Ваканцията лежерно си върви и ДЕСЕТИ клас ни предстои

В Пловдив е трагедия поне от 4-5 години. Но трябва да се изтърпи неудобството в името на това да има добри и широки булеварди. Проблемът е, че се работи бааавно. Разкопани са основни артерии на града, ама оцеляваме де.
Чакам нетърпение края на месеца да починем малко в гръцко. Ама работата е много и само 5 дни успях да наглася.

Защо трагедия, погледни го от друга гледна точка, прилича на онези бутащите колички по лунапарковете. Качваш се, тръгваш на някъде, знаеш пътя и преди да си стигнал, посоката се е сменила. По този начин имаш възможност, да опознаеш града, да се изпокарат няколко шофьора, може и глоба да ти напишат, ако си пешеходец пък, ще позаобиколиш тук - таме. Трябва да е весело, а като свършат някой ден, ще си натрупат хората едни спомени, и ще ги разказват на деца и внуци. На тези лунапаркове, само светлинките липсват за да е пълна забавата.
Ренкооо, много малко дни бе душата, но пък знам, че ще ги използваш на макс. Я кажи как е бонбончето, а леля успя ли да се справи на феста с влюбените гълъбчета?

Още месец и колелото ще се завърти наново. Та ся докато съм се сетила, че забравям. Ние отново ще имаме промени, едното момче от класа, се премести в друго уч - ще, остават с един по - малко. Уч - ят по Гео. ( бях писала за него ), и него няма да го има, по АЕ пък, на сърдитка и казали, че ще са с нова уч - ка, тази възрастната се била отказала, а тази дето щяла да се върне от майчинство, нямала да им преподава. Въпросът е ся, на какви учители ще попаднат, но първо да си изчакаме търпеливо новата учебна година.
Иначе сърдитка, режима щяла да обърне, да ама нанъй, все още е по старому. Дори до фотото не моа я замъкна, какво остава за нещо друго да направи.

Никой нищо не ще да пише, та реших аз да взема да се отчета.

Ние отскточихме до Верона по повод 20 годишнината от сватбата. Много ми хареса, но ме мъчи хрема, кашлица и температура (като се прибрахме на шега направих домашен Ковид тест и се оказа положителен). Това не ни попречи с набора да правим по 28000-30000 крачки на ден. ММ и МД се прибираха на обяд да почиват.

Сега вече бачкам, още съм с храма и кашлица, но и всички колеги са отпуска. И сам войнът е войт както се казва.

Набора в събота ме изненада. Извади по собствена инициатива Под игото и започна да чете. Ако някой преди това ми беше казал, че ще направи така, щях да му се изсмея. Плати си човека едномесечна карта за "боулдър" и днес ще ходи. Много му е гот с това катеренe, но пък всичките му приятели се отказаха, основно заради многото мазоли. Писна му да се моли на този и онзи и реши да създава нови приятелства там на стената. Това също е нетипично за него, но явно се променя.

ninab, и у нас всички са с Ковид. Вече не знам за кой път го караме. Почна от малката,  после баткото и последно ММ. Само аз още държа фронта. Симптомите при тях са гърло, температура, хрема и кашлица, като гърлото ги болеше точно за 1 ден.
Тази седмица трябваше да ходим на почивка в чужбина, но заради Ковида я пропуснахме. Младежът е много нещастен поради тази причина, защото искаше да отиде в държава, в която се говори основно немски, за да си “тества” нивото на владеене на език. Живот и здраве ще отидем другата година. Предстои ни почивка на море в началото на септември и се надявам всички да са здрави и да успеем да отидем.
От задължителната литература е прочел по някой разказ и се пребори с 1-ва част на “Тютюн”. Голямо мрънкане беше и много бавно му вървеше. От 5-ти клас прилагам една тактика - свалям като аудиокнига някои книги от списъка със задължителна литература. Пускам ги в колата, когато сме на дълъг път. Все нещо ще му остане в главата, а и на мен ми е интересно да си ги припомням
Друго нещо, което се сещам да споделя, е че младежът изкара един курс по програмиране на C++ и много се запали. Иска да го запишем на курс и през учебната година. Аз съм доволна, защото най-после виждам някакъв интерес към каквото и да било. Дано да се задържи по-дълго.

