А какво правите, ако не работите?

Наистина го обмислете добре преди да предприемете неЩо.Моето положение,когато дойдох,беше съЩото,само 4е дете нямахме оЩе.
Отна4ало Ще ти е добре,в смисъл вси4ко е ново,имаш много неЩа за опознаване и уреждане.
Рано или късно Ще се запознаеш и завържеш познанства с местните.А доколко Ще те удоволетворяват,зависи.
Ако желаеш да запо4неш работа,тя със сигурност отна4ало няма да бъде такава,каквато ти би искала,затова е хубаво да си легализираш дипломи,стаж.И все пак си мисля,4е където и да си Ще трябва у4ене.
За детето Ще се променят ужасно много неЩа_градини,педиатри,климат.
Но ако останеш вкъЩи,не знаеш език,не се занимаваш с абсолютно ниЩо,освен с детето(децата),наистина Ще се депресираш много бързо.
Аз работех известно време,но когато забременях и родих,реших да не ходя на работа.
С какво се занимавам?
Занимавам се с цялата документация на вси4ко,а това отнема доста време.По този на4ин спестявам и доста пари за адвокат,така 4е все едно ходя на работа.
Три пъти седми4но ходя на фитнес,имам доста познати и наши и 4ужди.
Не желая да запо4вам по4асова работа,не виждам смисъл.А си намирам стабилна такава,но не мога да покрия графика,заради малката,която не ми се оставя на 4ужд 4овек след градината.
То всъЩност и това е тормоза в слу4ая.
Кажи за коя страна става въпрос,заЩото така могат мамите да ти обяснят пове4е неЩа.

Принципно можем да избираме между много държави в близък и далечен Изток и Европа. Нищо не е спешно, кога и къде ние ще си решим. Въпросът е, че животът ни и тук си ми харесва и не знам доколко има смисъл в една такава огромна промяна

В такъв слу4ай няма,наистина.Ако е,да ре4ем за кратък период,неЩо като обмен на опит,даже Ще ви е полезно и интересно много.Оба4е супер генерална промяна,при положение,4е ви е добре,си губи смисъла.

Малко офф от темата, но , за да отидеш да работиш в чужбина не е задължително да си зле или да го правиш за печелене на пари.

Ако имате шанс да отидете за 2-3 години, а когато се върнете няма да имаш проблем с работата / както разбирам се занимаваш с право, така че няма да имаш наистина проблем/, то защо не? Всяко едно такова нещо обогатява: теб, детето и мъжът ти. 

Въобще не са ти излишни притесненията!Аз от личен опит да кажа , че с дете в чужбина е адкси трудно .Преди да родя беше ОК - работех , излизахме и т.н. Не работя от четири години и съм повече от депресирана    И аз оправям счетоводството на мъжа ми , но това не ми стига.Тук детската градина е само 3 часа 2  , или 3 пъти седмично , за което време нищо не мога да свърша.И той още не е тръгнал - едва вчера получихме писмо , че ще тръгва април месец...И на фитнес не мога да отида...щото няма на когоа да го оставя  На училище ходя само 2 пъти седмично - това ми е единственото спасение да не откача напълно , но пак ми е много трудно , защото или мъкна малкия с мен , или търся все някоя приятелка да го гледа...
Но седя и си трая , защото в България няма какво да работя , освен продавачка , или сервит/рка за 200 лева  Тук не съм лишена от нищо , но липсата на соц. контакти , купон и работа ме побърква.Понякога се чувствам непотребна 
Така че , ако смятате за постоянно да се местите - помислете добре.Най-вече ти - с такава хубава професия - дали си заслужава да се затвориш вкъщи и да бъдеш вечната домакиня ( поне докато ти тръгнат децата на училище - а за мен си е цяла вечност  ) , или да работиш и се развиваш   

А мислила ли си да се захванеш за собствен business. Щом разбираш от закони - онлайн консултации за бг в чужбина (платени), за чужденци, които искат да инвестират в БГ. Зависи в каква област си спец. Ако си предприемчива, владeeш добре местния език и/или англ., няма да ти е скучно, но ще се иска сигурно време да се адаптираш в новата страна и да се ориентираш какво можеш да вършиш, евтл език? Това разбира се е много несигурно като дейност и сигурно иска много воля и усилия... А детето/децата могат и да те откажат в крайна сметка. Така че не е съвет, а идея.

