Сега най-желаната специалност е Психология, изпреварва Правото дори.
- Публикувана: 1 юни 2024, 04:09 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2024, 07:54 ч.
Какво не бихте искали да работят децата ви един ден?
Все пак като отидеш в Германия не си носиш бирата от България, предполагам.
Аз като се прибирам от БГто към САЩ си нося кока кола 2 литра.
Прозрачна. Тука няма такава.
Скрит текст:
Аз мисля, че е много по-добре да учиш бакалавър и да отидеш след това да работиш известно време. Когато установиш какъв точно и дали това ти е интересът и едва когато си сигурен, че имаш траен афинитет, полезност, потенциални бъдещи възможности за растеж в сферата и съвпадение с темперамента; да ходиш да влагаш време, средства и енергия за нещо, което може да отнеме понякога години. Сертифицирането и дипломите само заради притежанието на образователен документ, не ги разбирам, въпреки че аз самата съм минала по този път, не го препоръчвам на децата си.
То хубаво, но каква работа ще си намериш само с бакалавър? Поне в Канада с много малко бакалавърски степени може да си намериш работа по специалността веднага след завършване. Нърсинг, инженерни специалности и комърс. Всичко друго е боза. Трябва ти поне още една диплома, даже да не е по-висока образователна степен, за да те наемат. Приятелките на дъщеря ми всички без една продължиха с право, магистратури, медицина. Една от тях си взе годината, за да обиколи света и го направи. Две други решиха да работят, но едната е сервитьорка, а другата работи в магазин, тоест, не по специалността.
Синът ми пък предпочете да работи. Завърши най-престижния университет където живеем миналия месец, специалност, в която трудно се влиза. За щастие, където кандидатства за работа с ново получената диплома и отлични оценки, по graduate program, т.е. като по 50 човека за място кандидатстват, получава оферти за работа. Избра това, което винаги искаше да работи. От там ще му поемат магистратурата, когато и каквато реши да я прави, ако се докаже (това му е следващата стъпка). При нас има толкова много свободни работни места във всякакви сфери, че постоянно вкарват от Индия, Пакистан и не знам още къде си, завършили не знам къде си.
Странна ми е българската и източната елитарност по отношение на образованието - до дупка и в стил - като е гарга, да е от Харвард, нищо че може да се окаже, че гаргата не може да пее по предназначение.
Офтопик.
Аз като се прибирам от БГто към САЩ си нося кока кола 2 литра.
Прозрачна. Тука няма такава.
Аз като се прибирам от БГто към САЩ си нося кока кола 2 литра.
Прозрачна. Тука няма такава.
С капачка от Фанта ли?
Елитността не бива да е самоцел. Ако нещо не ти пасва, защо да го учиш? Процесът е итеративен. Мислиш, че нещо ти пасва. Пробваш, научаваш дали е така, или не, избираш ново/подобно или различно, в зависимост от професионалния си опит. Ако караш изцяло теоретично, защото специалността, университетът, парите, които очакваш са “елитарни”, можеш и да се разочароваш. Това имах предвид.
от самото начало говорим, че ще е по избор
самата презумпция дали ти пасва...нещо куца- днес типасва, утре -не
но , въпреки това смятам, че трябва да си дам парите за нещо, дето си струва
ерго- елитарност би трябвало да се търси, в разумни граници - не смятам да се заробвам със заеми
самата презумпция дали ти пасва...нещо куца- днес типасва, утре -не
но , въпреки това смятам, че трябва да си дам парите за нещо, дето си струва
ерго- елитарност би трябвало да се търси, в разумни граници - не смятам да се заробвам със заеми
Все пак като отидеш в Германия не си носиш бирата от България, предполагам.
Аз като се прибирам от БГто към САЩ си нося кока кола 2 литра.
Прозрачна. Тука няма такава.
Толкова ли не схванахте шегата - носи си ракия в бутилка от Кока кола.
Офтопик.
Аз като се прибирам от БГто към САЩ си нося кока кола 2 литра.
Прозрачна. Тука няма такава.
Аз като се прибирам от БГто към САЩ си нося кока кола 2 литра.
