На море в Гърция 2024 - III

Пътуване до Додеканезите – 15.06. – 26.06.2024г. - четвърта част - Нисирос

Оказа се, че в района на Родос има още един много интересен остров, на който силно ми се прииска да стъпя след посещението на 3 други активни вулкана в последните 2 години. Това ми помогна да убедя и съпруга ми, защото едва месец преди пътуването се оказа, че логистиката между островите няма да е толкова лесна за нашите дати (бяхме ограничени от дните на полетите) и ще се наложи да прекараме последните 5 нощувки по схемата – всяка на различен остров, а това много или малко си е уморително. Все пак нещата се наредиха и в понеделник по обяд се качихме на ферибота Ставрос от Тилос и след час и нещо пристигнахме на вулканичния остров Нисирос. Настанихме се в хотел Романцо – доста базово и малко старомодно обзавеждане, но все пак имаше всичко необходимо, а и ние просто щяхме да нощуваме там. Реално ни трябваше легло, баня и климатик. А и телевизор – все пак имаше европейско по футбол! За този остров бях запазила кола под наем за скромната сума от 30 евро за 24 часа и без излишни усложнения. Фирмата за коли под наем Манос имаше огромен автопарк за толкова малък остров, който включваше и всякакви изгъзици от типа на плажно бъги. Човекът, който ни даде колата, за 5 минути ни разясни всичко за острова – къде да отидем и откъде да минем – и веднага след това се отправихме към Пали за малко плаж. Тъй като беше още следобяд, в Мандраки имаше големи навалици от дневни туристи и не беше приятно за разходка. Трябва да се отбележи, че разстоянията на Нисирос са много малки и успяхме да изминем едва 60 км. за 24 часа в опознаването на острова.
Плажът на Пали беше интересен, доста по-различен от типичните плажове на Гърция – тъмнозлатист, почти бронзов пясък, който придаваше и доста тъмен синьо-кафеникав цвят на морската вода. Хубавото беше, че имаше дървета за сянка. Плажът беше посещаван от доста младежи, които изглеждаха местни. В края имаше и едно особено съоръжение, което така и не разбрах за какво служи – нещо като извита S-образна тръба, бълваща кална вода на ръба на водната линия. Предполагам, че е нещо хидротермално, но не съм сигурна. Не успях и да намеря информация в интернет, макар че преди време съм виждала снимка на тръбата, но не спомням къде.

От двете страна на Пали има и два изоставени внушителни балнеосанаториума (цели комплекси), които ми навяваха малко тъга, както повечето изоставени сгради с полезно предназначение. Малко след плажа се намираше и Панагия Термиани – параклис от 1871 г., построен зад термалните бани и вътре в руините на стар спа център, вероятно от римската епоха, наричан още и баните на Хипократ. Дължи името си на извора с гореща вода, който блика на гърба му.
След плажа направихме чудесна разходка из малките улички на Мандраки, вече чувствително по-празни от следобяда, като се качихме и до манастира Панагия Кира, кацнал на върха на скалата. Вечеряхме прясна местна риба и рибна супа в малка таверна с гледка към залеза над остров Кос, където сервитьорката се оказа наша сънародничка, с която първо си поговорихме на английски, докато тя ни разконспирира. Междудругото, на острова срещнахме и още поне десетина български туристи – явно не е чак толкова непопулярен, колкото си мислех.
На сутринта побързахме да освободим хотела преди 9 часа и се отправихме директно към вулкана, за да изпреварим групите от дневните турове, тъй като човекът от Манос ни каза, че те започват да пристигат към 10.30 часа с големи автобуси. Успяхме и разгледахме кратерите почти сами – много е вълнуващо – цветовете, миризмата на сяра и пушеците от отворите, както и финият прах, който е навсякъде. Добре че отидохме рано, защото вулканът излъчва топлина и е страшно горещо. Освен това влязохме гратис, защото касата не беше отворила.
След вулкана разгледахме Никя – очарователно малко селце на ръба на калдерата с живописен площад и църковна камбанария, както и малък вулканологичен музей.
След това се отправихме към полуразрушеното през 60-те години на миналия век от земетресение селце Емборио, което е в процес на възстановяване и повторно населване. Усещането е малко особено, докато разхождайки се по уличките, се редуват почти разрушени и напълно реновирани къщи. Човекът от Манос рент ни препоръча таверна The balcony в Емборио, в която обаче почакахме 15 минути и никой от персонала не ни обърна внимание – явно предпочитаха да обслужват групи. Все пак беше странно, че бяхме като призраци там – седнахме на една маса, после се преместихме на друга, но не ни казаха дори добър ден. На излизане минахме покрай бара и отново – нищо. За първи път ми се случва такова нещо в Гърция.
Последното планирано мероприятие беше плаж от източната страна на острова. Бях си набелязала единственият истински хубав вулканичен плаж на Нисирос – Пахия Амос, до който обаче се стигаше по тясна пътечка, опасна на места, тъй като минава между скала и пропаст. Съпругът ми обаче малко се страхува от височини и категорично отказа, без да сме тръгвали по пътеката. Тъй като времето беше доста напреднало, останахме на плаж срещу таверна Оазис, която обаче още не беше отворила за сезона. Плажът беше от тъмен едър пясък и вулканични камъни, които се напичаха зверски. Изкарахме там по-малко от 2 часа. В късния следобед се качихме на катамарана на Dodekanisos Seaways, за да се върнем на Родос за полета към България, който беше на следващия ден привечер.

https://www.google.com/maps/place/Gramvousa+Balos+Cruises/@35.51 … .637231,17z/data=!4m15!1m8!3m7!1s0x149cf6b0fe9f4127:0x622c07641a9779b0!2sKissamos+734+00,+Greece!3b1!8m2!3d35.4945873!4d23.6537459!16zL20vMGdoODNn!3m5!1s0x149cf6ee6176ba71:0x9c1fd083c7787916!8m2!3d35.5172625!4d23.6365102!16s%2Fg%2F1pzt3p53n?authuser=&authuser=1&hl=en&entry=ttu