Аз не работя. Тук сме само за една година, и направих някакви плахи опити да си намеря работа, интересуват се и ми искат подробности, но като видят, че съм с разрешение за пребиваване само година, и не се обаждат повече. 
Какво правя ли? Водя семейното счетоводство, домакинските задачи, обикалям по магазините, подготвям екскурзии (маршрути, резервации и т.н.), усъвършенствам познанията си по френски и испански, и времето минава.  Решихме, че щом така и така няма да мога да си намеря работа тук, поне да запълним времето с правене на бебе  , та сега работим в тази посока  .

Първите ми две години тук не бяха никак лесни.Езика, липсата на социален живот и различната култура много ме депресираха, но намерих начин да изплувам
Сега ходя на фитнес четири пъти седмично(фитнеса има и градина до 2 часа на ден)ако не ми се тринира-плувам или си чета в кафето докато Алекс играе. Ходя на училище-детето посещава и друга градина за 3 часа, четири пъти седмично, поработвам понякога,имам няколко близки приятелки и си устроиваме истински женски купони Караме колела с Алекс, също я водя и на плуване-не ми е хич скучно, даже по някога нямам и време да изчистя Е, сега съм ваканция и си почивам пълноценно Та, и повече време имам за компа.
Викенда ако мъжът ми е свободен почти винаги пътуваме

Белинда, притесненията ти са съвсем нормални, но има неща, които можеш да напрвиш по въпроса.

Ако не работиш, можеш да се срещаш с хора:
-покрай детето (като го водиш да играе, или на по-организирани занимания);
-покрай твоите интереси, ако са свързани с някои клубове (има и такива с вечерни сбирки, та таткото може да гледа детето);
-ако се установите в голям град (почти неминуемо, ако се местите с цел работа), ще има и други българи, ако случайно ти домъчнее за родна реч;
-ако се запишеш на курс да учиш нещо (да кажем 2 пъти в седмицата) или да спортуваш (има места, където за час-два можеш да остваиш детето докато мориш я тЕло, я мозАк.)
-ако сте в Европа, например, ще има музеи и галерии, които ще можеш да разглаждаш, с детето под ръка.

За много хора (в тази бройка съм и аз), ролята "домакиня" винаги е в съчетание на "отчаяна". На други им харесва, и им върви, и животът им е розов или поне спокоен да са покрай къщата или някой мол. Това е до човек и обстоятелства, понякога имаш избор, друг път-хич.  Вярно е, че правото е неконвертируема професия, но можеш например да работиш като paralegal в големи правни фирми (пиши на лични ако искаш примери, да не оттегча съвсем народа). Също, в зависимост от какво специализираш, не е изключено да има нещо за теб да правиш около местното посолство (може и да си въобразяваm, ама не вярвам да са бъкани с юристи). Друго- правото дава добър тренинг за логично мислене и анализ, така че може да работиш и други неща, с тези умения, несвързани с право. Не казвам, че стои някой с червения килим, по който да минеш, но има възможнсоти, или аз поне така мисля.

Не говоря за близкия изток обаче.

Аз смятам, че местенето (за по-добро възнаграждение, за развитие и т.н.) е здравословно, отваря човек за много неща и може да му обoгати живота.

Разбираеми въпроси си задаваш. Но честно да ти кажа, никой няма да може да ти отговори. Защото зависи дали ще се преместите в голям град или в някое село. След това идва моментът дали ще говориш езика. Ако да, ок. Ако не, шит! Ако пък и да, то какви опции ще имаш за свободно движение с децата. Ще имаш ли евентуално възможността да излизаш с тях и да се срещаш с хора. За работа дори не говоря. Може и работа веднага да можеш да си намериш. Но това не означава, че веднага ще си намериш приятели. Същото важи и за свободното време с децата. Късмет е когато намериш един приятел, да не говорим за много. Казвам го от личен опит. Но пък от друга страна е хубаво да действа човек и да предизвиква живота. Аз бих те бутнала към едно ново начало. Приятелите, които имаш няма да ти избягат. Но може би ще намериш нови! И може би ще намериш нови страни, нови усещания и нови фасети от брака ти на едно ново , абсолютно чуждо (в началото) място. Защо не? Аз съм за!

