Мисли баба си за майка…

Евала на тази баба. По цял ден и нощ да обгрижва болната си майка, а и да се грижи за ревящото (по-трудното) дете на дъщеря си - това не би го направил всеки. Сега очевидно постепенно ще трябва да си поемете детето, с възможно най-малко стрес за него и с помощта на бабата. Малко е притеснителен подходът ти към страдащо дете, изкарваш го глезене. Помисли дали не трябва точно това да преразгледаш в държанието си, за да бъдеш опора и за това детенце, колкото и да е натоварващо за теб.
Децата са различни, всяко с нуждите си и ще си най-полезна, ако се съобразяваш с тях, а не се опитваш да ги вкараш в някакъв калъп, за да ти е на теб по-удобно - не се получава, пиша от личен опит.

Жесток и отвратителен пост. После защо децата имат сума ти травми като пораснат.

Твърдост е жестокост са две различни неща.
Няма как една майка да остави това така, няма как детето да води възпитанието си.
Затова майката е майка, за да определя кое е правилно. Детето не може да го прави, както и да центрира цяло семейство. Грешка е, че майката е позволила това. Децата са част от семейсвото, не техен център.
Нещо, което е напълно ясно, но в последните години тотално се пренебрегва.
Растат деца, които се отглеждат с мислене, че са много по-специални от останалите, че светът се върти около тях.
Доста по-травмиращо е да установят, че това не е така като възрастни, вместо да се противопоставят навреме на детските инати.

Става дума за бебе,все пак!

Няма нищо общо с инат или глезене. Детето изпитва страх от отделяне от постоянния обгрижващ го. Изявен е около тази възраст и обикновено е свързан със страх от отделяне от майката, но в случая е бабата, защото тя е задоволявала физическите и емоционалните нужди на детето. По същата причина децата плачат, когато ги оставят в яслата или мама отива на работа сутрин, а детето остава у дома. Преди да отдела детето от бабата, която до тук е била целият му свят и сигурност, е хубаво да се погрижи да влезе в живота му на това дете и да си поеме функциите на майка, да създаде емоционална връзка с детето си. Светът може да не се върти около порасналото дете, но определено се върти около нуждите и емоциите на детето под три години, което е напълно зависимо от възрастните.
Децата, които като бебе не са създали емоционална връзка с постоянен обгрижващ, независимо от причината, израстват с нарушение на привързаността. Децата отглеждани в институция, където никой не се грижи за емоционалните им нужди, а обгрижващите възрастни се сменят на конвейр израстват депривирани.
Как може да не гушнеш плачещото си бебе, да не го носиш на ръце, защото щяло да се разглези? Това са глупости, без извинение. Бебето има нужда от топлина, любов, нежност, грижа, ласка, търпение. Как да покаже едно бебе, че има нужда, че нещо го боли, топло му е, студено му е, гладно е, спи му се, ако не плаче?

Ами не, жестокост е. Бебето като плаче сигнализира, че нещо не е ок, защото не може по друг начин. Страшна проява на твърдост е да оставиш бебе да плаче, че току виж ще го разглезя като го прегръщам, милвам, целувам и т.н… И е много грешно да си мислите, че няма последствия от това да не реагираш на нуждата му, като тук не говоря изобщо за възпитание.

Точно на тази възраст - около две години, децата са много привързани към този, който ги обгрижва най-много, в случая е бабата. Изпитват голям страх и несигурност, ако и за момент не е около тях. Около три годинки вече приемат по-лесно да бъдат обгрижвани и от друг човек, докато "титулярът" отсъства. Просто в тази ситуация се опитвайте да прекарвате повече време с детето в дома на бабата и да го обгрижване и вие, без да има травми от раздяла с бабата и лека-полека нещата ще си дойдат на мястото.

Да разбирам, че всички деца под три години тръгнали на ясла и детска градина са изключително травмирани ?

В България, една от държавите с най-дълго майчинство, платеното е до две годишна възраст. В София, отделно ако искаш точка за държавно заведение, е нормално пак да тръгнеш около тази възраст.
 
Затова според мен е подходящо време да се изземат постепенно функциите на бабата. Хубаво е за адаптацията, грижите постепенно да не са съсредоточени в майката. Все пак ще е шок от само мама да гледа детето, после поне 2-4 непознати възпитатели да се грижат на непознато място. Също както при подготовката за ясла или градина, бабата трябва да помага за по-леката раздяла. Ако, да кажем, и тя плаче за малкото дете, няма да се получи лесно.

Другото нещо е, че според мен жената е направила най-нормалното и естествено нещо като не е смогвала - да потърси помощ от баба. Така бебето е получило това, което според вас е най-важно. Нервни, неспокойни и изморени родители не са по-добър вариант. Тези емоции се прехвърлят на бебетата/децата също. Родителите също са хора, също имат нужди, та трябва баланс.
 
 Сега според мен бабите и дядовците често имат склонност да лигавят децата. И те запълват нужди. Което няма лошо. Даже според мен е хубаво баби/ дядовци да прекарват колкото може повече време заедно с внуците си. Така на цялата рода нуждите са задоволени.

