Публикувана: 8 юни 2024, 09:18 ч.
Последно мнение: 20 юли 2024, 13:47 ч.

Любители на кучета - 143

27 884
722
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква може да бъде причината за странното поведение на кучето Иванчо?
Какви са някои от начините за справяне с алергия към куче?
Как можем да се справим със съсед, който иска да се отърве от кучето?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква може да бъде причината за странното поведение на кучето Иванчо?
  
  Странното поведение на кучето Иванчо, като излизане и изливане, последвано от страх и отказ от храна, може да бъде предизвикано от различни причини. Възможно е да става въпрос за физическо заболяване, стрес, алергии или дори някакъв вид травма. В този случай препоръчително е да продължите да наблюдавате кучето и да се консултирате с ветеринарен лекар, който може да направи подходящи изследвания и да предостави професионална оценка на състоянието на Иванчо.
- Какви са някои от начините за справяне с алергия към куче?
  
  Справянето с алергия към куче може да включва няколко подхода. Някои от тях включват редовно почистване на дома, използване на специални филтриращи системи за въздуха, избягване на килими и меки мебели, които задържат косми, и дори използване на антихистамини. В някои случаи хомеопатичните лекарства или добавки могат да бъдат полезни. Важно е да се консултирате с лекар, за да намерите най-подходящия за вас метод за справяне с алергията.
- Как можем да се справим със съсед, който иска да се отърве от кучето?
  
  Справянето със съсед, който иска да се отърве от кучето, може да бъде трудно. Важно е обаче да запазите спокойствие и внимателно да изслушате оплакванията му. Освен това трябва да гарантирате спазването на всички законови изисквания за вашето куче, като регистрация, ваксинации и такси. Ако съседът ви продължава да ви тормози, можете да се консултирате с адвокат или с местните власти за съвет и подкрепа. Уверете се обаче, че поддържате спокойствие и търсите решение, което е в съответствие със закона и зачита правата на всички участващи страни.
- Как можем да управляваме алергията към кучета, ако в къщата има мъж с алергична астма?
- Каква може да бъде причината за агресивното поведение на кучето?

# 375 24 юни 2024, 15:18 ч.

София
Мнения: 22 166

Има нещо вярно, но не е панацея. Имала съм супер благо куче и дете и е малко кофти, когато виждаш, че ги тормозят. Тънка е границата, особено при децата.
И на вас да ви пусна една сладка лисичка
https://youtu.be/fQVhppRP4Wo?si=TfAbVjFXtAbTA9HU

# 376 24 юни 2024, 15:24 ч.

Мнения: 3 249

Аз към децата ми съм била винаги доста по-безкомпромисна, отколкото към кучето. Може би защото от тях подсъзнателно очаквам много повече. Съответно - имам много възпитани деца, и куче-лигла и своенравна. Тя не е агресивна, но като си науми нещо - край. Също и си показва кой й е неприятен по много ясен начин. Но най-вече ме дразни безграничната лакомия и умопомрачението, което я обзема при най-малкото изкушение. Няма връзка с тоя номер просто.

# 377 24 юни 2024, 15:38 ч.

Мнения: 6 114

Аз имах най-сговорчивото дете до тръгването му на училище. Тогава започна страшния отпор с писането на домашни и работата у дома. Отличен ученик е, в училище само го хвалят и като поведение, и като работа, но у дома е някакъв кошмар вече шест години. Но и аз не поддавам на отпора му и за всяко изречение, което трябва да напише за училище, се разправяме. На есен тръгва на специализиран психолог. Дано да има ефект, че започва гимназия и съответно нещата стават по-трудни.

За сметка на това ми се е паднало най-сговорното куче. Понякога синът ме обвинява, че обичам повече кучето от него, защото изисквам много от него. Ами нормално е. Все пак очаквам след десетина години да стане самостоятелен във всяко едно отношение възрастен. От кучето не очаквам такива неща естествено.

