Мамин син ли е?

  • 10 998
  • 129
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 7 301
А приятелят ми цялостно е добър човек, благ характер и няма лоши пороци.

Rolling Eyes Сериозно ли мислиш така? На мен ми звучи да е от този инертен тип хора, съвсем неконфликтни, просто си правят каквото са решили без да ти се обясняват. Или се водиш по него, или си тръгваш, друг вариант няма. Е, може и да те докара до истерия, зависи ти какъв тип си.

# 106
  • Мнения: 1 983
Нали щеше да си тръгваш? (пост 56)
Какво те интересува коя ще отиде на етажа в селската къща? Ако не става за теб, не става. Изглежда не знаеш какво да направиш - хем го искаш, хем не е мъж, а дете.
Приличаш ми на едно добро момиче от провинцията (казано без никаква обида, а като факт), с нулев опит с мъжете (освен с този недорасъл мъж), имаш почти ограничен житейски опит във взаимоотношенията си с хората (иначе щеше най-малкото да се засегнеш, че ти е показал пътя, когато си му обяснила за мръсните  дрехи).

Е, това че ще станеш лекар, няма никакво значение. Ако не съумееш първо да разчиташ човешкото поведение, да подбираш обкръжението си от хора - такива, каквито отговарят на твоето ниво и разбирания.

Учудва ме много, че търпиш това години наред, че дори си мислиш, че пръстена е за теб, мечтаеш за дете и брак с този човек..
Какво искаш да ти кажем, че ще се оправи положението? Не, няма.
Летиш към една бездна и дори не го осъзнаваш.

Последна редакция: сб, 08 юни 2024, 16:29 от Valerie R

# 107
  • Мнения: 24 367
Живяхме заедно година и половина, докато следвам. Като наближи завършването ми, той реши, че се отказва от компютрите и ще работи ремонтни дейности с баща си. И се върна в родния град. Аз останах в другия град, за да си довърша образованието и изпитите. Предстои и аз да се върна, защото там има повече възможности за работа като лекар. Отново ще сме заедно с него.
Относно моите родители, отношенията с тях са нормални, но те са образовани, не са така фиксирани върху мен, както неговите и си имат и собствен живот. Не се месят, не ми се обаждат да ми казват кое е женска работа и кое мъжка- както прави неговият баща. Как не трябвало той да готви и подобни...
А приятелят ми цялостно е добър човек, благ характер и няма лоши пороци. Единственото е тази зависимост от родителите. За работа- при тати, да му се изпраща храничка в кутийки от мама и на почивките с тях и прекарването на всеки уикенд с родителите. От петък до неделя си е там. Уж имало работа по дворчето, а там дори няма заленчуци- само райграс и няколко овошки. Беше ми предложил да живеем на горния етаж на село, но знаеше, че ще откажа и след това само е споменавал, но не е настоявал.
Вероятно аз съм лошата и неблагодарна и много жени биха се радвали да имат такъв спокоен мъж. Но на мен тези зависими отношения много ми бъркат в здравето. Сякаш не го виждам като човек, който може сам да се грижи за себе си, а винаги ще е по- лесно мама да го свърши и след време да се прехвърли на мен. Докато живяхме заедно не е имало големи драми от към това кой какво ще върши у дома, докато техните не взеха да се обаждат и месят кое е женско и кое мъжко. Понякога си мисля, че нямам място в такова "помашко" общество и може би нивото ни е доста различно. Вероятно ще има друга жена, която би била щастлива да живее в стаята от етажа на село и да е домакинята, която си бъде вкъщи и гледа децата. Просто аз с моето образование не мога да бъда тази жена за него и винаги ще се дразня, когато ме поставят в съответната рамка.
Когато го конфронтирах за тези мръсни дрехи, които се оказва, че днес пак й е занесъл да му бъдат изпрани, отговорът е, че не е моя работа. Че и той можел да изкаже много негативи за мен, да съм се фокусирала върху изпитите, да намеря по- добър и да съм бягала от него докато мога. Дори не смятам, че вижда проблем в себе си.
Идеята ми не е да го командвам и контролирам, а по- скоро да ми покаже, че може да бъде повече от дете на родителите си. Благодарна съм, че ги има тези хора и че му помагат, но сякаш искам да видя силата в него и мъжеството. Поемане на отговорност, грижа на първо място за себе си. Защото и моята професия изисква сила на личността и характера, за да успееш. И е добре партньора също да има тези характеристики. Може би просто сме несъвместими и от далечни светове и когато съм близо до завършване, това започва да личи още повече. Или съм прекалено дребнава. Наистина не мога да си дам сметка. А относно домашните задължения- на мен тези неща не са ми тежали да ги върша, докато бях студентка. Когато започна работа в кабинета, не знам как ще бъде.
Може би единствено имах нужда да споделя това, което е в главата ми постоянно и да го видя написано, за да успея да претегля кое е по- важно за мен и дали проблемите, които аз виждам са истински или плод на моята фантазия.

Значи сте живели година и половина заедно и ти наскоро си разбрала, че той си носи дрехите за пране при майка му?

Къде живеят майка му и баща му, след като той живее в родния си град и имат бизнес в родния си град? И майката живее, за да пере и готви за двамата си сина, живеещи в родния си град в жилище с пералня и сушилня, но отделно от майка си и баща си (самостоятелни мъже, бре), но предлагат да живеете "на село", където нито той, нито ти имате работа?

