Вчера тичам от работа да прибирам малчо (с ММ сме се разбрали, че той прибира големия, а аз малкия) и минавам до пистата с колелетата. Всеки колоездач го гледах дали не е той (ММ). И си го познах. Толкова му се зарадвах. Това е смисълът на живота ми. А децата са неговия резултат. Няма как да е обратно
- Публикувана: 5 юни 2024, 08:29 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2024, 15:47 ч.
За мъжете, които слушат жените си
Защо пък да не я обичам - в тази тема не е ставало дума за това. Когато е ставало, съм казвал - разбира се, иначе щял ли съм да се женя за нея?
Тази тема беше дали мъжете трябва да слушат жените си, не дали ги обичат. После се измести към даването на пари и деленето на разходи, не помня вече защо и как.
Тази тема беше дали мъжете трябва да слушат жените си, не дали ги обичат. После се измести към даването на пари и деленето на разходи, не помня вече защо и как.
Той въпросът направо си го финтира. Да не говорим тези твърдения, мъж се събирал с жена заради имането на деца, пък после бракът доказвал любов. Негова си работа де, избягвам да навлизам толкова в личните неща на хората. Просто е факт, че наистина от начина му на писане, не си личи.
@Филомена - презрение може да чувстваш ти, но жена ми явно не - иначе да ме е зарязала досега.
На мен не ми стана ясно от написаното ти кого си видяла на колелото - малкия ти син, или мъжа ти? Май мъжа ти, значи той ти осмисля живота? Това не го разбирам.
Ми има жени, които въобще нямат мъж. Други пък сменят по 5, 10 или повече мъже. И всеки един им е смисъла в даден отрязък от живота им?
Освен това мъжът, или жената, са възрастни независими хора и нямат нужда някой да ги прави смисъл на живота си. А децата са беззащитни и имат нужда. Мъж или жена се сменят, децата са си ти деца завинаги. Не мисля, че жена си повече обичам от децата. Нито пък тя мене повече отколкото децата.
На мен не ми стана ясно от написаното ти кого си видяла на колелото - малкия ти син, или мъжа ти? Май мъжа ти, значи той ти осмисля живота? Това не го разбирам.
Ми има жени, които въобще нямат мъж. Други пък сменят по 5, 10 или повече мъже. И всеки един им е смисъла в даден отрязък от живота им?
Освен това мъжът, или жената, са възрастни независими хора и нямат нужда някой да ги прави смисъл на живота си. А децата са беззащитни и имат нужда. Мъж или жена се сменят, децата са си ти деца завинаги. Не мисля, че жена си повече обичам от децата. Нито пък тя мене повече отколкото децата.
Да бе, точно тя пък е смисъла...
Радостта в живота е да победиш враговете си, да ги видиш да лазят пред тебе, и да слушаш рева на жените им!
Конан Варварина и майтапите настрана, ама не беше ли един ваш французин, който беше казал, че любовта траела 3 години? И какво - на всеки 3 години нов смисъл на живота?
Радостта в живота е да победиш враговете си, да ги видиш да лазят пред тебе, и да слушаш рева на жените им!
Конан Варварина и майтапите настрана, ама не беше ли един ваш французин, който беше казал, че любовта траела 3 години? И какво - на всеки 3 години нов смисъл на живота?
Животът ми няма само един смисъл. Осмислям си го аз самата, близките ми, приятелите ми, интересите ми, работата ми... и да, мъжът ми. Един ден може да се разделим, всичко се случва, но докато го обичам, той ще обогатява живота ми и ще му придава смисъл. А децата, за мен имат най-голям смисъл, когато са продължение - твое, и на човека, когото обичаш. Иначе много често се превръщат в компенсаторен механизъм на любовта, която не си получил от други места.
Животът ми няма само един смисъл. Осмислям си го аз самата, близките ми, приятелите ми, интересите ми, работата ми... и да, мъжът ми.
Е, освен ако не си Мария Кюри да откриеш нов химичен елемент, него си го има и след като нея вече я няма.
Има си съвсем обективни начини да се измери колко смислен е бил животът на човек. Щастието е друго нещо. Да, може да си живееш живота в щастие, но ако не си постигнал нищо и не си оставил нищо след себе, не мога да го нарека най-смислен. Не е задължително да са деца, но при повечето хора това е най-смисленото нещо, което могат да постигнат.
Изобщо не ме интересува дали ще остане нещо след мен. Няма да съм там, за да го гледам. Интересува ме да съм щастлива, докато съм тук, както и хората, за които ми пука, да са щастливи. Ако можех да направя така, че никой да не страда за мен един ден, щях. А децата не са за да оставя нещо след себе си. Единственото важно е да са щастливи и да живеят добре. В глобалния аспект на вселената, нито аз, нито гените ми, нито човешкият род дори, ще пребъдат. Смисълът на моя живот си е за мен, и нямам амбиции да бъде за целия свят. Това, което би ме радвало е да съм направила нечий живот по-добър и щастлив, докато съм била тук, а не да ми помнят името един ден. Но хора всякакви, всеки намира свой смисъл. Разбира се, тези, които правят постижения, които бутат целия свят напред, имат уважението ми, но това не би могло да ми е смисъл на мен. Дали е и техен, не знам... за някаква част съм убедена, че откритието им само по себе си е много по-важно от това, че са станали част от историята. Въпрос на приоритети.