Но и аз като Емералд81 смятам, че характерът е водещ. С възпитанието можем да поодялкаме някой ръб, но като цяло характерът и впоследствие правилата в обществото ще си изиграят ролята при децата. За кучетата не знам - ние сме в чужбина и никога не сме имали проблеми с това, че 3-килограмовият малтиец лае големите кучета - понякога собствениците на големите кучета го отминават, понякога минават на другия тротоар, но най-често се спират и му се радват, обясняват му, че техните кучета не са страшни, галят го. Затова не схващам много тукашната неприязън към малките.

# 378 24 юни 2024, 15:44 ч.

Пловдив
Мнения: 2 448

Няма такова нещо като "всяко се ражда с различен харектер".Да се оформи е грижа и задължение на стопанина.Да има породи които са селектирани за специални задачи и се поддават по-трудно на "предодоляване на инстинктите" при всякаква ситуация ,но и при тях се постига.

Ре,
Ако не бях сигурен ,че няма да го нарани и аз не бих си помислих и за миг да го "пусна". Но съм на 100% сигурен че ще го захапе за врата "меко" и ще го просне по гръб.
и толкова .Няма да има дупки по врата пък амо ли да го рани сериозно/смъртоносно. Ама от това единственото "вродено"(има голяма част лабрадор най-вероятно) е меката захапка ,останалото
е постигнато с игри със себеподобни от ранна възраст в които се е научил на знаците вербални и не и действията присъщи за кучеата.Докато тея дето ги вдигат
на ръце ,сакън да го "не го изядат" ,никога няма и да се научат на този език.
Единствената ситуация която се е стигнало до захапване ,е срещу него и то един много дребен кокер,който му висна на езика и му го перфорира.А му беше приятел. Но тогава стана такава суматоха ,че всички кучета бяха за секунда на кълбо и никое не познаваше приятелите си в цялата лудница.

Последна редакция: пн, 24 юни 2024, 15:54 от whitefang

# 379 24 юни 2024, 15:46 ч.

София
Мнения: 22 166

Няма неприязън към малките, но доста невъзпитано, малко куче, без каишка и не поддаващо на команда, да напада голямо на повод. Собствениците на малките, очакват, че тези на големите, трябва да ги удържат, защото, нали, малките са сладки.
И да, те са, но и те и големите са кучета. Повярвай, че съм вложила много време, а и средства в обучение на кучето си, но когато го нападат ми е леко трудно да го накарам да го изтърпи.
Няма как да му обясня, че малкото, сладко кученце го хапе, защото го е страх.

# 380 24 юни 2024, 16:03 ч.

Бургас
Мнения: 10 633

И аз не поддържам теорията за характера.
Макар да не подкрепям методите на Сизър Милан, в книгите му има голяма доза истина.
1. Всяко куче е куче и това трябва да го помним всички - т.е. звяр, с прародител вълк. Независимо дали е каракачанка, йорки или малтиец. Човешките качества не са присъщи на кучето, то е животно.
2. След като разберем, че кучето е куче, обръщаме внимание на породата - тя има своите особености, с които също трябва да се съобразяваме при обучение.
Чертите в "характера", които декласират кучета от различни професионални обучения - напр. за водачи, служебни и полицейски кучета, не са "инатът", а свръхвъзбудимост на нервната система, плашливост и други подобни, които извън служебната, работна среда, дори са плюс, а не минус.
Белгийските овчарки например са едни от най-инатливите и доминантни породи, но са най-предпочитани в полицейските служби. Всичко е въпрос на обучение.

# 381 24 юни 2024, 16:10 ч.

Мнения: 888

Аз имам две различни преживявания на едно и също място - ски пътя в Банско лятото.

Първият път още нямахме куче и дъщеря ми много се страхуваше от всякакви кучета тогава. Дотича до нас едно дребно и злобно куче и започна да обикаля в кръг около нас и да ни лае. Собственичката му не реагира, а когато й направих забележка, каза че няма да ни ухапе, а само си лае. Каза също, че проблемът е в моето дете, което се страхува от нейното куче!

