Сериалите на НВО - Домът на дракона ВТОРИ СЕЗОН и Игра на тронове - 47

В онзи момент Визерис беше още жив. Коул се разпищоли чак след смъртта му.

Не го защитавам , но все пак мисля че трябва и това да му се признае , не го харесвам пак казвам , но може би и от страх , и може би и малко от морал  , не посегна на Люк , не обвинявам детето че извади окото на Емон , тогава се защитаваха . Тази сцена ми е една от любимите в целият сериал може би . Сцената между Алисент и Ренира беше жестока .

Оффф, стига де. Все едно да му беше казала иди се хвърли от някой покрив и да му отдаваме чест, че не го е направил. Никой не би го направил. Кралят е там, братята му бели плащове са там, една камара народ е там, ще седят и ще го гледат да вади окото Люк. Безумна заповед на обезумяла жена, естествено, че ще смутолеви нещо там и ще си седи на мястото.

Аз не мисля, че Алисънт е точно злобна. Тя просто беше принудена да живее живот, който не и носи щастие. Хвана се на хорато и реши, че ще играе до края за трона, но вижда, че и това няма да получи и се пита за какво беше всичко.
Имаше озлобление към Ренира, защото тя беше глезената принцеса, потъпкваща всички правила, за да е щастлива и за нея нямаше проблем да го прави, до едно време.

Може би да малко крайно я определих точно като злобна  , все пак се мисля че Алисент изпитва смесени чувства към Ренира , дори и Емон беше споменал че Алисент изпитва любов към врага си пред Кристън . Аз за всичко все пак обвинявам и баща и и неговата болна амбиция .

Не, доколкото помня, го определи като "Един от най-добрите и един от най-лошите рицати от Кралската гвардия, Създателят на крале".

Което лично си го разтълкувах като един от най-добрите рицари – откъм бойни умения и (тогава) доблест и качества, но същевременно и от най-лошите, защото се е намесил в политиката и играл в дворцовите задкулисия.

Колкото до сериалния образ, винаги в такива ситуации се мъча да съвета първо да обърна положението и да видя дали ще размишлявам по същия начин.

И няма какво да се лъжем, би било лицемерно. Ако сцената между Ренира и Коул в спалнята бе наместо това между принц Ренир и подчинената му Коула, абсолютно целият свят категорично и недвусмислено щеше да реве за изнасилване. Принцът и неговата слугиня. Подчинената, която му казва отново и отново да спре, но той не спира и напира въпреки протестите й. Подчинената, която се опитва да се измъкне от помещението, но той и запушва вратата и я дърпа обратно вътре към леглото. Чиста и крайна злоупотреба с власт и никой повече не би могъл да диша принц Ренир, а всеки осмелил се да каже "ама тя Коула всъщност го харесва, дори актрисата потвърждава, че показаното им било част от любовната игра" би бил жестоко насметен в социалните мрежи и форумите.

Така че да, Ренира недвусмислено злоупотреби с положението си и с Коул в него момент. Изцяло му симпатизирах тогава. После обаче пък напълно изгуби всичките ми симпатии, тъй като се разкри като изобщо не стока. Крайното му падение беше изпращането на Ерик/Арик в ролята на убиец под наслова на лицемерническите му реплики и давления за чест и дъра-бъра от тоя сорт. Няма начин да му симпатизирам повече, ако ще и от време на време да показва добри качества и емоции.

Аз лично бих предпочел да бяха наблегнали доста повече на образа на използвания и изплют мъж, който като типаж не е лош човек, но изпада в крайна омраза при мисълта за Ренира след стореното от нея, а вече зрителите да си преценяват доколко простъпката на Ренира оправдава крайността на Коул (вместо Ренира да е невинна и целият негатив да е заради Коул). Но не би се вписало добре в целите на продукцията, която си е направена "с оглед модерните тенденции". Като пример, бих предпочел да бяха композирали сцената с Ерик/Арик по следния начин:

Коул разглежда в шок детската стая, кръвта по пода, завивките, сепнато прави път на слугата и отива при братята си. Разбираме, че нито за миг не се съмнява, че делото е точно на Ренира и ничие друго, разпалвайки отново яростната му омраза към жената, която някога е обичал. Там го виждаме как известно време наблюдава Ерик/Арик замислено, после нарежда на останалите да ги оставят насаме. Обръща се към другия с кратко изявление от типа на:

