Номинации за най-голяма муня (тема 10)

  • 71 631
  • 738
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 7 991
Мани джапанките, дори не си струва да ги мисли човек, ако ще да са не на 1 месец, а на 1 час. Важното е, че не се е пребило детето.

# 151
  • София
  • Мнения: 20 825
Мани джапанките, дори не си струва да ги мисли човек, ако ще да са не на 1 месец, а на 1 час. Важното е, че не се е пребило детето.
То детето на 15, по-високо от мен. Не се знае при евентуално спъване кой от двамата щеше да пострада повече, аз съм талантлива да се самонаранявам.

# 152
  • Мнения: 6 944
Мани джапанките, дори не си струва да ги мисли човек, ако ще да са не на 1 месец, а на 1 час. Важното е, че не се е пребило детето.
То детето на 15, по-високо от мен. Не се знае при евентуално спъване кой от двамата щеше да пострада повече, аз съм талантлива да се самонаранявам.
Вината е твоя обаче Grinning Купи му по-хубави джапанки Joy

# 153
  • София
  • Мнения: 20 825
Вината е твоя обаче Grinning Купи му по-хубави джапанки Joy
Те бяха бразилски, които по принцип хич не са евтини, но вероятно стоят отдавна по складовете. Сега кара с едни китайски, оригинални. Simple Smile
Впрочем, вчера аз си скъсах каишката на сандалите, та станаха на чехли, пак от бразилските гумени. Явно докато ги намалят, качеството на гумата се влошава или аз съм си разсипник, или и двете.

# 154
  • Мнения: 7 991
Ти пък, кой ти гледа майките Simple Smile
Паднем, станем и продължим, но децата трябва да увардим с цената на всичко.
Едно време моята майчица се спънала в металната решетка пред блока с мен на ръце (била съм бебе) - за частите от секундата, в която е падала напред, се е усетила и ме е вдигнала високо на ръце - така я е заварила баба минута след това (вървяла е след нея, явно са щели да ме разхождат) - по очи на земята, окървавена, неспособна да мръдне, но с бебето във високо вдигнатите си ръце, поради което не съм пострадала.

# 155
  • при късмета
  • Мнения: 25 604
Аз паднах по стълбите, с дете на година и нещо на ръце по стълбите. Заради халтавите ми глезени (тогава знаех за единия) не запазих равновесие, обърнаха ми се и двата крака вместо с ходилото, с горната му част към земята и добре, че беше на последните 2-3 стъпала. Падайки, оставих детето на краката му на земята и тогава се стоварих. Резултата беше скъсани връзки на двата глезена едновременно. Действието се развива на вечерната разходка, от начало станах и походих малко, прибрахме се, оставих детето на мъжа ми, че бях на фризьор и там като седнах за по-дълго, се установиха щетите. Майка ми беше заминала на почивка същия ден, детето лягаше рано, вечерта стана ад, нито сама да се закарам до болница с два съсипана крака, ни мъжа да ме кара и да будим и разкарваме дете по болници. Един приятел ме закара, ама беше голяма каръщина. Или мунщина, защото си знам възможностите и състоянието, ама понякога не съобразявам

# 156
  • Мнения: 12 374
Цял живот си патя от халтави глезени

# 157
  • София
  • Мнения: 20 825
Те и моите са такива, случва ми се често да "стъпя" на страничната част на ходилото, като изкълчване, но само 2-3 дни ме наболява поносимо и се оправям. Интересното е, че не на обувки с токче, там стъпвам по-внимателно.