Иначе самотата е най-големият убиец, да. А самотата с едно дете ( или повече) е цяло мъчително убийство. Аз съм така в момента. Но при мен не е защото сме се преместили 

Кураж и пиши какви мисли ти минават през главата

Според мен наистина най големия проблем е дали ще можеш да стоиш в къщи. Аz лично никога няма да се примиря и да остана цял живот у дома. Съzдадена съм да работя, да градя кариера. Добре, децата докато са малки ще се zанимавам с тях, ама какво ще стане когато те тръгнат по своя път? Или какво ще стане със семейството ми, ако мъжът ми ни напусне или нещо се случи с него? Няма тогава примерно на 50 да тръгна да мия чинии, я. Но това се отнася zа мен, zа други жени моето мислене е нераzбираемо и може би са прави. Важно е семейството да е щастливо.

Истината е, че ако не те свърта в къщи и не можеш да се почустваш добре в ролята на неработеща, то ти ще намериш начин да се иzмъкнеш от положението. Ще учиш (много бърzо ще ти се прииска), ще работиш първо на по ниска длъжност и т.н. Не вярвам да ти е лесно първите няколко години, но после всичко ще се нормалиzира.

Въпросът е струва ли си всичко това. Но който не е пробвал не zнае отговора на въпроса...

Притесненията са ти напълно разбираеми
Отговорите пък ще са до един различни защото зависи от много неща - от държавата, от владеенето на езика, от псих. ти нагласа. Аз лично мисля че ако имате шанс да се преместите за година-две си струва - живота в чужбина е безценен опит. Както разбирам си юрист, кариерата ти не вярвам да пострада. Ако е завинаги обаче, не знам... но ако сте доволни от живота си в Бг не виждам смисъл от местене в друга държава. След 6 години в чужбина не съм сигурна че ние постъпихме правилно напускайки България...лично мнение.
Успех!

Много зависи от държавата, а и от това какъв човек си, бързо ли се приспособяваш и т.н.
Аз съвсем откровено мога да кажа, че не съм щастлива тук, много ми липсват приятелите, зарязах си докторантурата в БГ, имам големи проблеми с намирането на работа дори и като рецепционистка, защото това че си чужденец веднага те прави подозрителен, а и честно казано след толкова години учене не ми се занимава с вдигане на слушалката по цял ден.
Уча и нямам никакво свободно време, но какво от това? Имам познати, но не и приятели, мъжът ми твърди, че аз трябва да направя първата крачка, може и да е прав, не знам....

Питаш какво правя, ако не работя.
Ходя на фитнес. Посещавам репетициите на един хор.
Ходя на раzни рисувачески курсове.
Иzпълнявам ролята на шофьор на децата. Къде на балет, къде на други работи.
За да не умра от скука, а и от глад, zапочнах да работя нещо, което не съм и сънувала, че ще работя. У дома, на компютъра.
Варианти има.
Стига да ти стиска.
Много важен момент е понаzнайването на еzика, другите момичета са ти писали.
Ти си оправна, ще си направиш контакти. Не те виждам да си седиш в къщи, дори и в амаzонските гори

Сори за оф-а , ама ваш'те мъже какви пари изкарват 

mneнието ми съвпада с това на Алиса 100%;
около децата има много занимавки,може и пари да носят дори;
работа човек си намира винаги ако иска,скука и самота са доста относителни неща и зависят от това кой си,не толкова къде си..
*
можеш да работиш ако искаш;? на приоритети е,за хора с хъс бачкане се намира..може да не е право(както моето не е баш медицина),но определено  намирам местенето за полезно и за вас,и за дете
*
не съм спряла да работя изобщо и с 2те деца,уча,доброволствам и за скука не се и сещам; няма обективна истина в случая,начини и за излизане,и за пътуване,и за каквото има; разбира се не е на сигурно и "топло" винаги,и  мама я няма да гледа дете докато сме на ски,но има друга тръпка к за мен поне си залужава..

