Не искам да кърмя

  • 7 808
  • 224
  •   1
Отговори
  • Мнения: 51
Здравейте, след два месеца очаквам бебчето ми. Вълнувам се, нямам търпение за първата ни среща, но една мисъл ме измъчва, а именно това, че не желая да кърмя. Около мен всички очакват да кърма, чувствам натиск, не знам как да кажа, че не искам. Чувствам вина, защото знам колко е полезна кърмата за бебета, но мисълта да дам гърдите си на бебето ме отвращава. Моля дайте съвет какво да правя?

# 1
  • Мнения: 10 352
Отвращава те?
Можеш да се цедиш, и детето ти пак да се храни с кърма.

# 2
  • Мнения: 1 903
Ами те гърдите ще си останат твои, няма да ти ги вземе бебчето. 😉

Как си допуснала тогава бременност - 9 месеца може да е в тялото ти, а няколко месеца не може да суче?
Защо не искаш, ако не е тайна? За да остане бюстът перфектен?

Има АМ, ама не е там загадката.

# 3
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 411
Аз също не исках да кърмя второто си дете и изобщо не ми пукаше за хората наоколо(не ми пречеше да опитам,но такъв ужасен спомен имах след първото,а и толкова лесно ми бе с АМ,че веднага след раждането казах на лекарят си за решението ми и той ме подкрепи).Не изпитвам и грам съжаление,а и с двете си деца имам страхотна връзка, въпреки че не са кърмени...

# 4
  • Мнения: 10 352
По тази логика се чудя как е създадено това бебе, доста по-"отвратителни" неща е трябвало да се случат.

# 5
  • Melmak
  • Мнения: 8 565
Твоето бебе, твоето тяло и твоите гърди. Ти решаваш, натиск ще има винаги за всичко. Днес е кърменето, утре захранването, други ден -друго!

# 6
  • Мнения: 51
Аз също не исках да кърмя второто си дете и изобщо не ми пукаше за хората наоколо(не ми пречеше да опитам,но такъв ужасен спомен имах след първото,а и толкова лесно ми бе с АМ,че веднага след раждането казах на лекарят си за решението ми и той ме подкрепи).Не изпитвам и грам съжаление,а и с двете си деца имам страхотна връзка, въпреки че не са кърмени...

Аз знам, че няма да бъда подкрепена от близките ми за това мое решение. Дори самата аз изпитвам вина заради това, че не желая да кърмя, не желая да се цедя.

# 7
  • Мнения: 35 366
Ами, тогава не кърмиш. Просто е.....

Тази "отвратителна" работа да кърмиш бебето си....гадост!!! Пък, като се наложи да миеш насрано дупе или повръщано.....оооо, ужас!!!

# 8
  • Мнения: 219
Честно казано и аз мислих, че не искам да кърмя. Когато родих , обаче, нещата се случиха от само себе си и не съжалявам. Но, щом си решила така, това си е твое право. Има АМ, детето гладно няма да остане, не е нужно да се обвиняваш за бъдещи неща. Леко раждане и здраво бебче.

# 9
  • Мнения: 9 224
Тялото си е твое. Твое е правото да кършиш или не и никой няма право да ти вменява чувство за вина.

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 7 458
Никога не съм се навивала предварително дали искам или не да кърмя. Още по-малко съм се интересувала какво очакват другите 🤯. Няма те да ми хранят детето.
Изчаках детето да се роди. Пробвахме, получи се. Не беше нещо ужасно или непоносимо.

Щом не искаш да кърмиш, недей. Има АМ. Не е драма.

Но ако го правиш заради бюста... не само кърменето променя гърдите, ами и самата бременност.

# 11
  • Мнения: 51
Честно казано и аз мислих, че не искам да кърмя. Когато родих , обаче, нещата се случиха от само себе си и не съжалявам. Но, щом си решила така, това си е твое право. Има АМ, детето гладно няма да остане, не е нужно да се обвиняваш за бъдещи неща. Леко раждане и здраво бебче.

Надявам се и при мен нещата да се случат така.  Благодаря!

# 12
  • София
  • Мнения: 34 674
Скрит текст:
Здравейте, след два месеца очаквам бебчето ми. Вълнувам се, нямам търпение за първата ни среща, но една мисъл ме измъчва, а именно това, че не желая да кърмя. Около мен всички очакват да кърма, чувствам натиск, не знам как да кажа, че не искам. Чувствам вина, защото знам колко е полезна кърмата за бебета, но мисълта да дам гърдите си на бебето ме отвращава.
Моля дайте съвет какво да правя?
Странен въпрос. Това е личен избор. Аз също не исках да кърмя, съответно не кърмих. Обсъдих въпроса единствено с другия родител, на останалите това не им влиза в работата.

# 13
  • Мнения: 51
Скрит текст:
Здравейте, след два месеца очаквам бебчето ми. Вълнувам се, нямам търпение за първата ни среща, но една мисъл ме измъчва, а именно това, че не желая да кърмя. Около мен всички очакват да кърма, чувствам натиск, не знам как да кажа, че не искам. Чувствам вина, защото знам колко е полезна кърмата за бебета, но мисълта да дам гърдите си на бебето ме отвращава.
Моля дайте съвет какво да правя?
Странен въпрос. Това е личен избор. Аз също не исках да кърмя, съответно не кърмих. Обсъдих въпроса единствено с другия родител, на останалите това не им влиза в работата.
Притеснявам се от реакцията на другия родител, от реакцията на неговите и моите родители Момента, в който направиш признанието, че не желаеш да кърмиш биваш заклеймяван като лош родител, дори самата аз се чувствам лоша и егоистка.

# 14
  • Мнения: 3 637
Ами, тогава не кърмиш. Просто е.....

Тази "отвратителна" работа да кърмиш бебето си....гадост!!! Пък, като се наложи да миеш насрано дупе или повръщано.....оооо, ужас!!!

Защо я плашиш жената?
Тя се притеснява за папкането, не се е замислила още, че отнякъде трябва да и да излезе.
А как ревът тия диктатори ако знаете...., като зверове! И хапят даже. И през нощта не спят....Ужас!
Защо изобщо ви е трябвала цялата тая хамалогия да ви пита човек.....

Общи условия

Активация на акаунт