Номинации за най-голяма муня (тема 10)

И аз преди време отивам на важен ангажимент. Трябва да изляза пред публика, за да се поклоня. Направила съм си прическа, прекрасен грим, почти тръгвам вече. Чувам се с тогавашното ми гадже, скарваме се, скандал, аз избухвам в сълзи. Поглеждам се в огледалото - червен подут нос, червени очи и черни вади от грима. Таман за пред публика! Смъкнах целият грим с тоалетно мляко. Експресно, добре, че имах лед в хладилника. Изсипах целият лед в марля, наложих си лицето, крем за лице, плътен фон дьо тен, целите очи и вежди наново ... успях да стигна в приличен вид и бясна психически.

Аз си бях правила маска с хума и точно като я свалих ми се обадиха приятели да се видим спонтанно. Понеже също бях червена като домат в отчаянието си сложих кръгчета краставица на лицето. За 15 минути - половин час кожата се успокои значително. Ако още ти е червено лицето и не е прекалено късно, не пречи да пробваш и този метод.

След неправилна преценка на времето за каносване, карах с плика на главата между два града. .. И преминах на бои.

Ох, помислих, че си била на срещата с червено като домат лице и краставички под очите.
За зачервено лице препоръчвам антихистамин крем. Или кортикостероид крем. Или и двете, плюс антихистамин през устата.

   Моята майка страда много от херпеси. Възрастна е вече. Веднъж беше в много окаяно състояние, устата й подута и отвън и отвътре, грозна картинка. Отишла при личния лекар и той се стреснал. "Докторе, изфъфила майка ми, реших да не си слагам хиалурон - не се харесвам така."

Ах, Абаджиева, ако ми се случи такова нещо, ще отида на срещата и червена, и с краставички на очите, и заспала, че повечето антихистамини ме успиват
Дори няма да мога да изям краставичките пътьом, че никак не обичам...
По този повод пътуваме веднъж по спешност лятото и съм облякла блуза, която се оказа, че ми предизвика обрив (установи се после, че от някакъв конец на етикета, който не съм отстранила, не самата материя на дрехата, тя беше памук). Траях, траях, нищо не мога да пия по горните причини, пък съблякох блузата и така се прибрах - по кожа. Що народ забавяше и се вторачваше при разминаване в насрещното, не е истина , ама нито носех нещо друго, нито някъде можеше да спираме. Добре, че докато се приберем, се и стъмни, та не правех впечатление на водачите.

Милата тя, пък и на бъзик го докарва. И аз съм почти така с херпесите, поне само от вън на устните ми се появяват. По време на пандемията (даже май точно преди да започне) имах 22 херпеса на устата си (някои вече отминаващи, други точно появили се). Да чукна на дърво по нормално време съм с 1 - 4, когато се боря с някой вирус.

Като каза " с добър стар приятел" , та се сетих. Преди  повече от 20 години отиваме с колежка и добра приятелка на козметик за почистване на лицата.
Хубаво ни почистиха, зафундареха и знаете как изглежда жена след такава процедура. Излизаме и след няколко метра срещаме колега, мнооого добър приятел дори. И като се зарадва този човек на срещата ни(преди няколко часа се бяхе разделиели), ама голям приятел ви казвам беше този и се тръшна ще вървим на кафе. Никакви доводи не призна и ни замъкна насред града, на показ, кафе да ни черпи. Ама млади и глупави не му строшихме хатъра и се курдисахме на  лично място с най-(вие изберете думата) си муцуни. Сега глава си давам, ама на кафе не сядам в такъв вид, ама тогава...

Здравейте и аз се присъединявам тук
По принцип съм отнесена, все има по нещо за тази тема.
Отивам в един хранителен магазин да си пазарувам. Там продават царевица на пара в чашки. Много обичам, взимала съм, ама тоя път реших да си взема от фризерите замразена. Гледам има два, три вида, гледам цените, абе трудна работа. И докато двата близнака в мен се борят кой вид да взема виждам един голям пакет царевица, около 2 кг. Викам си много е, но зрънцата едни такива хубави, млади, сигурно не е и много сладка, че не обичам много сладка, а то вече все такава..
Търся цената, не пише, ама то случва се в магазините. И след дълга борба със себе си относто трудния избор на царевица, взимам големия пакет и гледам има дупка, отворен е пакета. Ама вече сигурно 20 минути се чудя, та си викам много важно, колко да е изпаднало от тоя пакет.. друг такъв няма, взимам го.. и тръгвам щастлива към касата. Вече си представям как ще имам за доста време и ще си правя вкусна царевичка с масло, ммм. Изваждам си покупките на касата и пакета с царевица и много притеснено казвам на момичето, че пакета е малко отворен, но нищо така ще я взема, че няма друг. Тя ме погледна и вика от къде го взе, ми от къде може от фризера със замразени зеленчуци. И тя се пули и казва, ама то тва е царевицата за пара в чашките..  Грабна пакета да го връща пак там. И ме пита да ми даде ли друга царевица. Викам дай ми.. ама с такава тъга и яд, че толкова чудене му хвърлих за тая баш, а то.. Добре, че не ми каза аз да си избера друга, защото сигурно още час ще се чудех коя да взема от двата им вида

Ми не видях повече там да държат тая царевица. То и не й е мястото там сред другите, да заблуждава хората

Bubani25, така хубаво го описа с тази царевица, че чак на мен ми се дояде Май утре ще отивам и аз да си купя

Аз си купувам такава от KFC. С подправки. Само че е много въглехидратна. Иначе е много вкусна.

Горкичката...
Обаче ми харесва какъв дух има. Аз съм същата - все казвам че по-добре да се смея.

Като ученичка и на мен ми излизаха херпеси.
И веднъж прочетох за идеалния лек.
От повече от 30 години нямам.

Ще пробвам, и аз имам този проблем цял живот. Подуват ми се ужасно устните и едва говоря. Веднъж няколко колеги от университета ми направиха комплимент, пък на мен ми се ревеше от болка. Отговорът им “ ама на мъжете така им харесва” Пука ми на мен какво им харесва точно в този момент на мъжете. Заради херпеси се мажа с ацикловир и ходя навсякъде с бяла точка на устните и който ме види ми споделя, че имам нещо на устата и да го махна.
А за боята и къната - преди мноого години гледах майка ми как се боядисва и косата ѝ намазана стоеше лилава. Плаках с часове, защото не ѝ вярвах, че после ще се покаже истинския цвят и си представях живописно как излиза на улицата с лилава коса и всички ѝ се смеят.

Току що установих, че съм проявила мунщина, за която все съм се карала на ММ (явен и натъртващ знак, че трябва да престана  ). Когато пътуваме и носим някои дребни неща за селската къща, той забравя да ги извади от сака, ако са в неговия и така си ги връщаме обратно в София, понякога по 2 пъти.
Да, ама след нощното ни пътуване днес разопаковам багажа и намирам нещата, които аз пък на свой ред съм сложила в джоба на сака си и са предназначени за там. Така и ги оставих, за да не ги пък забравя още веднъж.