Юлски книжен клуб - 2024

  • 3 642
  • 62
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 5 912
Побут-побут Simple Smile Какво ви се чете другия месец?

Ще оставя подгласничката още един месец, но до сега нямам спомен да сме "влачили" някоя книга и да е избрана в последствие.

# 31
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 849


Предлагам това Simple Smile

Казват, че домът е там, където е сърцето ти. Едва когато сърцето ми беше раз­бито, пожелах да разплета прокъсалата се връзка и да ида в Индия.

Ако някой я пита, Джая ще каже, че е американка – родителите й са напуснали Индия отдавна и никога не са се връщали там. Но когато бракът й се разпада, тя усеща нужда да потърси корените си и да преоткрие себе си. Озовала се в красивия и вълнуващ свят, от който произхожда, но към който не принадлежи, Джая скоро започва да опознава и тъмната му страна.
С помощта на Рави, стария и предан слуга на баба й Амиша, Джая се потапя сред екзотиката на индийската култура и противоречивата история на страната през XX век. Пред нея се възправя образът на гордата и независима Амиша, талантлива разказвачка на истории, която отказва да играе подчинената роля, която съпругът и обществото й налагат. Джая открива страстта й към думите, будния й ум, богатата душевност, човечността й и най-смайващото: любовта й към Стивън – британски войник, попаднал не по своя воля в Индия по време на Втората световна война и в периода, в който Индия се бори за своята независимост.

# 32
  • Мнения: 469
И аз приключих 'Терапията'. Хареса ми - чете се бързо и е непретенциозно четиво с интересен край.

*Спойлер:
Обичам книги с психотерапевти и книги с щастлив финал Grinning Но и за мен беше ясно, че нещо не е наред, след като не се впечатли от липсващото си куче.

Но все пак сме в литературен клуб, така че ще споделя чуденките си. Как е възможно само бащата да знае за алергиите на детето си? В нашето семейство, а и в приятелските, майките са доста по-активни за медицинските състояния. Дъщеря ми има алергия и сме се погрижили всички да знаят, защото не бихме искали да стане инцидент. Та, за щастливото семейство, което са били ми се вижда странно, майката да не е запозната.

Иначе, за съжаление, имам познати с нездравословна връзка майка-син. Мъж на почти 40, навсякъде с майка си - на почивки, екскурзии, вечери. А са си здрави физически, аналогично, както в книгата, може би майка му не го е оставила да порасне и да се отдели Simple Smile

И другото странно е че говореше на испански. Защо? 😅

# 33
  • Пловдив
  • Мнения: 1 077
За чуденката защо говорят на испански, се върнах да препрочета 🙂
Инспектора започва разпита на майката с думите " Живеете в Буенос Айрес, нали?" но към момента на разпита са били на екскурзия на фреснката ривиера.
Но защо само бащата е наясно с алергиите.. сякаш майката е оставила докторските грижи само на него (което би било нелепо наистина).

За книга бих искала да се добави отново "Синухе египтянина".

# 34
  • Мнения: 469
Да, но все пак са минали само 4 години, защо не си говори на немски, ами на испански. Или е препратка, че се е погрижила да заличи спомените от баща си и матерния си език?

А и ако така или иначе е виновен за болестта* на дъщеря си, нямаше ли жена му да наследи всичко, след като го обвинят? Доколкото обърнах внимание е богат наследник, няма живи роднини. Вкаран в институция, всичко би трябвало да е за жена му и дъщеря му. Както и да е де, предполагам е издребняване.

Докато отбелязах книгата в Гудрийдс, открих че на същия автор съм чела и 'Игра на амок', която доста ми беше харесала, така че май ще дам шанс и на Пасажер 23 Simple Smile

# 35
  • София
  • Мнения: 5 794
И аз прочетох бързо "Терапията", тя си е пейдж-търнър:-) В подобен вид книги ми допада най-вече загадката. Конкретно в тази познах в голяма степен за какво става дума и края не ме изненада (с малки елементи на изключения). Липсваше ми смислен социален елемент (както в скандинавските трилъри), малко беше боса причината довела до всичко това... Но все пак за такъв тип литература, не е никак зле, дадох й 4 звезди в ГР (истинската оценка е някъде 3.5).

