Какво не бихте искали да работят децата ви един ден?

Лошо няма да има любознателност. И аз изкарах 2 сертификата, които дори не съм ги разпечатала още. За нищо не са ми.
Проблемът идва, когато някой почва да решава коя любознателност е по-стойностна. Токсичността никога не е далеч тогава.

Аз съм абсолютно “за” това, което е направила приятелката ти. Използвала е ситуацията, за да си увеличи шансовете за успех. Човек никога не знае кое кога ще му послужи.

А понякога се учи за удоволствие.
Откакто не работя, изкарах 2 специализации и курс по език. Последният е опреснителен и ще го ползвам, защото планираме да живеем там, където го говорят, но специализациите реално са си само за мен.

Не е бил моят избор, беше късмет, при това лош. Кандидатствах право. След първата година можех да се прехвърля, но останах, защото ми хареса. Подтикнаха  ме да запиша и нещо смислено, и завърших и МИО. Не ми е попречило и то.
И уважавам твоя избор, просто бих настоявала да се учи, защото ми се струва важно. Естествено за човек, на когото му е по силите. Образованието дава повече възможности, дори повече време да видиш накъде вървиш. На 17-18 не всеки знае какво иска като професия, повечето не са и работили, нито имат реална представа какво точно се учи във всяка специалност. Ей последните години социологията е в топ 3 на желаните специалности в СУ и нямам друго обяснение освен, че дават социолози по телевизията... Нула практическо приложение, тежко следване и перспектива като учен с втора работа за пари.

Това означава това което учиш, да е инвестиция, която един ще ти се върне, а не учене заради самото учене и групане на дипломи за идеята. Да не говорим, че едно образование в случая моята приятелка просто магистратура специалност, която така и не иска да работи, но сериозно финансова инвестиция.
Аз също уча нещо постоянно, но то е свързано изцяло с работата ми и инвестиция в езици.
Има го и другия момент висше образование и от там никакво развитие и желание за учене на новостите в сферата в която се работи.
За да станеш професионалист в една област, ако не ме лъже паметта беше 5 000 часа инвестиция,  като време.

Аз съм един прекрасен пример за магистър социолог с много тясна специализация, завършил с пълно отличие, който не е работил и ден по специалността си.
Годините ми напредват, но записах магистратура свързана с бакалавърската ми степен (също хуманитарна специалност) и уча с огромно удоволствие и хъс .
И да, не бих насочила детето си към социология.

Инвестиция е образованието, затова не разбирам манията да се пращат деца в чужбина да учат каквото и да е. Например, повечето университети в Холандия. Едно следване излиза към половин милион лева, ако не и повече, и после кво, на гише в Утрехт. Това по принцип, като човек има възможности нека където иска да си прати детето, но тук се теглят кредити и тн, това вече и на мен ми е излишно.




Спорът е дали е по-добре директно да отива в бакалията или да учи нещо такова. Все пак мисля, че е по-добре да учи. Иначе специалността ни е ясна, че и по мое време всяко вишу беше по 5 години, нямаше бакалаври.

за мен, безспорно  е по-добре да учи
дори, да не го ползва, сега
дори да разбере , в процеса, какво иска, и да продължи да учи...

Аз съм от старото поколение и разбиранията ми са, че трябва да се учи - учене през целия живот.
Какво аз искам или не искам не е работа на детето ми - това е негов път, негов живот. Обаче като израснеш в среда, в която да се образоваш непрекъснато е нещо обичайно, то сякаш това се усвоява (прословутото възпитание чрез пример). Тъй че пред нас не е стоял въпросът дали и какво ще учи след гимназия. Имахме период, в който се чудеше какво и накъде, баща му даваше насоки, аз се включвах с идеи, накрая избра сам и се подготвя. Дали ще му допадне и след това - не зная. Хубавото е, че пътища много и възможности също.
Аз съм му казвала много пъти - ако избереш улици да чистиш или да тръгнеш по пътя на науката, то го върши с любов и желание. Нямам болни амбиции, напълно откровена съм. И в бакалия да работи, и в Йейл - това е неговият живот.


Обаче не са тъпи и не бива да ги подценяваме. Парата ръководи света, а те са материални. Изборът му е свързан с годишната заплата от начално ниво, с тенденция към постоянно повишение, както и допълнителните бенефити. Мисля си, че повечето млади хора са ръководени от презумцията за заплащане, нещо което никога не съм и мислила, когато станах студент.

Сефора, имах предвид, че в случая няма разлика в значенията на понятията ценност и стойност. Ако дадено нещо не ти е нужно изобщо, значи то за теб то няма стойност и няма ценност, едно и също е. Ако е ценно, значи има стойност, макар и не непременно материална или измерима. Ако си го оценил неправилно, си сгрешил, а не че е ценно, но няма стойност. Както и да е, не е важно за темата.

Твой избор е бил. И да кандидатстваш, и да не се преместиш.
Не винаги образованието, поне в класическия му вид дава повече възможности. И именно за това не бих се месила. Да научиш занаят също е познание - технично, емпирично и понякога научно.

Да владееш занаят е много полезно и обикновено добре заплатено, както може да даде възможност да работиш за себе си или да изградиш малък и не толкова малък бизнес.

Така е, никога не съм гледала с пренебрежение на това. Но съвсем друго говоря и понеже и  друг потребител го е казал ще цитирам.

Ето, заради това казах, че ако у нас някой отказваше да учи щях да се намеся. Логично не ми се налага, но просто не ми е в допустимите избори. Без да гледам с пренебрежение на занаятите, но у нас нещата не стоят така и се иска повече учене.

за занаятите се иска ръка, кръст, гръб....и не на последно място- доста акъл, пак
да имаш фирма не е са всеки- трябва много, много дисциплина
70% от новите фирми просъществуват до 5г, от останалите-само 15% доживяват десетилетие...
за да работиш за себе си се искат различни по вид познания, извън самото боравене със занаята
и, не на последно място-трябва си учене, и постоянно следене на новостите

Има разлика, замисли се и ще видиш.
Много е ценно да си сертрфициран оценител на диаманти, но ако не го прилагаш стойността на тази ценност е нула. Не ти носи нищо, но иначе супер, че си един от малкото експерти в областта.
Много е ценно да си велик математик и да решаваш задачи, които единици могат да решат, но ако това не го прилагаш някъде, и всички усилия които си вложил, като време и пари не ти носи облаги, стойността му е нула. Просто диплома и знания, без приложение.
Аз самата имам куп дипломи за какво ли не, и да от позицията на времето, абсолютно ненужни, ужасен стрес, време, учене, пари за области в която нямам и ден стаж.
Затова учене с ясна цел защо, приложение и всичките тези усилия да се остойностят с добра позиция и доход.

Иначе Бояна така е, огромна инвестиции за учене някъде и след това заплата, доход, който не може да покрие всичката тази инвестиция. Реално това образование е просто в повече случай за престиж, че е завършено образование някъде, реално колегата до теб с чужд език и университет от България. Имам няколко примера за завършили в чужбина, на едното момче му искаха от университета в чужбина позиция, реализация, ниво на доходите и той не го хотълваше, как се е реализирал. Другия завърши юридическа специалност в чужбина и реално работи някаква административна работа и езика му е плюс общо взето и третия пример го взеха заради езика отново, шефката му намърдана с връзки в топ компания, дори висше образование няма, но иначе силиконирана и той обираше цялата работа, защото беше с отлично ниво на езика.