Кандидатстване с рисуване след 7 клас - 12 тема (удължена тема до края на месец ЮЛИ)

Моята дъщеря е с една от трите пълни 6 в НУИ Варна и с 95 т от хуманитарна. Балът и стига и за езикова гимназия. Сега седим и се чудим какво да правим. На мен ми се струва, че с това рисуване няма кой знае какви перспективи в бъдеще. Тя казва -  ти реши.

Despina, моля ви, не решавайте вместо нея. Трябва тя да усети какво я влече и с какво би се занимавала. Ако вие вземете решението, има голяма опасност вбъдеще да ви обвинява, ако прецени, че не е нейното.

Пълно 6 на изпит по-рисуване означава, че детето ви има силно изразен талант в рисуването. Ако избере ЕГ, този талант има голяма вероятност да бъде потушен. Животът предлага страшно много креативни професии извън очевидното "художник" или "скулптор", които изискват рисуване - графичен дизайн, продуктов дизайн, моден дизайн, различни приложни занаяти (включително златарство), филмово и визуално изкуство, архитектура или дори история на изкуството, кураторство и др. Абсолютно погрешно е да се смята, че няма възможности за деца, завършили рисуване - точно обратното е, за тях се отварят врати, които са плътно затворени за всички останали, които нямат или не са развили тези умения.

За целта, разбира се, детето трябва да е артистична натура и само то може да прецени какво го влече.

В нашето семейство имаме една максима - няма значение с какво се занимаваш, трябва обаче да си добър в това, което избереш да правиш. Това е основополагащо както за добро кариерно развитие, така и за личностно удовлетворение.

Деспи, честито. И понеже се познаваме от една друга тема - да не съм чула повече да се оплакваш от това дете. Майтапът настрана, наистина е добре тя да реши.

И аз съм на същото мнение. При моето дете ситуацията е следната: Не е приета в Полиграфията( за което изобщо не съжаляваме). Приета е в Свети Лука , но специалност метали. Това не я устройва, Предпочита  мода. В листа с резерви за моден дизайн има 7 деца преди нея. Очакваме също така резултати от Илия Петров. За МОН-ските училища има добър резултат и тя се е спряла на Николай Райнов, защото има повече рисуване (надявам се да е така, може някой да сподели)

Излязло е класирането на НУИИ, последният приет е с 4,40.

Здравейте,
чета ви от миналата година и се вълнувам с вас.
Вече има резултати в НУИИ, детето ми има 3,60 и не знам какви и дали има шансове 🫤
Най-голямото и желание е НГПИ, но и там е с не висока оценка 3,95. Пуснахме за втори класиране. В същото време е доста добри оценки на НВО и има големи шансове в езикови паралелки.
Успех на всички дечица 🍀 Нека всеки да бъде приет там, където най-много желае 🙏🏻