# 36
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 849
Явно причината е най-старата от всички - пари. Той е богат, има проблем, логично да се опитат да се оттърват от него. Само че не знаех, че Мюнхаузен синдрома е само от майка към дете, а не от двамата родители. Това беше интересен аспект. Но подозирах накъде вървят нещата. Естествено се говореше, че майката не е била особено заинтересована, явно заради това бащата знаеше какви са алергиите. Въпреки че би следвало ако има алергия, за останалите да е ясно как да се отнасят към детето. Имаше малко пропуски, но като цяло добре беше Simple Smile

# 37
  • Мнения: 4 966
И аз прочетох "Терапията", но по-скоро бих казала,че не ми хареса.  Много рано усетих, че историята се представя от страна на нечий 'болен мозък' като се има предвид изложеното в анатонацията на книгата и професията на главния ни герой - Психиатъра д-р Виктор Ларенц. Съответно нямах търпение  този шизофреничен  етап от историята да свърши и да премине към реалността, към просветление, какво в действителност се случва и се е случило с Йози. За жалост реалността в историята ми беше малко като част от книгата, което ме разочарова.  Развръзката в епилога- по-скоро "не" за моя вкус- съвсем отделен епизод, който е там само с цел да има обрат.  Плюс е само  "щастливия край". 
Неубедителен ми беше главния персонаж. Не успя да ме убеди в любовта към детето си. Отсъствието на майката на Йози, донякъде го отдавам на това, че тя не присъства в делюзията на Виктор, съответно не ни се показа никаква любов, заинтересованост или мъка по изчезналото им дете.  Останалите персонажи бяха пълнеж.
 И като цяло темата за насилие над деца, още повече от страна на майка/баща към собствено дете, засегната в "Терапията" и в другата книга на Фицек - "Пасажер 23", е много тежка, жестока, извратена, брутална и неразбираема за мен, макар да е в следствие на психическо състояние или патология.  Може би това в случая ме възпира да оценя книгата подобаващо.
Психо трилърите са един от любимите ми жанрове, но тези две книги не са моето четиво.

# 38
  • Мнения: 11 784
Благодаря ❤ за споделеното за “Пасажер 23”, наистина е много полезно, а предвид това, че не харесвам стила на автора се колебаех за нея само заради евентуално интересната история, но след разяснението определено ще си спестя време и негативни емоции.
В “Терапията” единственото, което беше успяло да ме изненада беше
Скрит текст:
именно това, че дъщерята е жива, но наистина този финал някак стоеше захаросано и като кръпка.

# 39
  • Мнения: 3 208
Предлагам ,, Гара Ватерло '' на Емили Грейсън , Всяко лято след това - Карли Форчър ,

# 40
  • Мнения: 6 722
Дочетох Терапията, за моя изненада доста бързо. Отначало не ми хареса, но като навлязох в историята, нямах търпение да разбера края, който всъщност беше неочакван за мен.
Приказки обичам, така че разказът ми хареса.
За следващия месец предлагам Институтът на Стивън Кинг.

# 41
  • Мнения: 853
Моето предложение за следващия месец е Игра на живот на Кен Гримуд. Книга, която носи много размисли за живота със себе си.

# 42
  • Мнения: 3 191
Благодаря за последното предложение, хареса ми как "звучи" - и то, и книгата ("Игра на живот"). Ще се чете, но не знам дали точно по това време, по което и клубът.

Последна редакция: пт, 19 юли 2024, 18:55 от alen mak

# 43
  • Мнения: 1 008
Успях да прочета Терапията и аз. Не е моят тип жанр. За психологически трилър ли минава, не знам. Просто не ме грабнаха историята и героите.

 И се опитвам да си спомня за нещо друго подобно, което четоххме може би тук. Имаше пак бягство в ума, психиатрия, някакъв остров, и т.н. Някой помни ли?

Иначе наистина се чете бързо.

Последна редакция: ср, 24 юли 2024, 12:26 от Cool_Cat

# 44
  • Мнения: 11 784
Не си спомням дали беше сред темите на клуба, но книгата, която описваш ми прилича на “Тайните убежища”.

Общи условия

Активация на акаунт