Мисли баба си за майка…

  • 4 568
  • 48
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Здравейте! Имам близнаци на две години. Първите месеци, когато се родиха, г/д до 4тия месец ги гледах сам сама. Мъжа ми работи като междунар. шофьор и работи за себе си. Т.е. прибира се за 2 дни, в които спи и отново се стяга за път. Отначалото вярвах, че ще се справя сама с две бебета, но уви вече недоспиването, умората и депресията много силно ме удариха, вече и със здравословни проблеми, които няма да коментирам. Майка ми предложи да се преместим в къщата, където живее, тъй като гледа баба ми (на легло, 100% инвалид) и няма възможност да идва в нас. Съгласих се. За да успея да се закрепя, тя ми помагаше много. Ставаше през нощта за децата. Основно за едното, което от бебе е страшно ревливо 24/7 не ги затваряше. Все го разнасяше на ръце, все го обгрижваше него специално. Другото глас не му се чуваше и всякаш го и нямаше. В един момент, усетих, че тя се привърза много към ревливлото. Малко да писнеше и толкова състрадаваше с него… Аз бях против носенето, глезенето и прочие, защото в един момент знаех, че отново ще се върна вкъщи сама и това ще ми изиграе лоша шега. И съответно аз държах на своето и не ги разнасях по цял ден, но тя си знаеше нейното.  След година и половина детето ми е привързано страшно много към нея. Другото ми дете пък въобще не я иска. Но вече тяхната връзка минава всякакви граници. Детето, ако я изпусне от поглед изпада в ужас, плаче до повръщане, постоянно повтаря “Къде е баба?”, дори когато е до нея и я вижда с очите си. Не иска с мен и баща си да спи в нашия дом, иска при баба си, плаче и се къса. Каквото и да правим, където и да отидем, минават се 2 часа и казва “Искам в колата, да  ходим при баба” и започва силен плач, дере се, докато не започне да кашля и не започне да повръща. Тя да я приспива, тя да я храни, да не се отделя от нея. Не зачита нито мен като човек, нито баща си, нито когото и да било. Детето е приело, че баба му му е майка. Не преувеличавам. Няма нищо общо с глезене, детето е обсебено и привързано, така както дете към майка си.  Кажете ми какво да направя… ? Някой със сходна ситуация, който може да даде съвет или насока към психолог ли да се обърна и по-конкретно към кой?

# 1
  • Мнения: 14 616
Детето е имало нужда от гушкане, разнасяне и контакт и тази нужда е била задоволена от баба му - постоянният обгрижващ го. Нормално да търси нея и да е привързано към нея. С плача си бебето ни казва, че нещо не му е наред, че има нужда от нещо, от близост. И когато става на година и половина две рязко му променяте живота, като го разделяте от човека, който е отговарял на физическите и емоционалните му нужди. Съжалявам, но с избора си да обгрижвате кроткото близначе и предоставянето на "ревливото" на бабата сте си вкарали автогол. Сега искате рязко да Ви признае за майка. Няма да стане. Връщате се в къщата на майка си или директно й оставяте това близначе, което тя е гледала до сега и в двата случая постепенно навлизате в живота му и поемате ролята на постоянно обгрижващия .

# 2
  • Мнения: 1 630
Mama Ru ви е отговорила чудесно.
Да имаш майка инвалид 100 % и да поемеш дъщеря си с две бебета близначета не е за всеки. Плюс да будуваш по цели нощи с ревливото бебе..

Преодолейте чувството за "собственост" към децата - децата не ни принадлежат, дадени са ни временно да ги отгледаме и възпитаваме. Принадлежат на себе си.
Кой как наричат по време на израстването си, към кого изпитват повече привързаност и обич, не трябва да ви кара да се чувствате по-малко майка. (Здравословно и нормално увличане имам предвид, ясно е).
 
Човек не може да знае как ще го завърти животът. Кой и как в един момент ще му е от помощ, по принцип или в трудна ситуация. Мислете от тази гледна точка, а не в плен на егото.

