Някога и понятията за отношения между родители и деца са били по-различни. И сега има места дори у нас, където дъщерята е втора категория човек. Такива родители действат в името на собствената си репутация, не в името дъщеря им да е добре.
- Публикувана: 2 юни 2024, 02:19 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2024, 04:15 ч.
Уважавате ли родителите си?
Това с омъжването не е от добри намерения към дъщерята, а от притеснение да не ги одумват хората каква разхайтена дъщеря имат. Само казвам.
И сега не е много по-различно. Доста време ще трябва да мине, за да станем хора по всички стандарти. Без да е необходимо да ни придружава мъж.
Вчера баща ми ми споделя разговор със свой приятел, как си се оплаквали едни на други, че застаряващите им дъщери (над 30 годишни) все още не са омъжени. И двете с това момиче си скъсахме задниците, за да се развием в Германия - но се оказа, че най-големият проблем е, че още никой не ни е "взел". И двете сме със сериозни връзки, но още не сме омъжени - ебахти срама...
Вчера баща ми ми споделя разговор със свой приятел, как си се е оплаквали едни на други, че застаряващите им дъщери (над 30 годишни) все още не са омъжени. И двете с това момиче си скъсахме задниците, за да се развием в Германия - но се оказа, че най-големият проблем е, че още никой не ни е "взел". И двете сме със сериозни връзки, но още не сме омъжени - ебахти срама...
Иначе пак е кофти 
И момчето да го кръстиш на баща си
Ариел, защо изобщо контактуваш с тях? Разбирам да са някакви хора с интелект и/или положение, но темите им за разговор не предполагат нито едното, нито другото.
В моменти на спор с моите родители съм ги посочвала като лошия пример. Повече не са повдигали темата, от която е тръгнал конкретният спор. Може да използвате такъв 'метод' на комуникация, като нивото на гадост зависи от това колко гаден е родителят. Например, майка ми много се жалваше как баба и дядо са ги делили със сестра ù, как леля била любимото дете, как все за леля имало, а за майка ми не. И аз - а, както ти делиш мен и брат ми сега и на него му взе Х и му пращаш редовно пари, докато аз ям солети на квартира, която си плащам сама ли? Без епитети, просто посочих аз къде съм, брат ми къде е. Майка ми хъка, мъка, повече не спомена нищо по темата за делене на децата. Ако беше продължила да настоява колко е онеправдана, щях да я подхвана, че изобщо не е вярно как леля е била любимото дете - с примери.
Ариел, защо изобщо контактуваш с тях? Разбирам да са някакви хора с интелект и/или положение, но темите им за разговор не предполагат нито едното, нито другото.
В моменти на спор с моите родители съм ги посочвала като лошия пример. Повече не са повдигали темата, от която е тръгнал конкретният спор. Може да използвате такъв 'метод' на комуникация, като нивото на гадост зависи от това колко гаден е родителят. Например, майка ми много се жалваше как баба и дядо са ги делили със сестра ù, как леля била любимото дете, как все за леля имало, а за майка ми не. И аз - а, както ти делиш мен и брат ми сега и на него му взе Х и му пращаш редовно пари, докато аз ям солети на квартира, която си плащам сама ли? Без епитети, просто посочих аз къде съм, брат ми къде е. Майка ми хъка, мъка, повече не спомена нищо по темата за делене на децата. Ако беше продължила да настоява колко е онеправдана, щях да я подхвана, че изобщо не е вярно как леля е била любимото дете - с примери.
Не знам. За мен това са отдавна умрели разбирания.
Момиче съм. Едно на мама и тати. Като принцеса са ме гледали. Всичко са ми дали. И продължават.
Най-големият страх на баща ми сега е това, че ще ме остави без мъж да се грижи за мен. На зет не случил, внука му малък и аз и майка ми сами сме щели да останем. Това ми е бил примера на мен, за истински мъж! Достоен. Всичко останало са бутафории. Мъжленца някакви, момченца непораснали... Смешки..
Момиче съм. Едно на мама и тати. Като принцеса са ме гледали. Всичко са ми дали. И продължават.
Най-големият страх на баща ми сега е това, че ще ме остави без мъж да се грижи за мен. На зет не случил, внука му малък и аз и майка ми сами сме щели да останем. Това ми е бил примера на мен, за истински мъж! Достоен. Всичко останало са бутафории. Мъжленца някакви, момченца непораснали... Смешки..
Не знам. За мен това са отдавна умрели разбирания.
Момиче съм. Едно на мама и тати. Като принцеса са ме гледали. Всичко са ми дали. И продължават.
Най-големият страх на баща ми сега е това, че ще ме остави без мъж да се грижи за мен. На зет не случил, внука му малък и аз и майка ми сами сме щели да останем. Това ми е бил примера на мен, за истински мъж! Достоен. Всичко останало са бутафории. Мъжленца някакви, момченца непораснали... Смешки..
Момиче съм. Едно на мама и тати. Като принцеса са ме гледали. Всичко са ми дали. И продължават.
Най-големият страх на баща ми сега е това, че ще ме остави без мъж да се грижи за мен. На зет не случил, внука му малък и аз и майка ми сами сме щели да останем. Това ми е бил примера на мен, за истински мъж! Достоен. Всичко останало са бутафории. Мъжленца някакви, момченца непораснали... Смешки..
Ама какво значи мъж да се грижи за теб, това също са остарели вярвания, целта на родителя трябва да е детето да може да се справя само, когато порасне, ако се яви красив, богат мъж на кон, да гледа принцесата, добре дошло, но живота често поднася други реалности.
