Една връзка не си прилича с друга, освен това всяка връзка е динамична. Няма как да се поставят изначално всички условия и да се обхванат всички ситуации. Но определено не бих приела някой, който ми поставя условието да си кажа всички условия изначално и после никой да не може да мърда от уговорката. Ето това напомня на договор. Другото е напасване. Нормално е, ако усетя, че отсреща няма взаимност и не получавам отношението, което заслужавам, да изискам промяна. И да се махна, ако виждам, че няма воля и желание за такава.
- Публикувана: 18 юни 2024, 10:10 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2024, 10:16 ч.
Връзка от двама
Аз доста обичам да чета научна фантастика.
Някои писатели фантазират какви щели да са технологиите в бъдещето - роботи, космически кораби и т.н.
Други пък се фокусират върху обществото - какви ще са хората, връзките, културата... Има много интересни неща. Разбира се, те са само спекулации, но показват накъде може да тръгне обществото.
Според някои в бъдеще ще има бракове със срок - за 5 години, за 10 години т.н. и след това автоматично се разтрогва.
Според други хората само ще раждат един от друг, а след това децата ще се отглеждат от държавата, докато хората си гледат кефа.
Според трети пък ще ни стимулират все повече да ставаме гейове и лесбийки, за да се реши проблемът с пренаселеността на земята, защото от такива връзки деца не се раждат (това го виждаме и на практика в някои държави вече в наши дни, не в бъдещето).
И много други варианти има.
Така че няма защо толкова се чудим, че вече семействата ни не са като на бабите ни. Нормално е моделите да се променят с развитието на обществата.
Някои писатели фантазират какви щели да са технологиите в бъдещето - роботи, космически кораби и т.н.
Други пък се фокусират върху обществото - какви ще са хората, връзките, културата... Има много интересни неща. Разбира се, те са само спекулации, но показват накъде може да тръгне обществото.
Според някои в бъдеще ще има бракове със срок - за 5 години, за 10 години т.н. и след това автоматично се разтрогва.
Според други хората само ще раждат един от друг, а след това децата ще се отглеждат от държавата, докато хората си гледат кефа.
Според трети пък ще ни стимулират все повече да ставаме гейове и лесбийки, за да се реши проблемът с пренаселеността на земята, защото от такива връзки деца не се раждат (това го виждаме и на практика в някои държави вече в наши дни, не в бъдещето).
И много други варианти има.
Така че няма защо толкова се чудим, че вече семействата ни не са като на бабите ни. Нормално е моделите да се променят с развитието на обществата.
Че той модела е ясен-разграден двор. Ако има някое нормално семейство-почват да скучаят и да им шарят очите.
Едно време хората са се борили за оцеляване и не е можело да разчитат на технологии. Цял ден са се трепали за едното ядене, не е като сега, мързи ме да готвя ще поръчам храна. Мързи ме да чистя ще пусна прахосмукачка робот. Сега повече свободно време имат хората и мислят за глупости. Повечето семейни проблеми стават от презадоволеност и скука.
Едно време хората са се борили за оцеляване и не е можело да разчитат на технологии. Цял ден са се трепали за едното ядене, не е като сега, мързи ме да готвя ще поръчам храна. Мързи ме да чистя ще пусна прахосмукачка робот. Сега повече свободно време имат хората и мислят за глупости. Повечето семейни проблеми стават от презадоволеност и скука.
Е то ясно, че колкото и да си свикнал да поемаш сам вината, все има и неща, за които и другият е виновен. И не, хората не винаги се променят, когато се промениш и ти. Или поне не и в желаната от теб посока. Променя се обикновено този, който е направен от по-мек материал, ако се е стигнало до там, някой да се променя. Особено когато единият се променя, за да се нагоди и угоди, другият счита, че явно е на прав път и няма нужда от корекция.
А защо се приема, че другият никога не е виновен? Ми може и да има вина за нещо, но си зависи от конкретния случай. Това, че той не осъзнава, че в нещо някъде е сгрешил, и когато му се каже, скача като ужилен и се цупи като 3-годишен, е друг въпрос. Обикновено хората не обичат да бъдат критикувани и да им се казва какво не им харесват в очите, и когато партньорът го прави, а пък другият е емоционално незрял, ето ти проблем.
Аз доста обичам да чета научна фантастика.
Някои писатели фантазират какви щели да са технологиите в бъдещето - роботи, космически кораби и т.н.
