Още малко нерви и дебати до най-добрите РЕЗУЛТАТИ! - Седмокласна 30.06.-07.07.2024

Пак ще го напиша, че стана голяма драма с четене на стистиките...
редете си желанията по реда на ЖЕЛАНИЯТА. Статистиката ви трябва само за резервите накрая, да са достатъчно... Ако ще 100 желания да станат.
Въпреки, че бях сметнала точно на моите за какво и къде стигат точките, сложихме и по две съвсем приемливи паралелки с бал  с 60-70т под техните предходната година. Ей така, за сигурност...
Гледайте паралелки, гледайте профили и професии, не само училищата сами по себе си, редете желаните профили в харесаните училища... без толкова енергия в статистиката.

ПП: Играчки, книжки, "боклучки" никога не съм изхвърляла без децата. Сядам с тях (от малки) с кутия за прибиране, кутия за (по)даряване, и торба за боклук и се коментира всяка дзвъцка... Така се избягват драмите от посегателството към личното пространство. Всяка книжка и всяка плюшка е спомен, който може да искаш да подариш или да си запазиш...

Дано да се вижда добре, че съм зле като цяло
Това е таблица с прогнозно повишение на бала за тази година за някои ЕГ в София, изготвено от нашата школа
Това е за момичета. Предполагам, че ще е близо до истината. Ще кача и за момчета малко по-късно.

Леле, много сериозно покачване в баловете! Това за първо класиране ли е прогнозата?

Нямам представа

Предвид, че съвпада с моята прогноза, която публикувах доста по-напред в темата, предполагам, че е за второ класиране.

Разбираемо е да си по-чувствителна по темата, но аз не виждам нещо лошо и в другата теза, от която се засегна.
Няма спор, че здравето е най-важно, то е основата на пирамидата. Обаче и само със здраве не се живее, трябва и професия, защото и здравият човек има нужда от подслон, храна и дрехи, нали? Чета постовете ти и знам, че ти самата съвсем не си безразлична към бъдещето на детето си и умуваш кое е най-доброто за него. И сама пишеш даже - "на първо място да са здрави", а не "само и единствено да са здрави, другото майната му".
Та според мен нямате спор, а неразбирателство и мненията ви се сблъскаха в момент, когато всяка е на различна вълна.

Момчета

Както казва един близък приятел лекар. Днес се прибираш от работа и мислиш колко много проблеми имаш да решиш утре. Утре сутрин те тряска инсулт и вече имаш само един проблем.

Момичета, с цялото ми уважение, не може всичко да се мисли от гледна точка на инсулт и умирачка. Всички имаме загуби и след тях амбициите и дребните борби ни се струват нищожни, но и това не е голяма отправна точка.

Това, че поставяме на първо място здравето, не означава, че всичко друго ни е безразлично. Но и не считаме за провал, че детето няма да е в топ училище или,.че няма определени амбиции. Исках синът ми да учи в музикалното, ама той не поиска. И говорим за първи клас. Рисува доста добре за дете, което рисува само в час по рисуване и то предпочита математика пред рисуване. Питала съм го защо не иска на уроци - мразел рисуването. Обича математиката, но не иска състезания и допълнителни занимания, въпреки че в час умира от скука. И понеже не е с английски, пък и си трябва подготовка и състезания за след четвърти клас МГ се отказва - щял да кандидатства след седми клас. Иска футбол и това е. Понякога е по-добре да приемем и подкрепим изборите на детето си, вместо да го тикаме насила там, където не иска. Моето поне си е характер, който не позволява да му се налагат други и те да му определят. Иначе няма проблем в училище да спазва правилата.
Във форума оставам с усещането, че ако детето не е пълен отличник, състезател, да учи в топ училище, значи не е постигнало нищо. Може би за мен успехът не се измерва в това детето ми, което и да е от двамата, за учи в топ училище и след това в някой западен университет. Може би за някои родители успех е детето просто да намери подходящата професия, за за може после да се реализира. Затова е и изказването на Ани - не се е справило детето по форумните стандарти. Възможно е и спрямо личните си възможности да не е постигнало максимума. Да се тръшне ли? Какъв е смисълът?
Някои деца, независимо в кой сегмент на резултати от НВО са няма да успеят там, където искат. И ще трябва да насочат усилията си към нещо, което им е достъпно. Такъв е животът. Здрави да са, ще се намери място за тях

Чакайте сега, възпитаването на амбиция в детето, не е равностойно на налагане на нашата амбиция... ама нищочко общо нямат двете неща.

Амбицията на детето трябва да е най-високото достъпно и приложимо за неговоте интереси ниво.
Дъщеря ми танцува, но даже не си е и помислила да се пробва за НУМТИ, амбицията ѝ е в друга област, леко подхранена от предложени за четене учебни планове и възможности за кариерно развитие... но тръгнали от интерес от детето...

Mama Ru, това, че ти (надявам се че “ти” е ок) оставаш с някакво впечатление от форума е твой въпрос. А може би е време мъничко да регулираш твоите емоции. Не, не всички родители са болно амбициозни, тук нещата ескалират понякога, защото са анонимни и всички си позволяваме малко повече. Всеки иска най-доброто за детето си според възможностите му.

Сигурна съм, че всички искаме децата ни да са здрави и да се реализират по най-добрия за тях начин. Да не забравяме, че идеална майка няма, но всяка от нас е най-добрата майка за своето дете.

Mama Ru, до известна степен не съм съгласна с теб, че трябва да се водим изцяло от желанията на децата. Моите например никога нямаше да се научат да карат ски ако не ги юркаше баща им. Особено в началато беше много тегаво, защото виждат как другите летят по пистата и им изглежда лесно, а всъщност не е. Като по-малки дори ги помръзваше да отидем на басейн, защото трябва да се ходи дотам. Изобщо полагането на всякакви усилия ако можеха да го избегнат биха го направили. Тази година дъщеря ми на няколко пъти беше на път да се откаже от народните танци при все че й харесва да танцува, но повече й харесва нищо да не прави...
Малкият ми син ако не го гоня със сборника по математика, една задача няма да реши и си е съвсем доволен от посредствените резултати, не му пречат. След една тройка по математика в 6 клас се намесих и негови са думите, че разликата между 3 и 6 са 100 решени задачи. Тази година зазля по БЕЛ с невероятен "прогрес" от 3, после 2. Пак се наложи да се намеся и после обясняваше колко било лесно класното, но не отчете че преди класното реши сигурно 10 теста по БЕЛ.

Това е личното ти усещане, защото не можеш да приемеш все още възможностите на детето!
Никой не говори за родителска амбици или бутена в посока да угоди на родителя.

Мойте деца ги уча на едно: Важното е в този живот да имаш избор. Ако учиш можеш да избереш какъв ще станеш.
Можеш да станеш, учител, инженер, коминочистач или сервитьор - избора е твой. Ако не учиш - нямаш избор: можеш да станеш коминочистач

Така, че важно е да помагаш на детето то да учи. А аз оставам с впечатление, че се радваш за успехите на малкото и горко съжаляваш за неуспехите на голямото. Най-веротно твоето усещане е породено от твои лични вътрешни чувства, но не ги насаждай у децата ти.