В кой курс си студентка по медицина?

Смяташ, че в град, в който има ВУЗ и студенти по медицина, има по-малко възможности за работа като лекар, отколкото в родния град, в който няма медицински университет и толкова болници?

Мислиш, че току-що завършил студент по медицина може да работи самостоятелно в "кабинет" като лекар?

# 108
  • Мнения: 12
Носенето е нещо ново и от скоро.
6та, последна година съм. И да, имам предложение за съвместна работа в кабинет в по- малкия град, кое Ви учудва?

Последна редакция: сб, 08 юни 2024, 19:28 от kimи_

# 109
  • Мнения: 24 367
Носенето е нещо ново и от скоро.
6та, последна година съм. И да, имам предложение за работа в по- малкия град, кое Ви учудва?

Учудва ме, естествено. Може би не си достатъчно наясно с медицината?

# 110
  • Мнения: 7 349
Мен ме учудва основно това, че изглеждаш умно и образовано момиче, амбициозна си, а си се хванала здраво за някакво простовато селско момче със също толкова простовати родители. Че и пръстен чакаш. Защо ти е, толкова ли ти е капацитетът за връзка?

# 111
  • Мнения: 24 367
Простоватото селско момче се занимавало с компютри и мечтае да отиде да живее на етажа на селската къща, а пък амбициозната авторка като сущи Арчибалд Кронин отива да отваря лекарски кабинет след завършването.

# 112
  • Мнения: 382
Носенето е нещо ново и от скоро.
6та, последна година съм. И да, имам предложение за работа в по- малкия град, кое Ви учудва?

Учудва ме, естествено. Може би не си достатъчно наясно с медицината?

Добре де  и аз се учудвам ,къде започва да работи един дипломиран лекар освен в кабинет.Сериозно питам.Моята лична има нещо като мини център с кабинети и понеже съм там 10 години  вече ,няколко млади съвсем скоро дипломирани докторки работят в нейните кабинети.Преглеждат ,изписват лекартва ,съвсем нормално практикуване на професията.Към авторката.Интелигентно момиче и си усетила накъде вървят нещата .Бягай от тоя мъж .Нито ти си за него,нито той за тебе.

# 113
  • Мнения: 24 367
Носенето е нещо ново и от скоро.
6та, последна година съм. И да, имам предложение за работа в по- малкия град, кое Ви учудва?

Учудва ме, естествено. Може би не си достатъчно наясно с медицината?

Добре де  и аз се учудвам ,къде започва да работи един дипломиран лекар освен в кабинет.Сериозно питам.Моята лична има нещо като мини център с кабинети и понеже съм там 10 години  вече ,няколко млади съвсем скоро дипломирани докторки работят в нейните кабинети.Преглеждат ,изписват лекартва ,съвсем нормално практикуване на професията.Към авторката.Интелигентно момиче и си усетила накъде вървят нещата .Бягай от тоя мъж .Нито ти си за него,нито той за тебе.

Ох, това на теб как ти изглеждат нещата, е съвсем различно от това как са в действителност. Естествено, че работят и получават заплащане. Въпросът е, че може да са специализанти, но за да са специализанти, трябва да работят в болница, където има обявени медта за специализанти, самата болница да е акредитирана за обучение, под надзора ръководител. Може и отделно да работят някъде, където не е университетска болница, просто за повече пари. Само че авторката казва, че е "6 курс", вече имала предложение за работа в малкия град, в "кабинета", където имало повече възможности за работа, отколкото в града с университетските болници. Обучението за лекар без абсолютно никаква специалност е 6 години и половина, т.е. поне половин година я чака още, докато завърши и след това, ако не вземе специалност, нито може да работи самостоятелно, нито ще получава някакво нормално заплащане, ако работи само това. Честно казано, не съм срещала лекар без абсолютно никаква специалност, който да не е в процес на обучение, да чака да се отвори място за конкретна специализация и т.н.

# 114
  • Мнения: 343
Не си губете времето повече. Други мъже има достатъчно.

# 115
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 297
Да много мамин син е. Ако се вземете единствените ваканции които имаш ще са с родителите му, ще е кошмар.

# 116
  • Мнения: 283
Авторката може би се притеснява, че в малкия град (където вероятно ще работи като ОПЛ и ще специализира в болница в града, в който завършва) няма да има много възможности да срещне нов партньор за връзка и затова претегля минусите - зависим от родителите си мъж и плюсовете на настоящия - благ характер, разбран, неконфликтен.
Какво мислят родителите ти за него? Най-вероятно се познават и познават и родителите му?

# 117
  • Мнения: 24 367
Като общопрактикуващ как ще работи без тази минималната 3-годишна специализация?

# 118
  • Мнения: 1 612
С тази професия, не е като да не е търсена, включително и извън страната. И ако започне работа в голяма болница един ден, това предполага доста контакти.

# 119
  • Пловдив
  • Мнения: 27 352
Като общопрактикуващ как ще работи без тази минималната 3-годишна специализация?
А ти как мислиш? Работят, ТЕОРЕТИЧНО под надзор докато специализират.

Общи условия

Активация на акаунт