Операция на миома-9

В случай че приемате желязо,  с което може да се държи под контрол анемията и имате голяма миома тогава миомата за операция ли е? Или щом размера е голям задължително операция!

Аз бих ви препоръчала доц.Карагьозов. При моя приятелка контролира миомите дълги години, не е оперирана досега. Но, това не винаги е възможно.
Иначе, аз съм с отстранена матка при запазени яйчници и към момента не мисля, че съм в менопауза. Усещам си месечните признаци, въпреки че нямам кръвотечение. Но съм и на повече години от вас, вие сигурно ще е добре да положите повече усилия да я запазите.

Зависи на какво вреди, при мен започна да притиска пикочния мехур.

Здравейте отново момичета! Наближава операцията през февруари и  правя списък какво ще трябва да си купя от аптеката съответно за болницата и после за след операцията. Въпросът ми е, с какво мазахте пресните рани като се прибрахте от болницата и после белезите, както и как почиствахте раните всеки ден, с какво? Благодаря!

След операцията вкъщи няколко дни почистване раната с брауновидон и слагах лепенки отгоре или дишащи или водоустойчива при къпане ,за белега махане казаха след месец,аз все още не съм започнала с нищо да мажа ,изчакам си прегледа при Аг и след това.

Миналата година оперираха майка ми и и' препоръчаха "Дермазин" за раната. Много бързо затвори раната, даже имаше едно набрало конче, което се оправи с крема.

Благодаря . Ще се опитам да запиша час при Карагьозов- дано по телефона има възможност защото в superdoc първия свободен е Януари 2026. Аз имах записах час за Попов но ми го отмениха преди 10 дена  и той май вече не е в Вита.
А по принцип наистина искам още едно мнение. Знам че има вероятност след поредната операция пак да се върнат миомите и да се наложи и трета, а аз имам и едно секцио. Абе от една страна не ми се иска да ми махнат матката , но от друга не бил изтърпяла поредната операция при пореден рецидив на миоми.

След операцията, на дъщеря ми, раничките бяха леко зачервени. Съседката, акушерка, каза да слагаме марля с риванол . Оправи се за ден, два. Лекарка й беше изписала скъп крем, да не ставали белези. Не върши никаква работа.
Белезите зависят от това, как е зашит разреза. На мен 2018 ми правиха операция ДВТ, зашиха ме с интрадермален шев. Въпреки, че не съм млада, белегът ми е едва забележима резка. А разрезът беше 7-8 см дължина. На дъщеря ми също почти не си личат от лапароскопска операция преди година.

Добре е да имаш под ръка стерилни марли и риванол.

Има разлика в мазила за затваряне на рана и такива, които са за белег. Тези за белег се включват, когато раната е затворена, защото иначе може да пречат на затварянето. "Дермазин" е крем за рани, особено за такива от изгаряне и постоперативни. Струва 10-13 лв., 50 гр. Наистина има значение как е зашита раната, а също и индивидуалните особености на човек. А от това, което чета, виждам, че уменията на хирурга оказват влияние и на усещането за болка - има такива, които казват, че отворена операция ги е боляла по-малко от лапароскопия или секцио, и обратно.

Моята операция я мазах с мас с невен,така ми каза лекаря имам малък белег и отворената операция не ме болеше, бързо възстанових,но многоооо зависи от лекаря

Благодаря дами! Да, ще видя какво ще купувам. Лекарят е доц. Танчев от Токуда. Каза лапароскопска, дано си остане и такава в денят на операцията и да не се наложи да мине към отворена, въпреки големите хубавици, които съм отгледала заедно с матката. Надявам се да си свърши отлично работата и при мен, както и при всички момичета, които съм чела, че ги е оперирал той.

21:47
Здравей те,  на мен  на 17.01 ми предстои операция във Вита при Доц.Карагьозов. Ще ми отстрани матката без яйчниците заради миома 7-8 сантиметра,  но и още много малки.Ще бъде отворена операцията.... и не знам колко време и как ще се възстановя...!На 50 години съм дано всичко мине безпроблемно..Искам да знам дали сте носили стягащо бельо и нещо за мазане на белега дали сте ползвали ?
Благодаря ви предварително, момичета!

Здравейте!
Искам да споделя и моят опит с отворена операция, големи възли и запазена матка… независимо, че при всеки е различно…. като жена която не е раждала и тази операция е спънката за вече желано дете.

