Да се извиня ли, след като много я обидих?

Аз съм мъж, на 36 г., работя и живея в София. Позволявам си да потърся мнения тук, защото съм доста объркан след глупавата си постъпка, която видимо много нарани бившата ми приятелка.

Малко предистория: с нея работим в една компания и се запознахме там. В един офис сме, но в различни екипи. Нямаме отношения от типа “шеф-подчинен”. Аз много я харесвах първо като човек, основно заради положителните черти на характера й (работлива, умна, съобразителна, открита, с чувство за хумор и пр.), макар че привидно изглежда леко студена и неприветлива (по-късно разбрах защо). И е доста красива. На 27 г. е. Когато започнах да й обръщам внимание, в последствие тя ми сподели, че в началото се е чудила защо “се въртя” покрай нея и че нямаме общи теми. Но с течение на времето аз търсех внимание и контакт, правейки й жестове, и явно се харесахме. Това продължи месеци.
На един тийм билдинг миналата година доста си говорихме, а алкохолът явно й даде смелост и тя ме целуна. Аз бях малко резервиран по време на въпросния престой, но след като се върнахме, започнахме да се срещаме.
Както вероятно се досещате, в началото нещата бяха много хубави, отношенията много неподправени и леки. Тя сама започна да се привързва, пишейки ми буквално за всяка своя стъпка, държеше ме за ръка като излизахме, при положение, че по принцип никога не е правила такива неща във връзки. Идваше ми на гости, сексът беше добър, стараех се много за нейното удоволствие. Като цяло извън работата гледах да се грижа за нея - готвих й вечери, купувах й изненадващо цветя (в разговорите бях запомнил любимите й), правих малки жестове, не с някакви задни мисли, а защото обичах да я виждам усмихната и щастлива. И това ми доставяше удоволствие. Подкрепях я в начинанията й в работата й, слушах като споделяше проблеми и се опитвах да й помогна, ако не със съвет, то поне с мнение. Обичах да си говорим, винаги съм я слушал и опитвал да разбера. Принципно говореше за бившите понякога как са я пренебрегвали и как са се карали, което малко ме чудеше, въпреки че ме увери, че няма нерешени чувства.
Няколко пъти тя спомена, че обича да има време за себе си и в началото дори и мисъл не ми е минавала, да не се съобразя с това.
Леките смущения започнаха при един мой разговор, когато я помолих да направим едно кратко пътуване, за което тя реагираше с “ще видим” и подобни изрази. И това започна да ме тревожи някак си първо отдалеч.
Тази тревога започна да изпълзява, особено когато бяхме в офиса. Някак си мен започна да ме обзема и започнах да се сващам, че й се цупя за малки неща - че не е дошла с мен да пуша, например. Сам за себе си не можех да разбера защо такива чувства ме обземаха до степен, до която спирах да й говоря и я игнорирах. Чувствах се много засрамен, успявах да оправя нещата и да се стегна, докато не станеше нещо подобно отново. Тя се разстройваше от тези мои държания, и сега й благодаря, че ме търпяла.
Стигна се до момента, в който имахме лек спор по чат и това доведе до сериозен разговор една вечер.
Тогава тя беше много емоционална, мислеше, че е по-добре да остане сама. В разговора аз я уверих, че разбирам поведението си, че то показва много голяма несигурност и слабост и й обещах, че ще работя по този проблем. Разбрахме се тогава, че ще си дадем някакво време да помислим върху нещата. Тя сама ме потърси след точно един ден, за да се видим… Продължихме връзката си.
Въпросът е, че моето поведение рецидивираше, действително тя не ми е давала сериозни сигнали, които могат да придизвикат притиснения от мен. Но аз все се връщах към лошото си поведение, което водеше до игнориране и след това до разговори в чата, стопляне на отношенията и пак отново. Някак си аз имах нуждата от нейната близост - а тя я изразяваше по друг начин. Не е от жените, които се държат още като момиченца. Не знам защо не миоех да го проумея и да свикна с това. Но като цяло тя държеше много отношенията в офиса да са с дистанция. Което ме объркваше, защото в същото време ми пишеше постоянно, докато сме и двамата на работа.
Пак казвам, нямало е поводи за притиснения от моя страна, търсеше ме, споделяше, искаше да оправим нещата.
