Номинации за най-голяма муня (тема 10)

За прането - синът ми понякога простира и съм много щастлива и мълча, ОБАЧЕ !!!панталоните ги защипва с щипка точно между двата крачола. После няма гладене.
А не е малък.

Ама нали той ще ходи с тях. Ако ще да си глади, ако ще да ходи намачкан.

И аз така лекувам такива пориви, то няма оправия иначе Лошото е че работи само ако панталоните или каквото е, са на простиращия по шантав начин. Ако са моите... имаме проблем

Вчера баща ми беше навън с щерката по задачи. На нейния телефон имам приложение за родителски контрол и реших да ги видя къде са стигнали. Приложението обаче ми показа странна локация, на която изобщо не беше в плановете да се намират. И започнах да зумвам, за да видя какво правят. В следващия момент се усетих, че това в приложението са просто сателитни снимки и баш тях, особено в реално време няма как да ги видя снимани.

И аз при муните.
Първи случай, пътуваме с детето и кучето до едно село в пограничен район. На гости за през деня, та не съм взела нищо резервно. Кучето обаче беше още бебе, и ме оповръща едно хубаво. Наложи се сваля панталона, молела съм се през целият път да не ни спрат полицаи, че да ми видят черните дантелени гащи. Детето каза, че това му е най-позорния ден в живота. Като стигнахме в селото, приятелката ме облече.
Втори случай, имахме котка, преди кучето. Много красива, но много своенравна. Стоя си в офиса, и ми идва гениалната идея да си пусна робота да изчисти докато ме няма, все пак за това съм го взела.
Прибирам се вечерта и ме удря една страшна миризма. Тая гад се изср@ла в коридора, робота се беше погрижил за останалото. Подовете изчистих сравнително бързо и безболезнено, но самото роботче го разглобих на съставните му части и измих, проработи после де. Оттогава не пускам Бърта (така сме я кръстили), ако няма никой вкъщи.

Това си е класика при роботчетата

Олеле, ще знам.
Редовен номер - свалям си очилата, загасям горната лампа, пускам нощната и тогава..започвам да търся нещо... разбира се.

Никога, никога, никога не си правете маска на лицето преди важна среща!
Направо пламнах цялата. Червено, ама ужасно. Все едно се срамувам и лицето ми пламти. Абе муня! Уж по- хубава трябваше да съм, а станах като домат

Ужас. Да не си направила някаква алергия? Пий някакъв антихистамин, ще подейства.

Да не е била с хума тази маска. И аз съм получавала такава реакция, но трябва да не е била преди важна среща, иначе щях вече да съм ви информирала.

Да ви кажа, къносване също недейте ако ще излизате в близките часове след като измиете къната... Имах уговорка с приятел, имах достатъчно време, дотук добре... или така ще си помислите Щом ви разказвам в тая тема, явно не е чак така.
Къната иска да стоя с найлон на главата няколко часа. Найлонът обикновено е просто найлонова торбичка, плюс ластик вързан на примка, така че да държи стегнато и да не протече и да направи мазало, повтарям че говорим за часове. За целта, муня Натка дето иначе се сеща кое как, си е направила лента от доста широк ластик от кинкалерията - доволно плосък е и съответно не ми се впива в челото при тая процедура. Чудесно, ще речете.
Чудесно, ама друг път... точно в този случай дето ви разказвам, не можах да си намеря въпросната лента Сложих какъв да е ластик, който естествено ми остави червена линия на челото, там където е стягал найлона. Не нося бретон, ходя си с гордо открито чело. Е, точно тази вечер... не чак толкова гордо
Да се има предвид и че обикновено не нося и съществено количество грим, да не кажа че почти нямам. Прикрих червеното донякъде, но ще ви излъжа ако кажа че изглеждах нормално
Преди няколко месеца беше и много исках да го забравя това, но явно не съм щом първо това ми изникна в главата сега

И аз съм си го правила този номер с маската преди среща вечер. Пробвах някаква нова. Аз се спасих със студена вода и повечко фон дьо тен. Седеше малко твърде, но по-добре от зачервено лице.

При мен поне "срещата" беше с добър стар приятел, не е да съм се опитвала да омайвам някого с цялата тази прелест

Ако пък е трябвало да омайваш някого с тази прелест и си успяла, взимай го, твоя човек е
Дет се вика, истинския ще те харесва такава каквато си.
Иначе следи от ластик след къносване и аз съм имала и добре че не излизах, бавно изчезва пущината.
Затова и се боядисвам вече и не слагам нищо на главата.


Ох, днес като видях съседа и се присетих за една излагация.
Преди много години. Трудно ставах за работа, редовно се успивах.
И ставам аз, само 10 минути време да се оправя, не че ми стигна, закъснях, но само с 10 минути.
Оправям бърже всичко, обличам панталон, мия зъби, лице, обувам и тръгва.
Съседа си пушеше на балкона и вика "съседке, на работа ли", викам "да, много бързам успах се, не може сега да си лафим" , вика хубаво, ама поне сложи блуза, а не с пижамата на работа да ходиш.
Ох, поглеждам се и се опулвам срещу циците си. Викам само "лелеее, много ти благодаря, жив и здрав да си и се връщам да си слагам тениската.

И друго по онова време. Пак се успивам, пак на бързи обороти, а аз на бързи обороти трудно правя всичко като хората. И слагам крем. Тоест правя точици от крема на бузките, на челото и на брадата. И се сещам да си сложа обяда в чантата. Отивам на работа и една колежка възрастна с едно майчинско отношение като всички ми вика "мила моя, лягай си вече на време и си размазвай кремчето" и се смее и почна да ми размазва кремчето по лицето. Хвана ме малко срам, че така към ходила в градския. Ама си викам - какво толкова, непознати, няма да ги виждам пак я.

Изненадващо беше тогава, аз неслучайно ненавиждам да се виждам с някого без да сме се уговорили предварително. И под предвалително, нямам предвид няколко часа ами поне ден преди това, че да си планирам времето. То като е на същия ден... аз за деня вече имам неща наредени.
В него случай беше или да се къносам в този ден или да ходя с белите корени още няколко дни, щом си се къносвала и ти знаеш че си иска време. Но пък както казах, сме приятели от много време. Да кажем че сме си свикнали на странностите и никой на никого не дири точно в тая групичка