Във времето до операцията търсех всякакъв споделен опит и случаи, в които всичко е успешно и след време има очакваната бременност … но с доста ровене, успях да проведа малка комуникация с такива жени и определено психически и емоционално намерих там надежда, сила и спокойствие за предстоящото и че нещата стават.🍀

Моята отворена операция беше през декември при проф. Марков( Токуда), като се оказа че имам огромен миомен възел по описание от епикризата над 20см- извън матката( на прегледи и ЯМР беше изкаран двойно по -малък) и още няколко по стената на матката.

Понеже професора ме беше изпратил на алерголог и за “късмет” имах доста положителни алергии.. 3 дена преди операцията пиех хапче за алергията, а в деня на операцията имах и инжекция по предписание на алерголога.

Професора искаше да имам поне 2 кръводарители, защото операцията ще е сложна, заради големината, както и че ако стане проблем по време на операцията може да се стигне и до премахване на матка. Но за радост всичко е било наред и не е било необходимо преливане.

Настаняването стана бързо, като ми взеха кръв и направиха кардиограма.
Вечерта преди операцията нещо малко за хапване до 18ч и после към 22ч следваше клизма. Вечерта ни донесоха нощници и калцуни за операцията, с инструкции. Като отворени операции проверяват за обезкосмяването- интим и корем, трябва да са обръснати.
След операцията има 24ч. реанимация, а на другата сутрин ти взимат кръв,  слагат антибиотик и ти обличат тяхна нощница, преди визитацията.. следва лека закуска, раздвижване и преместване в стаята, като е неприятно преживяване и се чудих как човек след секцио се грижи за дете 😁 но се преживява. На мен ми беше трудно ставането.. дали защото при мен разреза е вертикален или чисто психически се пазех, защото другите дами в стаята сякаш бързо влезнаха в релси.
Аз лично си избрах четворна стая и не съжалявам, определено с другите жени си давахме кураж и си говорихме.. за съжаление доста млади жени са с миоми.
Стаята и банята бяха нови и чисти, храната също беше хубава.
Персонала беше любезен, като имаше 1-2 жени по така сърдита, на генерално бяха мили, внимателни и грижовни.
Както споменах в реанимацията ни облякоха с техни широки и раздърпани нощници, като 3 от 4 жени предпочетохме да останем с тях, защото си има цапане от дренаж, превръзки …
Аз и още една жена по време на операцията бяхме в МЦ и след операцията изкарахме по още един МЦ, като предлагаха подложки и превръзки.
Като багаж си бях взела джапанки, памучни нощници с къс ръкав, халат, широко и дълбоко бельо, хавлия, лична козметика, лукчета, малки води за удобство, превръзки … и рокля при изписването, че предположих ще е удобно за обличане. Доста неща взех и определено не използвах всичко. 🤷♀ Може да се вземете термометър, защото е добре да следите за температура.
Ако всичко е наред на 3 ден след операцията е изписването, но може да се пробвате и да останете още някой друг ден, защото определено с удобствата човек се чувства спокоен.
При всички момичета от стаята разреза беше лепен и имаше само конци при дренажа за сваляне(10 дни след операцията). Почти месец след операцията белега е с паднала коричка и е като одрано от котка.. дебелина 1-2мм.. за мен това не е притеснително.
 След махането на конците изчаках 2-3 дни и пръсках за седмица с цикатридина, а от утре мисля да третирам с Контрактубекс, но както казах за мен това е маловажно, повече мислех за успешната операция.
Споменато е и в други коментари това, че имате право на 30 дни болничен от датата на изписване, но искат лична амбулаторна карта.
Сумата, която професора спомена при записване на час за операция като здравноосигурена беше около 2000-2400, но понеже от работа имам допълнително здравно осигуряване , не заплатих нищо.

3 седмици след операцията излезна хистологията и тогава записах контролен преглед, който реално беше за да кажат че всичко е добре и се потвърждава, че са миоми. Викат ме на контролен преглед през март, за да може да е минало малко повече време от операцията.

Болката и при всеки е различна, при мен заради алергиите не можеха да слагат силни обезболяващи, но и леките ме унасяха и болката първите 24ч бяха като при гаден МЦ, но за през нощта слагат коктейл, с който спиш цяла нощ без да се събудиш. 😁 На 2 ден след операцията вече болката беше минимална и кратка- при ставане и вече червата като почнат да работят, но при желание може да си искате обезболяващо.  На 4 ден определено аз лична се чувствах добре - ходене, сядане, … малки ежедневни неща.

