Дали ще ме приеме мъжът, който харесвам.

Много благодаря много мъдри думи.
За две минути ми преобърна мисленето, браво.
И твоята житейска история е разтърсваща, но получителна.
Ами с колегата аз и не съм искала да се занимавам.
Излизам с момче на моите години и много го харесвам.
Но той такива хубави неща разказва за техните, но също така че и баща му е много строг, което още повече би ме притеснило за в бъдеще.
Иначе момчето е на моите години, даже аз съм по-голяма с 6месеца.
Но идеята ми е ако тръгна да се запознавам с тях как да го обясня.
quote author=Nevena Virolan link=topic=1673928.msg48299478#msg48299478 date=1721054624]
Мъж, който те харесва и иска няма да има проблем със семейството ти, което не е и наблизо. Даже и за брак няма значение за повечето мъже. Даяна, Уелска принцеса, отгледана от детегледачки и в интернат от малка, се ожени за престолонаследника. Почти като тебе съм отгледана и съм щастливо женена от над четвърт век, при това с мъж от вярващо, ходещо на църква католическо семейство. Имах и други кандидати.

Не разбирам съветите да криеш, че не си отгледана от родителите ти. Че ако това беше проблем, никой английски благородник нямаше да може да се ожени, защото от люлката са хвърлени на детегледачки и после на 3, 6 или 8г отиват в интернат.

От всичките ми тръпки и гаджета само един беше казал, че не би се оженил за дъщеря на разведени родители. Е, още 101 не се ожениха за мене, така че и причината не е от голямо значение.

Не бих се правила на маймуна и не бих крила и таяла обстоятелства от живота ми за да съм с мъж.

Ти живееш в Германия, където предразсъдъците са по-малко и има всякакви хора от цял свят. Живей за себе си и бъди щастлива!

Ко стана с 47 годишния колега?
[/quote]

Не ми харесва думата "приеме".
Не кандидатстваш за работа или университет.
На твое място щях да внимавам повече, да не ме хареса някой, който предпочита жени без стабилно семейство. Има мъже които умишлено или подсъзнателно си търсят по-уязвими жени. Отгледана си от баба и дядо, но травмата си остава. Ето че искаш да бъдеш приета и събираш точки.
Няма нужда от това. Според мен малко трябва да се "надуеш". Покажи самочувствие. Постигнала си много и заслужаваш човек, който ти се възхищава. На теб ти е било много по-трудно, но си се изучила, работиш и няма какво повече да се доказваш. Ако самата ти нямаш предразсъдъци по отношение на себе си и другите няма да имат. Ако имат, смяташ ли, че са стойностни хора?

Не си длъжна да обясняваш подробно семейната си история на цялата му рода, а пък и на него. Вашите са разделени и толкова, кой те е гледал, кой не те е гледал и тн., е излишно да се обяснява.
Когато/ако мъжете и родата им ти станат достатъчно близки, тогава може да знаят по-чувствителна информация за теб.

Никак. Все едно някой да обяснява надълго и нашироко защо майка му е починала или баща му избягал. Казваш фактите и толкоз.

В днешно време много двойки се разпадат и децата са смятани ту на баба, ту на леля, ту при майката, ту при бащата и мащехата. На вас това поне ви е спестено. Около 25-30% от децата под 18г в България не живеят с нито един родител, в някои райони над 35%. При децата под 12г този % е още по-висок. С нищо не се различавате от връстниците ви. Ето, даже брат имаш, а аз не само нямам брат или сестра, ами и братовчеди нямам.

Запознавате се. Разказваш къде си родена, живяла, къде си учила, за брат ти, за баба и дядо, но само ако те питат. Може и за родителите си да разкажеш - къде живеят, с какво се занимават, какви хобита имат. Казваш, че не сте в контакт ако сте скарани и сте отчуждени.

Проблемите са в твоята глава ако ги има.

Не си единствената. Припомни си колко от съучениците ти са живяли с баба или дядо и ще видиш, че семейното ти битие си е ОК и даже банално.

Споделям казаното от  Nevena Virolan.
Имах предвид да споменава само фактите, родителите ми са разведени напр, ако я питат. Не и на пикантериите, кирливите ризи, некрасивото. Това не е необходимо никому.
Хареса ми и това, което каза някой по-напред, че все пак те си остават нейните родители, свои хора, и се изтъкна за случаи, когато търсят жени без близки хора.
Ако авторката живее в Германия, там още по малко това би трябвало да я притеснява.

Непопулярно мнение - в дългосрочен план семейната история дава своето отражение. Всеки с по- кофти семейство си мисли, че е скъсал синджира и не е като тях, но в един момент нещата са като махало, което с годините губи от хъса, младостта и съзнателното желание да "маха" по - далеч от отправната точка и се застопорява много близко до нея.
Дали чрез травми, дали чрез крайности, дали чрез избиване в зависимости, дали с годините просто заприличва - при всекиго е различно.

