Предстои ми инсеминация - тема 35

Аз не разбирам, но мисля, че естрогенова доминантност се получава, когато нямаш овулация. Повишава се естрогена, но не се образува жълто тяло, което да произвежда прогестерон. Отделно естрогенът е в пик около овулацията. Като тя мине той мисля, че пада. И след като имаш поне един спукан фоликул , приемаш прогестерон - защо си мислиш, че може да имаш естрогенова доминантност? Дори да има дефект на лутеалната фаза ( настъпва овулация , но ЖТ не произвежда достатъчно прогестерон) , ти приемаш прогестерон, който ти го вдига.

Тук има калкулатор и повече информация:
https://www.testmottagningen.se/en/kalkylatorer/progesteron-ostr … rogen%20dominance.

Нормалното съотношение е между 100 и 500, а при мен последно миналата година беше 80. Под 100 навява на естрогенова доминантност, а над 500 - за прогестеронова.

Момичета, премина и моята първа инсеминация. Лекарката ми изписа дуфастон и утрогестан и след две седмици очаквам датата за тест.Тези от вас , които вече са преминали през това имат ли някакви съвети, които да помогнат . Нещо което не трябва да се прави или нещо , което е хубаво да се прави след процедурата ?

rosegirl96, успех. Няма нещо, което да е доказано, че помага. На мен ми казаха да си живея живота както обикновено.

Аз се разписвам с неуспешна инсеминация.

Да, правете секс, не е сигурно дали ще помогне, но няма да навреди

Здравейте, момичета,
Имам нужда да споделя мислите и въпросите си с хора, които преминават по сходен път като моя. Аз съм на 31, мъжът ми на 35, правим опити от 7-8 месеца. Аз от 4 месеца ходя на АГ, репродуктивен специалист. Ще кажете "рано е, има време", може би, но имам потребност да знам и да бъда подготвена. Засега всичко изглежда наред, единствено витамин Д ми беше нисък, успях да го вдигна от 18 на 26 ng и продължавам да приемам добавки. Тръбите са с нормална проходимост. Спермограма отлична, морфология 12%. АМХ ми е 1.30, от което ми идва едно мъничко притеснение, че времето е ограничено, въпреки че уж долната граница е 0.71 за моята възраст. Цикълът ми е на 24-26 дни, нямам история с кисти или други проблеми. Този месец за първи път пих Фемара и противно на очакванията, на 8 ден изобщо не се виждаше ДФ, лигавицата беше тънка, в момента съм 10 ден от МЦ и нямам никакви симптоми на овулация - обикновено цервикалната слуз е като белтък, имам придърпване в яйчника, сега нищо. На ден 12 отново трябва да отида на преглед да видим дали изобщо този месец ще има овулация. Досега всеки месец, откакто ходя на АГ, имах. Като попитах док какво следва, той предложи още 2 месеца да пробваме естествено и ако не стане - инсеминация. Думите му бяха, че при неизяснен стерилитет се правят 4 поредни инсета и тогава може да се кандидатства за фонда, но ние нямаме време да чакаме толкова. Това ме срина, знаете какво е за една жена, която мечтае за дете, да чуе "няма време". Бързо обаче се съвзех психически, мъжът ми го желае колкото мен и си казахме, че каквото е необходимо, ще го направим.
Не търся конкретен съвет или отговор, по-скоро подкрепа и споделяне на истории на дами, които са преминали през нещо подобно. Аз имам силна вяра, че ще си гушкаме нашето дете и всичко ще се случи по най-добрия начин в правилния момент. Олеква ми да споделя.