Като заключение… мисля, че може да си спестите ЯМР( правих го в Токуда), защото както казах имаше големи разминавания с размери, както и не беше хванал всички миоми.
Над 20 см извън матката към другите органи и на него закачен още един, други интрамуларни(5см).. при мен операцията беше успешна и имам запазена матка. На другите момичета в стаята- едната с малък възел, а при другата над 10бр около 5см и всички сме със запазени матки.

Професора на мен лично ми допадна, като първата ми среща беше в частния му кабинет, защото в болницата часове имаше след 3 месеца. Хареса ми спокойствието, подробните обяснения и това че не изразява емоция, която може допълнително да те разтрои. Обясни как седят нещата и в моят случай, че една бременност може да е много рискова и въобще да не се стигне да хубав финал, заради големината.

Извинявам се за така нахвърлената информация.
Ако някоя дама има въпроси  и мога да помогна… ще се радвам.

Дано да има по-малко жени с такива неприятни гадинки 🍀 А при наличието им…всичко да е успешно 🍀

Alesanas, благодаря за изчерпателната информация по твоя случай! На мен ми предстои точно след месец подобно нещо в Токуда, но с махане на матка и многото миоми около нея, надявам се лапароскопски, както ми каза доц. Танчев. Въпросът ми към теб обаче е как протича прегледа при алерголог. Нагласила съм се утре да отида и искам да знам какво ме очаква. Благодаря!

При доц. Танчев повечето жени са точно за отстраняване на матка, като в моята стая на жената беше премахната с робот, а в реанимация бях отново с жена при доц. Танчев.
Записах час при др. Спасова с направление, малко се забави с часа, но беше приятна жена. Прегледа протече с въпроси дали имам известни алергии, дразнене от колани, обеци и т.н. След това преминахме към самите алергени, като почистиха двете ръце и с едно пластмасово приспособление и без болка направиха леки точици и капваха 19 бр. алергени. Трябваше да изчакам извън стаята около 20мин и влезнах за отчитане на резултати. Отново извън кабинета изчаках да ме извикат, за да кажат какво трябва да правя преди операцията- дадоха рецепта и лист с резултатите и предписание какво да се прави.
Този лист го носих и при приема.
Докато чаках да ме извикат за крайните резултати ме изпратиха да заплатя алергените, като сумата беше 86-90лв.