Вторият път на същото място се разхождахме, но този път и Дрийм беше с нас. Той беше с каишка, защото се страхувам да не хукне на някъде. Все още не се връща всеки път щом го извикам. Та вървим си ние и от далече виждам мъж и жена с две големи кучета без каишка, движещи се срещу нас. Едното се затича към нас и щом ни доближи почна да ръмжи на Дрийм. Тук аз запазих спокойствие и не го гушнах, а застанах между него и другото куче. Той горкият се мъчеше да се скрие зад мен. И в този момент собственикът , чужденец, го извика и кучето веднага се подчини.

Две кучета с инстинкт да лаят/ръмжат без да са провокирани и два различни типа стопани.

# 382 24 юни 2024, 16:22 ч.

Мнения: 3 249

Аз не се дразня на дребните, че лаят. А на собствениците, които стоят като побити на кол и не мръдват наникъде. Какво като е на каишка. Просто стоят, а това се дере, аз тегля моята, като едва я държа, защото усещам, че започва да се дразни и дърпа неистово в посока препарирания стопанин на малкото безстрашно кутре. Ми дръпни го малко, кило и половина е, а мойто е 30.
Даже предпочитам такива свободно тичащи малки, щото са някак по-адекватни и сами се махат, като видят, че моята не е настроена дружелюбно.
А тя пък, не знам защо е решила, че само вързаните са лоши, съответно само тях лае. Абе, луда работа.

# 383 24 юни 2024, 16:28 ч.

София
Мнения: 22 166

Не е, че е решила, че вързаните са лоши. Инстинкт е. Когато са на повод са хем по-нахъсани, хем по-несигурни. В 90% от случаите, пуснати свободно кучета, ще се разберат с някоя друга драскотина. В останалите10% обаче, ще е фатално.

# 384 24 юни 2024, 16:32 ч.

София
Мнения: 11 198

Масово малките кучета са невъзпитани, полагам усилия моето да не е такова и то не е.
Не се зъби, не лае. Само досажда на всяко от 2 - 60 килограмово, за да играе.
Имаме съседи с два пекинеза, които са изпохапали почти всички хора във входа. Първо беше един злобен, после взеха и още един и той стана същото злобно същество. Няма никакъв опит за корекция на поведението, лаеха зловещо по старата ми кучица, а тя беше най-благото куче във вселената. Лаеха, като обезумели и когато тя едва се държеше на крака. За мен е виновен човекът, вижда че не се справя и с едно куче, взима и още едно...
Имаме в квартала и още една двойка апекинези - стар мъжки злобстър и малко бебе страхливо. Стопанките им също не правят нищо за социализацията им. Като се разминаваме гушкат малкото, защото я е страх от всичко, докато голямото ръмжи...
Добре, че имаме едно френчи за другар в игрите.

# 385 24 юни 2024, 16:38 ч.

Мнения: 3 249

Цитат на: Reunion в пн, 24 юни 2024, 16:28

Не знам обаче е факт при нея - с пуснато куче нито ще се заяде, нито ще тръгне с лошо. Да, обръща главата и е внимателна, ако е от някоя порода, дето я е страх, обаче ако е пуснато няма да си помисли да го лае. Ама вързано ли е, ела да видиш как се звери и заяжда. Ужасно. Е, няма как да кажа на стопаните - пуснето го, за да не се лаят. Имам чувството, че в нейната глава щом е вързано - има проблем. Говоря за планината например, аз там с риск да ме оплюете, но не знам защо ги връзват. Може би бягат, не знам.

# 386 24 юни 2024, 17:26 ч.

Бургас
Мнения: 10 633

Цитат на: жгмъц в пн, 24 юни 2024, 16:32

Имаме съседи с два пекинеза, които са изпохапали почти всички хора във входа...

Единственото куче, което ме е хапало през живота ми, бе пекинез Simple Smile

# 387 24 юни 2024, 20:57 ч.

Мнения: 4 249

Съгласна съм, тия дребите лаещите и ръмжащите сякаш не разчитат езика на тялото на другото куче. Моя глупчо на всички върти опашка и иска да играе. Ако започнат да го лаят и ръмжат ме гледа въпросително като го дръпна и продължава да се обръща да гледа тъжно след другото куче.