# 158
  • при късмета
  • Мнения: 25 604
Аз се озовах с горната, не страничната част на стъпалата към земята и то с двата едновременно. Просто ми се преметнаха краката по стълбите. Единия не издържа като се бях отпуснала на него, изпадна на долното стъпало преди да успея да стабилизирам с другия, а като опитах, вече беше късно, много се бях засилила
А на ток се ходи по-стабилно, защото тогава по-голямата тежест е на възглавницата на пръстите, а не на глезените, както е при равна обувка. На мен високите обувки са ми спасението, дори на маратонки имам вътрешно нещо като токче, под стелките го слагам

# 159
  • Мнения: 1 803
Върнахме се днес от морето. Не бяхме забравили нищо от багажа. Само документите на колата. 🤣 те са в моята дамска чанта, а аз реших в последния момент да взема друга. Даже се сетих да си преместя гланца и капките за очи, но за документите никаква мисъл 😂

А преди да тръгнем детето накапа с лак за нокти един килим. Все още не съм успяла да го оправя. Дайте идеи за почистване. Опитах с лакочистител, ама е някакъв без ацетон и нищо не стана.

# 160
  • Мнения: 24 873
Е, за килим даже бутилка ацетон бих взела от железарията, с малки шишенца лакочистител ще ти писне Grinning Но пробвай за всеки случай на някое крайче дали няма да ти промени пък цвета на килима, все пак... Не знам разредител за блажна боя дали няма да свърши повече работа, но със сигурност мирише по-гадно, поне за моя нос Grinning

# 161
  • Мнения: 5 170
Лакочистител чисти лак по-добре от разредител.

Падала съм и аз с малко дете в ръцете, беше на две години, иска да го нося, слизам по стълбите на яслата и в последния момент усетих, че падам на гърба си, а него успях да гушна напред, така че да е паднал върху мен. После ме боля гърба, а педиатърът ме успокои, че малките са жилави и ако паднем двамата, е по-вероятно аз да се нараня.

# 162
  • Мнения: 2 420
Щерката (на почти 9) ми се обажда в 16:30, че в 18:00 е на рд и трябва да я закарам. Беше споменала, ама в началото на месеца и сега бам в деня казва, няма да се сети по - рано, ама няма драма то вече си подаряваме и с деца и големи пари в плик, та купих картичка. Тя си я надписва, слага парите, лепи. Тръгваме, стигаме до къщата слиза, тя е облечена с рокля и малка чантичка. Питам я къде ти е плика...ей, забравих го. На излизане я попитах телефон имаш ли, ама за плика не очаквах да не се сети. Връщаме се до вкъщи, взима го, пристигаме пак...пред къщата вижда рожденичката и приятелка изкача от колата отива при тях, обръщам аз с колата и ще заминавам...енергично маха да спра. Питам какво става...забравих плика в колата 😱🤣
Когато отидох да я взема я попитах даде ли го, да не си тръгна с него...

# 163
  • Мнения: 5 170
Ох, петък е, ще трябва да доработвам уикенда, ама бая се моткам днес. Пиша си в месинждъра с приятел и към края на разговора обяснявам, че ще се връщам да работя, а той ми отговаря "до после". И аз вместо просто един лайк след няколко часа видях, че съм сложила плачещо човече. Сега не знам какво си мисли човека - че страдам без него или че ще страдам, ако после пак се чуем.

# 164
  • Мнения: 6 071
Ох, петък е, ще трябва да доработвам уикенда, ама бая се моткам днес. Пиша си в месинждъра с приятел и към края на разговора обяснявам, че ще се връщам да работя, а той ми отговаря "до после". И аз вместо просто един лайк след няколко часа видях, че съм сложила плачещо човече. Сега не знам какво си мисли човека - че страдам без него или че ще страдам, ако после пак се чуем.
По-добре от мен, защото преди години един колега индиец щеше да пътува за Варна със съпругата си, за да участва в конгрес там, а после ще летят за Индия. Естествено, аз му давах напътствия, все пак съм от Варна. Едва после се усетих, че съм ги писала върху листчета под формата на сърце! Ами нашата секретарка такива беше доставила и ние не се впечатлявахме, но той от съседна катедра, какво ли си е помислил!

Общи условия

Активация на акаунт