Други пък се фокусират върху обществото - какви ще са хората, връзките, културата... Има много интересни неща. Разбира се, те са само спекулации, но показват накъде може да тръгне обществото.
Според някои в бъдеще ще има бракове със срок - за 5 години, за 10 години т.н. и след това автоматично се разтрогва.
Според други хората само ще раждат един от друг, а след това децата ще се отглеждат от държавата, докато хората си гледат кефа.
Според трети пък ще ни стимулират все повече да ставаме гейове и лесбийки, за да се реши проблемът с пренаселеността на земята, защото от такива връзки деца не се раждат (това го виждаме и на практика в някои държави вече в наши дни, не в бъдещето).
И много други варианти има.
Така че няма защо толкова се чудим, че вече семействата ни не са като на бабите ни. Нормално е моделите да се променят с развитието на обществата.
Някои писатели фантазират какви щели да са технологиите в бъдещето - роботи, космически кораби и т.н.
Други пък се фокусират върху обществото - какви ще са хората, връзките, културата... Има много интересни неща. Разбира се, те са само спекулации, но показват накъде може да тръгне обществото.
Според някои в бъдеще ще има бракове със срок - за 5 години, за 10 години т.н. и след това автоматично се разтрогва.
Според други хората само ще раждат един от друг, а след това децата ще се отглеждат от държавата, докато хората си гледат кефа.
Според трети пък ще ни стимулират все повече да ставаме гейове и лесбийки, за да се реши проблемът с пренаселеността на земята, защото от такива връзки деца не се раждат (това го виждаме и на практика в някои държави вече в наши дни, не в бъдещето).
И много други варианти има.
Така че няма защо толкова се чудим, че вече семействата ни не са като на бабите ни. Нормално е моделите да се променят с развитието на обществата.
Виновни и оправдания винаги е имало и ще има. Но в крайна сметка резултатът е важен. Когато не си щастлив и мислиш, че ти си прав и другият - крив, това прави ли те по-щастлив? Или обратното: когато ти си вменяваш вина и си мислиш, че отсрещният е прав, това прави ли те по- нещастен , отколкото си? Ситуацията не се променя особено като констатираш кой е виновният…
Аз не харесва концепцията за вината. Насаждана ми е вина постоянно, сигурно затова. Аз се чувствам виновна за разпада на моята връзка с БНД. Виновна, че не съм видяла червените лампи в началото, или аъм ги видяла, ма ане съм искала да ги видя, по-скоро. Виновна съм, че съм била наивна да мисля, че мога с любов да променя някого. Че някой ще се промени заради мен... Виновна съм за заблужденията си. Той вина няма, според мен. Той си е бил и ще си остана такъв. Аз съм виновната пред себе си и детето си, че не избрах по-зряло. Че избрах със сърцето, а не с разума. Че не послушах вътрешния си глас. Виновна съм, да. И ше си я нося вината винаги. Въпреки, че разума ми осъзнава, че концепцията за вината е грешна. Ама чувства... травми.. емоционален багаж много... И те така. С вината. Спътница ми е и ще си остане. Приемам я и така.. виновна съм, да. ОК. Това е. Напред ще е друго...
Всъщност е така - ако има някаква вина тя е твоя. Бившият ти е какъвто си е, не може да го виниш за това, освен ако не се е крил или се е преструвал. Аако например е болен, но не ти е казал, ако има други деца и прочее тогава е виновен. Но ако си купиш гнила ябълка вината не е в ябълката.
Доста неща чета в този форум.
Това което наистина не ми дава мира е че хората винаги търсят вината в другия.
Не е ли твърде повърхностно да мислим, че винаги другия е виновен ?
Не се ли променят хората, когато и вие се промените ?
Това което наистина не ми дава мира е че хората винаги търсят вината в другия.
Не е ли твърде повърхностно да мислим, че винаги другия е виновен ?
Не се ли променят хората, когато и вие се промените ?
Да, това е. И аз се промених много, и той се промени много. Предложих да се разделим мирно, но той предпочита да хвърля вина по мен или даже по някакви измислени образи, които ме били променили. Не, аз се промених. Не е вина, а напълно осъзната отговорност. Поела съм си последствията отговорно и смея да кажа, че ги менажирам много добре.
Аз съм виновната пред себе си и детето си, че не избрах по-зряло. Че избрах със сърцето, а не с разума.