Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 86

По принцип и с кърменето е относително. При мен беше трудно и не се получи. Може би и аз съм си виновна, но ако имаш кърма и всичко си тръгне отначало, според мен ще ти е доста по-лесно.

Относно качествен протеин - Фрезубин.
Вкусът е неутрален, но със сигурност който се загледа в състава на този и на Прегнако ще види разликата.
Тъй като се консултирам с моят личен фармацевт съм запозната 😀😀😀
Не ми е неприятен, но не ми е вкусен. Пия го, защото албумин и белтък са съответно под норма и на долна граница.
За 1 седмица се надявам да наддаде добре бебката, че да засенчим лошото, което каза феталната, че заради едно изоставане от 2 седмици по отношение на тегло казаха, че вероятно плацентата не го храни или другият вариант е диагноза за "нисък човек"-ахондроплазия.
Не е нито едното, нито другото. Убедена съм. Просто не ям много белтъци и поради тази причина се налага допълнително да приемам протеин. Ще наддадем и ще засенчим лошото!

Ще се радвам някой, преминал през това да сподели мнение.

Всичко ще е наред, анс! И аз си чакам протеина и ще ви споделя как е - и на вкус, и след няколко седмици като действие.

Благодаря!
Понеделник ще ходя на друг доктор. Пречи ли на бебенцето, че няма да лекувам бактерия поне още няколко дни?

И на мен постоянно разни хора ми казват - оо, ще видиш като се роди, край с живота ти, едва ли не. Направо, като закана хаха. Според мен всичко е до възприятие - ако приемаш, че бебето ти променя живота, но в негативен аспект (взима ти индивидуалността,хобитата, свободата и т.н.), ами така ще стане. Ние с ММ сме с настройка, че бебето ще внесе още повече любов, забавление и хармония, все пак затова искахме да го създадем, не просто да продължим рода. Искахме да дадем от любовта по между ни и на трето любимо същество.
Та, така се чувствам за момента, надявам се така и да продължи. Аз вярвам, че животът на човек е реалността на мислите и изборът как искаш да се чувстваш, ще видим сега и с бебчо дали ще продължа да живея така хаха

Иначе, за протеина и бебето, което върви назад. И при мен в началото изоставаше със седмица, даже седмица и половина. АГ ми изписа фолиева киселина,.но в Мета форма. 3 по 1 на ден. Пия я така от 5 седмица. Сега съм почти 14 и бебето върви даже седмица напред. Аз не консумирах месо (свинско и телешко/.от почти 2 години. Хем от жал, хем ми беше противно самото месо. От седмица насам ми се яде постоянно месо и ми е вкусно. И ям. Месото е супер за протеин и желязо. На мен взе да ми се вие свят и няколко пъти бях пред колабиране. Откакто ям месо,положението е много по-добре. Хапвайте месо, при възможност.

Истината е, че не е лесно с бебе, но пък е много хубаво и миличко. Изморен си на края на деня, но сърцето ти е пълно❤

Само да споделя относно бебето и нагласата на родителите за неговата поява... И пояснявам, не искам да плаша никой, само искам да ви подготвя.

По-положителен човек от мен не познавам, докато бях бременна с мъжът ми бяхме супер надъхани как ще си го гледаме само двамата, защото реално няма на кой да разчитаме.

Бебето е с нас вече 26 дни, най-страхотното същество на света, то има нужда от нас всяка секунда и аз умирам да съм с него, не ми пречи да ставам вечер да го храня и всичко свързано с него ми е необходимо да го правя.

Тук идва тънкия момент, в който тази сутрин, към 05:30 плаках за първи път от умора и може би лека депресия...

26 дни не съм спала както трябва; на тази база нямам апетит и не се храня; не съм излизала никъде, а социалните ми контакти с други хора са само онлайн; напрежението покрай бебето е постоянно на лице (например на вече втори преглед ми казват, че "не наддавал колкото трябва, вместо с 300 гр., наддал с 250 гр." и това ми тежи супер много; отделно има и бебшко акне, което мега много ме дразни и напряга); мъжът ми който е наистина много добър съпруг и баща, в крайна сметка е мъж, вече е изморен и не иска да си променя ежедневието толкова много (пример - той има любима онлайн игра и в момента има официална международна лига, в която той се включва всеки път и от една седмица я играе, разбира се преди да се включи ме попита дали имам нещо против и аз го подкрепих, но не очаквах да играе постоянно, съответно стои до 01:00 часа и след това е изморен). Друга причина за моето неразположение в момента е, че вчера трябваше да отида на педиатър с малкия в Поликлиника България, която е буквално в моя квартал и мога да отида пеша, наложи се да отида сама, защото мъжът ми е на работа (каза, че имал много срещи), тръгнах с количката, но за да пресечеш бул. България трябва да минеш през някой от подлезите, които са между другото едни от добрите в София, но пак са трудни за минаване особенно ако си млада майка, сама, в най-голямата жега (понеже нямаше свободен час по друго време). Отидох с бебето, минахме прегледа, трябваше после през аптеката да мина и така 2 часа обикаляне, прибирам се - мъжът ми играе на играта, питам го за срещите - била една и то не задължителна. Ами това ме напрегна адски много!!! Не направих скандал, защото не искам да се караме, но си казах, че ще му кажа, че не е ОК. Отделно роднините все звънят и питат "как е бебето, спи ли", искат снимки и клипчета, а един не дойде да му смени поне веднъж памперса.

