Номинации за най-голяма муня (тема 10)

С тенджера под налягане и при нас имаше случка, да не кажа инцидент при много години. Майка ми много обичаше да готви в тенджера под налягане, почти всичко правеше в него за по - бързо. Така се научих и аз да го ползвам. Може би има 15 г.от тази случка, но сега се сетих. Бях 12 клас или току що завършила и имам време да готвя. То може би и от тогава започнах да готвя де, та чак се карах с мама да не готви тя, че аз го правя по - хубаво . Сега когато вече я няма съжалявам, но това е друга тема.
Слагам аз месо с някакъв боб, може би беше зелен не си спомням точно да се готви под налягане. За по - бързо нали . Тенджерата стабилно пълна.. голяма грешка, ама кой ти мисли..
Готвехме и на газ тогава, та картината е пълна. Най - вероятно от препълненото теджере, малко след като го сложих се чу страхотен тътен, като бомба. Много се изплаших тогава, но освен цялото ядене по тавана и стените, прозорците и всичко наоколо нямаше други поражения. Бях сама и само си представях как ми се карат като се преберат от работа. Но какво да направя, чакам си викането. Но тогава не ми се караха, даже бяха по - изплашени от мен, как е могло да гръмне всичко покрай газовата бутилка, та.. малкия дявол.
От тогава мама забрани да се ползва такова тенджере, махнаха газовата бутилка. Много години я беше страх да се купи ново, а си е улеснение. Но купих де, съгласна, не съгласна, надвих я. Тя никога не го ползва всъщност от страх. А аз и до ден днешен си го ползвам. Но наистина трябва да се внимава с него, че си е като бомба..

Имам и друга опасна мунщина в кухнята, при която стигнах до спешното..
То не е и смешно всъщност, но си е мунщина от всякъде. Купих килимче от Синсей много готино, но яко хлъзгово. Ама карай, много ми харесва, голяма работа, че е като пързалка
Казват ми да го махнем, не е за тия плочки, ама не..
Та на задушница през март тая година, нали нищо не се работи, на обяд решавам да правя супа. Нищо особено. Водата си ври, сложих топчета, не се брои за работа. Стана много бързо. Слагам в една чиния на мъжО да яде. Нали от терасата до масата е 2 крачки. Излизам за втора чиния и аз съм човек. Обаче що да не тръгна да влизам с две чинии в ръце
Едната с топла супа, другата празна. И познайте отварям вратата да вляза от терасата и бум подхлъзнах се ама многоо яко. Падам с двете чинии. Супата ме залива цялата, другата чиния и тя на някъде. Всичко в стъкла. Викам си край заклах кучето, че точно до неговата чиния падам, ама то побягна. От уплах за кучето се изправих веднага, нищо че виждах звездички буквално. Влиза мъжО и явно му беше смешно и ме пита ударих ли се. А аз треперя цялата и му казвам да много се ударих, да види дали нямам нещо по главата от чиниите, а той само каза - бързо, бързо до спешното.. И нататък не беше вече смешно, а страшно. Шиха ми главата по спешност.. тия в нашето спешно се изплашиха, та чак с линейка до друг град ме пратиха. Ако нещо стане с мен да не са виновни..
Ами пак малкия дявол беше де. Но от тогава тоя килим го няма, а аз много внимавам с чиниите

