Номинации за най-голяма муня (тема 10)

Тия кърпички, дето ги слагат при лентите, винаги съм мислила, че са за успокояване на кожата. Не ми е хрумвало, че остава от "лепилото", и с тях се чисти.
Това брои ли се за мунщина?

Не, категорично са муни и муньовци тези които не ги надписват че служат И за това Както и тези дето не решават да напишат с какво се почиства, ако не са осигурили те... Пък знам ли ги, може и да има в някои кърпички дето не стават и да се почистиш с тях... хептен мунщина и пропуск, ако питате мен.
Ама да заповядат, ние тук сме толерантни и не сме върнали никого

Пекох ябълков сладкиш днес. Два пъти! Първият го изхвърлих заедно с тавата в кофата, защото се доверих стриктно на рецептата и не проверих с клечка дали е готов ☹

Печенето по рецепта е винаги ориентировъчно - всяка фурна си има характер и начин на печене, съответно време. Има обаче сладкиши, които наистина трябва да се пекат точно определено време, нито минута повече. И там е тънкостта, именно на тях да улучиш твоята фурна, ако не съответства на фурната от рецептата. Аз винаги залагам по-малко време за печене,  отколкото е по рецепта, пък после допичам, ако трябва.

Да, такива лепкави остатъци се чистят с мазно.
Откъде ли знам?

Аз, детето си рядко наричам по име. Често ѝ казвам гъзуни, но когато ѝ сервирам обяд винаги се обръщам към нея с "височество".
Идва си днес от училище и ѝ казвам "Заповядайте гъсочество"

Не знам дали да го броя за мунщина или за непредумишлен опит за пожар, ама ще разкажа, пък вие преценете
Готвя си на терасата, закрита е. Прозореца леко отворен защото е по - студено вече. Включих единия котлон да варя месо в тенджера под налягане. Засичам си време, всичко точно. Изключвам го, а през това време си включвам другия да си задуша зеленчуците за яхнията. Напред, назад и други неща правя. Гледам прозореца вече прилично изпотен от парата от топлото. Отворих го. На вън студено, вътре като в мъгла.. Продължавам си аз, манджата вече готова. Сервирам на болния си мъж, който от два дни е със запушен нос и температура 36.6 и мрънка като за последно. Та топлата манджа вече е на разположение. Всичко точно. Яде си той, аз пак напред назад. Решава на пуши на другата тераса, че тази още е мъглива от готвенето. А аз решавам да включа пак котлона и да правя и десерт. Имам 4 котлона, като готвя обикновено на двата, понякога и на третия с по - малък съд. Сега и двата ми бяха топли, та включвам пак единия. На третия дето рядко ползвам сложих дъската, на която си рязах зеленчуците. По принцип не слагам дървени неща по котлоните да се отбележи
Ама в тоя ден се раздадох
Влизам си вътре, взех си кафето и отидох на другата тераса. Да съм седяла 5 минути, ама нали още сто неща правя викам си я да ида до пералтята за дрехите. Усещам мириз странен, ама де да знам сигурно от някъде нещо са запалили. Та влизам в кухнята а там   нищо не се вижда, дим като и аз не знам в какво. Едва излязох на терасата, а там направо страшно. Нищо не се вижда, дими и мирише на пожар. И все още се чудя от къде тоя дим..
Еми от дъската на третия котлон..
Отворих всичко, хвърлих дъската в мивката и отивам да кажа никой да не влиза в кухнята, че ще се задуши. Успях да измъкна мързеливото си куче от къщичката му, че като нищо да не се задуши.
Еми не успях да запаля къщата, което е добре. Кучето спасих, макар да му наруших дрямката. А мъжа ми, който от нищо не се трогва по  принцип, добре че беше със запушен нос.. иначе щеше да мрънка още повече. Аз седях с маска в кухнята няколко часа докато се проветри, ама поне няма жертви, освен една умряла дъска де и следите от нея по печката. Та не слагайте дърво докато готвите около печката, че като нищо може да забравите за него

Слаба ракия си ти , щом завесите са цели и стените не са черни...

Оу да, ама то аз наистина от мунщина оставих тая дъска на котлона, а от още по - голяма мунщина не погледнах кой точно котлон включвам..

А бе докато не ти е поръсена тоалетната чиния с черен прашец, не сте ми на нивото! Добре че видях и не седнах.

Ох, с тенджера под налягане такава "декорация" съм правила на кухнята, че посред зиме ремонт правихме, а задушеният заек го стъргахме от тавана.
А само седмица след ремонта отново "декорирах" тавана с боя за коса. Смесих боята с окислителя, разбих както си трябва и се замотах нещо. След час се сетих, че трябва да се боядисвам, отрязах връхчето на флакона с ножица и цялата адска смес се изстреля към тавана като шампанско от бутилка.
Този път обаче не ми кандисах на щението за ремонт. Гледах си абстрактното звездно небе на тавана почти година.

Те таваните затова се и правят бели - да поемат разни декорации
Припомни ми как като ученици с ММ (демек, били сме още малки муни, модел гимназиален) се събрахме в неговия апартамент за 2 дни, защото техните бяха на село, а моите на почивка и не знам как и защо сме се гонили в коридора и какво сме правили, ама той носеше към спалнята кутия със сладолед, която някак изхвърча и сладоледът се разтече по тавана и стената - право срещу входната врата. Така си и остана петното до ремонт, само стенния часовник успя да почисти. Какво е обяснявал на майка си, не знам и до ден днешен

Приключения в кухнята и аз съм имала, но едно от тях е баш за тая тема.
Събота сутрин, от вечерта съм омесила тесто за мекици. Слагам тигана с олио на котлона да се загрее и отивам до дневната да си взема чашата с кафе. Обаче по телевизията тече предаването на бате Енчо с ония сладури, аз се зазяпвам, хилим се с мъжа ми на бисерите им и по едно време усещам странна миризма... Тичам към кухнята - късно, много късно. Олиото се запалило, на тавана - чернилка... Пропаднаха ни плановете за лежерни почивни дни.
Позачистихме саждите и тръгнахме да купуваме латекс. Ама хич не ни се прибира, като знаем какво ни чака. И седнахме да пием кафе. Викам на мъжа ми - сега ако ни види някой познат, ще рече Пипи и Пипо  си пият кафето, ама ако знаеха кво сме сътворили и какво ни чака!!!
До неделя вечерта се сдобихме с блестяща кухня, която нямаше да имаме, ако не бях такава муня.

Нещо симпатично от днес. Разчупих един ред черен шоколад и си взех едното квадратче. Доста е наситен и почти ми стигна. Изпаднах в дилема дали да си взема и второто от редчето и реших да не го взимам. Кухненският шкаф е високо и точно като го затварях със замах, второто парче падна пред мен, явно съм бутнала станиола с вратичката. Както се казва “падна ми от небето”. Ясен знак отгоре, че трябва да го хапна и се примирих, какво да правя.

Много сладко! Аз бих отворила и затворила шкафа още няколко пъти