За доверието

Покриват ни,ама при мен е по-трудно явно. И все пак последната ми микробиология е чиста откъм бактерии,но любимите ми гъби са в изобилие. Започнахме сега гъбомор. Дано това да е края и като ни изтече "забранителния" период... и т.н.))

Чудесна тема, и аз съм се напатила от доктори, в рамките на един месец - две коренно различни мнения! И съотвенто коренно различен подход при лечението на проблема. На кого да вярвам, на кой Господ да се моля просто не зная вече!
Колкото да гъбите, толкова са упорити, че след ядрен взрив само те ще оцелеят на тая зема!

И аз като Angela   по време на бременността си ходех на различни лекари за различни неща. Въпреки, че може да се каже, че ВЯРВАМ на основната си лекарка, все пак винаги си правя допълнителна справка, най - малко в интернет.  Но все пак тя много ми помогна, защото подходи много внимателно към бременността ми и последния месец буквално висях през ден в кабинета и за запис на тонове, нон стрес тест , УЗИ - та и т.н. Тя ме спаси да не полудея 
И сега със детето по същия начин подхождам /ами парен каша духа/ - при джи пито, на частно всеки месец... А като се наложи мнение и от специалист - ходихме до София.
Винаги ще е така вече. Дано поне с детето да не ми се налага да посещавам много доктори 

Щом си изпатиш е много трудно да се довериш безрезервно.
Аз изгубих първото си бебе в 32 г.с., а отговаряше по развирие на 24 г.с. Не знам как такава голяма разлика не е забелязана от " гинекологът - специалист " / така е написано на частния му кабинет /, който ме гледаше поне 5 пъти до тогава на ехограф. Но явно е важно и какво виждаш. Уви, имало е глава да пати. Живея в провинциятя и когато въпросният "специалист" ме изпрати в София, в МД за всеки случай, както се изрази на мен нещо ми просветна. До тогава изобщо не подозирах, че са възможни някакви проблеми. И аз съм от доверилите се 
Посетих друг лекар, преди да отида в МД и добре, че го направих - бебето беше още живо, но нежизнеспособно, плацентата в лошо състояние с много кръвоизливи, околоплодните води - минимално количество. Думите на вторият лекар бяха "Това бебе няма шанс да оцелее".
На другия ден, след пристигане в София и преглед в МД се видя, че бебето вече не е живо. Не си представям, ако не бях ходила преди това на преглед и не знаех какво ме чака. И всичко беше в резултата на неовладяно високо кръвно налягане.
Някак си ми е трудно да се доверя безрезервно вече - съмнявам се.

  Здравейте и от мен. Вече от няколко дни чета тази тема и все не се рашавам да започна да пиша, но ето, че днес му дойде времето.
  Както повечето от вас знаете, загубих бебето си в началото на 37 г.с. "просто ей така - изведнъж". След една лека и безпроблемна бременност. Да, звучи странно като се има предвид как завърши всичко, но аз през цялото време се чувствах прекрасно, не съм повръщала дори. Ходех редовно на консултация, редовно ме следяха на ехограф (до 7мия месец), редовно ми правеха изследвания (нормалните за всички), наддавах нормално, бебчето се развиваше нормално, всичко беше прекалено "НОРМАЛНО" и накрая ............моето бъдещо детенце, толкова желано и толкова чакано, изведнъж "просто" спря да живее в мен. 
  Родих го нормално (до колкото може да е нормално, при тези обстоятелства). Беше едно напълно развито малко човече, което тежеше 2,750 кг. и 48 см., но никога не проплака и никога не отвори очички, за да мога да го погледна и да му кажа, колко много го обичаме. Не посмях дори да го докосна. Просто лежах и се опитвах да запечетам образа на моето момченце завинаги в съзнанието си. 
  Когато в последствие раждането направиха аутопсия, резултатът беше - без никакви малформации.
  Смъртта - настъпила в следствие на отлепяне на плацентата.
Сега вече, след като изчетох сумати книги и форуми си задавам въпроса: "Възможно ли е без никакво "предупреждение" плацентата изведнъж да се отлепи????????" и "Как така само два дни преди това на прегледа ми лекарката не намери нищо обезпокояващо?????"
  Винаги (до сега) съм имала доверие на лекарите. Имах доверие и на моята гинеколожка. Тя ми помогна да забременея (без да е имало някакъв сериозен проблем, просто малко стимулация). Но сега ме гложди мисълта, че плацентите не се отлепят "просто ей така" и ако тя беше продължила да ме следи на ехограф, сега отдавна вече да сме едни щастливи мама и татко на момченце, но...............уви.......Аз се доверих...........
  Никога вече няма да допусна подобна грешка.........   

А аз я допуснах два пъти.... Няма нещо, което да ме оневинява за втория път.
Ясна, искам да ти кажа толкова много неща, истината е, че ти вече ги знаеш - изживяла си ги и продължаваш да ги изживяваш.

  Да, за съжаление е така, Светле. Да си призная, вчера докато пишех си поплаках доста. Добре, че бях сама в офиса, та поне да не разстройвам колежките. Ама след като си излях мъката (за пореден път) се почувствах доста по-добре.
  Искам и да ти благодаря много за подкепата и за това, че винаги се отзоваваш.   
  А как е твоето момченце. Всичко се нареди нали? Много се молихме всички за това.....