# 3
  • Мнения: 3 768
Децата са вече големи ,можеш да се справиш и сама да ги гледаш . Дай на детето си това,което получава от баба си . Явно от вас не го получава и за това обича баба си . Вземете нещата в свои ръце. Детето за да плаче така за баба си това говори ,че е получавало грижи само от бабата. В момента моя син е на 1,10 г и се дере по същия начин за мен ,баби неще и да види . Беше ревливо бебе до 6 месец гледах го сама не съм и помисляла да го гледа някой друг. Имам позната с близнаци на същата възраст също сам сама си гледа децата . Всички сме изморени ,но не оставяме грижите на някой друг. Не ви трябва психолог ,а да се грижите за детето като негова майка ,защото в момента тази функция я изпълнява бабата

Последна редакция: сб, 06 юли 2024, 09:18 от Radii :)

# 4
  • Мнения: 11 865
Аз разбирам притеснението. Щом детето не ѝ вика "мама", проблем няма, според мен. Бих оставила майка ми да продължава да се грижи за нея, като постепенно се включа отново в живота ѝ. Детето расте и узрява, но винаги ще има нужда от подкрепа. Не е проблем да я получава И от баба си. Все ще дойде момент, в който ще разбере, че сте отделно семейство. В един момент родителите се превръщат в приятели, така че имаш време до този момент да си влезеш отново в ролята. Просто трябва да погледнеш нещата по-мащабно във времето.

# 5
  • София
  • Мнения: 15 959
Детето не мисли баба си за майка, но от нея получава това, от което има нужда и ти не му даваш. Бъди благодарна за помощта на майка си и давай повече емоции, нежност и любов на децата си, защото те растат много бързо и скоро няма да ти позволяват това.

# 6
  • Мнения: 926
Ще мине, това е бебе на 1,9г., не се притеснявайте. Временно ще е така и ще се адаптира бързо към вас. Децата са много адаптивни, просто се грижете за тях, забавлявайте ги и така. Да си иска при баба, като осъзнае, че тарикатлъците му не минават, ще се кротне.

# 7
  • Мнения: 14 616
Тарикатлъци, че детето иска този, който се е грижил за него не само физически, но и емоционално? Обикновено майката е постоянния обгрижващ, с когото детето създава емоционална връзка, в случая тази роля е била поета от бабата, съвсем нормално е да му липсва и да я търси, още повече, че те май и дома са сменили пак. Да, децата са адаптивни, ще плаче, ще се чувства изоставено и предадено, защото не разбира какво налага отделянето му от баба. За година и половина в къщата на баба с мама и близначето това детенце има връзка именно с баба, а не с мама. Помощна си е помощ, но авторката е пропуснала да създаде връзка с детето си, такава, че то да търси нея.

# 8
  • Мнения: 2 474
На ваше място бих обгрижвала повече ревящото и неспящо бебе, а с по-кроткото бих ангажирала майка си. И за нея щеше да е по-лесно. Определено Мама Ру е права в мнението си. Делегирали сте на майка си отговорности, които са присъщи на една майка и е нормално, детето да я възприема така. Опитайте се да създадете връзка с детето и да се сближите.

# 9
  • Мнения: 3 549
Какви опити, какви глупостите.
Децата са достатъчно големи, за да се приберете в дома си.
Ако не ходят на ясла е време това са се случи. Време е и глезенето да престане.
Ще реве, ще се тръшка и ще повръща.
И какво от това? Нищо няма да му стане. Освен тава, че инатът ще се прекърши завинаги.
Отглеждането на близнаци далеч не е толкова лесно и това, че някоя пред хората изглежда, че се справя, не значи че е така.
Нещата ясно, че са изпуснати, но на толкова малка възраст децата не помнят, така че ако проявите твърдост и решителност, всичко ще си дойде на мястото и децата ще знаят кой кой е в това семейство.