[quote author=Arcobaleno93 link=topic=1664119.msg48920700#msg48920700 date=1732999722]
Здравейте, момичета,
Имам нужда да споделя мислите и въпросите си с хора, които преминават по сходен път като моя. Аз съм на 31, мъжът ми на 35, правим опити от 7-8 месеца. Аз от 4 месеца ходя на АГ, репродуктивен специалист. Ще кажете "рано е, има време", може би, но имам потребност да знам и да бъда подготвена. Засега всичко изглежда наред, единствено витамин Д ми беше нисък, успях да го вдигна от 18 на 26 ng и продължавам да приемам добавки. Тръбите са с нормална проходимост. Спермограма отлична, морфология 12%. АМХ ми е 1.30, от което ми идва едно мъничко притеснение, че времето е ограничено, въпреки че уж долната граница е 0.71 за моята възраст. Цикълът ми е на 24-26 дни, нямам история с кисти или други проблеми. Този месец за първи път пих Фемара и противно на очакванията, на 8 ден изобщо не се виждаше ДФ, лигавицата беше тънка, в момента съм 10 ден от МЦ и нямам никакви симптоми на овулация - обикновено цервикалната слуз е като белтък, имам придърпване в яйчника, сега нищо. На ден 12 отново трябва да отида на преглед да видим дали изобщо този месец ще има овулация. Досега всеки месец, откакто ходя на АГ, имах. Като попитах док какво следва, той предложи още 2 месеца да пробваме естествено и ако не стане - инсеминация. Думите му бяха, че при неизяснен стерилитет се правят 4 поредни инсета и тогава може да се кандидатства за фонда, но ние нямаме време да чакаме толкова. Това ме срина, знаете какво е за една жена, която мечтае за дете, да чуе "няма време". Бързо обаче се съвзех психически, мъжът ми го желае колкото мен и си казахме, че каквото е необходимо, ще го направим.
Не търся конкретен съвет или отговор, по-скоро подкрепа и споделяне на истории на дами, които са преминали през нещо подобно. Аз имам силна вяра, че ще си гушкаме нашето дете и всичко ще се случи по най-добрия начин в правилния момент. Олеква ми да споделя.
[/quote]


Здравей! Аз те разбирам напълно защото още след като решихме, че искаме дете отидох при репродуктивен специалист. След 3 месеца бях на стимулация на овулацията, която си имах така или иначе, двамата сме без абсолютно никакви проблеми налице, поне засега и 2 години по-късно бебето още не е дошло и преминаваме към инвитро, без реална причина. Та в заключение ще кажа,че според мен не трябваше да се хвърлям толкова рано в дълбоките води на “репродуктивна медицина” , да исках и да съм спокойна, че всичко ще е наред, да наред е, но бебе още няма… защото 2 години ходене по лекари, следене на овулации и тн те карат да мислиш и да фиксираш вниманието си само върху това, а това е най-лошата ослуга, която може да си направи една жена.
Според мен се успокой, че всичко е наред, мисли си за работа или някакви хоби, правете секс, наслаждавай му се и бебчето ще ви изненада в някой месец! Успех

Arcobaleno93, от опит бих ви казала, че вманиачаването в темата бебе също е пречка. Как да се справите с него не мога да ви дам съвет, уви времето и примирението, че нещата не се случват точно когато искаме, а когато трябва при мен доведоха до успокоение.

Спермограма с ДНК фрагментация пускана ли е? Кариотип и на двамата? Хубаво е на първо време да разберете какво се случва с овулацията ви и да я урегулирате с медикаменти ако трябва. Важно е да се знае и с прогестерона как сте след овулация, ако не правите дебела лигавица трябва да ви включат съответния медикамент.

Според мен е хубаво да си пуснете изследване за тромбофилия, пълен пакет щитовидна жлеза + консултация с лекар, приемайте фолиева киселина, хранете се пълноценно и се движете/спортувайте. Инвитрото не е панацея и ако имате шанс за естествено забременяване със сигурност ще е много по-добре за вас

Здравей, на мен не са ми искали микробиология нито цитонамазка и се чудех дали е нормално.. имам направена само цветна снимка и изсл. на хормони. Аз съм след 2-ра инсеминация и чакам деня за тест. Моля и други дами да споделят какви излс. им изискват преди инсе.

