КРУИЗИ /Тема 19/

Пристигайки на летището започваме да се лутаме да търсим машините за закупуване на карта за транспорта Hola Barcelona – за която четох във форума и предварително бях решила, че е най-добрия вариант за нас. Намерихме машината, точно като излезеш от летището, но цената, за която бях чела не съвпадаше – знаех за 16.40 euro за 48-часовата карта, а там на машината опцията за 48-часовата карта вървеше заедно с Aerobus на цена около 24 euro. Както и да е, взехме ги(като касова бележка с код изписан на нея) и тръгнахме да търсим спирката на автобуса, който ни даваше навигацията за да стигнем до хотела за настаняване. След като попитахме, ни обясниха, че единствената ни възможност с този билет е да ползваме Аеробуса, за да стигнем до центъра, в метрото да вземем картонена карта с номера от бележката, която ни пусна автоматът и от там нататък ползваме картата. Качихме се на Аеробуса и слязохме на Пиаца Испания, там активирахме картата и с метрото стигнахме до мястото за настаняване – Hostal Sans от Booking. Препоръчвам го – стаята ни беше малка, но изключително чисто и удобно местоположение, с 24 часова рецепция, в близост има спирка на метрото, съвсем наблизо има и кафене и панадария(страхотно вкусно и изкусително мирише, не може да се пропусне). Оставихме багажа и тръгнахме из забележителностите. Планирано за вечерта беше да влезем в Casa Batllo от 18 часа с чаша вино. Преди това минахме през La Rambla и Mercat de la Boqueria, опитахме вкусотийки, кой каквото си хареса. След това седнахме в градината на едно заведение и поръчахме пае(л)я с морски дарове и пихме сангрия, наблюдавайки минаващите хора, усещайки ритъма на града, атмосферата и наслаждавайки се на всички емоции, които отключва у нас, докато дойде часът за влизане в къщата на Гауди. На входа получихме аудио устройства. Преживяването беше много вълнуващо, музикално, интересно и опияняващо(може и да е от виното). На следващия ден се разходихме с фуникуляра и лифта до Монтжуик – гледките са прелестни, аз лично смятам, че си струва. После разходка до статучта на Колумб и по пристанището,  за да се ориентираме за спирката за автобуса, който да ни отведе до правилния порт да се качим на кораба, след това се сляхме с тълпата пред Саграда Фамилия. Хапнахме сладолед, огледахме всички фасади на Саграда и колкото повече гледах, толкова повече неща откривах, които предишниия път не съм забелязала! Набелязахме си магазин, от който да напазаруваме след посещението, за вечеря – вино и мезе, за да си починем от разходките, емоциите и преживяното. Това е нещо, което освен да бъде преживяно, трябва да му се даде време- да се обмисли, да отлежи и да остави трайната си следа в съзнанието ни…защото след цялото това приключение, след всички прекрасни места, които посетихме – очарователни по свой собствен начин и толкова различни, че накрая се чувстваш като в приказка, която внезапно е свършила и се чудиш истина ли е било или сън?!

Още рано станахме, закусихме и бяхме сред първите слезли от кораба, нетърпеливи да опознаем това място. Беше ни организиран безплатен шатъл-бус, който да ни откара до града. Решихме първо да посетим катедралата Нотр Дам де ла Гард на върха на хълма, като взехме автобус 55. Разкриват се страхотни гледки към острова със замъка Ив, пристанището и града във всички посоки.  Необходимо ви е само слънчево време и ще се сдобиете с красиви снимки и спомени. За влизане в катедралата трябваше да чакаме над 1 час и ние решихме, че няма да отделим толкова време, а ще тръгнем към пристанището за разходка. Изключително приятно и красиво място, но колкото повече наближаваше обяд, толкова по-гъсти ставаха тълпите от туристи. Множество заведения покрай пристанището предлагаха храни и напитки, съчетани с гледката на морето от хора, търсейки сувенири, безкрайни опашки от чакащи за лодка, която да ги закара до Замъка Ив или просто разхождайки се. Насочихме се към стария град и малките тесни улички, видяхме и Арката на площада, търговските улици с многоцветни стоки, но силно впечатление прави нечистотията, неприятните аромати, бездомници и престъпността. Посетихме катедралата Ла Маджоре – наистина голяма и впечатляваща сграда, площадът около нея беше приятно място за отмора докато наблюдаваш морето и пристанището. Наситихме се, поуморихме се и решихме да се връщаме към кораба, тъй като не сме любители на шопинг центровете, пред които беше спирката на шатъл-буса.