"Ерик/Арик, имам мисия за теб, но не мога да ти наредя да я изпълниш. Бих отишъл самият аз, но не мога и да се надявам на успех. Налага се да вземеш решението сам, тъй като ти единствен в цялото кралство си в състояние да спреш тази война още преди да е почнала. Ти и никой друг. Ренира е чудовище, което ще потопи владенията и всички ни в кръв и огън. Ако проникнеш в замъка й и се представиш за брат си, можеш с един замах на меча да спасиш всички. Крайно срамна и мерзка постъпка и в нарушение на клетвите ни, а бъдните поколения несъмнено ще прокълнат името ти навеки. Дори собственият ти близнак ще се изплюе върху теб и би те убил, ако му се удаде възможност. Но помни, че също така сме се клели и да защитаваме владенията, а Ренира е чудовище и детеубийца, която ще ги удави в кръв. Не мога да ти заповядам, никой не би имал правото да ти нареди подобно нещо, а откажеш ли, знай, че никога няма да си помисля лошо за теб или да повдигна въпроса занапред. Ала братко, виждам в очите ти, че съзнаваш същото като мен – не го ли сториш, то не утре, може би не вдругиден или дори идната седмица, но скоро отново посреднощ ще се събудим от писъци в детската стая и когато влезеш вътре, ще я видиш цялата окървавена, а от прозорците ще долитат воплите на още хиляди майки, плачещи за своите бащи, братя и синове, чиито живот си могъл да спасиш, но наместо това си предпочел собствената си чест пред всички тях."

На един такъв "морално сив" Кристън Коул с кеф бих симпатизирал и следил. Би ми бил точно типаж Джейми и неговото убийство на лудия Ерис, за да спаси целия град. Смесица между брутална мерзост, скрито под нея благородство и лаконичен прагматизъм в едно цяло. И бих се вълнувал да гледам героя и действията му, и какъв ще е краят му. Отделно, че би направило и самият кандидат-убиец Ерик/Арик (и сблъсъкът с брат му, не помня кой кой беше) доста по-смислен и самият той като персонаж поставен пред невъзможен избор, довеждайки до кулминация второстепенния сюжет на конфликта между двамата, вместо просто да се носи като някакъв робот, изпикавайки се на всичко, което му диктуват разум, сърце и чест, за да изпълни сляпо личната заповед на Коул в тайна даже от краля си...

В сегашния Кристън Коул няма много за гледане, а и според мен не им се получава и за мразене като Рамзи или Джофри. Слаба ракия.

Далеч са сценаристите от дълбочината да развият подобни образи, Коронис. Елементарни хора със семпъл ум пишат сериала, трябва го да приемем. Тук-там книжният първоизточник и добра актьорска игра закърпват положението, но цялостно нивото е на последните сезони на GoT, за съжаление.

Коронис, чудя ти се що си губиш времето по форумите, ами не кандидатстваш за сценарист. Определено един сценарий, писан от теб, ще бъде много по-логичен и на място от това, което гледаме напоследък.
Мисля,.че създателите подценяват публиката си. Не.може само уау ефекти и прочее. Това не е евтина продукция за общата маса. Това беше голямата грешка на ДиД идваща на първо място от Мартин и неговия великански мързел. Хората, поне според мен, в по-голямата си част искат и търсят логиката. Не после да им обясняват в разни клипчета кво искал да каже автора.
Ценителите на GoTh можеха да преглътнат една Червена сватба примерно и да прежалят героите и не драпаха за евтини ефекти и лигави моменти. Но като фен от най-зарибените се дразнех когато логиката на героя издишаше и той вървеше против образа си.

Сега едвам ще изчакам 8 серия.
А после две-три години за трети сезон.
Но да си кажа, че никак не съм доволна от последните няколко епизода, общо взето разводниха нещата.
Сцената с битката с драконите изобщо не ми беше епична.
Смърта на Ренис,най-читавата в сериала не ми хареса как беше заснета.
Не беше нищо особено.
Не съм доволна.
Три епизода гледаме сънищата на Демън.
И сякаш нищо не се случва.
Рена сама ли си тръгна от Орловото гнездо?
Много странно свърши седма серия.Нищо не разбрах.

