Истина и брутална откритост или лицеприятна, но лъжовна престореност?

Горките  им деца. За съжаление те не са имали шанса да избират дали искат да са единствените потърпевши от тази бизнес партньорска какафония.

Абе всякакви странности има. Включително и такива,  които се възбуждат, когато  партньорите им правят секс с други хора.

Щом е доброволно между пълнолетни индивиди се смята, че е окей.

Нейният някъде далеч, а любовницата на мъжа ѝ си му е тук под ръка
Писала съм тук за наши познати. Освен полигамни, бяха "решили" и че не искат деца. Всъщност никой не се интересуваше от решенията им, животът си е техен, но вътрешно имаха нужда да ни убеждават колко са правилни техните приоритети. Явно, за да убедят и себе си. След години той се оказа влюбен до ушите, с бременна любовница и изненадващо моногамен. Тя вече преминала репродуктивната възраст.
След този случай винаги си имам едно наум, когато без никакъв повод някой започне да ми проповядва подобни теории.

Не се сърди, човече, не сте центъра на вселената ми, спокойно. всъщност се надявах на дискусия с десетимата човека, които са дали отворен към поли начина на живот отговор в анкетата. но знаете ли, не се изненадвам, че си траят.
и пак сте изпуснали фактологията и си баете върху някакви ваши си измислици. нищо де

Може би от тези десетима - пет не са разбрали въпроса или отговора, трима само теоритизират и 1 се опитва да се самоубеди, че подобни отношения не са против човешката му природа.
Ако си очаквала да си споделяте истории, надали, защото явно не е чак такъв повод за гордост.
Моя позната се опитваше да се убеди сама, че всичко е нормално, понеже не беше готова да приеме, че с бившия ѝ не са един за друг и затова си изневеряват. После се осъзна, събра смелост, разведе се, намери своя човек, показа на дъщерите си какво означава една връзка, базирана на обич и доверие, а към днешна дата се срамува от "проповедите", които ни четеше на тема "как човек е създаден да обича много хора и да не се ограничава само до един".

Ако си се надявала на такава дискусия, само с хора споделящи мисленето ти, защо не създаде тема с конкретно формулирано заглавие и пояснение в първи пост с какви хора искаш да дискутираш ?
Направила си отворена тема с няколко различни опции на анкета, все пак.
Нищо от това което пишеш сега, не си написала в първи пост и когато хората си изказват мненията, както си поискала, за пореден път си сменяш рязко очакванията и мнението.

Наистина ли мислеше, че в БГ-МАМА ще се получи добра обмяна на опит в полиаморията? В Семейни отношения 90 % от темите са "Мъжът ми изневерява, какво са правя", "Свекървата ме тормози" и "Мъжът ми не се грижи за детето" и все оплаквания за счупена връзка. По-добре намери друга платформа.

Тук и сега е морално да си част от моногамна двойка или самотен родител, някъде и някъде е било напълно морално да имаш любовник, след като си изпълнила дълга си към титуляра да го снабдиш с наследник от мъжки пол. Такъв ни е социо- икономическия контекст, така се гледат по- лесно деца, предвид ресурсите, с които разполагаме. Преди 30 години на разведените, че и на децата им се лепваше клеймо (най- вероятно от същия тип жени, които днес си позволяват да пишат за к***ви по форумите), вече е норма. Това е положението. За другото не мога да приема да се дават етични дефиниции, защото опира до правила в самата двойки/тройка/четворка. За мен "етично" в този тесен контекст е всичко, което е по взаимно съгласие при наличност на цялата информация. Със сигурност е много по- трудно, отколкото в стандартната парадигма на ексклузивност или шут, защото изисква по- голяма степен на осъзнатост на собствените ти желания и граници.Относно функционалността на подобно семейство...Как точно я определяте? Функционално ли е семейство на двама, които не си кръшкат, но няма страст между тях се и разбират добре в отглеждането на децата? Функционално ли е семейство на двама, които се обичат и стоварват грижата за децата върху бабите, за да могат да запазят стария си начин на живот?  Функционално ли е семейство на самотна майка?  Функционално ли е семейството на жена, която има  изказвания  от типа "взимам СИ децата..."  Тази тема запали пламенност у жените, любопитно ми е дали би имало същата емоционалност, ако беше повдигната в мъжки форум

Въпросът не е, че темата е поставена в мамата, а как е поставена
Имам познати - чайлдфрий, в отворени връзки, в полиаморни връзки, в бисексуални и хомосексуални връзки, мешано между няколко и прочее. Както писах вече, броени единици са на фона на останалата отчаяна и неуверена сволоч. А тази тема е толкова далеч от истината, че е тъжно.