Не помня дали съм го разказвала, може и да се повтарям, че не е ново.
Със сина ми ходехме на един и същ плаж, по-скоро заведение - масички и шезлонги, поръчваме си нещо и така, докато си тръгнем. На тръгване, тъй като съм голяма забравана оглеждам внимателно да не забравя нещо, карам и детето. И така, една събота си тръгваме от плажа, уж всичко прибрано. В неделя отиваме на плаж, но ми ги няма слънчевите очила. Питам сервитьори те, да са ги намирали, не. Тръгваме си и отиваме да обядваме в ХЕПИ. Прибирам се, ама много ядосана, хубави очила, а е лято, плаж, предстои и планина.
В понеделник отивам на работа. Гледам, калъф на очилата се мъдри на бюрото. Зарадвах се. Отварям, няма ги... И се сещам, че в петък бях с малка чанта на работа и реших да не вземам калъф, а очилата-на очите ми. Страдам.
В обедната почивка отивам в ХЕПИ да питам да не би там да съм ги забравила, а не на плажа. Няма ги. Сещам се последващо, че очилата изчезнаха в събота, а не в неделя когато обядваме в ХЕПИ.
Няма ми ги хубавите слънчеви очила.
След седмица, две, намирам очилата си... зад принтера. Как са се озовали там и кога-загадка.

Ето и един мунчо. Космонавта Бабкин,който осем пъти не може да излети в Космоса:
https://cosmos.1.bg/space/2024/10/24/andrey-babkin-story/

Записвам майка ми. Отива на зъболекар по друг повод, но стоматоложката ахнала като си отворила устата. Предишната седмица си прехапала езика и се оказало, че си е прекъснала слюнчената жлеза! Слава богу почти се е възстановила, но ще я следят.

А аз пак взех чужда количка в магазина. За разлика от предишния път, този не се усетих. Пердаша си с бясна скорост м/у рафтовете, защото много бързах и чувам "Тази количка ваша ли е?". Но понеже имаше служители, които нещо подреждаха, реших, че те питат някой около тях. По едно време спрях за нещо и чак тогава един възрастен господин ме настигна. Умрях от срам...

Снощи разглеждам каталога на Билата и казвам на мъжа ми "Знаеш ли, че са сменили датата на брошурите? Преди ги сменяха в сряда, вече са от понеделник." Той вика - не може да бъде, дай да видя. Поглежда и казва "Виж, че си пише 23-ти." Аз - да де, днес е понеделник. Е, сряда си беше

Лятото сестрата на мъжа ми беше в България и пусна поръчка през моя профил на един магазин. Трябваше ѝ обаче до друг адрес, затова го сменихме. Всичко 6. Пуснах сега моя преди няколко седмици, редактирах адреса, горда, че съм се сетила, щото съм правила тази грешка друг път. Хубаво, ама да бях сменила и номера на телефона... А пратките бяха 3.

Не е мунчо, просто карък.

Един роднина, възрастен, отдавна вдовец и пенсионер, твърди, че си намирал гаджета по брошурите от Кауфланд и Била. Питах го как? Брошурите излизали през различни дни от седмицата, за различните вериги. Още в първия ден се изчерпвали някои промоционални продукти. Затова, бабичките дебнели още от първия ден на промоциите, още от сутринта. А той ходел там да завързва контакти с тях...

Не знам моето ли е мунщина или на тези, които са измислили смотаните бутилки със срасналите  капачки
Днес отварям такава бутилка в къщи, пълня си чашата и започвам да търся капачката като щура - пълзях, залягах, вдигах от масата книжа, телефон и какво ли не - няма и няма, м..а му и капачка! По едно време, вече бясна, вдигам бутилката да я преместя, че да не си залея бумагите и нещо ме убожда гадно по пръста - пуста капачка! Е, кой е муня, кажете ми?!

Тия капачки... който ги е измислил, сигурно не спира да го сърби отзад, ама денонощно
С времето придобих навик как да не ми се пречкат капачките, ама защо трябва да е така. Като отварям бутилка с пластмасова капачка, развивам и вече си имам отработено движение при вече вдигната капачката как врътвам има-няма още един оборот, просто продължавам движението да усуча връзката между капачката и бутилката. На повечето има от двете страни по една ивица която ги държи и стоят в най-пречещата позиция - като завъртя така, едната страна се откъсва и поне мога да отместя капачката да не стои на калъч на гърлото на бутилката и да допринасям и аз за споменатите сърбежи
Не знам дали изобщо ме разбра някой или съвсем мунската го обясних посреднощ, но така определено ми е една идея по-добре. Добре че не са много нещата които отварям с такива капачки, май само едно мляко и една газирана вода са ми.