Та... аз не бях подготвена за тези ситуации, имайте ги предвид и от сега говорете с партньора си Отделно, за да не сте в моята ситуация, намерете някой (трети човек), който да ви помага... Аз наистина си мислих, че бебето ще ми дава сили и че никой не ми трябва (нямам и избор де), но физическата умора и напрежението си казват думата, колкото и позитивен човек да си.

А относно моята вечер/сутрин: в момента бебето и баща му спят, аз не съм мигвала от 04:00 насам, не мога да заспя, пия кафе на гладно, защото нищо не ми се яде, но поне изгрева беше много красив. След като се разплаках пред мъжът ми и му казах някои неща, включително това, че не е ОК да играе толкова и ми трябва повече помощ, той се разсърди, взе малкия нахрани го, приспа го и си легна. Сега не стига, че съм гладна и изморена, ами и ми е гузно, че си казах какво не ме кефи хахаххаха Тъпа история, ще се оправим, ама явно трябва да си минем прези тези моменти.

Като заключение - бебето е най-хубавото нещо, което се случва в живота на всяка жена и то ще ви е най-малкия проблем, даже с удоволствие ще ставате в 03:00, за да си го нахраните и гушнете. Подгответе се психически за другите неща в ежедневието ви, като например гадните улици и изморения ви мъж.

Ех, тези мъже, които си мислят, че няма нужда да си развалят кефа заради едното бебе, това е за майката, тя ще се жертва, те ще си гледат кефа, много ги обичам такива. Чак яд ме хвана. Аз лично изобщо бих не казала да на запитване дали може да играе на разни тъпи игри, когато има НОВОРОДЕНО. Безумие.

PB88, за някои е трудно , но жените сме силни. 3 години нямах пълноценен сън. Бебето се събуждаше по 5-6 пъти, след втората-третата година се събуждаше по 3-4 пъти. През деня спеше почти през целия ден. И въпреки това искахме второ и 2г. след първото бебе се роди второто. Добре, че спеше по цяла вечер, защото пък баткото още спеше неспокойно и ме будеше по няколко пъти. Минава и се забравя. Сега от години спим непробудно, но чакаме трето дете и след няколко месеца пак ще сме във филма

Ти си машина, евала

Честно, на този етап не знам дали искам следващо дете... Не заради себе си или заради децата, а заради заобикалящата ми среда и роднини хахаха много ме изнервят всички. Ако съм сама в гората, може би ще ми е по-добре хахахах


Изцяло си права, аз също се нервя на ситуацията, но пък ми беше важно мъжът ми да остане в добра кондиция и да не му взимам "развлеченията", явно сгреших тук с тази игра, но ще видим как ще оправим нещата. Той ще трябва да стегне.

Здравейте момичета, в 27+3 г.с. съм не усещам бебето много активно. С предна плацента съм, движа се доста около 10 км. на ден, с леко наднормено тегло съм и пия доста вода. Преди две седмици докторката ми каза, че ме подритвало, но аз не усещах нищо. Не го усещам на всеки час. Може би след като съм яла. Нормално ли е според вас?

ПББ, спокойно, само 26 дни са минали - ще се нормализират нещата и ще влязат в ритъм, а ти ще се успокоиш. В първия и втория месец все още спят повече през деня бебетата - лягай и ти по това време. Дори да не заспиш, мозъкът и тялото ти да почиват - това ще сваля и нивото на стрес.

Споделяй с мъжа ти и не просто го моли за помощ, а директно искай такава. Моят мъж е много ангажиран, но знам, че не всички са така. Петък и събота директно се разбирайте ти да се наспиваш вечер, а той да става за нощните хранения - ние така правехме, а през седмицата ставах аз. Отделно щом се прибере от работа, я поема той. Спряхме с нощните хранения в края на 3ти месец, а от 4ти малката я преместихме в нейна стая. Тя има режим от втория месец и мога да кажа, че благодарение на това, всички вкъщи спим добре и си набавяме по едни 8 часа сън без проблем.
Не знам какви са разбиранията ти, защото всеки родител има различни, но аз лично не съм носила на ръце постоянно и детето ми не очаква това от мен.

sway, бебетата доста спят в утробата. Важно е в интервал от 4-6 часа да има движение. Като се раздвижиш, хапнеш нещо, пиеш нещо студено, раздвижва ли се? Аз понякога й почуквах дори.
В началото хич не я усещах и аз и лекарката все се чудеше как е възможно, но с времето стана по-активна. Но ме предупреждаваха, че ако повече от 6 часа няма индикации, да отида на тонове.

Благодаря. Не, усещам го на обед и вечер по някое време. Не е много активен и по прегледи също. Просто го няма това активно движение постоянно да го усещам.

Не се тревожи, не всички майки усещат често. Аз нито с 1то, нито сега усещам много често. Най-вече като легна по гръб и след храна. И тлъстинки по корема ако имаш влияе.

Може ли мнение? АГ каза че е добре, но тази бактериална вагиноза и левкоцити? Дали ги е видял