Някак си ми се прииска да споделя за моята дъщеря и за моите мисли, които може би са породени от годините до и в седми клас...Първо ще споделя (с надеждата да ми простите дългия пост), че тази година и особено в последния месец имам направо психосоматични симптоми (имала съм и преди при трудни периоди от живота) - почти постоянно съм със свит стомах, разтройство и треперене. В момента се чудя как да подредя за МОН, да не объркам нещо (с изключително нисък бал е). Дъщеря ми рисува от три годишна без прекъсване до днес, без за това да й оказвам влияние. В годините научи сама как да прави анимации, да рисува герои, по едно време сама хвана учебника по перспектива и анатомия. Дори има ютуб канал с доста последователи. Привлича я дигиталното... (когато разглеждах ученически работи от гимназиите с анимация - ми тя направо е много напред, все пак имам и аз доста добър поглед в арта)... Отказваше твърдо да ходи на уроци по рисуване за кандидатстване до 6 клас, а в седми най-после осъзна, че е необходимо и напредна бързо, тъй като има и много точна ръка, и поглед. Като много други деца всъщност...Тъй като е по-особен характер (с него си се роди, не знам дали вярвате в това...), има само една приятелка в София още от детската градина, а най-добрата й приятелка е чужденка и живее във Великобритания. И за всеки случай - не е със СОП, свежо и светло дете е била винаги, с чувство за хумор и за етика. Но е бунтар явно и доста мързелива за неща, които смята, че не са нейните. В училище още от първи клас имаше много емоционален отказ да учи и беше трудно, добре че имаше занималня. По време на Ковида, точно когато учеха основите (например таблицата за умножение по математика) отказваше категорично помощ от моя страна. Мисля, че никой не отчита колко по-трудно е на доста деца от "Ковид поколението", които трябваше една година да учат уж електронно и при положение, че нямат родители, които да могат да им надделеят на характера или пък не умеят да им преподават. Само рисуване, английски език, а после донякъде физика и биология й вървяха. В седми клас я записвах и на български, и на математика като уроци - нищо. Просто насила при нея изобщо не става. Само на рисуването не се съпротивлява - и то при учител, който тя си хареса, слава богу добър график от старото поколение (а бях я записала първо в курс, за който се знае, че децата влизат в МК гимназии). Освен това се научи сама да свири на китара песни на любимите си изпълнители, ако това има значение да даде визия за характера й... Затова заложих всичко на един кон, макар да съзнавам колко е рисково и сега едва се държа от притеснение. Надявам се, ако не успее във Фотографското, поне в някои от техникумите с мода, дизайн и т.н. да успее, дори за слдакарство се замислям...  Но, покрай всичко това, заедно със съпруга ми често водим разговори за цялата тази наша образователна система...Не унифицира ли тя прекалено много децата? Освен че е допотопна като начин на представяне на материала за изучаване? Веднъж мъжът ми, който е признат дългогодишен фармацевт, хвана учебника по химия да й помага. След около два часа дойде при мен и каза (и оттогава го повтаря често): "Ако аз трябваше да уча по тоя учебник по химия едно време, щях да съм я намразил и никога да не вляза във Фармацевтиката. 
Къде е мястото на деца като нашето, които са добри само по два-три предмета, невлизащи в заветното НВО по български и математика? Не им ли оставят (както и на нас - родителите) много малко време за ориентация и подготовка? Специално за кандидатстването с рисуване - ами всички тези деца, освен три НВО-та, държат още три изпита в жегите, а изискванията са много високи, тъй като и местата не са много. Равни условия ли имат в изпитните зали към гимназиите на МК? Тук с мъжът ми стигаме до общ извод, че не - то къде ли има равни условия и може би така е правилно, защото такъв е животът... (давам пример - детето се е паднало да рисува най-отзад зад друг висок тийнейджър, или се е паднало в по-труден ракурс - например дръжката на вазата е точно срещу него, а не в ракурс настрани). Както и да е, надявам се моето споделяне да не е голям спам. Надявам се да разсъждавам резонно, но приемам критики. То всъщност повече въпроси задавам, а не разсъждавам. Поздрави на всички! (и знам, че всеки родител си е виновен и сам малко или много)

Нека се уточним. Аз съм тази която постоянно пише в темата, че не  съм привърженик на идеята че  съществува похабен бал. Но обективно погледнато, когато детето изкара висок бал НВО бел и мат, не е задължително да е в елитна гимназия. Възможностите са му пълен набор и желанията напълно отворени, пък ако ще да избере техникум по транспорт. Но когато на НВО бел и мат има нисък бал, зото ще се преумори, не отива където иска, а където може. Хубаво е когато желанията  се покриват от възможностите  (Стара азиатска поговорка)... В противен случай ако си където ти стигне, но е е желан избор, разочарованието е логично следствие. Аз получих благодарност от моя тийн, че съм го форсбала да се справи с предизвикателството. Каза, че е осъзнал защо съм била настоятелна, защото било много освобождаващо да може да  избира, без да е притиснат.

Венелина
В сферата на изкуствата никога няма равенство, защото и няма точни мерки за оценяване. Каквито и колкото изисквания да са описани към критериите за оценка. И има прекалено много странични фактори, които могат да обърнат колата. Тъжно но факт.