Villefranche-sur-Mer – много красиво местенце, от първата крачка, която направихме на земята му . Слизането от кораба беше с лодки, защото пристанището е малко за толкова големи плавателни съдове. Вилефран – стари сгради по пристанището с тесни каменни улички, тунелчета, много стълбища, ама много стълби. Във високите части много големи къщи, личи си високия стандарт на живот в тази част на френската ривиера. Тук трябваше да изберем в коя посока да поемем – към Ница, Монако, Кан или Ез. Ние решихме да разгледаме може би най-малко популярното Ез. За целта ни трябваше автобус, чиято спирка навигацията ни даваше, че е на 20 минути от пристанището, на което се намирахме. Но навигацията не каза, че това е само изкачване по стълби – безкрайни стълби. Подминаваха ни тичащи хора по стълбите, а ние едва дишахме. На моменти дори мислехме да се откажем, но стигнахме заветната спирка и там започна голямото чакане. Беше неделя и автобусите по-рядко от обичайно, но това, което остана като крайно впечатление у мен е, че градският транспортът е не добре уреден. Чакахме 1 час, автобусът пристигна претъпкан като индийски влак, но спря и ние се набутахме някак, без да платим, защото беше невъзможно да се помръднем, да се хванем някъде дори, то нямаше и нужда – нямаше къде да залитнеш или паднеш. Пристигнахме в Ез и отидох при шофьора да платя – не може с карта, 20 евро бяха твърде много и отказа да ги вземе, каза да пием по едно кафе, но аз събрах монети и му оставих 4 евро, въпреки, че билета беше 1,70. Та поради тази причина, препоръчвам да имате дребни. Ез е вълшебно като приказка! Всяко кътче има свой собствен чар, не може да се опише, дори снимките не могат да покажат цялата му прелест. Изобщо не съжалявам, че от трите възможности избрахме тази! Това се оказа мястото, което най-много е харесало на моят съпруг от всички посетени по маршрута. Мъничко е като площ, не ни отне много време да го обиколим и останаха няколко часа, за които решихме да отидем в Монако. Отново чакахме автобус 605 повече от 40 мин. В Монако посетихме двореца и храмът наблизо, обядвахме вкусни сандвичи, разходихме се покрай яхтите и решихме за всеки случай да поемем към кораба по-рано, поради несигурния транспорт. Този път избрахме да пътуваме с влак. На гарата не можеше да си купим билети – машината на входа не работеше, билетният офис беше затворен, онлайн също не можеше да се завърши плащането. Изпуснахме единия влак в лутане, на следващия, след 20 минути, се качихме без билети и треперех през цялото време, да не дойдат да ни глобят, че може да закъснеем за прибирането към кораба и той да отплава без нас! Другото важно е да имате предвид, че Монако не е в европейския съюз и влизайки на територията, телефоните за минути стигат до лимита на сметките.

Санта Маргарита – отново слизането беше с лодки – времето започваше да се разваля- ръмеше лекичко, все едно сме в Англия, морето ставаше все по-бурно, на много хора в лодките им стана лошо от многото клатене. Ние имахме екскурзия, купена от кораба, до Портофино. Натоварихме се на други лодки и пристигнахме в крайната цел, добре опаковани с топли дрехи и дъждобрани. Екскурзията там е само пешеходна, така че ни предстоеше доста време под дъжда. Портофино е много скъпо място! В това селце няма институционални сгради, нито училища, нито болници. Беше започнало да ме боли гърлото, та се сдобих от аптеката с най-скъпите билкови бонбонки за смучане за гърло – 15 евро. Въпреки лошото време, беше интересно и красиво, но дъжда се засили и накрая вече бяхме доста мокри, въпреки дъждобраните – обувките пълни с вода, от коленете надолу – всичко мокро и така вятърът правеше усещането вече не толкова приятно. Качихме се на лодката за обратно, а морето вече беше още по-бурно. После разбрахме, че сме били в последната лодка, след което са ги спрели поради твърде висока опасност да се пътува с тях и останалите там туристи е трябвало да търсят автобусен транспорт, за да се върнат в Санта Маргарита.