# 10
  • Мнения: 1 630
Какви опити, какви глупостите.
Децата са достатъчно големи, за да се приберете в дома си.
Ако не ходят на ясла е време това са се случи. Време е и глезенето да престане.
Ще реве, ще се тръшка и ще повръща.
И какво от това? Нищо няма да му стане. Освен тава, че инатът ще се прекърши завинаги.
Отглеждането на близнаци далеч не е толкова лесно и това, че някоя пред хората изглежда, че се справя, не значи че е така.
Нещата ясно, че са изпуснати, но на толкова малка възраст децата не помнят, така че ако проявите твърдост и решителност, всичко ще си дойде на мястото и децата ще знаят кой кой е в това семейство.

Това Rumi11111 с цифров ник ли е?

# 11
  • Мнения: 1 733
Какви опити, какви глупостите.
Децата са достатъчно големи, за да се приберете в дома си.
Ако не ходят на ясла е време това са се случи. Време е и глезенето да престане.
Ще реве, ще се тръшка и ще повръща.
И какво от това? Нищо няма да му стане. Освен тава, че инатът ще се прекърши завинаги.
Отглеждането на близнаци далеч не е толкова лесно и това, че някоя пред хората изглежда, че се справя, не значи че е така.
Нещата ясно, че са изпуснати, но на толкова малка възраст децата не помнят, така че ако проявите твърдост и решителност, всичко ще си дойде на мястото и децата ще знаят кой кой е в това семейство.
Толкова глупости и абсурдни неща не бях чела скоро на едно място.
Е този пост е основата за съществуването не професиите, занимаващи се с психичното здраве. “Не помнят … няма нищо да им стане …”
Кошмар просто.

Последна редакция: сб, 06 юли 2024, 18:31 от Di Soleil

# 12
  • Мнения: 1 790
Съжалявам, но сама сте се поставила в тази ситуация. Вие де факто сте отказала да дадете на детето си майчината обич, от която е имало нужда и която е получило от баба си. Нормално е да приема нея за майка и да страда от раздялата, след като не сте изградила емоционална връзка с него. Мама Ру вече го е казала, връщате се в къщата на майка си и бавно работите по изграждането на по-силна връзка. Травмата от рязкото отделяне на детето от основният обгрижващ го човек не е за подценяване.

ПП. Мит е, че малко бебе може да се разглези от гушкане и носене на ръце. Бебетата имат нужда от близък контакт с майката, това им дава чувство за сигурност и не само - майката е един вид външен регулатор на нервната система, дишането, сърдечният ритъм, нивата на кортизол и т.н. на бебето.

Последна редакция: сб, 06 юли 2024, 18:33 от Tessaria

# 13
  • Мнения: 1 157
Според мен просто ревнуваш, а не трябва. Това е майка ти за Бога! Тя дете си има, и е помогнала на това дете в труден момент. Браво на жената, де да имахме всички такива баби. Преместете се у вас, наемете гледачка по няколко часа за бабата. Нека майка ти да идва през деня и вечер да си тръгва, или обратното, през деня да си е в тях, а вечер да идва. Постепенно детето ще свикне. Ние си купихме нова къща, а преди да я ремонтираме се преместихме, при нашият дядо, бабата беше починала. Детето беше на 2г и 4м, искаше да е 24/7 с дядо си, по цели нощи ревеше до откат. След 1 месец се преместихме, тя щом го видеше да си тръгва полудяваше. С времето свикна, той и обясняваше, че пак ще дойде, връщаше се дори седеше по още 1 час, да не реве. Ами, свикна. Сега даже го изпраща и му маха, на 3г е.

# 14
  • в очите на дъщеря ми
  • Мнения: 1 882
Какви опити, какви глупостите.
Децата са достатъчно големи, за да се приберете в дома си.
Ако не ходят на ясла е време това са се случи. Време е и глезенето да престане.
Ще реве, ще се тръшка и ще повръща.
И какво от това? Нищо няма да му стане. Освен тава, че инатът ще се прекърши завинаги.
Отглеждането на близнаци далеч не е толкова лесно и това, че някоя пред хората изглежда, че се справя, не значи че е така.
Нещата ясно, че са изпуснати, но на толкова малка възраст децата не помнят, така че ако проявите твърдост и решителност, всичко ще си дойде на мястото и децата ще знаят кой кой е в това семейство.
Отвратителен пост! Жал  е за  Вас!

Общи условия

Активация на акаунт