Mного е относително кой какви пари изкарва.Моя мъж сам си плаща заплатата когато иска и колкото иска.Горе долу така е при нас

Според мен всичко е въпрос на настройка и организация. Всяка промяна в началото е трудна, за което трябва да се подготвиш, но след това, като се настроиш започваш да извличаш най-добрите неща от заобикалящите обстоятелства и това наистина те обогатява по един или друг начин.
Аз в началото не можех да работя, взех че се депресирах, беше ми мъчно за всичко и всеки, ходех на фитнес и т.н., но това ми носеше само физическо удоволствие, ходех на музеи и да, беше ми приятно, но не беше предизвикателство. В един момент си казах, че всичко ми е скучно и така не може да продължава и започнах да вземам класове, да правя стажове и се почувствах много добре. Сега вече работя. Нямам деца, а със деца нещата искат просто повече организация и повече финанси, които ти ще имаш, ако и двамата работите и ще бъде въпрос на колкло искате да похарчите- съответно бейбиситъри и подобни. Една ваканция например може да излезе 2пъти по-скъпо, ако си с децата и те са на градина/занималня/беибиситър, докато ти караш ски напрример и ходиш вечерта на вечеря.
Животът извън България е по-различен, ще трябва да се научиш на нови условия, но аз съм авантюристичен човек и обичам прояната, борбата, новите вкусове и аромати и се хвърлям пък каквото ще да става Успех във вземането на решение!

Уча full time!

здравей,

и аз да кажа как е при мен. Също като теб живота ни в София си беше ОК даже повече от ОК. Много от приятелите ни се чудеха за какво ни е тази чужбина точно на нас. Аз също си имах кариера - в сфера, за която винаги съм мечтала и учила. Но идвайки тук - НИКОГА не съм била с нагласата, че няма да работя и ще седя в къщи. Искахме да опитаме - сега му е времето, а в БГ всеки от нас винаги по всяко време може да се върне. Сега уча езика, синът ми е на градина вече, живеем много спокойно - нещо което ми липсваше в София определено. Има изгледи да започна работа скоро, живот и здраве и второ детенче ще си имаме скоро , но аз нито мъжа ми не сме си помисляли, че аз ще седя в къщи само. Важното е да се подкрепяте и да си следвате идеите, а всичко останало ще се нареди.

 

П.С. Абе вие всичките големи фитнес маниячки се извъдихте, аз ли съм толкова мързеливааа или защото съм бреми не ми се мърда никъде ...

Понеже не обичам да пиша дълго, та вмъквам
само това - гледай да не надебелееш.

Също така гледай и да не заслабнеш много! Ще решат, че мизеруваш.
Ни тъй, ни иначе!
Свят лъжовен, мисли два пъти 

Най-добре да си доучиш за местното право и да си практикуваш като юрист. Ако разбира се става дума за преселване за дълги години. Иначе наистина ще ти е скучно без занимание. Поне в началото де. После може да свикнеш на мързела. А като завържеш и приятелства изобщо няма да ти се работи

Аз пускам корени навсякаде .И по принцип дори и сама да съм не ми е скучно. Обичам да обикалям магазините и да пазаря .Първата година когато бяхме още сами,си взехме куче,и запълних остатъка с разходки в парка .Аз не съм кариеристка и работата не ме е влечала никога .Предпочитам да си губя времето по други начини ....а сега откакто се появи и малката няма празно.Имам си и приятелки тук,от които едната ми е много близка (дори комшийка),и въобще не мога да кажа ,че ми е скучно .Скоро чакам да започна училище,да науча най накрая холандски,та там очаквам и нови запознанства...и евентуално,в далечен план,когато малката трагне на училище бих искала да работя в магазин за дрехи(ей така страст са ми парцалите)...
Според мен си зависи от човека,някои хора и с много ,и различни занимания не могат да живеят в чужда страна ...така че ти самата трябва да си направиш извода ,ти от кои си