Докато не се появи офертата за нов тийм билдинг, но се оказа, че нашите два екипа ще са на две различни места на около 100-ина километра едно от друго. Лично мен това много ме ядоса, тя не виждаше проблем.  Пак твърдеше, че не трябва да смесваме работните и личните отношения. Тогава при един спор й казах, че просто искам да чуя от нея “глупаво ми е, че няма да си с мен”, а не с “нас”, както тя се изразяваше. Предложих й да идем само двамата някъде след като не можем заедно да го посетим, а тя реагира, казвайки:”ако ме караш да избирам, за да си докажеш колко ми пука, ще е проблем. Това много ме отблъсква”. Този спор водихме няколко пъти във въпросната седмица, когато аз нямаше как да посещавам офиса. Тогава в края на седмицата се видяхме и тя беше много студена, на моменти се заяждаше с мен.
Същата вечер й предложих да ми дойде на гости, но тя реагира ядосано и поиска да се видим, за да поговорим. Аз реагирах емоционално, защото разбрах, че иска да се разделим.
Видяхме се след седмица, защото на мен просто ми трябваше време да си подредя главата, и се разделихме. Като цяло тя каза, че динамиката между нас е “токсична, че когато има приблеми между нас, тя се чувства зле и не може да си върши работата и ежедневните задължения. Аз исках да измислим вариант, в който да не се разделяме. Започнах терапия, за да мога да се спрява с проблемйте си. Тя беше много емоционална. Виждал съм сълзи, но тя ридаеше до степен, в която аз забравих колко зле се чувствам и се притисних за нея. Опитах се да я успокоя, за да може да се прибере без проблеми. Помолих я да ми пише, за да съм сигурен, че всичко е наред.
След това на другия ден тя ми писа, че си маха социалните мрежи, защото “иска да се отдалечи от всичко”, не само заради нашите отношения, но и заради други неща, които са й стоварили. Аз се почувстах много зле. Обзе ме симна тревожност, особено когато забелязах, че всъщност тя не си е махнала един от чатовете. Усетих просто, че явно не иска да комуникира само с мен и явно не иска да виждам какво се случва с нея.
Видяхме се пак след седмица в офиса пак. Аз я помолих да ми даде 5 минути. Помолих я просто да ми разясни защо - обясни ми, че не иска да вижда моето поведения онлайн, а отделно има много работни задачи и соц.мрежи я разсейват. Благодарих й.
Вечерта си писахме малко и аз я попитах дали има чувства към мен, защото аз имам и не разбирам защо съм токсичен. Извън офиса никога не сме имали търкания. Отговори, че е имала чувства, но че динамиката между нас не й ползволява да ги задълбочи и й е тежко, че не може да отговори сега на моите чувства. Че й е било гадно, че не може да бъде пълноценна във връзката ни. Че когато има проблеми между нас, тя се чувства много зле, не може да работи и пр. Също й е тежко от раздялата. Когато я помолих да каже кое е токсичното за нея, тя каза, че е моето държание в офиса (игнорирането и отдръпването), което я карало да “ходи на пръсти”.
Тогава й изпратих едно последно съобщение, в което й казах, че в офиса не сме истински, че всичко там ни пристска и не можем да се отпуснем. Че извън него не е имало такива неща, с което ще се съгласи. Опитах се да напиша текста със спокоен тон, казвайки й, че според мен не е “ходила на пръсти”, защото аз останах с впечатлението, че ме крие от всички и не разбирам защо. Защото я е страх от шефовете ли, които ще спрат да й помагат в развитието й ли?
Казах й, че след като е приключила с мен и е отворена за нови отношения (махайки социалните си мрежи, аз приех това като че ли крие нещо) - ок.
Реакцията й беше много бурна. Видях я в кухнята в офиса й я поздравих за добро утро. Тя не отговори, опитах се да разбера сърди ли се, на което тя реагира като удари чашата си в масата и каза “не ти се сърдя; остави ме, човек”.
Излязох от помещението без да казвам нищо. След това тя цял ден не ме погледна, дори когато бяхме в обще компания, игнорираше ме все едно не съм там, смееше се с колегите, а когато аз кажех нещо смешно, тя не го отразяваше.
Пратих й едно кратко разяснение, че не съм искал да я обидя, да подценя качествата й на специалист, и че просто съм изразил наблюденията си, не с цел да я нараня. Което е й самата истина.

Сега виждам, че изказванията явно са я наранили много и тя е доста обидена. Измъчва ме този факт, защото моето намерение не беше такова. Подведох се вероятно поради това, че тя се опитва винаги да сдържа емоциите си (преди е имала проблеми с това) и се опитва да подхожда рационално, затова споделих моите виждания.