Брак и свобода

A може би и тук важи трети принцип на Нютон?

Ти си подходила по определен начин и той е реагирал нормално за психологията на един мъж. Но ако беше подходила различно...

Нека е обсебване, но след 32 години под един покрив, давайки си цялата свобода на света, ние избираме винаги и при всяка възможност да сме заедно, вкл. без други хора, а финансите ни са общи.
Дори наложителните раздели ги изживяваме с неохота.
Излизаме поотделно, дори пътуваме поотделно, но за почивка и забавление няма да ни е хубаво без другарчето.
При това сами сме си шефове. Ако бяхме наемни служители с 20 дни годишен отпуск и половината ги ползваме поотделно, къде изчезва това, че сме се избрали да бъдем "винаги двама".
Ние имаме нужда от разнообразие в ежедневието, но нямаме нужда от разнообразие един от друг.
Децата си не ги питаме за разрешение, само с малките се съобразяваме.
Имаме сходен вкус и постоянно пътуваме заедно.
В момента аз съм на морето с двете малки деца, а той е вкъщи с третата дъщеря и работи. Много ми липсва и нямам търпение да дойдат и двамата при нас. И на двамата ни е хубаво 24/7 заедно и никога не ни е било скучно.

Имам въпроси към авторката.
Тази почивка и концерт, които той отказва сега заедно ли ги планирахте или вие му казахте, че сте харесали това и това и той се е съгласил да отидете?
За 30г. всички почивки и забавления как сте ги плащали? Вие от вашата сметка покривате разходите или от семейния бюджет т. е. с общ принос? И ако само вие плащате той ли иска така или се съгласява с вас когато му кажете, че вече сте резервирали и платили?
Случвало ли се е той да е искал по време на отпуската си да отиде някъде без вас, но за да можете да отидете на обща почивка по ваше желание да се е отказвал от личните си планове, защото няма да му остане отпуска за да отидете някъде заедно?
Тази далечна дестинация представлява ли място на което той е искал да отидете, но поради някаква причина не сте?
Той може ли да отиде сам на тази дестинация с личните си доходи?
Ако дестинацията е недостъпна за неговите финансови възможности и той не може да отиде там, ако е без вас на практика това, че вие сте планирали тази дестинация самостоятелно и без думи подчертава разликата във финансовите възможности и това че всичко по-скъпо е достъпно за вас, но не и за него. А за партньори от едно семейство не е нормално да са с различен финансов статус.

Доколкото разбрах казуса – госпожата се чула с Данчето нейната приятелка. У-а, Айде идвай с мен, запазвам хотел. У-а, добре, Данче.
После е снесла на мъжа си пред свършен факт – така и така, Жоро, ние с Данчето отиваме еди къде си. Нали нямаш нищо против?
Ами и на мен да ми снесат така – какво да кажа – ок, не ме кефи ама.
Човекът се е издразнил, че го е пренебрегнала при взимането на решението. Колко му е да каже – Данче, задръж 5 минутки да се чуя с Жоро. И да му звънне и се разберат. Па после да ходи и в Австралия ко ще.
И аз на негово място бих се издразнила, все едно за слива не ме бръсне - айде юруш на черешите, ний с Данка ще ходим на круиз, ама ти нали нямаш нищо против.
Моля ви се.
Каквито си ги е надробила, да си ги сърба.

Страшно провинение е направила! Мъжът й сега я наказва- няма да дойда с теб на почивка и концерт! Това ми звучи като “ няма да си играя повече с теб”. Реакцията на мъжа е инфантилна. Да беше й казал право куме в очи какво мисли!Това е мъжко!
Авторке, звънни на приятелката си да идва с тебе на концерта!😃

Какво пък толкова е надробила?
Че има нужда да отиде някъде с приятелки и да се откъсне от ежедневието. Не е престъпление, кофти е реакцията на мъжа.

А може да не я наказва, а да прави това, което всеки нормален човек с малко достойнство би направил, ако са му припомнили кой плаща?

