бюрото по труда. Пък и в един момент младежите поумняват и решават да се преквалифицират.
Добре, приемам критиката за "измислени", ще го преформулирам в "трудно намиращи се поприща". Слава Богу, тези групи са достатъчно малки иначе ще фалират бюджета на бюрото по труда. Пък и в един момент младежите поумняват и решават да се преквалифицират.
А-а-а, много подмазваческа тема. Абутото го признавам за адаптативен. Яко го трият в политкоректните полит-теми, та явно е решил да натрупа малко червени точки
Иначе проблема в тоя феминистичен (само в "запада" де) свят - вече никой не иска да бачка, даже мъжете се домогват до някакви синекурни женски занимания - я социология, я психология, политика, лицемерстване, чиновничество някакво. Нема кой да копа.И деца нема кой да ражда. Но нищо де, природата не търпи празно. Тия народи, при които има кой да копа, да реже дърва и да ражда деца, ми те се развиват. Тия дето лежат на стара слава - заминават си. Спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се, ама в случая са им заврени отзад и надежда всяка тука оставѝ...
Иначе проблема в тоя феминистичен (само в "запада" де) свят - вече никой не иска да бачка, даже мъжете се домогват до някакви синекурни женски занимания - я социология, я психология, политика, лицемерстване, чиновничество някакво. Нема кой да копа.И деца нема кой да ражда. Но нищо де, природата не търпи празно. Тия народи, при които има кой да копа, да реже дърва и да ражда деца, ми те се развиват. Тия дето лежат на стара слава - заминават си. Спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се, ама в случая са им заврени отзад и надежда всяка тука оставѝ...
Да, и на мен това ми прави впечатление. И същите тези мъже, непомирисвали нещо усилно, после приказват как жените, ако не били мъжете, нямало кой сграда и път да им построи, кой да работи на нефтени платформи, да кара трактор... А става въпрос за мъже, които нищо общо нямат със строящите сгради и пътища, работещите по нефтените платформи и каращите багери, освен пишльока.
Иначе не знам какво искам да работи дъщеря ми, ама се надявам да не е като в масата теми тук "Добър ден! В десети клас съм и се колебая за какво да кандидатствам - космонавт, лекар или ветеринар. Можете ли да ми кажете колко е заплатата на космонавта, лекаря и ветеринаря, че да се ориентирам?".
Аз убеждавах баща ми и приятелката му оня ден, че след време няма да се налага да се работи в смисъла, в който се прави сега. С развитието на технологиите ще можем да имаме безплатно електричество и вода, което означава и нулеви режийни за живот и отопление, храната ще се адаптира така, че винаги да има хранителен евтин вариант и като цяло, няма да го има това робуване, за единия хляб, както е било векове наред.
Оптимист съм, знам, но и вярвам, че така ще стане.
Иначе около мен младите работят различно - хем са по-адаптивни към нови задачи, по-непритеснени, не се стресират и сами се смятат за оправни, хем съм забелязала, че са по-фрагментарни като мислене и трудно се съсредоточават в дълбочина. Това някой да седне да вади информация и да я синтезира, да "потъне" в задачата няколко дни (както бяхме ние преди 30г например), практически не съм го виждала.
Моето обяснение е, че умът им свиква да прескача бързо от една кратка информация на друга (като скролват късчета инфо всеки ден) и оттам затруднението да имат хубава, дълбока мисъл и съответно добре изпълнени задачи
Оптимист съм, знам, но и вярвам, че така ще стане.
Иначе около мен младите работят различно - хем са по-адаптивни към нови задачи, по-непритеснени, не се стресират и сами се смятат за оправни, хем съм забелязала, че са по-фрагментарни като мислене и трудно се съсредоточават в дълбочина. Това някой да седне да вади информация и да я синтезира, да "потъне" в задачата няколко дни (както бяхме ние преди 30г например), практически не съм го виждала.
Моето обяснение е, че умът им свиква да прескача бързо от една кратка информация на друга (като скролват късчета инфо всеки ден) и оттам затруднението да имат хубава, дълбока мисъл и съответно добре изпълнени задачи
Ресурсите никога няма да са безплатни, а още по-скъпи. Под каква форма ще ги заплащаме, е друга тема. Високите технологии ще водят до пасивност и инертност на мисълта, психиката, а това влияе и на физиката ни. Аз силно вярвам в естествения баланс. Но! Ще поживеем, ще видим.
Моето обяснение е, че умът им свиква да прескача бързо от една кратка информация на друга (като скролват късчета инфо всеки ден) и оттам затруднението да имат хубава, дълбока мисъл и съответно добре изпълнени задачи
За останалото съм съгласна с Базила, че ресурсите ще поскъпват.
