Знаете ли, че уважението към вашите родители е основният критерий за това дали ще ви уважават децата ви? Не, не е кръгова икономика или черна магия, просто правило на живота. Дали вярвате и вие в това? Как можем да поправим грешките си в тази насока и да започнем отначало да градим отношенията си?
- Публикувана: 2 юни 2024, 02:19 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2024, 04:15 ч.
Уважавате ли родителите си?
Не мисля че е правило на живота. Ще направя всичко възможно да не повторя към дъщеря ми грешките и студенината на моите родители и травмите които ми нанесоха. А ако става въпрос за протокола - да уважавам ги като: здравей Мамо, как си, добре сме, чао и до скоро...
Няма такова нещо. Звучи като някоя глупост извадена от лексикон. Уважение наготово никому не дължа. Който си го е спечелил, го има, който не - отдавна не е в живота ми. Същото важи и за мене. Като искам уважение, печеля си го. Не считам, че ми е рождено право да го получавам независимо дали става въпрос за родители, деца, приятели или колеги.
Моите родители са покойници, уважавам само майка си обаче. Тя си имаше сериозни проблеми, но беше лоялна и се бореше. Баща ми направи голяма, непростима тъпотия, всъщност серия от тъпотии с гранд трагичен финал. Сега като самата аз имам дете се чудя понякога защо, как може така да се изложиш, дано и аз не се изложа така. 
По тази ваша теория детето на 50% ли ще ме уважава или?
По тази ваша теория детето на 50% ли ще ме уважава или?
Покойници са и двамата, баща си почти не помня, но към майка изпитвах респект. Не само аз, брат ми и сестра ми също. Така бяхме възпитани - че на родител не се възразява. Майка почина когато бях на 42 години и до последно се съобразявах и си мерех приказките пред нея. Недопустимо беше да й възразявам, да говоря на жаргон ( да използвам цинизми) в нейно присъствие. Права или не, тя беше моята майка и до последно я почитах като такава. Мъжът ми има същото отношение към своите родители - уважение най вече. Смятам, че така е редно.
Допълвам - дали ме уважават децата ми? На този етап - да. Но аз винаги съм държала да се знаят ролите в семейството и да се спазва йерархията. Недопустимо ми е дете да ме команда, да се държи неуважително, да се разправя и да оспорва авторитета ми. Всичко давам и всичко правя за тях, но всеки си знае мястото. Аз съм майката, те са децата и така ще бъде докато съм жива. После каквото искат да правят...
Допълвам - дали ме уважават децата ми? На този етап - да. Но аз винаги съм държала да се знаят ролите в семейството и да се спазва йерархията. Недопустимо ми е дете да ме команда, да се държи неуважително, да се разправя и да оспорва авторитета ми. Всичко давам и всичко правя за тях, но всеки си знае мястото. Аз съм майката, те са децата и така ще бъде докато съм жива. После каквото искат да правят...
Знаете ли, че уважението към вашите родители е основният критерий за това дали ще ви уважават децата ви?
...
...
Уважавам ги разбира се. В моето семейство така са ме възпитали, родителите ми уважаваха бабите ми и дядовците ми. Аз имам щастието да имам и живи прабаби и прадядо, те пък направо бяха на пиедестал. На всички семейни събирания им се полагаше централно място, всички се грижеха за тях и ги уважаваха. Аз не съм чула една лоша дума да се каже за по-възрастните в нашето семейство. Уважавам и родителите на мъжа ми, така възпитавам децата си.
Даже единият ми дядо си отиде от този свят без да види леля ми как пуши, защото за него една жена не трябва да пуши и леля ми макар заклета пушачка никога не е запалила цигара пред него.
Много държа децата ми да са възпитани да уважават родителите си и изобщо възрастните хора до този момент ми се получава, ще видим занапред.
Даже единият ми дядо си отиде от този свят без да види леля ми как пуши, защото за него една жена не трябва да пуши и леля ми макар заклета пушачка никога не е запалила цигара пред него.
Много държа децата ми да са възпитани да уважават родителите си и изобщо възрастните хора до този момент ми се получава, ще видим занапред.
Много харесвам семействата, в които има подкрепа и искрено уважение и от младите към по-възрастните, но и обратно. Според мен, уважение дори и към най-близките, не се полага по презумпция. Трябва да се печели и пази.
Дано не бъркаме уважението с възможността да изразяваме себе си и нашите желания и виждания. Уважавам родителите си. Но съм възпитана да казвам своето мнение и когато трябва да го отстоявам. Да имам своите граници. Така съм възпитана, така възпитавам и децата си. Това не е неуважение. Родителите ми ценят мнението ми, както и аз това на моите деца. Баща ми няма да хареса подчинението и съгласието ми с всичко което казват и искат. Ние децата също сме хора със собствено мнение, различно от това на родителите ни. Точно поради тази причина винаги съм ги уважавала и ще преобърна всичко за да им помагам. На тях и на родителите на съпругът ми.
Може би е грешно? Не знам.
Може би е грешно? Не знам.
Това да уважаваш родителите си не е равно на подчинение, непрекъснато съобразяне или пък поставяне на пиедестал. Аз обичам родителите си, защото ми дадоха всичко, от което има нужда от едно дете. А не по задължение или защото "така трябва". Разбира се, всеки допуска грешки, както те към мен, вероятно и аз като майка ще допусна. И се надявам да бъда добра майка и сина ми да ме уважава заради това, а не по задължение.
Уважавам ги, а покойния ми баща дълбоко и непрежалимо го обичах и обичам. Като родители те се бореха за нас в доста трудни условия, да не ни липсва нищо, и ние го виждахме. Не сме изпитвали някакъв респект, обаче. Те живееха бурно и с много разправии, а майка ми беше твърде млада и по-скоро се налагаше със зъби и нокти отколкото да печели естествено уважение. Баща ми пък беше твърде под чехъл, та да стане добър пример за семейни отношения.
Но и двамата бяха добри и отдадени професионалисти и ни показаха колко е важно да си независим във финансово отношение.
С детето ми имаме друг вид отношения, никога не сме се стремили да налагаме авторитет, нито да командваме, тъй като станахме родители над 35 изкарахме заедно едно второ детство. Тя ни се смее понякога и казва, че всички сме луди, но одобрително, мисля, че ни обича. За уважение не съм много сигурна, сега младите хора са много напред и в друга посока с материала и често знае повече от насот мен поне , но за основните житейски неща все още се допитва дори като пълнолетен човек, така че в някаква степен сигурно ни уважава.
Но и двамата бяха добри и отдадени професионалисти и ни показаха колко е важно да си независим във финансово отношение.
С детето ми имаме друг вид отношения, никога не сме се стремили да налагаме авторитет, нито да командваме, тъй като станахме родители над 35 изкарахме заедно едно второ детство. Тя ни се смее понякога и казва, че всички сме луди, но одобрително, мисля, че ни обича. За уважение не съм много сигурна, сега младите хора са много напред и в друга посока с материала и често знае повече от насот мен поне , но за основните житейски неща все още се допитва дори като пълнолетен човек, така че в някаква степен сигурно ни уважава.