Изкарахме една седмица в бъхтене на къщата в провинцията и после една седмица на море и това беше с пътуванията. Бачкането почна, днес очаквах голямо гърбене и бях приятно изненадана от липсата на такова.
Къщата е на над 100 г,  гредоред, между гредите в мазето е попълвано със смес от пръст, камъни и слама и отдолу обковано с обшивни дъски, които бяха сдали багажа, червоточина, чупят се и пълнежът пада. Син ми и негов приятел го свалиха, изгребах го и го насипах в чували, те го изнесоха. Госпожицата ми помогна много в почистването и подреждането след това, накрая намазахме гредите с безир и отгоре лак. 5 дни каторжен труд. 9 л безир, 5 л лак. Ужасен прах и мръсотия. Свалени близо 3 тона, насипани в чували, изнесени, натоварени в камион.
Ходихме на река 2 пъти.
Морето мина кротко, мързел и лежане, спипа ме вирус с повръщане и температура, за 36 часа се оправих, слава на Бога, децата ги пропусна.
Тетрадки засега няма да купувам, първо ще направим инвентаризация в шкафа, да видим какво имаме налично изостанало и тогава. В предходни години купувах юнашки, уж двама учащи, пък се оказа, че разходите са доста по-малки от очакваните и имах натрупани запаси като хамстер в дупка. Брат й от поне 1 г не пише в тетрадки изобщо, лекциите ги има онлайн. Госпожицата носи обща тетрадка, всичкология и купуването на отделни доста се обезсмисля.
Да видим какви учебници ще дават и какви ще купуваме, да си кажат кой какво и тогава ще се хвърлям в атака.
Изчела е Димитър Димов още лани, и трите книги, сега се кандърдисва да препрочете "под игото", като сега оценява, че всъщност е тегаво четиво. В пети клас за моя изненада го предъвка без усилия, но лошият привкус се е появил сега, като алергия. Не знам какво друго имат да четат, не ще да ми и каже дори, питаше ме какво да й препоръчам от български автор. Още няма вкус за Радичков, а би трябвало, на подходяща възраст е. Димитър Талев, сега си препрочитам "Земя за прицел". Време разделно е ужасно тежко четиво, не бих могла да го чета отново.
Домашният инструктор /син ми/ ми даде да покарам любимата му трошка, но както се казваше в рекламата на орео- "още не си готов!" Та така, още имам да уча

За задължителна литература изобщо и не отварям дума. Няма смисъл. Обаче през пролетта и лятото изгълта много други книги и продължава с устрем. "Библиотеката на Въглен връх", "Границата" на Робърт МакКамън, "Следотърсачът" на Орсън Скот Кард, на Анди Уеър "Марсианецът" и "Проектът Аве Мария", на Стивън Кинг "Бягащият човек " и "Дългата разходка". Някоя може и да пропускам. Сега е на втората от поредицата "Живият хаос" на Патрик Нес. Взе да влачи четеца навсякъде със себе си.

Стон, браво на твоето дете, страхотни книги, много подходящи! Хубаво е, че някои деца четат! Аз се ядосвам, че моите  нямат тази страст, която сме имали ние за четене на тяхната възраст, виждам, че твоят я има. Но уви, времената са други и технологиите си казват думата. Наборката чете "Тютюн" в момента, на първи том е, може би това ще е за лятото, после текущо през годината ще преглежда по време на учене на съответното произведение.
ra2, отметнали сте доста работа, браво, лека полека къщата ще стане чудна, пък и е в хубав район.
Rouzi бързо възстановяване. Брей, ентусиаст младежа за немския, скоро да успеете да се разходите до немско, защо чак догодина, ей я Коледа, какви базари има в тая част. Щерката ме врънка отдавна за някакви лагери във Виена за учене на немски, в университет там - съчетано общежитие и учене на немски до обяд за няколко седмици лятото и цената е приемлива, все й викам, че е малка още сама да ходи, сега за догодина иска, но пак ми се струва рано, защото реално са без надзор организиран.
Нинка, ееех Верона. Това с катеренето изглежда готино, къде, на Уолтопия ли? Това ли е боулдър? Сега на олимпиадата гледах, олимпийска дисциплина даже, катерене.

Леле, като ви чета какви хубави деца имате и ме хваща срам от моята госпожица 😬. Прочете само "Гераците" и цяло лято лежане, мазане по телефона, ходене по кафета и ходене на море (няколко пъти). Ще го докарваме от красота, защото друго няма ... поне за сега 🤐

Нищо не е чела дъщеря ми. След няколко дни отиваме на море, и там мисля да слушаме Тютюн. Яд ме е, че не е от четящите, но каза, че и е омръзнало от четене на учебници. Аз много чета, предимно криминалета. Та не съм се обогатила.