На мен винаги са ми искали микробиология (срок 30 дни), цитонамазка (там мисля, че срока беше 6 месеца), серология (срок 6 месеца), изследвания за щитовидната жлеза, НК клетки и тромбофилия. Преди всяка инсемицания ми пускаха и хормони - LH и естрадиол.

Момичета, изключително важно е да имате чиста микробиология и добра цитонамазка преди всеки опит! Лекарят може да е забравил, но вие трябва да носите отговорност за собственото си здраве.
Също така малко  лекари ще ви насочат да тествате микоплазма и уреаплазма, но те са изключително коварни при бременност и са безсимптомни! Задължително си ги пуснете при стартиране на опити, те не излизат в стандартната микробиология.

Така е, но има десетки изследвания за които пациента дори не знае, ако лекарят не го насочи и в крайна сметка за това сме се обърнали към помощ в репродуктивна клиника. Ако знаехме и можехме всичко сами,нямаше да се стига до тях.  Започвам да мисля, че всичко е с цел взимане на едни пари, а никой не ти обяснява и не ти следи положението ако сам не се поинтересуваш. Много съм объркана вече, явно ще сменям клиниката

В две различни болници съм правила инсета.
В първата ми искаха валидна цитонамазка, моя МБ последните 30дни, МБ на еякулат последните 3месеца, вирусология през последните 6месеца. Пускаха ми ЛХ и естрадиол, като фоликулите бяха около 18-20мм. Спрямо резултата ми назначаваха таймираща инжекция и кога да е инсето.
Последното инсе беше на друго място. Там не ми пускаха хормони, но редовно ме следяха на УЗ. Не ми искаха горепосочените изследвания, преди аз да спомена за тях. Преди процедурата сканираха последната МБ от еякулат, имаха резултата от вирусологията. Моята МБ не беше излязла още, но беше пусната. Цитонамазка не са ми искали за архива, макар че на първичния преглед докторът ми разгледа подробно всички изследвания за последните три години.
Дет се вика.. Всеки доктор сам си преценя каква терапия да назначи и кога кое да се случва.
Успех и късмет на всички ни този месец!

Не съм съвсем съгласна, голяма част от важните изследвания са базови според мен - кръвна картина, основни витамини, щитовидни хормони, мукробиология + микоплазма & уреаплазма, цитонамазка. Да, генетичните за тромбофия са по скъпи (отиват към 300 лева), но се правят 1 път в живота и могат да спестят неприятности.
Поне аз не съм попадала на лекар, който да има времето и желанието да огледа напълно всичко. Започват да задълбават едва след няколко неуспеха, което освен че причинява емоционално страдание, също губи и много време.
Та идеята ми е четете, разпитвайте лекарите и правете консултации и с други специалисти (ендокринолог, хематолог) за да сте до голяма степен сигурни, че тялото ви е подготвено за бременност. Сами трябва да търсим отговори, нищо че даваме шапки с пари в надеждата за детенце.

Klara, съгласна съм с написаното. Но в началото е почти невъзможно една двойка като започне с опитите да знае за всички препъни камъни. Преди нашите опити, преди 3г, си пуснах пълен пакет кръвни изследвания. Ако ТАТ не ми беше 10пъти над горна граница, нямаше да отида на ендокринолог и съответно да разбера, че тсх 3.5 е високо за Б, въпреки че е в границите.
Нормално е според мен да очакваш от лекаря, ако има нещо притеснително, или което да пуснеш допълнително, да ти каже. Преди опитите и първата година опити питах АГ-та, при които ходех профилактично, има ли проблеми, нещо трябва ли да изследвам и т.н.  Всичко било наред. Вече като отидох при репродуктивен и се видяха полипи. Оказа се, че трябва да пусна и други изследвания. Вторият репро даде списък с други изследвания, третият репро ми даде други насоки. Тази година не съм пропускала по 2-3 прегледа при репродуктивен на месец, изследвания съм правила десетки.. И то накрая става като мания и малко или много се побърквам от четене в интернет и ходене по доктори.
И сега, три години по-късно, сигурно има още изследвания, които не сме пуснали, а е добре да се пуснат.