Аз направо ги откъсвам и после ги ползвам като старите капачки, въпреки, че едно парче пластмаса остава да стърчи и да ме боде, но това ми е най-приемлив вариант. Рядко пия сок от кутия, но капачките на кутиите не могат да се завинтят, ако ги скъсаш. Като си представя колко пишман еколози колко години са взимали заплати, за да ни натресат това неудобство, направо ми става гадно.

В знак на протест срещу тези идиотски капачки вече изхвърлям бутилките разделно. На едната страна бутилката на другата капачката.
И съм убедена, че майката на тоя който ги е измислил е най-желаната жена в европейския съюз.

То не е мислено, за да е екологично, но да не захващаме темата, че не е мястото.
Някои ги късам, ама дерат пусти, както каза и Пони.

Аха, капачките се отделят от бутилките при рециклиране. Машината е бая скъпа.
Колата е цялата в кола заради тия капачки. Детето чисти с кърпи, но не успешно..

Муня отскоро има кола, въпреки че има книжка от много години. За сега използвам колата за близки дестинации, предимно да пазарувам от хипермаркети. Та отивам аз до близката Била, дето ни е на 500 метра, ама нали ще пазарувам много и решавам да не мъкна торбите на ръка, а да ида с колата. На отиване ми направи впечатление, че трудно отключвам вратата с копчето на ключа, викам си батерията заминава. Пазарувам аз и тръгвам да се прибирам. Натискам аз, натискам дистанционното, не ще да се отключи. Пробвам усилено известно време. Не. Изпадам леко в паника. Викам си, айде трябва сега да оставя колата тука, да се прибера пеш с все покупките и да взема другия ключ за колата и да се връщам. След известно време на мъки и леки псувни накрая успявам за отключа и да се прибера успешно. Вечерта разказвам на мъжо за моите шофьорски неволи, а той само мига странно на парцали насреща ми. Мъжа ми е доста по-голям от мене, следователно е живял повече в аналоговата ера и преди да избухне в смях изтърсва - Е, не можа ли да се сетиш да пъхнеш ключа в ключалката на вратата? На свой ред аз изпадам в лек шок. От къде да се сети муня за такива допотопни работи.

Мдаа, както обичам да казвам - то с ключ всеки може!

На предишна работа си ми беше редовен лаф, но след колективна мунщина де. Имаше част от работата при която идваха поръчки от друг обект, те пращаха и парите за тях заедно с поръчките, а ние ги пращахме по шофьора с фискалните бонове, продажбата се случва при нас. Съответно преди да приключим втората смяна, на касата където са издадени тези бонове трябва да ги сметнат общо колко пари са и да ми ги поискат, това когато станат готови че се върши между другото и аз съответно чакам тях да кажат. 
Да ама... отсам муня и отсреща пак муня И двете улисани от много работа, тая подробност сме я забравили че трябва да се случи. Работата нали свършена и нещата приготвени да ги откарат и всеки си кара другото. Тръгва да приключва смяната и естествено парите не съвпадат с отчета. Шаш! Паника! Не е дребна сума.
И чувам "Абе, Натке, ти на мен пари днеска дава ли ми?"
"Ааа, мадам, че то с пари всеки може!"

Пак аз.
Муня си е инсталирала на таблета приложение, с което може да разглежда брошурите на всички магазини. Гледам аз в захлас и накрая попадам на книжката на Avon. Аз не съм си купувала от тях от 150 години, ама викам си чакай да разгледам. На една от страничките с парфюми има кръгче "Разтъркай тук" и как мислите, дали муня не потърка екрана на таблета и не се възмути, че ето само на разни изветрели книжки попада. А е неделя и се предполага, че съм спала един час повече и уж съм отпочинала.