Като цяло смятам, че децата ни ще живеят в различен от нашия живот и съответно по-добре ще се ориентират в картинката. Затова и не смятам да им се бъркам. Бъдещето е тяхно, не мое.
О да, ама аз имах предвид още от следването - студент в чужбина и после, след доказани успех и мотивация, оставаш в университета или кандидатстваш в ЦЕРН, например
Но за да си студент в чужбина трябва значителна финансова подкрепа от родителите, поне първите една-две години докато си стъпиш на краката. После вече има възможност да се кандидатства по разни стипендии и фондове за подпомагане на обучението.
Аз за съжаление бях студентка през 90-те години на миналия век, когато народът в България беше беден и гладен, а родителите ми едва успяваха да ми плащат следването. Дано днешните младежи да имат по-голям късмет.
Аз правих докторантура в чужбина точно през 90-те и заминах за друга чужбина впоследствие. Тук заплащането зависи много от сферата на докторантурата, както и от конкретната професия. В моята сфера заплащането е много добро, но не навсякъде е така. И все пак, заплащането на научен работник е несравнимо по-високо от цитираните суми. Само за информация, дъщеря ми завърши бакалавърска степен и започна магистратура, като от самото начало работеше почасово към един научен институт; започна като summer student, продължи с контракт като научен сътрудник, но не на заплата, а пак почасово, по обясними причини. Докато беше студентка и плащаха минималната сума на час, което за Онтарио е $15. Откакто започна магистратурата си (същата дисциплина като работата), увеличиха на $40 на час. Това за абсолютно неквалифицирана девойка, тепърва започваща да се профилира в съответната сфера.
От мои познати зная, че понякога е трудно да се започне работа и хората стоят на пост док позиции с години, а тези позиции са по-ниско платени. Пак да кажа, като за тук и като за квалификациите на индивида, а иначе в сравнение със средната заплата за страната, обикновено са малко над.
В 10 клас е нормално да се пита. Виж, когато срещнеш някой на 30, сменил няколко следвания и с практически нулев професионален опит - това вече е лошо.
Може и 11. клас. Примерно съм писала някой си клас, който даже е леко късно да се чудиш между специалности с коренно различни изисквания за кандидатстване и подготовка (неудачен ми беше примерът с лекар и ветеринар в това отношение, нека да е нещо коренно различно, но по отношение на заплащане и лекари, и ветеринари може много варират в доходите) и да решаваш какво ще кандидатстваш на базата на това колко била заплатата. Те на две магарета слама не могат да разделят, ама са с твърди принципи, че високата заплата им е в кърпа вързана, само да благоволят да кандидатстват.
Сменям малко темата.
Сетих се за нещо друго - какво не бих искала детето ми да учи в университет един ден.
Напоследък се навъдиха толкова добре звучащи (разбирайте напудрени), но напълно безперспективни специалности, които обричат учащите ги на безработица.
Искам дъщеря ми да излезе от университета с конкретна професия - напр. учител, журналист, юрист, лекар, фармацевт ...
Понякога от интерес разглеждам сайтовете на някои университети и не разбирам какво биха могли да работят хора завършили бакалавърски специалности като "Комуникационен мениджмънт", "Дигитални приложения", "Художествена комуникация", "Климатични промени и управление" и др. (пример със специалности в Софийския университет). Може и аз да съм консерва, не знам.
Сетих се за нещо друго - какво не бих искала детето ми да учи в университет един ден.
Напоследък се навъдиха толкова добре звучащи (разбирайте напудрени), но напълно безперспективни специалности, които обричат учащите ги на безработица.
Искам дъщеря ми да излезе от университета с конкретна професия - напр. учител, журналист, юрист, лекар, фармацевт ...
Понякога от интерес разглеждам сайтовете на някои университети и не разбирам какво биха могли да работят хора завършили бакалавърски специалности като "Комуникационен мениджмънт", "Дигитални приложения", "Художествена комуникация", "Климатични промени и управление" и др. (пример със специалности в Софийския университет). Може и аз да съм консерва, не знам.
Аз ги определих като измислени, ти като напудрени... внимавай в картинката 
Шегата на страна, има трудно реализиращи се специалности, с които бих предпочела децата ми да не се занимават. Но не бих се бъркала. Може 1 на 1000000 антрополога на пигмеите да направи кариера и това да е синът ми. Знаеш ли?
Шегата на страна, има трудно реализиращи се специалности, с които бих предпочела децата ми да не се занимават. Но не бих се бъркала. Може 1 на 1000000 антрополога на пигмеите да направи кариера и това да е синът ми. Знаеш ли?