Е, ако не му е приятно кой плаща, е разполагал с години да промени това.

Пак казвам, че всяко семейство има своя динамика и за едни нещо е нормално, за други същото е недопустимо.

Важното е и двамата да са съгласни.

Аз се доближавам до мненията на ЧС и фивър. Честно казано не ми е готино да се разделяме. Ние работим на трудови договори и не сме фрилансъри и нямаме бизнес. Имаме 25 дни отпуск годишно. Ползваме го винаги целия и целево за почивка. Рядко използваме за други цели, ако се наложи ден за нещо спешно - изпит в уни, административна работа или подобно.

Съответно тези 25 дни са ни особено ценни и се стремим да ги прекараме заедно.
Ако отида на Бали за 10 дни с приятелка оставаме с едва 15 дни за цяла година за нас!

Наскоро мм го пратиха командировка. Отначало мислех да ходя с него, но се отказах. Да не ме нападнете сега, че ще харча фирмен ресурс. Щях да си платя всичко. Обаче нямаше да се чувствам удобно, хем той през деня е доста ангажиран, хем вечер е с колегите си. И признавам, че не ми се седеше сама в Сф. Отклинках на покана на моя приятелка, която от 2 години ме кани на гости, но нямах възможност да отделя време да отида. И така за седмица се разделихме и прекарахме време в две различни европейски държави. Със смесени чувства съм. Много хубаво си прекарах с приятелката си, радвам се и за мм, че имаше възможността да посети тази държава и да се запознае с колегите си там. Обаче ми липсваше и не успях да се насладя на 100% на пътуването си без него. За Европа ок, но на Малдиви и Бали без него не отивам. Това е моето мнение и не го налагам на никого. Като бяхме деца баща ми ни пращаше цяло лято на морето с майка ми, защото той работеше много. Благодарна съм за това, защото карах летата си на плажа, а не в бетонния град. Обаче към момента не бих изкарала лятото на плажа без него.

В случая на авторката смятам, че информацията е зле поднесена и тя нещо не ни казва. Също така има значение как казваш на мъжа си цялото това нещо и дали е “говорих с пенка и букнахме полет и хотел за Бали, да знаеш, че няма да съм тук втората седмица на януари”. И съвсем друго е ако се поднесе тактично. Не говорим за разрешение. Обаче и мм да ми съобщи, че отива на Бали с най-добрия си приятел, ще ми стане тъпо, да.

Хората са различни. Едни обичат да са като залепени, други пътуват и поотделно. Проблемът е като се групират един от първите и един от вторите. Отстъпки ще трябват, отстъпки...

Стига с тия пари.
Човекът се е засегнал, че го е отебала като мнение. Нали уж най-близък човек, с него ще споделиш. Да прескочиш близкия си и да фърчиш с приятелката първом, ами няма значение времето на брака – не е ок.

Ми нали и с него е организирала почивка, на която той сега нямал да ходи?
За 30г един път е пожелала да иде с приятелка ! Голям пропуск

Това, че не го е променил не означава, че не е обидно. Няма нищо партньорско в това да напомняш, че изкарваш повече. А си мисля, че тя го прави, или го е направила в този случай, заради начинът й на изразяване в първият пост.

Абе вие не четете ли постовете на авторката. Съвсем изкривихме историята.

Авторката не е планирала самостоятелен круиз. Отворила и се е възможност да заеме свободното място в екскурзия на приятелка, която мъжът и познава. Казала му е. Той, знаейки много добре, че тя може да  плати екскурзията, и казва, че няма той да и казва как да си харчи парите. Тя се съгласява да отиде с приятелката. И сега мъжът и се дуе.

Това е, няма планиране, изоставяне и изневеряваме на семейния модел. Просто една изскочила хубава възможност, която мъжът и вместо да подкрепи е скофтил.

Репликата "няма да ти казвам как да си харчиш парите" не се е появила от никъде. И поне моето тълкуване не е за подкрепа на пътуването.