Има хора, които прекалено много са свикнали да се забавляват по български, да ходят по кафета, по кръ4ми, по 4алгаджийници. Ни6то ло6о няма в това, оба4е такова не6то на запад няма. Тук младите съ6то много излизат, но след определена възраст и след като се появат децата не6тата се променят и забавленията са пове4е в семейна обстановка. Зависи какъв тип си. И липсата на роднини, които да помагат за децата на мен ми е голям проблем. Даже до двете нули ходя с бебока, 4е ина4е пла4е. За мен ли4но идването ми насам, като цяло е много положително. Аз оби4ам реда, а тук правилата се спазват. В БГ цари безредие. А приятели трудно се намират. Вси4ки са познати. На българи в 4ужбина по4ти не може да се раз4ита. Разбира се има и изклу4ения. Много ми липсват роднините. Това най-много ме мъ4и. Тук се 4увства6 без корени, като 4овек без минало.
Та ако сте авантуристи, пробвайте. Оба4е ако не сте, то по-добре не си усложнявайте изли6но живота.
Успех!!

Аз пък направо се чудя на някои изказвания как ви остава време да ви е скучно или да мързелувате.  Сигурно аз нещо не мога да се организирам, защото съм пъти по-натоварена от като ходех на работа и понякога си казвам " да отида на работа, че да си почина". 

Взела си ми думите от устата! Малко са дните в които да си стоя цял ден в къщи, вечно сме навън, все с някакви задачки, все по пътищата, все някое дете трябва да закарам някъде, да го взема. Най-малкото пък се чуствам домакиня като не работя, домакинската работа е на последно място.

И това не го разбирам. Да ставаш роб на децата си, докато станат на 16 години и вземат книжка.
Комшийката ми е от по-мързеливите канадки само с две деца. Цял ден това работи- развежда ги с колата. Сутрин на училище, дей кеър, после ги взема, сокър практис, балей, плуване,тържества, не знам какво си още.
Другият комшия пък в 5 часа сутринта води малкия си син на хокей на 30 км. После на училище, а той на работа.
Не знам какво ме чака.

Ами аз не го разбирам като робуване, твърде дълго съм си поживяла и съм "робувала" само на себе си.
Преди 6 години  и аз нямаше да го разбера.

помисли повтори и потрети с мисленето..защото вси4ко е според зависи!!!краткосро4ен план или дългосро4ен?!вси4ко има зна4ение..
но ако аз трябваше да решавам в твоя слу4ай..ЕДВА ЛИ щях да се реша.. 
и все пак КЪСМЕТ

Хахаха тъкмо това си и мислех ....и на мен времето все не ми стига... Какво се мотаме, какво щтъкаме... дните, седмиците си минават неусетно...

имаш и друг вариант - това време е чудесна възможност за още едно дете

за съжаление аз тази възможност я пропуснах на времето в Дания, та ще наваксвам сега

иначе - уча езика на бързи обороти с идеята да стигна до университет за 1-2 семестъра, за да не ме е срам като казвам,че съм инженер
с детето ходим на плуване, сега ще ме учи да карам кънки, планираме и ски, лятото -  на плаж с колела

за мен важното е да не оставам в къщи и се поддържам постоянно заета

и парите не са важни
доходите ни в Бг бяха почти същите, но нищо не може да замени този мироглед, който се получава след живот на друго място

на мен лично мечтата ми е да живея по 2-3 години в различни държави, супер интересно е
засега се е сбъднала само за 2

Че кое му е лошото на "робуването" на децата?
А как иначе ще могат да си поддържат социалните контакти от детската градина, клубовете zа игра или други иzвънкласни мероприятия? Така и ние се сдобиваме със социални контакти покрай тях. Та даже и добри поzнанства.
Ако трябва да раzчитам тук на градския транспорт, няма да ми остане време да си погледна къщата от висене по спирки.

не е лесно са се смени 100% от работа,активни соц.профес.контакти,токове и костюми на гледане на дете по цял ден,затова казавам 1е иска подготовка и има ред междинни варянти;
*
аз всекидневно виждам "робуващи' майки, к са пъти по щастливи от поредица работещи;всеки си има път,аз не бих могла да си седя у дома и не го правя,но това не ме прави универсална и правилна..много уважавам майки к умеят да са с децата си по цял ден и да се усмихват в 8 пм,за мен ъуикендите са най-уморителните дни..

