Още един пример за това колко нездравословно за едно семейство е жената да изкарва повече и да издържа семейството. Мъжът се комплексира адски силно (и с право), жената има чувството, вероятно подсъзнателно, че се е "прекарала" с нещо по-ниско от нея (и с право) и накрая и двамата недоволни. Кой знае колко години се е трупало всичко това. В крайна сметка мъжът си е виновен да е в това положение - от него е зависело през годините да бъде повече, да изкарва повече и той не е успял.
- Публикувана: 19 юни 2024, 12:17 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2024, 10:25 ч.
Брак и свобода
Те и много жени, които изкарват по-малко, теглят двойно, и накрая мъжът им казва какво могат да си купят и какво не. За мен това е по-прецакващо. Ако някой се чувства прецакан, то е заради нагласата и отношението, не заради математическия сбор.
Четох и стигнах до момента, когато форумните фантазии почнаха да се вихрят.
Това, което аз усетих в написаното е, че мъжът е бесен, че жената сама ще харчи пари на екскурзия по женски. Макак ще си позволява такава волност след 30 години брак?! Не, тя трябва да му е като сиамски близнак и постоянно да се съобразява с него, възрастния човек.
Не мисля, че е правилно. Това, че сме в брак не ни прави по-малко личности и по-малко нуждаещи се от време само за нас си. А в този случай парите дори са си нейни. Чак ми е странно, че една съвременна жена е позволила на мъжа си в продължение на 30 години по този начин да я прихлупва, а не е сложила лимити десетилетия по-рано.
Разбирам защо някои двойки се разделят след дълги бракове. Да си родил и изгледал децата си, да си се блъскал за да изградиш добре платена кариера, да си все още млад и можещ (но не за дълго) и някой да ти се муси и да ти разваля удоволствието. Е, не може ли да живееш без този някой?
Единствено, за което мога да отправя забележка е начинът по който авторката е информирала мъжа.
Това, което аз усетих в написаното е, че мъжът е бесен, че жената сама ще харчи пари на екскурзия по женски. Макак ще си позволява такава волност след 30 години брак?! Не, тя трябва да му е като сиамски близнак и постоянно да се съобразява с него, възрастния човек.
Не мисля, че е правилно. Това, че сме в брак не ни прави по-малко личности и по-малко нуждаещи се от време само за нас си. А в този случай парите дори са си нейни. Чак ми е странно, че една съвременна жена е позволила на мъжа си в продължение на 30 години по този начин да я прихлупва, а не е сложила лимити десетилетия по-рано.
Разбирам защо някои двойки се разделят след дълги бракове. Да си родил и изгледал децата си, да си се блъскал за да изградиш добре платена кариера, да си все още млад и можещ (но не за дълго) и някой да ти се муси и да ти разваля удоволствието. Е, не може ли да живееш без този някой?
Единствено, за което мога да отправя забележка е начинът по който авторката е информирала мъжа.
Малко извън темата, но не съвсем, леко ме потриса, че толкова много хора, които в други теми градят образ на изключително успешни и добре платени специалисти, точно тук не просто провидяха един беден нещастен и потиснат човечец, ами даже се асоциираха с него.
А може би е принципен въпрос?
Аз например нямам облагаеми доходи, но активно изразявам мнение за данъците. Не е нужно непременно да се пише от личен интерес.
Още един пример за това колко нездравословно за едно семейство е жената да изкарва повече и да издържа семейството. Мъжът се комплексира адски силно (и с право), жената има чувството, вероятно подсъзнателно, че се е "прекарала" с нещо по-ниско от нея (и с право) и накрая и двамата недоволни. Кой знае колко години се е трупало всичко това. В крайна сметка мъжът си е виновен да е в това положение - от него е зависело през годините да бъде повече, да изкарва повече и той не е успял.
Това зависи от много неща. Дали изкарва по-малко от мързел, или защото го влече по-ниско платена професия, в която иначе се е реализирал успешно. Колко по-малко изкарва - ако тя изкарва 200 бона, а той само 100, не виждам проблем при отсъствие на болезнени амбиции. Зависи и от това как са възпитавани и какво им е внушено в детството. Зависи и от характерите, особено на по-богатия.
Не го е втасала с него – иде и ни убеждава, че е страхотен човек, а в същото време с нейните пари видиш ли решила да ходи с Данчето на далечна дестинация. Лично аз, ако бях мъж, щях да се почувствам като слива. Че те не са двойка, те са приятелки. Тогава и аз ще искам по приятелски да се вейнем някъде. ЩО пък на Данка ще прави услуга да запълва стаята, че да ѝ излез по-евтина скурзийката. Ама-ха
Малко извън темата, но не съвсем, леко ме потриса, че толкова много хора, които в други теми градят образ на изключително успешни и добре платени специалисти, точно тук не просто провидяха един беден нещастен и потиснат човечец, ами даже се асоциираха с него.