The Catcher да, абсолютно е така.

Мъжете не те подценяват като човек, защото родителите са разведени.
Замислят се за това какъв семеен модел си видяла като дете и дали ще съумееш да изградиш семейство.
Това майка си зареже двете си деца е малко извън бракоразводната статистика.
Опитай да разбереш мъжете. Ти също не би била очарована от мъж с такива родители.
Ни най-малко не искам да ги засегна, тъй като вина нямаш. Но трябва да разбираш нормалните човешки реакции. Че тек всички са доста по-широкоскроени от реала.

По принцип си права, но:

1. Всеки индивид квалигицира като "кофти" различни качества. Нещо, което не пречи на един е фатално за друг.

2. Идеалните, прекрасни семейства са изключителна рядкост. Ето, бащата на мъжа бил строг и властен, което за мене е ужасно, но не бърка друга.

3. Едно семейство може да е привидно сплотено и успешно финансово и социално, но да крие ужасни недъзи, за които само те си знаят.

4. Дори и хората от прекрасни семейства се женят с хора от разбити или ужасни, защото броят на подходящите кандидати е даденост и за жените намалява с времето. Майка ми, единствено и много гледано дете на грижовни и прекрасни хора, високообразована и с платена професия взела баща ми - дете на разведени с баща алкохолик. Ръстът над 1.90м, елегантната външност, висшето му образование (рядкост през 1960те) и харесали и хайде......

5. Да, деца от лоши семейства понякога стават като лошия родител, но понякога отхвърлят този начин на поведение. Много деца на пияници не близват алкохол. Може точно това, което и е липсвало да я мотивира да го даде на децата си в двойна доза.

6. Деца от прекрасни семейства може да не развият качества, свързани със съжителство с партньор и родителство, защото някой друг е вършел всички битовизми вместо тях.

7. Малко хора бихме скъсали с човек,с когото се разбираме прекрасно и обичаме, само защото бил гледан от баба и дядо и родителите му духнали в чужбина поединично. Сляпа неделя.

Ако не те “приеме”, значи не е за теб! Защо трябва да се притесняваш или криеш , не мога да разбера! Даже е похвално, че си успяла въпреки трудностите, които си имала, да се запазиш добър, позитивен и възпитан човек!Нямаш от какво да се срамуваш! Бъди горда със себе си!

Никой не твърди друго.
Но трябва и да опитваме да разберем другите.

Е който не му харесва да се оправя.
Той с тебе ли ще излиза или с майка/баща ти ?
За мене истината винаги е най-доборото.
И все пак не бих разправял на първа среща за детайли от семейно естество. По - скоро е странно.

За мене е по-скоро странно някой дето ме вижда за пръв път  , да ме пита за моето семейство.
Той още не знае кой съм аз пък тръгнал да рови там баща майка, зълва, кой е кум, кой е сват.

И да моето мнение е.
Харесвам повече хората които са имали трудности. Като малки и после и порастването.
Тези хора са по-мъдри, по-спокойни, по-стабилни.
Така че за мене е +

Ама всякакви хора има.
 

Нищо за криене не виждам в семейната ти история. Щом той е разказал, редно е и ти да разкажеш. Или те харесва, или не, така че играй с открити карти.
Ти си се изградила като личност в тези обстоятелства, това е част от теб и в крайна сметка може би точно затова да си станала стойностния човек, който си.

Момичето е младо (би трябвало да е зряла вече, има много такива нейни връстнички, че и по-малки 20-25 готови за семейство, или поне за отдадена връзка и я търсят, и искат много), без самочувствие и опит.
Със сигурност, както Кечър е написала има комплекси, които за в бъдеще ще дадат отражение.
Но може да работи върху тях с времето целево, и да изгради стабилна психика с воля и осъзнаване.

Истината е най-доброто нещо най-вече за пред себе си да ти е леко на душата.
Но не да си казваш майчиното мляко на всеки в ранни отношения.
Но неминуемо на втора, трета, четвърта среща ще има лични въпроси, и смятам това за нормално, кой, какво, кога, с кой.
Не говоря за разчекване на кръст и запълване на лексиконните въпроси от вратата за краката, клиширани и дразнещи, като все едно на интервю, както масово правят "да не си губят времето".
Но вариантът й е или тя да узрее бързо и рано, или мъжа, който срещне да е на високо ниво, да я харесва, цени (и тя него), и нещата биха се получили, дори да й помогне да превъзмогне.
По-голямата възможност е да се възползват масово от нея заради слабостите й.

А ти дали ще го приемеш..?
В тази посока мисли.