Нинка, честито ви юбилей, добре сте си изкарали, па и крачкомера е в действие. Дано бързо да оздравеете.

Роузи, пиши бе моме, от съ крийш, недей тъй. И вие бързо да се оправяте, иначе почивките ще изтървете. Браво на детете, открил е с какво да се занимава, дано този ентусиазъм да не стихне.

Ради, ма мноу работа е било туй, добре е, че ся на раб. място ти е спокойно та да си отпочинеш. А и  моренцето ви минало добре, въпреки таз температура. Къщичката лека - полека ще я спретнеш, ще стане чудна. Ти си един голям герой.

Стон, важното е, че чете нещо, не е като да мързелува.

Бора, пусни го туй гълъбче да се разходи из чуждите земи, домашно гърне ли ще го правиш, олелеее, недей. Нека иде, да съ разгледа, да свиква, поне ти е оправно гарджето.

Витка, а ти ко съ оплакваш, срамота. Хем е прочела тез „ Гераците ", хем ревеш, че нищо не е чела. Я не така, няма съ оплакваш, оти ша дода у вас и ша ти опъна ушите.

Ся да ви се оплача аз, няма да е като Витката.
Мойта сърдитка, нищо, ама нищичко не е прочела от тез книги,глави и части. Зорлен я накарах преди около месец, да прочете два пъти едно стихотворение, и то най - дългото. Това и е за цялото лято нещото което е чела. Сега ако я пита някой,кое стихотворение е прочела, познайте дали ще каже. То дори аз не помня кое беше, какво остава за нея.
На дневен ред си имаме драма, и тя е свързана с едни пъпки по лицето и челото. Чудим се вече с какво да ги третираме, тъй като са много странни. Щях да я водя за снимките, ноооо, заради тях нито тя, нито аз, имаме желание за тях.

СС1, ми как да чете, то тепърва и почна почивката, да не е луда да си я проваля, ама ха. Нека се наслади на нея, пък четенето няма да избяга.

Момичета, кой Тютюн чететат децата? Като споменавате първи том, оставам с впечатление, че е версията с комунистическата пропаганда, а не оригиналната, написана от Димитър Димов. Питам от любопитство, де...не вярвам наборът да я прочете.

Ра, дай повече информация за лагера във Виена!

CC1, аз също чета огромни обеми трилъри, криминалета и всеподобна безмислена литература. Мъжът ми чете 3 книги годишно, но с професионална или научно-популярна насоченост. За мен това неговото не е четене за удоволствие, а задължение, но той си му се радва.
А синковците, за мое огромно съжаление на четат нищо. Мъчат по някоя от задължителните...малкият особено, нали ще седмокласник.

Четенето е на моменти. Големият нищо не чете в момента, а имаше периоди, когато четеше по цяла нощ.
Толкова книжки съм им чела като малки. Всяка вечер. Без глас оставах. И после бях много разочарована, че не искат да четат. Разбирам ги обаче. Толкова други изкушения има. Аз четях много като дете, но и нямаше друг начин за бягство във въображаеми светове. За компютри само бяхме чували. Телевизията беше с две програми. Развлеченията ми бяха книгите и ходене на кино веднъж седмично.

Ариана, чете оригиналната, Сиела я издадоха преди няколко години. Припомням историята за преработването на романа: https://www.ploshtadslaveikov.com/tyutyun-i-prevelikata-radost-i … skata-literatura/
Иначе за немския във Виена, не е лагер, а курс https://sprachenzentrum.univie.ac.at/en/german-courses/summer-intensive-courses За от 16 навършени, демек другото лято, ама се шматкат сами през останалото време. Освен да са група от няколко или аз да запиша немски Не съм се съгласила, просто идея.

Ами група, де - ей ни колко сме 🤣, ще запознаем децата, ще им вържем по един gps...за наше успокоение, не за тяхно. Виена е най-безопасният град на света, не бих се притеснила, че ще се разхожда сам точно там.

bora в една новооткрита зала (преди около 6 месеца) на околовръстното, срещу Декатлон. Само се хвърля на автобуса и за около 30 минути е там. Боулдърите са тези дато се катерят настрани по стената, а не скоростно нагоре. Ама как го обясних Иначе се прибра с 2 мазола, напомпани предмишници и изгубена карта за закупените тренировки Автобуса, с който пътува има престой малко след нас около 30 минути и запалих колата да ходим да я търсим. Беше попаднала в някакво ниша между седалките и шофьора извади нож, с който я избутахме и спасихме.