Уважавате ли родителите си?

  • 10 116
  • 154
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 53 284
Не знам точно какво значи "уважение към родителите". Нито пък уважението е равнозначно на обич. Но имам чувство за дълг и то потиска всякакви други разочарования или недоволства. Не горя от желание да си комуникираме с майка ми, но се грижа за нея доколкото мога. Тя доста грешки е направила с възпитанието ни, особено трагични със сестра ми, но е било от желание за добро, но гарнирано с остаряло възпитание и грешни теории.
А иначе децата ни попиват нашето отношение към родителите и в някаква степен това им влия - дали за да подражават един ден, дали пък за да не правят така. Както го усетят, възпроизвеждането на модела не е задължително.

https://prikazki.eu/prikazka/da-ima-v-kakvo-da-te-hrania/

# 16
  • Мнения: 20
Благодаря за всички мнения. Хрумнаха ми още два въпроса: какво означава уважение и как се “печели” то?

# 17
  • Мнения: 7 349
Да, уважавам родителите си, но не уважавам конкретни техни постъпки, основно на майка ми.
Винаги подхождам с уважение към всеки. Но ако видя, че отсрещната страна нито ме уважава, нито се държи добре с мен, няма как да продължа да я уважавам. Но и не бих се държала кофти - дистанцирам се или прекъсвам отношения.

# 18
  • София
  • Мнения: 16 048
Възпитанието е много просто нещо. Невъзпитани хора произвеждат прости хора. И обратното. Нищо общо с уважението към когото и да е било. Човек се държи културно, защото уважава себе си. Родителите се обичат. Вече всеки как обича зависи от това как е научен.

# 19
  • Мнения: 2 074
Принципно да, но в последно време се чудя защо изобщо.

# 20
  • Мнения: 20
Възпитанието е много просто нещо. Невъзпитани хора произвеждат прости хора. И обратното. Нищо общо с уважението към когото и да е било. Човек се държи културно, защото уважава себе си. Родителите се обичат. Вече всеки как обича зависи от това как е научен.
Вярно е, не исках да пиша за обичта, спрях се на уважение, защото е по-конкретно и признак на морал.

# 21
  • София
  • Мнения: 16 048
Възпитанието е много просто нещо. Невъзпитани хора произвеждат прости хора. И обратното. Нищо общо с уважението към когото и да е било. Човек се държи културно, защото уважава себе си. Родителите се обичат. Вече всеки как обича зависи от това как е научен.
Вярно е, не исках да пиша за обичта, спрях се на уважение, защото е по-конкретно и признак на морал.
Като не обичаш някого или не разбираш, че любовта е грижа, кел файда, че ще си кръстиш детето на него или ще му се обадиш за празници.

# 22
  • SF
  • Мнения: 26 535
Това са субективни усещания. Всеки има различно тълкуване на думи като обич, любов, уважение, признателност.

# 23
  • Мнения: 10 801
Смятам, че всеки родител прави за детето си толкова, колкото му е капацитетът, разбиранията и възможностите. Рядко някой може да ги надскочи. Част от порасването е човек да осъзнае това и да спре да бъде обиден на семейсвото си, защото обидата е характерна за децата. Емоционално и ментално зрелият човек е лично отговорен за собственото си щастие и добруване и не обвинява майка си и баща си.

В този смисъл не винаги одобрявам родителското семейство, не винаги го обичам, но проявявам разбиране - това е техният живот. Това, което аз мога да направя е точно да имам уважение към тях, но без това да означава нарушаване на мои граници и правене на компромиси с мои ценности. Както се казва - всяка жаба да си знае гьола.
Смятам, че децата се влияят от семейния модел, в който са израснали и поне до някаква възраст той формира възгледите им за живота. След това, ако не са съгласни с него и виждат, че им носи негативи, могат да се еманципират и да го променят. Та отговорът ми на въпроса в темата е, че да - нашите деца виждат отношението ни към рожденните семейства и приемат това за норма до някакъв момент.

# 24
  • Мнения: 18 597
Уважението е нещо, което се печели, не го имаш по подразбиране. В този смисъл съм като Бг-леля - принципно ги уважавам, задето са ни отгледали с брат ми, но започвам да се чудя дали не им надценявам заслугите. Колкото повече аз самата остарявам, толкова повече виждам какви егоисти са и някои конкретни решения са ги взели не притиснати от обстоятелствата, а защото така ги е устройвало тях. Точно тези решения спънаха мен и брат ми там, където другите просто си минаха спокойно с родителска подкрепа.
С брат ми проявяваме разбиране, естествено, най-вече за нашето собствено спокойствие.

# 25
  • София
  • Мнения: 16 048
Това са субективни усещания. Всеки има различно тълкуване на думи като обич, любов, уважение, признателност.

Усещанията са си за човека сам по себе си, отношенията с другите са практика и честно казано, все едно кой как се усеща. Има яснота поне принципно кое е обич, кое уважение, кое просто добро възпитание.

# 26
  • Мнения: 1 240
Моите родители са алкохолици. Имала съм много трудни моменти в детството, въпреки всичко съм им простила искренно. Не бяха най-добрите родители, но винаги са се старали да не ми липсва нищо. В момента баща ми е много болен, аз всеки път изпадам в паника, когато ми звъннат, обичам ги и не съм готова все още да ги изпратя. Аз не пия алкохол, стремя се на детето да не му липсва нищо, но и не съм особенно контактен човек. Затворена съм към околните, не ги допускам в личното си пространство и ми е малко трудно да комуникирам с хората, тази си травма от детството така и неможах да преборя, като малка нямах приятели, но се опитвам...

# 27
  • SF
  • Мнения: 26 535
Усещанията са си за човека сам по себе си, отношенията с другите са практика и честно казано, все едно кой как се усеща. Има яснота поне принципно кое е обич, кое уважение, кое просто добро възпитание.

Звучи ми като изказване на Божинката.
Ако искаш, може да поясниш. Цитирала си ме и оставам с усещането, че ми отговаряш за нещо или започваш дискусия с мен, а аз не мога да се включа.

# 28
  • София
  • Мнения: 36 050
Благодаря за всички мнения. Хрумнаха ми още два въпроса: какво означава уважение и как се “печели” то?
Защо не отговаряш на собствените си въпроси?
Така ми се струва, че задаваш въпроси за училищен вестник (ако съществуваха такива в България).

# 29
  • SF
  • Мнения: 26 535
Колкото хора попиташ, толкова различни мнения ще получиш. Уважение за едни е да им се обадят за Рождения ден, за други се изразява в голям подарък, задължително поне на същата стойност, на която и те са подарявали.

Общи условия

Активация на акаунт