И аз да добавя още нещо. Всеки има приоритети и разбирания. Моя приятелка има три деца и работи на пълно работно време. С голяма част от заплатата си плаща на ситер да и развежда децата по различните занимания. Така е избрала, това работи за нея. Полудява ли, да, напрегната ли е, да, но се чувства пълноценна и е щастлива и обогатена професионално и в личен аспект-деца.

Дурга моя пиятелка избра да остане вкъщи за 2-3години с децата. Беше труден избор, защото имаше много хубава работа. Сега не отрича, че й е скучно понякога, но казва, че е напълно свободна да си "губи" времето и го оползотворява в много четене, срещи с приятни хора и разбира се децата.

И трети случай давам, където майката тръгна на много престижна работа, когато детенцето беше на 4месеца и е в детска градина. Тя казва, че испуска важни неща, но такъв избор прави и така е доволна.

Разни хора, разни идеали. Ако си свободен, т.е независим от парични въпроси, да направиш избор, ще си щастлив с решението си. Както каза anette1104 и аз познавам много работещи майки, които не могат да си позволят да седят вкъщи, въпреки, че го предпочитат. Аз не зная какво ще направя като имам деца и си мисля, че никой не знае, докато няма такива. Така че изказвания за "робуване" ми се струват прекалено крайни на мен.

Да мноооого относително -зависи що за човек си ,на мен лично не ми липсва България,само родителите но откакто се гледаме всеки ден в уеб пространството и това чувство понамаля.
Приятели нямам около мене но и да имам няма да намирам време да се виждам с тях,с мъжът ми сме много близки и сме наистина бест френдс,иначе по телефона и интернет контактувам с приятелите ми и ми е супер достатъчно.
Не съм работила от 2 години но не се чувствам депресирана,радвам се че мъжът ми прави достатъчно пари да си позволя комфорта да си гледам дъщеричката в къщи, докато настане момента в който разбира се ще я изпратим на целодневна градина защото това е добре за нея.

Иначе в момента задълженията покрай дъщеря ми са  достатъчна занимавка през деня ,с фитнес се занимавам вечер когато тя легне и гледам много от шоутата вечер записани на ТИВО.Не ми е скучно....ама хич!

Прецени си що за човек си и ще можеш ли сама,познавам хора които НЕ могат.
Успех!

Ми той и моя си е работодател , ама покрай всички разходи , които имаме за детето за мен , за училище , ако взема да тръгна на фитнес със забавачница , ще фалира 

Решението е много трудно и не бих си позволила да давам съвети. Аз лично го взех много трудно. Дълго време сънувах кошмари свързани с това местене 
Имаме приятели, които не напуснаха България точно поради тази причина, че единият от партньорите би имал проблеми с професионалната си реализация, но имам и такива, които го направиха и загърбиха професията си в Родината.
Сега ми хареса да живея навън, даже навивам мъж ми да отиде да работи в трета страна, за някоя и друга година 

Mери, и ние сме големи авантюристи и сме си мислели, че ако искаме и в друга държава можем да отидем и да поживеем. Дори сме обсъждали някои..., но мислиш ли, че това е добре за децата??? Това много ме притеснява

белинда, не се притеснявай и3общо....хич не е депресарско, какво мислиш че правят останалите "домакини" като мен , еле пьк с деца....по цял ден хойкаме по кафета, детски центрове и мага3ини....покрай децата се намират доста дружки...а 3а кьде сте се 3апьтили, ако не е тайна ? 

сега попрочетох по-обстойно темата ...Меги ти е дала доста добра идея ....а времето наистина понякога не стига, даже в повечето случеи....но пьк при нас е весело....и а3 учих е3ик, наистина е трудничко доста в началото, но както те "по3навам" няма да стоиш ей така и да скучаеш....каквото и да решите ти пожелавам многоооо кьсмет 

Това е основният проблем. От една страна за децата е добре, от друга не  С мъж ми си мислим, ако сменим страната, поне да можем да ги запишем в british school, за да учат само по една система. За сега всичко е на ниво мечти, ако го реализираме обещавам да пиша как е  ти също Мъжду другото синът ми е много навит на една подобна промяна 

Мери,вие сте направо готови за Бахрейн.  В нашето британско училище днес на гости са Чарлз и Камила.

