АС и други романтични К-драми - тема 10

В репортажа проследиха ежедневието на двама ученика - момче в последен клас на гимназията (18-годишен), който трябва да държи матурата, от чийто резултат зависи приемането му в университета (възможно най-добрия) и момиче, което е последен клас на прогимназията (на 13-14 години).
Момичето е от сравнително заможно и престижно семейство - майката работи в голяма фирма, бащата е университетски преподавател, живеят в Сеул. Денят й започва в 8 сутринта в училище, където ходи с приятелки и което е на 10 минути пеша от къщата й. На училище е някъде до 15ч30. В 16ч ходи за 2 часа в "академия" за допълнителни уроци по някои от предметите, по които или има трудности, или оценките са й необходими за увеличаване на шансовете за приемане в добър университет (черешката на тортата е, разбира се някой от трите университета S (Seoul) K (Korea) Y (Yonsei). В Корея около 75% от учениците посещават такива курсове, като започват още от началното училище. Интервюираха едно момиченце на 8 години, което ходеше на уроци по математика в същата академия, и което отговаряше на въпросите на добър английски! Материалът в академията е допълнително от това, което се покрива от учебната програма. Таксите за тези академии са около 1000 евро месечно, при положение, че средната заплата е 2000 евро, затова много семейства трябва да правят жертви с бюджета, за да могат децата им да ги посещават. След академията, девойката от репортажа имаше час по втори чужд език (китайски) в близка сграда. След това се върна вкъщи, вечеря, имаше право на 15 минути телевизия след вечеря и след това отиде на плуване (21-22ч), където ходи 4 пъти в седмицата и където участва в състезания от 6-годишна. Като я питаха дали не й се иска да си почине и да се забавлява навън с приятелки, тя отговори, че това ще може да го прави като стане голяма. Журналистът й каза, че по времето, в което тя е на плуване, френските деца са си вече вкъщи и тя отговори "В Корея само лошите ученици си стоят вечер вкъщи".
Момчето-гимназист беше от по-скромно семейство, някъде от сеулските предградия. Бащата работи в строителството на около 200 км, майката работи почасово. Той има по-големи брат и сестра, които обаче не са могли да учат в университет, та затова усилията на семейството за образование са концентрирани върху най-малкия син. Научих, че в Корея освен класиране на учениците по оценки в класа и училището, има и класация на регионално и на национално ниво. Та това момче беше най-добрият в класа и втори в училището, сред първите в региона и сред първите 7% в страната, тоест, всички шансове за класиране в добър университет. От неговите интервюта ми направиха впечатление две неща - първо, че е загубил голяма част от приятелите си, заради конкуренцията и заради това, че е първи в класа и училището, и второ, че каза, че неговият добър резултат на матурата ще бъде също и за училището и това му дава допълнителен стимул да учи. Тъй като репортажът беше сниман няколко дни преди изпита, той всеки ден отиваше по-рано в клас, за да може за час-час и нещо преди това да си направи тестов изпит с хронометър. И той посещаваше допълнителни курсове, за които цялото семейство плаща (no pressure!), а майка му ходеше в продължение на 100 дни преди изпита всеки ден да се моли в близкия будистки храм, да коленичи 108 пъти и да оставя по 100 000 вона дарение, за успех на момчето на изпита.
Матурата е серия изпити по различни предмети в продължение на 9 часа в един ден, писмени тестове, на които трябва да избереш верния отговор. Не се иска разсъждение или творчество, само правилен отговор. В деня на изпита (втория четвъртък на ноември), страната почти спира. Полицията в Сеул е мобилизирана да организира максимално бърз трафик, над 500 полицаи с мотори са готови да превозят ученици, за да стигнат навреме преди да затворят вратите в 8ч. Пред входа на училището са строени учениците от по-долните класове, в шпалир, за да окуражат сънбе-тата преди изпита с табелки или песни. По време на изпита по чужд език на самолетите е забранено да излитат или кацат, за да не повлияят на чуваемостта на текста.
Естествено, цялото това напрежение се оказва повече за доста от подрастващите, които понякога избират фатален край, много често на моста Мапо в Сеул. Затова 50 полицаи патрулират денонощно, за да се опитат да предотвратят опитите. На моста на определени интервали има и телефони, чрез които можеш да се свържеш с човек, който да помогне при нужда (мисля, че това го видяхме и в Wok of Love). По парапетите в последните години има написани и окуражаващи послания, които се осветяват, като минеш покрай тях. Тъмната страна на конкурентното корейско общество.
Момчето от репортажа издържа матурата си, но с резултат, недостатъчно добър, за да влезе в желания университет (все пак беше приет в добър университет, но не и в SKY) и толкова беше засрамен от това, че даже на пожела да каже оценката си на журналиста.

Ужасно тегаво ми стана след него! Ю.Корея не беше ли в челните места по самоубийства? По памет, за региона,  мисля, че бяха заедно с Япония, по причина все на нервно напрежение, но май в  различни направления - едните за образованието, другите - невъзможност за социалиализиране и работна реализация. В Скандинавието причината е липса на слънце и се компенсира с много почивки по възможност в топли страни.

самоубийството е първата причина за смъртност при подрастващите в Южна Корея. Но като цяло, и в двете страни, освен натиска при образованието, една от причините е и натискът за намиране на "добра" работа.