Прозрачна. Тука няма такава.
С капачка от Фанта ли?
кКаво не бих искала детето ми да работи? Не искам да е инженер.
Аз много исках да уча химия, но майка ми не разреши ( от гледна точна на опита си). Исках и история, запленена от Индиана Джоунс - една бригада на разкопки, прах, топло, набързо изпари романтиката. Един кръжок по анатомия, и по-специално посещението на морга ме отказа от медицината. След години работех точно в химическа компании, но в съвсем различна сфера
Аз много исках да уча химия, но майка ми не разреши ( от гледна точна на опита си). Исках и история, запленена от Индиана Джоунс - една бригада на разкопки, прах, топло, набързо изпари романтиката. Един кръжок по анатомия, и по-специално посещението на морга ме отказа от медицината. След години работех точно в химическа компании, но в съвсем различна сфера
Елитността не бива да е самоцел. Ако нещо не ти пасва, защо да го учиш? Процесът е итеративен. Мислиш, че нещо ти пасва. Пробваш, научаваш дали е така, или не, избираш ново/подобно или различно, в зависимост от професионалния си опит. Ако караш изцяло теоретично, защото специалността, университетът, парите, които очакваш са “елитарни”, можеш и да се разочароваш. Това имах предвид.
Мисълта ми е, случаи всякакви, няма едно решение. Всеки ще постъпва така, както разбира нещата.
кКаво не бих искала детето ми да работи? Не искам да е инженер.
Да, права си, не е ясно какво е елитарност и всеки, може би, си го тълкува по своему. Аз ще поясня какво разбирам аз. За мен - съзнателно да се търси и избира “престижна” професия в “престижен” университет, основно за пред хората. Да го докараш поне до магистър, или докторантура, в смисъл “учи маме, за да не работиш”. Впоследствие, темите по форума са пълни със “записах медицина, но какво да работя, защото съществото на работата не ми харесва?” Или цял народ се юрва да учи в Холандия, защото университетите са в топ 20 в света и като завършиш, животът ще е лесен. Или моя приятелка иранка и колежка индийка, споделят, че родителите им щели да ги “disown” ако не завършили докторантура на запад, като тях.
Масово хората правят това, което се очаква от тях, без да помислят - какво е това, което отговаря на моите обстоятелства, познания, интереси, темперамент. (Това отнема години).
И това дето дъщеря ти директно учи магистратура, че и всички около нея също - е много добре, казваш трудно е да си намерят работа. Но не съм убедена, че на 20-22г повечето са наясно какво е най-подходящо за тях професионално. Според мен, това е по-скоро изключението. Аз познавам изключително малко хора, които са в тази категория, а самата съм завършила престижна специалност, която не работя, но е близка до сегашното ми занимание. Искам да кажа, отнема години, да намериш пътя си, и да станеш експерт в областта си. И ако тръгнеш и свършиш с магистратура на 23-4, какво ще правиш след това? Всяко десетилетие магистратура? Или как? Аз съм за lifelong learning, затова мисля, че е много полезно да се опознаеш след бакалавър и като това се случи, да правиш магистратура, че и две, но не на 22.
Масово хората правят това, което се очаква от тях, без да помислят - какво е това, което отговаря на моите обстоятелства, познания, интереси, темперамент. (Това отнема години).
И това дето дъщеря ти директно учи магистратура, че и всички около нея също - е много добре, казваш трудно е да си намерят работа. Но не съм убедена, че на 20-22г повечето са наясно какво е най-подходящо за тях професионално. Според мен, това е по-скоро изключението. Аз познавам изключително малко хора, които са в тази категория, а самата съм завършила престижна специалност, която не работя, но е близка до сегашното ми занимание. Искам да кажа, отнема години, да намериш пътя си, и да станеш експерт в областта си. И ако тръгнеш и свършиш с магистратура на 23-4, какво ще правиш след това? Всяко десетилетие магистратура? Или как? Аз съм за lifelong learning, затова мисля, че е много полезно да се опознаеш след бакалавър и като това се случи, да правиш магистратура, че и две, но не на 22.