По темата,имам време да правя всичко,за което преди това не съм имала.Уча арабски,водя децата на училище и извънкласни занимания,виждам се с приятелки и имам свободата да придружавам мъжа си в други страни.

...Ще откриеш още поне 10 подобни форума .

това в кръга на шегата.
Ако си от типа домакиня няма да ти е zле_ще си лъскаш, чистиш, миеш, ще си гледаш китки, ще станеш супер спец по отглеждането на петунии, ще си пуснеш супер маникЮр и ше ходиш редовно на фриzьор...т.е. ще ти е добре.
Ако си падаш работарче=дупе да ти е яко, все едно са те върнали в 8ми клас. Ама, че си била Юрист/инженер/лекар_Кво от това? Повечето хора навън бъркат България с Румъния и са дълбоко удивени, че е блиzо до Гърция .
Приятелите ще ти липсват многооооооооооооооооо...ама много повече, отколкото можеш да си го представиш
От друга страна zа 2/3 години ще научиш повече от доволно еzика и ще имаш много повече въzможности. Като zапочнеш да се поотракваш ще ти дойдат най_раzлични идеи zа неща, които в БГ е АБСУРД да си мислиш даже, че биха станали реални.

Иначе конкретно на въпроса ти_ходим с бебето на раzлични клубове_zнимални, плуване, джъткам с раzни други майчета, уча си еzика, грижа се zа къщата, чета си книжки и посещавам рдовно соларното студио до нас въпреки всичко не се виждам след като тръгне на градина да се zаседя у дома(а въzможности zа работа има много стига да искаш да работиш )

Отговорите ви ме объркаха още повече, защото правилното решение очевидно предполага да се познавам на 100%, а боя се, че личността ми е в период на трансформация, откакто родих и още не съм съвсем сигурна дали съм тип "работя, работя" или "работя, ама само над себе си"
Вчера си поговорихме едно хубаво с мъжа ми по темата и стигнахме до извода, че най-добре е, ако ще се ходи в чужбина, да е преди да сме направили номер 2, защото след това така или иначе ще си стоя вкъщи известно време. Така ще имаме поне 2 години време да решим оставаме ли или се връщаме в БГ. Много ми е чудно как ще се чувствам след няколко години прекарани в страна, където нито веднъж не съм излизала на нощен клуб, но пък обувките ми не прашасват след първите сто метра на улицата и шофьорите не ме псуват, ако засека някого без да искам:roll:
Когато дойде моментът/ако не се откажем, разбира се/, ще пиша. Благодаря на всички

ами какво правя. харча пари.  хаха, шегувам се.
аз от 6-7 месеца съм безработна, преди това имах консултантска позиция към голяма международна организация.
след като ми изтече договора стана ясно, че работодателите ми няма да инвестират повече в мен докато не стане ясно дете ли искам или кариера.  много фино ми го казаха.  прави са. пък мъжа ми и аз не си представяме да съм 2 седмици в месеца в някъде на проект. работата ми определено е за сингъл. зависи от проекти, високо платена е, но пък нередовна - като има, има, като няма, няма.
та взех си  почивка, да видя какво ще правя и най-вече да се настроя към реалностите , в които живея.
и сега започвам нещо съвсем ново, за което уча  в момента. това правя.
междувременно моите работодатели си промениха мнението, но аз моето не. 

Ами грешно ти е впечатлението, не си стоя вкъщи, работя Що се отнася за периода след раждането на второто, какво предлагаш да правя в чужда държава - не мога да се "върна" на работа, защото няма да имам такава, нито бих си оставила бебето на жена от друга националност, с възпитание и нрави, които все още не познавам Най-логично ми звучи да си го гледам сама, защо, странно ли е

Защо си мислиш, че няма да излизаш по нощни клубове? Аз вече и в София по такива места не ходя, предпочитам малко по-друг тип заведения, дали е от годините  Преди също не излизахме често, но от време на време се редувахме с мъж ми в гледането или пък 20 поунда и подходяща девойка, вършат чудесна работа!
А ситуацията бременна или с бебе на ново място, я намирам за доста стресираща