Знам. Вселената няма център

Друго се сетих да попитам.
Имате ли някакви травми от детството?
Когато забременяхте (ако имате деца), мъжете правиха ли тест за бащинство?
При бременност от любовника, конфигурацията променя ли се или постоянният си остава постоянен, радва се на бременността и ходи с вас на прегледи, грижи се за бебето и т.н.?

Тази етична немоногамия вече ми е до болка позната и не бих я препоръчала ако има по-добър вариант. И това го пиша като жена, която живее в подобен тип връзка.
При нас се получи заради нежеланието на съпруга ми да има интимни отношения. Не говорим за недостатъчно, а за абсолютно никакви.
Поисках раздяла, той не иска. Разбрахме се за отворен брак.
Намерих си любовник. С него сме почти една година заедно. Етичната немоногамия бързо се превърна в строга моногамия, само че не със съпруга ми, а с любовника ми. Мина почти година, съпруга ми все още не иска да се разделя, а и аз не искам главно заради детето. Ходим си на хубави почивки, имаме удобен живот и сме добър екип за отглеждане на дете.
За нашата ситуация това е вариант, но ако нямахме дете щях също да предпочета нова връзка.

Мислех да гласувам за четвъртата опция, защото мъжът ми е католик и смята, че женен мъж да ходи е прелюбодеяние и да не си верен е голям грях, не приема развода и ако се окаже разведен, не би се оженил докато бившата съпруга е жива. Отдавна сме заедно и той е силно семеен тип, а аз не се виждам да хойкам като съм женена, а и го обичам и харесвам. Реших, обаче, че никъде няма 100% сигурност и гласувах за първа опция.

Нямам против партньорът ми да има любовница, стига да не я води в къщи и да няма деца с нея, както и да не ме занимава с нея. Аз любовник не ща, а и съм отдавна много стара, а вече и менопозална, та не ми трябва.

Два пъти имах връзка с мъже, които бяха lady's men - флиртаджии и свалячи. Нямах против. Оставиха ме те, като и двамата ми заявиха, че не съм държала на тях. Доообре. Единият даже ме ревнуваше, представете си и се ожени за ужасно ревнива жена, та се разведоха. 

Познавам дългогодишни двойки, в които и двамата ходят с други. Няма лошо. Аз не бих могла.

Много ми е интересна бързата метаморфоза от флиртаджия към ревнивец. Случвало ми се е няколко пъти. Раздува яко, ама само да мерне възможност за нещо сериозно - и опа - ревнува вече, ама яко.

Благодатна тема, но предвиждам, че или ще ме изтрият, или ще я заключат на бърза ръка.
Та да избързам. Не гласувам нито по избори, нито в анкети. Но ми прави впечатление, че авторката доста по-разбираемо обяснява и по-добре се аргументира от многобройните си опонентки. На които ще кажа само, че се самозалъгват. Доста, та чак прекалено. Вероятно по някакви лични причини, но защо искат да ги представят като символ-верую ? Не става ясно.
Вашите ценности, уважаеми, не са нито вечни, нито общовалидни.
Набива се в очи, че много ви се иска да представите вашия моментен и принуден морал като абсолютна истина.
Не ви се получава.

Ето все пак моето мнение, вярва да се хареса ...
Жените изневеряват, защото търсят красиви емоции и истинска любов, а мъжете защото са простаци...

Значи решението е да седиш с простак/влюбена в друг, защото…? Това се опитваме да разберем. Къде е идеята да кръщаваш с Х име факта, че просто си гледаш кефа и си излизаш с мъже, пък по някаква случайност и живееш с един от тях.