Почитатели на исторически филми, period drama и екранизации по романи - 17

Привет, оказа се че са свалили Имението Даунтън от Макс и сега не знам къде може да ги гледам.

"Имението Даунтън" аз го гледах в  PlayTube.TV.

В нетфликс няма ли го?

Предполагам, че там е без субтитри

Не знам, аз от доста време не гледам на български субтитрирани филми, а в този, в който гледам има само английски или руски. За български нетфликс нямам представа как стои въпроса.

И аз съм така ако има в плейъра бг превод се възполвам,че някой пъти ме мързи да си превеждам или с бг аудио.

Сериала го има с бг аудио в playtube ☺❤

Като очевидно лош филлмогледач 😉 , чак тези дни (съвсем случайно) започнах да гледам „Табу“ – сериалът от 2017 г. с Том Харди. Давам си сметка, че възприемам сериала по-скоро като диагноза на нравите и историческия период, а не като конкретна житейска история. Някак дистанцирано следя постъпките на персонажите, не се ангажирам емоционално , но пък колко материал за главоблъскане над несъвършенствата на човешката природа намирам… Признавам, че все по-трудно преглъщам сцените с жестокости, но ще го изгледам докрай. Защото предизвика много размисли и асоциации в мен като зрител, а и като читател!

Понеже обичам периодична драма от всякакъв вид, предвид  характера на Джеймс Дилейни , а и заради времето на действието в сериала, някак естествено изникна в съзнанието ми странното усещане за взаимно допълване и отблъскване между „Табу“ и „Сандитън“ с. 1 … А още по-първично, изненадващо и интригуващо за мен беше усещането, че образът на Дж. Дилейни хвърля много светлина и обяснява всичко премълчано, само загатнато (и извънмерно дразнещо за голяма част от зрителките на „Сандитън“, но не и за мен) и ужасно мрачно в персонажа на Сидни Паркър! Т.е. дава отговор на възмутените въпроси, защо този мъж е толкова циничен, груб и скептичен към света и обществото като цяло… Откривам доста сходства в битието на двамата филмови герои…

Пак съвсем случайно вчера попаднах на есетата на Вирджиния Улф за Дж. Остин и за  сестрите Бронте. И това ме накара да се замисля в един по-широк аспект за влиянието , което ни оказват филмите и книгите като „зрители“ на човешката  история…

Ако съвсем условно приемем, че киното е също текст, но визуализиран, е много интересно да поръзсъждаваме върху интертекстуалността в киното…

„Табу“ е брутален, безкомпромиснореалистичен, страстен и пълен с крайности – много подобен на екстремната проза от сорта на „Джейн Еър“ и „Брулени хълмове“ – много готик, мистичен и експресивен; и в същото време истинен.

„Сандитън“ е много подобен на прозата на Остин. Той  е импресионистичен, умерен, фин, сдържан, борави с ирония и присмех, но отказва да пристъпи границата на добрия вкус. Цялата груба истина за живота и човешката низост е някъде там, дълбоко скрита в текстовете на Остин, загатната чрез намеци за злощастни събития в живота на персонажите ѝ, но никога не е назована пряко. Критиката на Остин не отива по-далеч от осмиването на по-беззъбите и незначителни, битови  човешки недостатъци…

И ето как въпреки противоположната си киностилистика, а може би точно заради различността си, две филмови продукции уплътняват, обогатяват и придават живец и дълбочина на представата ни за една отминала епоха. Допълват се взаимно и извикват в обръщение и други наши знаня, впечатления, размисли и догадки за въпросната епоха и живота на хората тогава.

(Впрочем, няколко години „пребивавах“ в една англоезична ФБ сандитънгрупа и бях изумена от демонстрираното от потребителките непознаване на епохата и нравите. Разбирам, че в повечето случаи хората гледат този тип сериали за забавление, разтуха и заради щастливия финал, но все пак малко трезв реализъм не е излишен…)

lady Koup, ако са били американки, ясно защо е така. Докато в Англия все още се усеща влиянието на точно тази епоха и начинът, по който се е развивал обществото. Тези, които са заминали за Америка все пак са били една част от отпадъка на обществото, другите са търсили приключения. Нормално е да не познават нравите и епохата. А и изучаването на различните произведения, както и четенето не са особено на високо ниво там.

Да, грешка е да се пречупват нещата през призмата на нашата епоха.
Аз за това не харесвам Бриджъртън, защото ми е прекалено съвременен.
Относно амариканците. Винаги си личи една книга писана през 19в дали е английска или американска. За филмите също си личи (ако са направени според съвремието)

Иначе за Тобу, аз не го възприемам толкова буквално, за мен има голяма доза фантастика в него. Имам предвид, че нашия човек направи такава сложна схема и няма как да предвиди с такива подробности кой как ще се постъпи (освен ако няма някакви пророчески способности). Харесва ми готик атмосферата в него. И не може да не се признае старанието на дизайнерския арт екип.
Между другото, не зная дали знаете един интересен факт. Идеята на сериала е на бащата на Том Харди, който е писател, като Том и баща му участват и в сценарния екип.

Geia, поне  50/50 американки/европейки - главно англоговорящи...  Затова го споделих!

Irene Adler подкрепям казаното и з афентази елемента и за изпипването на продукцията !!!
Аз четох някъде, че е по разказ на Том Х. и баща му и ми беше много интересно и любопитно , но не намирам нищо повече... Впрочем личи и присъствието на Рисли Скот.

Много е странно тогава, защото поне европейките трябва да са запознати. Естествено ако не са англичанки или от Острова, ясно защо. Но е интересна тази тенденция. Може би защото повечето информация се формира под влияние на филми и сериали, а не на книги, които говорят за тази епоха.
Irene Adler, аз мисля, че това се дължи все пак на пазара, за който са предназначени. Ако е прекалено близо до епохата, не е ясно дали ще го възприемат. Някак не върви да покажеш нощните гърнета, липсата на бани, мръсотията и т.н. Къде къде по-оригинално е блестящи тоалети и прически И естествено расово разнообразие, иначе ще загубим част от аудиторията.

Аз за това харесвам Дикенс. В повечето си книги описва детайлно точно тези "битови" подробности.

Жива рана отвори с този пост. Все още наивно чакам втори сезон. Табу е един от любимите ми сериали.

Всички, всички го чакаме. Вече толкова години. От друга страна си мисля, дали пък не е по-добре да няма 2ри сезон. Много често се случва някой сериал да има успешен първи сезон и продуцентите да решат да направят втори, въпреки завършеността на историята на първия, и от толкоз напъни да изкарат нещо насила, се получава разочаповащ следващ сезон.

Да, и аз го преживях това. И съм си го мислила. Какво пък толкова ще разкажат във втори сезон. Ама, току го спомене някой, че го е гледал и аз пак си го пускам.