Докато ми е още пресен споменът, споделям преживяването около отворена миомектомия при д-р Танчев. Приемът в "Токуда" е между 9 и 11 ч. на гладно. Бях спретнала повече багаж, отколкото реално трябва (втория ден си гол в реанимация, третия ден си с тяхна нощничка). Бях приготвила тоалетна хартия, която не трябва и прибори, от които ползвах само лъжица, но те дават пластмасови с всяко хранене. Не е необходимо да имате разпечатано направление, аз си носих прегледът от д-р Танчев. Ако искате болничен, ви трябва лична амбулаторна карта, но това чак на изписването. След регистратура, се минава през приемен кабинет, където се случва снемане на анамнеза и гинекологичен преглед - ехограф, преглед на шийката със спекулум. Минаваш през администрация, после си вече в отделението - взимане на кръв, ЕКГ, кръвно. Не се слага абокат в тоя ден. След взимането на кръвта, вече може да хапнеш и пиеш кафе, като мисля, че не си плануван за хранене този ден, но санитарката беше така добра да ни предложи, ако искаме (като цялото отношението от всички, като започнем от санитарките, през акушерките до докторите, е много добро) . Аз хапнах доста към 12 ч. (после само едно кисело мляко в 19 ч.) и съветвам да си хапнете, защото храната е до към 17-19 ч., водата е до 22 ч.После си прекарахме с другите дами от стаята час - два на терасата към кафето на 9-ия етаж, много е приятна. Притеснявахме се за клизмата, а то не е драма, чакахме я да мине, че да излезем пак от отделението. Усещането е, че аха аха и няма да устискаш, но не е така. На сутрешната визитация казват кой кога е плануван. Оставете си бельо, което да е леснодостъпно, за да може, когато ви върнат в стаята, да се облечете, няма да ви е удобно да ровите по сакове и да вдигате. Другият ми съвет е да си държите шишето с водата на леглото през нощта, защото ти дразни и се закашляш от време на време, заради интубацията, а кашлянето е неприятно. Когато дойде времето, си гол по една нощница с връзки и отиваш на собствен ход до операционна. Всички са мили и гледат да те разсеят, единствено абокат ти слагат в операционната в будно състояние. После имаш спомен от разбуждането и отиването към реанимация, която си е стая в отделението. Аз имах дискомфорт - помня, че казвах, че ме боли, гадеше ми се, катетърът даваше като съпротивление, не ми беше комфортно да си разгъна краката и стоях със сгънати. Всичко това се случва в просъница. И имах усещането, че е било не повече от половин час, но не знам реално колко е продължило. Докато повтарях, че ме боли и отмина, та не съм ползвала нито едно обезболяващо за целия престой, освен ако нещо не са ми вливали. Нищо не ми е дразнило после, нито катетър, нито дренаж. Иначе дават свещичка обезболяваща за нощта, а в реанимация май бият аналгин. Единственото, което ми беше гадно, беше когато трябва да се изкашлям, заради интубацията. Това е неприятното и занапред - кашляне, кихане и смях, в началото и изправянето, и движението. Не дават храна и вода в реанимация, но аз не се чувствах гладна и жадна, като цяло си го проспах тоя ден. Добре, че беше момичето с мен, че да звънне на майка ми и да каже, че всичко е минало. Майка ми се беше скъсала да звъни в отделението (сигурно и на други телефони, които е намерила онлайн, но явно нямат практика за контакт и не се осъществява свързване) и нямаше никакъв отговор и информация. След като се поосвестих, акушерките ми дадоха телефона, за да звънна на мама. И тя отчете колко съм бодра, наистина си бях. На следващия ден те връщат в стаята, изправяш се и ако минеш няколко метра сам, махат катетъра. Този ден бях на вода, един чай и 2 бульона за деня. Лапароскопиите се захранват още на 2-ри ден след операцията (след деня в реанимация) или поне момичето, което беше с мен го захраниха. Аз не можах да се изправя веднага, виеше ми се свят и ми се гадеше. Но полягах и посядах няколко пъти и след малко, с помощта и подканата на една жена в стаята, успях да стана и да направя няколко крачки, после ми махнаха и катетъра. На мен тоя ден ми беше немощен и даже се притесних, че бавно се адаптирам. Гадеше ми се и ми се завиваше свят на връщане от тоалетната, бързах да стигна до леглото, но все пак гледах да ставам, колкото може повече на кратки, безопасни разстояния в стаята. Гледах да стоя седнала по-дълго преди да стана и ми беше по-добре на главата, а гледах и да седя повече, не само да лежа. На 3-ия ден след операция си бях супер, имах чувството че мога да ходя километри пеша. Притеснявах се за махането на дрена, но акушерката беше много внимателна и не усетих нищо. Притеснявах се и за ходенето по голяма нужда, но пих кафе с мляко и канела и отидох безпроблемно. Гледайте да ходите максимално изправени, за да нямате сраствания. На следващата сутрин видях доктора и ме изписа. Не го бях виждала след операцията, защото операцията беше в петък. Хистологията ще отнеме около месец, защото са натоварени. Разрезът е малък, не ме боли, като се прибрах вкъщи, чистих пода, кухнята и т. н. Само матката е шита, кожата е лепена и не се ходи за махане на конци. Преди изписване ми сложиха една водоустойчива лепенка, която трябваше да държа 2 дни, да я махна и повече да не слагам нищо. Има конче от дренажа, което казаха, ако не падне само, да потърся някой, който може да го дръпне.  След операцията, в болницата не съм пробвала да се изкъпя цялата, само се поизмивах, беше ми удобно с едно шишенце. А пък в деня на изписването, но вкъщи, вдигнах 37.7° (няма драма, не съм пила нищо и не съм вдигала повече), та и този ден не успях да се изкъпя, но вече на другия ден нямах никакъв проблем. Може и в болницата да съм вдигала температура, но не съм я мерила, не ми е пречила. Мериха я там сутрин май.
Всеки се притеснява, аз не очаквах да съм толкова добре след операцията и съм безкрайно благодарна, отдавам го най-вече на уменията на доктор Танчев и на всичките добри специалисти там, включително в операционен сектор! Гледах и да тренирам  усилено последните месеци, защото колкото по-тонизиран си, толкова по-добре се чувстваш после. Денят след операцията ми беше тегаво, включително казвах на майка ми, че ако пак излязат миомите, махам и матка, и всичко. Но на следващия си бях много добре, разнасях си сака напред-назад, разходки, качих се до кафето и т. н.