Вчера баща ми ми споделя разговор със свой приятел, как си се оплаквали едни на други, че застаряващите им дъщери (над 30 годишни) все още не са омъжени. И двете с това момиче си скъсахме задниците, за да се развием в Германия - но се оказа, че най-големият проблем е, че още никой не ни е "взел". И двете сме със сериозни връзки, но още не сме омъжени - ебахти срама...
Оффф тя и майка ми ги дрънка същите глупости. Как съм на 35 години, как един годен зет не доведох и как не съм се оженила. Как пък тя един мъж, мой партньор не хареса, но явно няма подходящ за мене.
Според мен си има отклонения някакви.
Ама какво значи мъж да се грижи за теб, това също са остарели вярвания, целта на родителя трябва да е детето да може да се справя само, когато порасне, ако се яви красив, богат мъж на кон, да гледа принцесата, добре дошло, но живота често поднася други реалности.
Не знам. За мен това са отдавна умрели разбирания.
Момиче съм. Едно на мама и тати. Като принцеса са ме гледали. Всичко са ми дали. И продължават.
Най-големият страх на баща ми сега е това, че ще ме остави без мъж да се грижи за мен. На зет не случил, внука му малък и аз и майка ми сами сме щели да останем. Това ми е бил примера на мен, за истински мъж! Достоен. Всичко останало са бутафории. Мъжленца някакви, момченца непораснали... Смешки..
Момиче съм. Едно на мама и тати. Като принцеса са ме гледали. Всичко са ми дали. И продължават.
Най-големият страх на баща ми сега е това, че ще ме остави без мъж да се грижи за мен. На зет не случил, внука му малък и аз и майка ми сами сме щели да останем. Това ми е бил примера на мен, за истински мъж! Достоен. Всичко останало са бутафории. Мъжленца някакви, момченца непораснали... Смешки..
Ама какво значи мъж да се грижи за теб, това също са остарели вярвания, целта на родителя трябва да е детето да може да се справя само, когато порасне, ако се яви красив, богат мъж на кон, да гледа принцесата, добре дошло, но живота често поднася други реалности.
Според баща ми, мъж да се грижи за теб, означава да имаш сигурност, стабилност и уважение. Да имаш човек, който винаги ще е зад гърба ти. Да имаш човек, който ще те защитава на всяка цена. За който ти ще си на първо място. Който ще мине през огън и лед, ама ще дойде ако имаш нужда. Просто някой, който е винаги там ако ти потрябва помощ. За каквото и да е. И знаеш, че е там. Винаги. Независимо от всичко. Може да си сгрешил, ама ще е там. Зад теб. Да те хване.
Оххх разплака ме.
maiathebee, много мило и сладко звучи, но си е същата история. Ако човек страда за теб непатриархално би страдал ако си сама, т.е. нямаш любим човек, семейство, това с гриженето за тебе е все едно майката на бившия ти да страда, че няма да има кой да му изпере гащите. Сори, сигурна съм, че вашите са прекрасни хора и много те обичат, късмет имаш, че са до теб и в трудностите, но ако говорим за стереотипите това си е все същата история.
Не знам. За мен това са отдавна умрели разбирания.
Момиче съм. Едно на мама и тати. Като принцеса са ме гледали. Всичко са ми дали. И продължават.
Най-големият страх на баща ми сега е това, че ще ме остави без мъж да се грижи за мен. На зет не случил, внука му малък и аз и майка ми сами сме щели да останем. Това ми е бил примера на мен, за истински мъж! Достоен. Всичко останало са бутафории. Мъжленца някакви, момченца непораснали... Смешки..
Момиче съм. Едно на мама и тати. Като принцеса са ме гледали. Всичко са ми дали. И продължават.
Най-големият страх на баща ми сега е това, че ще ме остави без мъж да се грижи за мен. На зет не случил, внука му малък и аз и майка ми сами сме щели да останем. Това ми е бил примера на мен, за истински мъж! Достоен. Всичко останало са бутафории. Мъжленца някакви, момченца непораснали... Смешки..
Ама какво значи мъж да се грижи за теб, това също са остарели вярвания, целта на родителя трябва да е детето да може да се справя само, когато порасне, ако се яви красив, богат мъж на кон, да гледа принцесата, добре дошло, но живота често поднася други реалности.
Според баща ми, мъж да се грижи за теб, означава да имаш сигурност, стабилност и уважение. Да имаш човек, който винаги ще е зад гърба ти. Да имаш човек, който ще те защитава на всяка цена. За който ти ще си на първо място. Който ще мине през огън и лед, ама ще дойде ако имаш нужда. Просто някой, който е винаги там ако ти потрябва помощ. За каквото и да е. И знаеш, че е там. Винаги. Независимо от всичко. Може да си сгрешил, ама ще е там. Зад теб. Да те хване.
Оххх разплака ме.
Много мило, но твърде идеалистично и нереалистично. Да предположим, че такъв човек има до теб и става нещо с него и го няма, какво става с теб? Това са мечтите и вярванията на баща ти, важно е ти какво искаш и как го чувстваш. В живота човек трябва да се опитва да е максимално самостоятелен и независим, зависиш ли от някого, не си свободен.
И моят баща така мислеше, но аз не бях доволна. Това са прекалено високи критерии - в смисъл, откъде да намеря такъв? Все едно да търся чаровния принц. Ясно, че един баща иска най-най- доброто за безценната си дъщеря, но така все едно ме притеснява че не мога да докопам тоз идеал.
Много нереалистично ми звучи и на мен. Трябва да си независим - това е. Ако се появи достатъчно добро другарче в живота - супер, но ако изобщо не се появи или се появи и нещо стане с него, какво се случва - лягаш и умираш?
Описанието ми звучи по-скоро за родител, не за партньор.
Описанието ми звучи по-скоро за родител, не за партньор.