И на мен.. Няккаси много набързо се случи всичко с битките в еп 5.

Като се замисля в "Домът на дракона" няма персонаж, който да мразя толкова, колкото съм мразила Джофри,  Рамзи и Кутрето в "Игра на тронове". Коул безспорно ми е дразнещ, но е далеч от тяхното ниво. Той е просто една мижитурка, която не можа да приеме, че Ренира имаше "наглостта" да отхвърли предложението му и всяко действие от там нататък е плод на наранено его. Все пак се надявам, краят му да е гаден и болезнен.

Докато чакам да излезе последния епизод за сезона, започнах да гледам отново първи сезон на GoT. Тъкмо завърших седми епизод и за пръв път се замислих, че всъщност от Ренли щеше да стане много добър крал, само ако Нед го беше послушал и не беше действал според честта и "правилното".

Не знам, в GoT имаше всякакви герои - черни, бели, сиви, умни, глупави, изнервящи, забавни. Все нещо ме жегваше във всеки, дали хубаво или лошо... А в HOTD гледам колкото да не заспя. Нито някой ми е симпатичен, нито някой ми е черен... Всички ме изнервят Някак си всички персонажи са ми малко като Лиса Арин - седят си някъде, кукат си, хвалят се със силата си и по някоето време умират...

Има наистина нещо такова.
Всеки герой извикваше нещо, някаква емоция.
На мен например Кутрето ми е любимец! Много хора се чудят като кажа това. Даже наскоро една позната се беше възхитила, че най-накрая е намерила друг човек, който да каже, че това му е любимеца от "Троновете".
Защото е много лукав, далновиден, интригант ама от високо ниво, много умело в играта. Умен, хитър, безкрупулен, нагъл, дързък.
Направо ми скриваше шапката с врътките и интригите, които правеше. И как винаги беше една стъпка пред всички останали.
А той си е изключително отрицателен персонаж.
Просто уникален като образ.
Мартин създава уникални образи, Кутрето е един от тях.
Варисми беше противен. Но пък ключов в историята.
Джофри ме дразнеше най-много. Направо като го видех ми идеше да разбия екрана.
Церсей по-скоро не ми допадаше.
Сансай се ядосвах. Макара да я харесвам много като образ.
Мъжът ми й викаше Санса-Тъпото. Обсъждахме си,живеехме с историята дето се казва.
На ММ любимка му беше Ариа.
Разбира се и всеобщия любимец на всички Тирион.
Сега няма такива персонажи.
Марджери Тирел ми беше фаворитка от жените.
Аз и много харесвам  Натали, тя може би допринесе затова.
Който да харесах все го убиваха.
Но наистина характерите бяха пълнокръвни, човек им се ядосваше, мразеше ги, харесваше ги. Тука са по-безлични.
Морската змия в началото много ме накефи. Обаче амбицията ще му изяде главата и после си рекох, че е прекалено горд,самонадеян и дързък и ще бере ядове.
Но ми хареса персонажа-умен ,надежден, със самочувствие, смел, заявяваше си мнението без да му пука.
Така като се появи в първа серия на Съвета и си казах -ето този ще е ключов персонаж и ми харесва.

Ако трябва да сравнявам двата сериала, то Домът на Дракона за мен е като български телевизионен театър. Лошо написан сценарий и лошо изигран. Единственият актьор, който имаше цвят, беше Пади Консидайн и до него не издишаше Рис Айфънс. Другите са ми толкова безцветни и несигурни на екрана, че ме е яд за хубавите костюми и декори. Поне това е на добро ниво. Дори драконите ме дразнят - едни лигави и грозни са ми. Сякаш са нямали качествени художници за тях.

Аз сериала отдавна съм го прекръстила на Семейни войни , тук историята е доста постна ,повече от геройте са си доста дразнещи ,  Пади Консидайн опредлено беше звездата на сериала , липсата му се усеща , имаха още един силен герой но този сезон го съсипаха , Демън го превърнаха в боязливо котенце . Мили Алкок също липсва , много харизматично момиче , харесвам и Ема но ми липсва и малката Ренира . Няма база за сравнение ,  с Игра на тронове и Домът на Дракона ,  но сериала определено не е лош .