Отварям една голяма скоба. Бях гледала едно мнение, в което се коментираше как в миналото хората дали в племена, дали в по-близкото съвремие когато цялата рода е живяла в една фамилна къща, но всички са се грижили за бебета/децата. Така първо като имаш собствено бебе не си шашнат, защото през времето си виждал и гледал бебетата на по-големите братя/сестри. Другото е, че детето от малко се среща с различни характери и ситуации и има възможност от малко да се обогати и да се научава да се справя с различни проблеми. Родителите са по-спокойни, защото има кой да ги отмени. Възрастните се чувстват нужни, защото имат с какво да помогнат. По-големите братя и сестри се учат на отговорност и т.н. Разбира се живеенето с много хора на едно място не е лесно, но има и много плюсове. Но идеята ми е, че не ми се струва хубаво грижите за бебе/дете да се фокусират само върху майката. Затварям голямата скоба.

Все пак смятам, че майка и баща по-добре могат да преценят как трябва да се възпитава детето.

Също така бебетата/децата си имат характер. Може да му е студено, може да е гладно? А в същите условия на другото бебе не му е студено и не му е гладно? Другото бебе като не реве, не се нуждае от целувки и прегръдки?

Сега не познавам потребителката, може да си е просто безхаберна Ама аз в този форум съм виждала доста теми за ревливи бебета и как майките едвам издържат. В тези теми обикновено е ставало дума за едно бебе. Не близнаци, без бащина помощ.
Та малко по-спокойно

Разбира се, че е нормално да потърси помощ. То е и нормално бащата в ситуацията с две деца наведнъж да си поостане малко повече у дома, а не да се прибира само за два дена и да се наспива през тях. Не, че работата му е лесна, ама и на жената й е дошло нанагорно. Обаче в първия пост на авторката ме лъхна една студенина към бебетата, особено към ревливото - сърди се, че майка й го е гушкала и разнасяла и счита, че така го е разлигавила и то едва ли не от разлигавяне предпочита баба си. Може да е била и в следродилна депресия жената, но така или иначе има вече създадена ситуация, при която нейната роля на майка и основен обгрижващ на "трудното" бебе е била поета от бабата. Сега трябва време тя да си влезе в ролята на майка и не става с ревност, психолози или строгост, както се предлагаше тук - вземаш си детето, спираш достъпа до баба му, то реве, повръща до прималя, ама трябва да покажеш, че ти командваш. Не става така. Това е насилие емоционално и физическо над детето и с него няма да се постигне привързаност между майката и детето. Е, може и стокхолмски синдром да развие, ама от едното его - аз съм майката, няма за ми реве за бабата да израсне емоционално увредено ли?

BlossomStar, не мисля, че си разбрала какво искахме да кажем на авторката. Никой не я вини, че е потърсила помощ, дори й се каза, че трябва да е благодарна, вместо да ревнува.

Майката пише, че нарочно не е гушкала ревящото бебе, от някакви криворазбрани предубеждения да не го разлигави. От тази липса на майчина ласка идват и последващите проблеми. Детето е получавало такава грижа само от баба си и затова се е привързало към нея повече, отколкото към майката.

Сравнението с ходене на ясла е нелепо, децата са там по няколко часа и после се връщат у дома, при родителите. В случая става дума за дете, напълно откъснато от постоянният обгрижващ човек, в дом непознат за него, с двама човека с които няма емоционална връзка. Рязката промяна е травмираща, поемането на грижата от родителите е трябвало да се направи с плавен преход.

Моят съвет е да започнеш да се сближаваш постепенно с детето си,повече забавления в парка, смях игри с вас и постепенно ще докоснеш сърчицето му,сигурна съм .Сега и да те обвиняват и да се чувстваш още по зле файда няма. ДЕЙСТАЙТЕ с таткото, игри,забавления ,разходки ,парк,море...и ще се преоткрите,така и бабата ще заеме своето място на баба ,каквото и Бог и е отредил.Спокойно ,с любов и грижа няма как да не стане .Гушкай го ,целувай го да усети топлина ,и не и изкл.съвсем баба му от живота му ,ще е шок ,нека ви има и двете ,а във времето ще усети, коя е майка му .Успех и не се обвинявай,няма полза .Не обичам хора ,които вменяват вина на др ,животът е достатъчно сложен и се борим с демоните си всички ...така че горе главата и действай

Аз от написаното от авторката на темата не останах с впечатление, че не е била благодарна. Разбрах, че е била благодарна до едно време, в което е настъпило промяна - решила, е че бабата го разглезва. Няма как да знам, но си представих, че бебешкия период е била щастлива с помощта, която получава. И после вече е почнала да роптае бабата да спре. Все пак децата в момента са на две години.  Не са толкова малки. Имат изявен характер, комуникират. Моето дете е на две години и за мен си е малък човек и вече си е време за възпитание.

