Чести караници

Имахме такъв период. Говорихме с ММ и за сега той се опитва да се сдържа и да не повишава тон, да не си изпуска нервите. От тогава нямаме скандали, нещата се подобриха. Аз по принцип не съм от мрънкащите. Но наистина бих помислила за раздяла, ако нещата продължават с години.

А този мъж обича ли те още, ти как го усещаш? Говорили ли сте за случващото се?

Аз разбирам, че караниците са от няколко години от когато е детето. Разбирам и, че когато той нещо каже тя му отвръща и караницата започва.
Може би ако даде няколко примера ще помогнат да се ориентираме. В семейството има понякога караници, има отвръщане, ама чак пък години и все да е заядлив и груб. Много зависи и за какво точно се заяжда и какви грубости си разменят. Все пак да не забравяме, че тонът прави музиката.
Аз не съм от тези, които си мълчат, но на едно и също нещо реагирам по различни начини според това как е поднесено. Пример: ако мъжът ми е нещо изнервен и ми нарежда да направя неща, чието правене не предполага наличие на вагина му казвам директно да си ги свърши сам. Това провокира съответната реакция, на която отговарям, че маже да има изисквания само към себе си. Ако обаче за същото нещо ме помоли да го направя бих го направила (дори и да не ми се прави). Така с времето сме се научили, че аз не обичам да ми нареждат и той трябва да намери по-подобаващи начини ако иска нещо да се свърши.
Ако пък по някаква причина се заяде с мен директно го отрязвам, че се заяжда и аз сега скандали не търся, да намери друг подходящ момент и пак да опита. Тогава му гарантирам хубав скандал. Става му много смешно и темата приключва.
Грубо казано за 10 години партньорите трябва да са се опознали и да знаят коя битка е обречена и коя може да се води, кога да се запъват и кога да лавират, кога е нещо сериозно и кога е глупост, за която ще съжаляват после.
За мен зад години караници стоят сериозни причини и може би неизказани неща. Хората не се променят. Никой не става заядлив от днес за утре. Просто понякога ги виждаме такива, каквито са. Имам си няколко правила: никога не казвам неща, които не мисля. Никога не обиждам. Казвам нещата на момента или никога. Винаги аргументирам.

Каква е вината на детето, че ще трябва да израстне в подобна среда, само защото било важно  родителите да остана т заедно

Така е, децата страдат, но обикновено родителите не си дават сметка, че скандалите между тях им се отразяват. Ето авторката казва - той е добър баща, с детето се отнася добре. Да, ама вижда как се отнася с жена си и попива този семеен модел.

А какво правите като двойка заедно? Как разпускате от битовизмите и ежедневието? Какво направихте, за да опитате да подобрите положението? Въобще как се държите като двойка (не като родители) - излизания, срещи, интимности?

Всяка двойка има моменти на напрежение, въпросът е как се справя и дали се. И ние с ММ на периоди се джавкаме за битовизми, но напрежението идва от другаде в 99% от времето. Умора, пренебрегване на личното време на някой от нас, пренебрегване на нуждата от време само за нас двамата, липса на пътувания и смяна на обстановка, без нови преживявания няколко месеца (та дори посещение на музей, кино или нещо подобно), прекалено много работа и вторачване в нея.

За мен да се каже директно раздяла заради битовизми е крайно, ако положението може да се поправи с леко усилия. Ако вече не се дишате и понасяте един друг и не искате да се виждате, то това е съвсем различна ситуация. В един семеен живот не е всичко цветя и рози и с трудните моменти трябва да се намери начин да се справяте щом имате желание. Иначе повечето семейства да са се разпаднали рано рано.

Щом започнете да се карате за дреболии и битовизми, и щом се държи грубо с теб, отишъл е коня у рЯката...
Според мене работата е  бЕгала вече, ама айде пробвай там още няколко годинки в тормоз да ти уври хубаво.

Забелязала съм, че на човек му става някакъв стереотип да се държи по определен начин. Преди не е било така, после заради бебето сте се поизнервили и сега вече може да си е станало стереотип, модел. За каквото и да започнете да говорите, и си тръгва по модела.
На твое място бих разговаряла с мъжа за това, и ако на него също не му харесва да си прекарвате съвместното време в караници (на кого ли пък му харесва?), бихте могли съвсем съзнателно да си промените стереотипа. В работата нали не крещите на колегите си? Значи всеки от двамата може. И ще можете и между вас, стига наистина да решите да смените тона и да бъдете конструктивни при споровете.

