Децата трябва да се оправят сами - за или против ?

17 годишен си е доста голям човек и именно въпроса е ако не се намесвате в определени ситуации. Ще стане ли така, че 17 годишен дангалак ще си позволи да бие и руши.
Не е ли времето в по- малка възраст родителя да коригира поведението именно да не се стига до горепосоченото ?

Предходните  постове съдържат отговора, дори се повтарят неколкократно.

Е как децата ще се оправят сами. Направо да ги пуснем да спят под мостовете и да се самоиздържат с просия. То е ясно, че родителят носи отговорност, но тя е все по-намаляваща. Няма как на 18 младежът/девойката да се събудят зрели и самостоятелни, ако не са били учени целенасочено на самостоятелност от малки.

Моето дете копира мен и майка си.
Както вие комуникирате с околните така и децата ще бъдат. Говоренето не помага.
На 14+ е безсмислено да се говори. Те са се наопаки. С възрастта все повече децата копират от приятели. Да ви пази господ от лоши приятели.

Разбира се,че родителят трябва да се намеси,особено като вижда,че детето му греши.То,ако не се намеси,детето ще си прави каквото иска,ще се държи зле с останалите деца,ще пропада в училище и ще стане една утайка в обществото.

Постоянна комуникация, намесване, когато е необходимо и граници, които и двете страни следим да се спазват.
Опитът ми показва, че имат нужда от строги правила и граници, както и контрол, които с възрастта се променят и търпят развитие.
Всеки си има свой подход, важното е да работи и да пораснат свестни и добри хора.

Зависи от възрастта на детето. Аз съм с малки деца и когато виждам нещо нередно правя забележка и обяснявам кое и как е правилно. Едно от нещата което ме изкарва извън нерви е точно когато сме на детска площадка примерно,и виждам деца които са оставени да си правят каквото си искат а родителите пушат или пият бира отстрани и изобщо не им дреме децата им какви ги вършат. Както каза една потребителка по горе, може и пирон да забива на друго дете.

Почакай да пораснат децата, ще видиш още по-фрапиращи неща при някои родители..

В определени ситуации трябва да се намеси родителя да, докато детето стане на 18 е негова отговорност. Но на по-големите деца трябва да се дава и самостоятелност. Мога да дам един отрицателен пример, през Коледната ваканция си дойдоха едни съседи -майка и дъщеря. Дъщерята е приятелка на моята, 3 години по-голяма от нея. Родителите са разведени, момичето живее при баща си в един от най-големите градове в България, а майката в чужбина и си вижда детето два пъти годишно, като се прибира. Децата искаха да ходят на кафе в областния ни център, който е на 15 минути с влака и е много по-малък от града, в който обичайно живее момичето. Е не я пусна майката, щели да се изгубят, някой щял да ги изнасили или да ги отвлече за проститутки или за органи. Колко я уговарях, че моето момиче познава града и няма да се изгубят, че по обяд няма какво страшно да се случи, не се съгласи. А сега момичето, което междувременно този месец стана на 18 категорично отказва да си дойде при нея през юли. Имам и позната, която крие дистанционното на климатика, да не би голямото й дете да настине, ако си го увеличи. Тези деца като станат на 18 няма да станат отведнъж разумни и отговорни. Полека-лека трябва да им се гласува доверие, да се учат да вземат решения, да правят грешки, ако трябва. Преди 30-40 години децата от селата и малките градове, масово са ходели да учат в гимназии и техникуми в други градове и са били на квартира. Готвели са си, чистили са си, даже и печки на дърва са палили.

Обърках теми, съжалявам.

Тотална не намеса за мен не е оставяне детето да се оправя само, а липса на желание/капацитет у родителя да се занимава с детето си. Има много ситуации, в които е удобно да играеш пас, но това е мързел и да се криеш зад “да се учи да се оправя сам/а”  е безотговорност. Разбира се, че има моменти, в които може да гласуваш доверие на детето да се справи само, но със сигурност те идват, когато преди това в много моменти си се намесвал с разговор, пример, забележка, похвала и т.н

Да ги оставиш изцяло да се оправят е меко казано безотговорно, но и обричащо детето на провал в живота. От изключително голямо значение е намесата ни, особено с личен пример. Моите “разбойници” например като типични момчета са много диви, но никога не съм позволявал тази им дивотия да прераства в разпуснатост. Трябва да се насърчава правилното поведение. Иначе вече ако говорим за справяне с ежедневни неща - там съм на мнение, че трябва да се насърчава самостоятелност и самоинициатива. Наскоро например отгладнели и вместо да ми кажат направо си направиха на сандвичарника препечени сандвичи, даже на мен предложиха. После си изчистиха след себе си, но пък и не веднъж съм им показвал как работи грила за сандвичи както и как да изчистят от трохи.