Това, че е беден си го измислихте вие. Човекът може да изкарва добри пари, и жена му пак да получава повече от него.
В идентична с тази на авторката ситуация, ще подкрепя мъжа си - определено звучи, като заслужена почивка. А и попринцип смятам, че мъжът ми заслужава да направи нещо за себе си.
Аз като съм ходил по света, по хотелите пълно с хора, които на рецепцията не ги питат "абе ти заслужил ли си да почиваш тука" ами ги питат само "имаш ли пари да си платиш"
В случая жената е работила, спестила е пари, значи е заслужила - туйто. Има право да отиде. Казала на мъжа си, той рекъл "прави каквото знаеш", сега се сърди като дете. Ми да си стои в къщи и да се сърди. Да беше казал "абе не можеш ли да отделиш още малко пари та да дойда и аз" - ако му позволява мъжкото достойнство, след като сам не изкарва достатъчно.
Ама то всичко може, обаче като сложиш този, онзи, трети детайл, и се оказва, че не е баш да може. Например - мъж, който изкарва пренебрежимо по-малко от жена си, няма да се изцепи по начина, по който се е изцепил този мъж. Жена, която изкарва пренебрежимо повече от мъжа си, никога няма да каже, че плаща и за него. Тези двете означават, че разликата в тук коментираната история е наистина значителна. В цифри - не става дума за 2300 срещу 2700, а за 2к срещу 5к, примерно.
Освен това, беден е състояние на ума. Може доходът ти да е 5 цифри в лошите месеци, но ако имаш мислене на ощетен бедняк, прецакан от всичко живо (и неживо), все тая колко вадиш. Като в случая. Той може и да изкарва добри пари е абсолютна стойност, но тези пари пак в абсолютна стойност да не стигат за същата далечна дестинация, както биха стигнали парите на жена му.
Освен това, беден е състояние на ума. Може доходът ти да е 5 цифри в лошите месеци, но ако имаш мислене на ощетен бедняк, прецакан от всичко живо (и неживо), все тая колко вадиш. Като в случая. Той може и да изкарва добри пари е абсолютна стойност, но тези пари пак в абсолютна стойност да не стигат за същата далечна дестинация, както биха стигнали парите на жена му.
Четох и стигнах до момента, когато форумните фантазии почнаха да се вихрят.
Това, което аз усетих в написаното е, че мъжът е бесен, че жената сама ще харчи пари на екскурзия по женски. Макак ще си позволява такава волност след 30 години брак?! Не, тя трябва да му е като сиамски близнак и постоянно да се съобразява с него, възрастния човек.
Не мисля, че е правилно. Това, че сме в брак не ни прави по-малко личности и по-малко нуждаещи се от време само за нас си. А в този случай парите дори са си нейни. Чак ми е странно, че една съвременна жена е позволила на мъжа си в продължение на 30 години по този начин да я прихлупва, а не е сложила лимити десетилетия по-рано.
Разбирам защо някои двойки се разделят след дълги бракове. Да си родил и изгледал децата си, да си се блъскал за да изградиш добре платена кариера, да си все още млад и можещ (но не за дълго) и някой да ти се муси и да ти разваля удоволствието. Е, не може ли да живееш без този някой?
Единствено, за което мога да отправя забележка е начинът по който авторката е информирала мъжа.
Това, което аз усетих в написаното е, че мъжът е бесен, че жената сама ще харчи пари на екскурзия по женски. Макак ще си позволява такава волност след 30 години брак?! Не, тя трябва да му е като сиамски близнак и постоянно да се съобразява с него, възрастния човек.
Не мисля, че е правилно. Това, че сме в брак не ни прави по-малко личности и по-малко нуждаещи се от време само за нас си. А в този случай парите дори са си нейни. Чак ми е странно, че една съвременна жена е позволила на мъжа си в продължение на 30 години по този начин да я прихлупва, а не е сложила лимити десетилетия по-рано.
Разбирам защо някои двойки се разделят след дълги бракове. Да си родил и изгледал децата си, да си се блъскал за да изградиш добре платена кариера, да си все още млад и можещ (но не за дълго) и някой да ти се муси и да ти разваля удоволствието. Е, не може ли да живееш без този някой?
Единствено, за което мога да отправя забележка е начинът по който авторката е информирала мъжа.
За мен основният проблем за мъжа е, че е бил уведомен, а не попитан. Но и на двамата отдавна им е минало времето да искат разрешение. Тук аз бих реагирала. На нейно място имам предвид.
Препоръчани теми