UEFA EURO 2024' GERMANY (14.06 - 14.07)

Англия на Гарет Саутгейт започва днес, надяваме се своето историческо участие на Евро 2024, с ясното съзнание, че е изправена пред тест. Той трябва да покаже дали футболистите могат да играят и побеждават, или са останали на нивото на полуиграчи, на които вечно нещо не им достига за голямата и толкова дълго вече чакана цел.

Независимо дали ще приключи на Евро 2024, или ще продължи и след това, ерата „Саутгейт“ трябва да се разглежда през призмата на онзи отбор, който селекционерът получи в разнебитено и насипно състояние. 53-годишният специалист бе назначен за постоянно на поста през ноември 2016 г. след 67-дневния флирт на ФА със Сам Алардайс, който води тима само в един официален двубой. Големия Сам пък бе поел ролята от Рой Ходжсън, уволнен след фиаското срещу Исландия в 1/8-финалите на Евро 2016.

Саутгейт изведе Англия до званието четвърти в света през 2018 г., успех който не бе постиган 28 години. След това за първи път в историята достигна и до финал на европейско, загубен нещастно с дузпи, и до четвъртфинал на Мондиал 2022, където отново пропусната дузпа сложи край на мечтите ни в четвъртфинала срещу Франция. Преди Евро 2024 се стигна до нова загуба от Исландия, която направи фурор през 2016-а, но след това се срина до 72-о място в ранглистата на ФИФА. Резултатът даде на селекционера сериозен повод за размисъл преди първия мач от група С, днес срещу Сърбия в Гелзенкирхен. Да не забравяме обаче, че това бе просто една международна среща, която може и да няма нищо общо с мачовете на истината. Както го показа Германия срещу Шотландия.

Има много фактори, които ни вдъхват оптимизъм за представянето на „Трите лъва“. Саутгейт успя да свали напрежението от футболистите, които сега се забавляват, докато играят за родината си. Те вече не се чувстват смазани от тежестта на националната фланелка и не усещат товара на прекомерните очаквания, съпътсващи всеки основен фаворит на голямо първенство. Добрата атмосфера в отбора се дължи на самия отбор и на треньора, а не е резултат на външни фактори.

Времето на Саутгейт може да се опише като шекспирова драма, която държи зрителя в напрежение с множество обрати. Проблемът на неговата пиеса досега беше, че няма щастлив край. Но както в живота, така и на терена, сценариите се пренаписват за всеки следващ сезон, а сценарият на Саутгейт продължава все още да се пише.

След загубата от силният отбор на Хърватско в полуфиналите на Мондиал 2018 г., след пропуснатата златна възможност за първа европейска титла в историята ни на финала на Евро 2020, когато мачът срещу Италия бе загубен с дузпи, след загубата от не отстъпващият като индивидуална класа на нашият отбор, тим на Франция на Мондиал 2022, ситуацията пред Саутгейт, е сега или никога. Всякакви оправдания вече за силни съперници, не могат вече да оправдаят липсата на титли, при качеството с което разполагаме като индивидуалности.

Англия пристигна в Германия със сплав от таланти от световна класа и опитни играчи, за които може да завиди абсолютно всеки един участник на Евро 2024.

Можем да започнем с капитана ни Хари Кейн, да минем през новото ни златно момче Белингам, който спечели Шампионската лига с Реал М и е претендент за Златната Топка, и стигнем до новата ни мегазвезда Фил Фодън, който е движещата сила на шампионът ни Манчестър С. Селекцията на Саутгейт има изключителни качества в средата на терена и в атака с присъствието на Уортън и Езе от Кристъл Палас, Гордън от Нюкасъл Юнайтед и Палмър от Челси. Тези момчета са толкова талантливи, че не оставиха свободно място за Джак Грийлиш от Манчестър Сити и за плеймейкъра на Тотнъм Мадисън.

Саутгейт болезнено усеща липсата на Хари Магуайър, който вдъхваше доверие и не се колебаеше да поема лидерската роля. Защитникът обаче пропуска първенството заради контузия. Въпреки това Англия разполага с предостатъчно талантливи футболисти, които би трябвало безпроблемно да спечелят титлата. Този път няма място за никакви извинения. Всичко освен първа европейска титла в историята, ще се смята за разочарование. Ще е малко пресилено да го определим като провал, тъй като на евентуален полуфинал съперник може да е отново Франция, водена от Мбапе. Но дали ще бъде огромно разочарование? Абсолютно. Този път Франция трябва да бъде победена. Защото Англия в моя съзнателен живот никога не е имала по силен отбор.

Саутгейт успя да донесе авторитет и спокойствие на една традиционно ветровита и неспокойна позиция. Бившият национал трябваше да се оправя с хаоса, завещан от Ходжсън, и с последиците от недомисления флирт с Алардайс. Сега треньорът и играчите на Англия трябва да се докажат като победители на терена. Англия се радва на добро отношение от своите фенове в страната и по целият свят, но всичко това ще приключи само след месец при нова издънка.

Следващият ход на селекционера зависи изцяло от Евро 2024. Ако не прекъсне историческата прокоба, която води началото си от световната титла през 1966-а, Саутгейт ще отчете четвърто голямо първенство без трофей. Това би означавало край на играта за него.

Неговите постижения начело на „Трите лъва” са красноречиви – отборът не се е представял толкова добре от времето на великият сър Алф Рамзи. Той е по-успешен начело на Англия от Свен-Йоран Ериксен, който има три четвъртфинала на големи първенства, и Рой Ходжсън, взети заедно. Бившият треньор на Фулъм Ходжсън също бе начело на три големи форума, въпреки че последните два – отпадането в груповата фаза на Мондиал 2014 и унизителната загуба от Исландия две години по-късно, се превърнаха в национални катастрофи.

Ако отбора на Англия реализира голямата мечта на всички свои фенове по света, Саутгейт трябва да реши дали да се оттегли, когато е на върха, или да се пробва да пренапише историята правейки Англия едновременно притежател на световната и европейската титла на третото си световно първенство през 2026 г. Мнозина смятат неговия отбор за основен фаворит за трофея и тогава, с оглед факта че отборът ни е третият най млад на цялото Европейско, въпреки че ако се гледа ранглистата на ФИФА, Англия се намира на едва четвърто място след
Аржентина, Франция и Белгия. Но това нищо не значи. Защото ако Хари Кейн беше вкарал дузпата срещу Франция, тази ранглиста днес щеше да има друг вид.

Група със Словения, Дания и Сърбия, трудно може да бъде определена като лека, защото всяко подценяване особено в първите два кръга, когато играем срещу силните отбори на Сърбия и Дания може да е фатално, за излизането ни от групата, но е преодолима. Единствената невралгична точки в състава, е в лявата средна зона от която могат да дойдат проблеми, където все още се търси най-подходящият играч, който да играе зад гърба на Деклан Райс. На всички други позиции отборът на Саутгейт е перфектен, и притежава световна класа, ако изключим факта, че няма спечелени трофеи...... Това трябва да се промени след един месец, път назад няма. Сега или никога.

Дали разочарованията от последните три големи първенства са закалили достатъчно психиката на играчите или напротив - ще им създаде нова психологическа бариера? Дали в решителните моменти на Евро 2024 на повърхността ще изплуват собствените ни кошмари от миналото? Защото европейска титла е почти невъзможно да се спечели без да отстраниш един, а може би и два съперника с дузпи. Преодолян ли е този исторически за нас кошмар, предстои да разберем.......Отговорите на тези и други въпроси, свързани със съдбата на Саутгейт и Англия, ще се изяснят в съвсем близко бъдеще.

Фил Макнълти, ВВС