За първият ден имаме резервирана екскурзия до Пиза и Флоренция от една туристическа агенция – ItalyTours.EU. Те предлагат екскурзии и в други пристанища, на нас ни беше предложено във фейсбук група на круиза, защото имаха нужда от още 2 човека, за да се гарантира екскурзията. Първоначално ми се стори скъпичко, но я резервирах все пак, а след това и разбрах защо е по-скъпо. Екскурзията беше за 8 часа, като Ла Специя е на около 120 км от Флоренция, а освен това се организира в малка група от 8 човека-туристи. В крайна сметка 4 от групата не се явиха, може би уплашени от времето и прогнозата, но ние не се отказахме! Водач ни беше Франческа – с изключително добър английски, без да си личи италиански акцент, и докато пътувахме ни обясняваше много за районите – Лигурия и Тоскана и характерните за тези райони архитектура, храна и други особености. Много се постара да ни опознае – нас и другата двойка – американци от щата Вашингтон. Интересуваше се от традиционни храни, празници, време, от нас самите като личности. Първо спряхме в Пиза, обясни ни за наклонената кула, за историята на строежа й, за университетите и ни остави свободно време за снимки, сувенири и на който, каквото му харесва. Обясни ни суеверията – който учи в момента и още не е завършил не бива да се качва в кулата до върха, защото се вярва, че няма да завърши! Аз реших да не рискувм и да не изкачвам кулата, все пак съм последна година, остават ми само държавните изпити пролетта. Когато настъпи часът ни за тръгване към Флоренция, такъв дъжд се изсипа, че не се виждаше нито път, нито околността, нищо – само водопади дъжд по прозорците. Благодарна съм, че взехме тази екскурзия и че времето ни позволи да разгледаме Пиза и да се поснимаме с наклонената кула! Във Флоренция имахме 2 часа пешеходна обиколка с гид, който за съжаление имаше много тежък италиански акцент и 50% от нещата, които разказваше, не му ги разбирах! Валя ни много, чудихме се къде да се скрием заедно с хиляди други туристи и така и не можахме да се насладим на прелестите на Флоренция. Решихме да ядем пица, за да се скрием за малко от дъжда, но предвид времето нямаше много свободни места из заведенията и попаднахме на пицария, която се оказа арабска, с ужасна арабска музика и още по-ужасна пица, нямаща нищо общо с италианската пица…но ще отидем отново, когато времето е слънчево и ще вземем и дъщерята, която се изтересува от изкуство, учи концептуално изкуство и най-вероятно ще й бъде полезно да види тази част от историята на изкуството. Върнахме се на кораба да се сушим и да се сгреем след втори ден с лошо време, а и да се тревожим за следващия ден 9.10, когато беше 25-тата годишнина от сватбата ни и по този повод аз избрах екскурзия до CinqueTere, която трябваше да се проведе с лодки, а морето беше много неспокойно. Екскурзията беше от кораба и не се тревожех толкова, просто вероятността да се наложи да останем на борда целия ден не ми се нравеше особено. На сутринта отидохме да се чекираме за екскурзията и разбрахме, че поради бурното море и оранжев код за опасно време има забрана лодки да влизат в морето, но беше направена организация екскурзията да се проведе с автобуси! Ние нищо не разбрахме от това, че в 8.30 са ги уведомили, че лодки няма да пътуват, а в 9 е началото на екскурзията и те само за 30 минути са успели да организират автобуси и всичко необходимо, за да се осъществи планираното, макар и с различен транспорт. Този ден морето беше бурно, небето мрачно, но поне не валеше. С автобуса стигнахме до Леванто, от там взехме влак до едното от 5-те села – Монтеросо. Когато стигнахме брега и видяхме бурното море, всички бяхме благодарни, че не сме били в лодките! Монтеросо е прелестно, цветно, романтично, евтино, вкусно и още много все такива прилагателни! Открихме 200мл шишенца джин от CinqueTere и взехме едно, за спомен и за празника . Много симпатични магазинчета за сувенири и подаръци. Имаше ферма с домати, която се радваше на интерес от американцит, които се запознаваха с това как изглеждат и се отглеждат доматите. По обяд имахме дегустация на вино от региона и за мезе - брускети. Преживяването на тази екскурзия беше запомнящо се, различно и пак ми се иска да отида, но да имаме повече време, за да посетим и останалите селца и да видим всичко и от другите 4 гледни точки. След CinqueTere беше ред на PortoVennere – мислех, че нищо вече не може да ме изненада и впечатли толкова, след всичко видяно, но не! Една църква извисила се високо върху скалите, над вълните сякаш на ръба между морето и земята. Отново цветно, създаващо добро настроение!

Ходила съм преди 10 години, с танцовия състав за народни танци, в който играех, и ми беше задължителна точка в маршрута. Спомням си го с гледки спиращи дъха, с една сладкарница, която никога няма да забравя и емоция, която исках да споделя с най-любимия ми човек! Преди 10 години ходихме до Помпей и имахме автобусна обиколка с гид из Неапол. Обикаляхме целия град, гледахме архитектурата, пристанището…спряхме на едно високо място от което се откриваше онази гледка на Неапол, замъкът Нуово, а зад тях морето и Везувий. Сега не успях да открия къде е това място, но открихме други прелести на този град – Royal Palace of Neapol – много обичам дворци, може и да съм пристрастна, но изключително се впечатлихме от залите, мебелите, толкова богатство, красота, съвършенство на изработката, че не ни се излизаше от там. Посетихме, разбира се сладкарницата – точно на Piazza Plebiscito, като застанеш с лице към катедралата и колонадите, зад гърба ти е Royal Palace of Neapol, и най-дясно на ъгъла се намира сладкарницата – изключителни вкусотии и кафе за всеки вкус! После се поразходихме из търговската улица и се отправихме към кораба да събираме багажа и да се подготвим за слезане в Рим на следващия ден. Толкова свикнахме с този начин на живот – всеки ден на ново място, с нови предизвикателства, приключения  и изненади, всеки ден представления в театъра, всеки ден ни поднасят пет звездна храна и ни подреждат и чистят стаята, че не знаем как ще се адаптираме отново към ежедневието с работа и задачи! Не ни се иска да свършва, въпреки многото натрупани впечатления и вече мислим за следващ круиз.

Този път Рим ме разочарова! Много ремонти, много опаковани забележителности, които са ми любими. Много неорганизиран градски транспорт отново. Много бездомници, настанили се покрай забележителностите - на площада пред Ватикана на колонадата беше пълно с палатки и мръсотия. Всичко това разваля доброто преживяване и остава горчив спомен