Също така смятам, че ходейки детето на ясла, това си е сериозна раздяла. От грубо 12 часа будни,  7-8 са в яслата. Т.е малко по-голяма част от деня е с непознати, а не със семейството си. Спокойни могат да се приложат някои съвети за адаптация. Защото това трябва да се случи. Написах по-горе, че раздялата трябва да е постепенна. Сега, ако директно е спрян контакта с бабата, то не е добре.

 Също майката бе упрекната, че реагира водена от его.  Затова казах, че бабите имат склонност да лигавят. Може самата баба да е провокирала реакцията на майката. Даже, специално заради това да е прекъснат контакта. Ако бабата продължава на две годинки да дундурка детето, все едно е бебе, то това не е хубаво.

Не мисля, че е лошо да се посети и специалист - не заради детето, а майката да знае как да се грижи правилно за него. Казах, че децата си идват с характер и според мен това дете има по-изразени нужди от стандартното и майката трябва да го приеме и да види как да се грижи за него най-правилно според характера му. Което не мисля, че задължително е дундуркане. Примерно, както казах моето дете е на две години и нямаме особени поведенчески проблеми, но виждам характера му и имам разни чуденки, та мисля да потърся специализирана консултация.

И тъй като прочетох коментара на Емче:
Точно. Не ми хареса вменяването на вина. Особено майките и без това имат склонност да се самобичуват, а тук имаше много крайни изказвания на база “лъхна ме студенина”, а ние нищо не знаем реално. Както казах може да е безхаберна, но може и да е дала най-доброто от себе си.
Имаше и друга мисъл, която харесах. Ние като хора, а и като родители не сме безгрешни. Има много неща, които сме бъркали и ще бъркаме спрямо децата ни. Но това е нещо, което също помага на децата да се учат.

Абсолютно не изпитвам ревност. Много се радвам дори, че има на кого да разчитам и че децата ми са обичани и обгрижвани, но… привързаността на детето към баба му, пречи да правим елементарни неща, като да отидем на почивка, да се приберем в дома си, да отидем на гости с преспиване. Да, първи деца са ми, чувала съм митове и легенди, че ако не ги носиш на ръце, няма да свилнат. Решила съм, че това ще ми бъде от полза. Това са две бебета, две малки деца, нямам 4 ръце и наистина ми беше много трудно. Това да няма дори вечер кой да те смени за 1 час в  продължение на месеци е изтощително. И да, имах следродилна депресия, точно заради това се преместих при майка ми. Не знам дали повечето жени осъзнават колко е трудно 24 часа ти да си единствения грижещ се за две деца. Не вечер съпруга ти да се прибере в 17ч или 20ч или дори 00ч. А изобщо да няма никой с теб. Осъзнала съм си грешките отдавна, осъзнала съм защо се е получило така, въпроса ми беше конкретно от тук натам как мога да поправя грешките си. Благодаря на всички. Ще отложа прибирането в дома ни, засега.

Потърси мнение от психолог, защото детето е малко още и ние може и да не знаем какъв е подхода .Аз имах проблем с дъщеря ми тийн на 16 год.момиче ...когато се роди синът ми,недоносен ,на апарат но дишане лежа в неонатология 22 дни ,след като го изписаха се прибрахме .Вс беше ок ,и хоп после проблеми с говора ,не говори на 4 год.е ,отскоро започна по някоя др дума ,та както и да е ,в каква връзка го казвам -без да се усетя цялото ми внимание беше върху него,като рано роден,като дете с проблеми в развитието .И дъщеря ми е таяла в нея обида ,мъка и се беше обърнала към майка ми,до такава степен,че искаше дс живее при нея ,към мен изпитваше имам чувството ненавист,гняв .В началото иназ като теб ,паника ,незнам какво дс оправя, виждах направо все  едно омраза в очите и ...при мен за съжаление майка ми не ми съдействаше,а се възползваше ,харесваше и положението ...мн трудно си я възвърнах.Преминах през плач,негативни емоции мисли,караници с нея ,коя е майка и кой е баща и ,без да отричам важността на бабите ,разбира се ,но все пак ми беше обидно и ми се искаше да имаме силна връзка инда знае къде е семейството и.Е успокойх се ,започнах с добро ,с приказки по малко ,повече внимание ,и една психоложка ме посъветва само с добро ,без лошо ,без караници ,с показване на любов .Подейства...сега сме супер .Разбира се ходи и при баба си ,но си ооравихме отношенията .Но посъветвай се с психолог ,помага ,знаят подхода ,а и отстрани виждат неща ,които ние не виждаме в ситуацията ,тъй като сме вътре в нея .Успех

Съжалявам, че така са се стекли обстоятелствата при вас и се радвам, че вече всичко е наред. Благодаря! И аз смятам, че разговор с психолог може да ми е от полза, но не знам към какъв да се обърна за тази възраст и ми трябва препоръка. Аз не им се карам, дори мога да кажа, че за разлика от майка ми не викам изобщо. Дори интересното е, че тя е доста сприхава. В момента са на фаза тръшкане, тя крещи, ядосва се, а в 80% от времето аз съм сама с тях. Но явно ще трябва време да осъзнае и детето какво се случва и да се отдели от нея…