Никаква емоционална опора не може да ти е този мъж. Сега сте на вариант дракане за спорта, после той ще започне да надделява, а ти да се свиваш - нали го обичаш, какво толкова, ще направиш поредния компромис и мир  да има. Детето ще попие този модел и ще ти прилага същите номера. Ще разбереш, че нямаш семейството, което си искала  цял живот. После ще стане мир вкъщи - любов навън. Напълно в реда на нещата, щом на жената не е удовлетворена една от трите фундаментални потребности (сигурност, близост и емоционална подкрепа).

Изговорете навреме нещата, за да не стане късно.

Raya81 ние се караме когато се претрупа ежедневието с таск, таск, таск, таск ... и това не само изморява физически, но и психически с напасването във времето на отделните таскове един след друг и без пауза.
Ами разрешихме го по много лесен начин. Но трявба и двамата да са убедени. Дели се имагинерен лист на 4 квадрата - задължително и неотложно, задължително и отложимо, незадължително и неотложно , незадължително и отложимо. Нещата мислено се сортират вътре. Като например - ходете на работа, проверка на колата, концерта довечера с точен час, разходка на Витоша или връщане на бутилките . Писах ги подред на горните категории. Когато ви се сгъчка графика - правите компромиси. Дори някой много да го дразнят бутилките и да е голям фен на целодневна разходка на Витоша се прави компромис.Слагаш бутилките така че да не пречат и се радваш на по-неинтензивна с времетраенето разходка в парка . И т.н. По този начин се разтоварвате , създавате си паучи във времето между задачите и печелите време за да комуникирате спокойно заедно не само за задължения.
Също така с уговорката че компромисите са временни . Децата не са вечно малки.
А ако имате време си намерете интереси и разнообразие заедно или поотделно. Като обсъждате помежду си случки и интересна информация .
Ами друо не измислям. За да се карат хората или са преуморени или не се чувстват разбрани от другия. Ако не можете да се самоанализирате опитайте с час при консултант . Според мен щом и двамата си обичате толкова много детето и се грижите за него , то семейството е за спасяване и недоразуменията са преодолими с разбиране на другия, ценностите му и малко компромис. УСпех и дано съм права.

ОоО, ние сме същите с две деца на 5 и 10. Постоянно се джафкат децата и ние покрай тях...голям купон. Когато децата са при бабите командировани ние сме спокойни и щастливи. Според мен е период, но е много неприятен, натоварващ и трябва задължително да намерите начин да се справите(и ние де , защото и ние все още не сме го намерили този начин) с напрежението, с децата и конфликтите и т.н.  Ако ли не.....трябва да се търси щастието по един или друг начин, човек трябва да се чувства добре в кожата си, на мястото си и с човека до себе си, или без него.

Затова трябва родителите да са с нагласата, че те са ядрото и техните отношения са водещите (разбира се, съобразявайки се с нуждите на децата).

именно. но и че всеки е индивидуален и има нужда от пространство и интереси. и понякога то може да е много малко, но да си знач, че другия му го репектира и че е малко заради липсата на време ,а не заради пренебрегване .
Когато и двамата имат взаимент респект, доберие и разбиране няка рудностите изглеждат повече временни , отколкото ако всеки си мисли че другия не го разбира и го пренебрегва и не му дава пространство на интересите защото е против тях ... тогава се започва с налагане и конфликти.

Чести караници и то години наред ,говорят за несходство в характерите,неумение да контролирате емоциите си,а може би и някаква непоносимост към теб от страна на мъжа ти...или пък той не е бил готов да поеме отговорност за две деца...случва се и това..Да,може да е искал семейство,деца,но след това да му е дошло в повече..Според мен.
Може и да не съм права,съдя по това,което споделяш.Не знаем каква е неговата гледна точка.
Мисля,че той живее с теб заради децата.
Когато живееш с някого по задължение ,всяко негово действие те дразни.

Не е никакъв период, а си е до характери и това с годините ще се задълбочава - гаранция. Просто трябва да решиш дали те устройва или не.