Деспина, много се радвам за детето, напълно заслужено, има страхотен талант от всичко, което съм виждала!
Но нека тя да реши, наистина. Аз съм на мнение, че няма перспективни и неперспективни професии, ако имаш сърце за това, което правиш, ще имаш щастлив живот и ще си удовлетворен в работата си всеки ден. А и как да знае човек, може един ден да твори за гиганти като Дисни или Пиксар, примерно.

Здравейте, дами, имам един въпрос, на който търсих отговор, но не ми стана ясно. Ако детето е прието във НПГПФ, но не на първо, а на трето или четвърто желание, и иска да изчака да види дали е прието в училище към МОН, уместно ли е да я записвам във Фотографското, за да не губи мястото, и да я отпиша, ако я приемат там, където иска повече? Или не е нужно да я записвам никъде, докато не излезе класирането на МОН?

Така е - доста е субективно в изкусвото, дори при комисиите при кандидатстване. И това е нормално. Мисля, че дъщеря ми си получи общо взето заслужени оценки според подготовката - 91 в МОН, 4.91 във Фотографското, 3.45 в НГПИ и НУИИ. Но не това е основното, за което се тормозя. Поздрави! Спирам със спама, да не заема място точно сега.

Venelina, сякаш сте описали и моето дете. Споделям емоциите и мислите ви по повод на цялата ситуация. От сърце ви желая успех! Сред МОН-гимназиите дъщеря ми си хареса "Мария-Луиза", и на мен ми изглежда хубаво училище.
Имам въпрос към всички тук (първо да ви благодаря за постовете, защото през тези ужасно мъчителни дни на очакване само с вас успявахме да се ориентираме и успокоим:)... Та въпросът ми е: доколко може да "падне" балът на второ класиране в НУИИ, дъщеря ми е с оценка 4.20, не е много далеч от чертата?

Венелина, прочетох сега поста ви. Страшно много общо намирам с дъщеря ми, като изключим китарата, ютюб и приятелите (тя е роден душеприказчик и има доста приятелки, но в дадени ситуации и неприятели). Също страшен бунтар в училище, прави само това, което й харесва, за останалото минава на косъм. Седми клас ни беше някакъв ад, освен всички уроци и консултации (беше принудена да ходи на консултации по два предмета, по настояване на учителите), периодът съвпадна и с драматична първа любов и честно казано, не знам как оцелях. Много ми е трудно и до ден днешен да приема това положение, възпитавала съм по един и същи начин и двете си деца, а са коренно различни в това отношение. За нея образователната ни система е мъчение, дори сега в училището към МК. Тя имаше като първо желание Моден дизайн в НГПИ, но не й стигна бала и сега е по второто си желание - Дърворезба. Към МОН я бях записала Моден дизайн в Мария Луиза, но в крайна сметка предпочете училището пред специалността. Смятам, че съдбата си знае работата - ако беше приета в Моден дизайн, нямаше да учи Скулптура и Дърворезба, а наблюденията ми са, че точно в пластичните изкуства й е силата. Сега това са любимите й предмети, в два от дните имат почти изцяло от тях и тогава ходи с удоволствие. Рисуването (по задължение) й е страшно досадно, тази година рисуваха драперии до припадък, голямо опяване от моя страна да си довършва задачите. Всички останали предмети са й голяма досада. Представям си, ако беше в "нормално" училище. Нямаше да ми стигне валидола в аптечната мрежа.

Запишете я във Фотографското, иначе ако не я, а е приета, ще си загубите мястото. Това записване не се отразява в системата на МОН и там може да участвате  и до четвърто класиране, ако желаете. Само да знаете, ако отидете да си изтегляте документите от фотографското, че преди 9 без нещо сутринта трудно ще намерите кой да ви ги върне.

Гледайте си срокове за записване, да не изтече този от фотографското и да изпуснете мястото. По-добре се запишете, пък ще теглите документи, ако трябва.


Деспи, честито 😃😃😃😃 Браво на момичето! Грехота е да се погуби този талант, моята дъщеря е пример за прилагане на изкуството в практична професия, сега ще 4 курс Ландшафтна архитектура. Та, варианти има много, важното е детето да е щастливо и да се чувства на мястото си.