Обръщенията - кака и бати - при по-малка разлика между децата...

Като бяхме малки, колежки на баба ми бяха убедили сестра ми да почне да ми казва "како"
Отучих я скорострелно, като спрях да й обръщам внимание, докато не се обърне към мен по име.
Ще науча и децата си да се обръщат един към друг по име, все пак разликата им ще е 1.5г., живот и здраве.

Сестра ми е с година и 2 месеца по-малка от мен. Винаги е била по-висока и по-едра от мен. Никога не ми е казвала "како". Братов4ед ми е с 3 години по-малък и с две глави над мен  , но дори и като бяхме малки не ме е "какосвал", нито пък сестра му, която е с 4,5 години по-малка от мен.

   За батко и кака,не знам...Но си мисля че е по възпитателно за едно дете да използва другите обръщения...Някак не върви,като-ЕЙ наборе,пък утре може и да те прати по дяволите...Сигурно изглеждам консервативна,но смятам че думите лельо,чичо,вуйчо и пр. будят уважение...

Моите деца се обръщат по име към всички хора, към които и аз се обръщам по име.
Изключение правят само мама, тати, баба и дядо.   

На мен пък ме кефи да се какосват и баткосват 

Ива е кака на Мони (разлика година и три месеца)
Дани е батко на Ива (разлика година и девет месеца) и Мони (разлика 3 години)   

Не ми е особено приятно, когато 2-3-5 годишно хлапе ме извика по име - та аз съм на цели 29 години - различни хора, различни разбирания 

Брат ми е година и 4 месеца по-малък от мен. Честно казано много ми е мило като ме какосва по телефона или по скайпа или като се видим на живо (последното се случва много рядко, за жалост.) Това става като си говорим сериозно обаче. Иначе като се лигавим си говорим със закачливо-смешни имена.
Мили са ми тези нашенски обръщения и са ми много близки... и туй то.  Може би и защото живея и извън България, а тук такива неща като "кака" и "батко" няма...    Виж обаче,  "лельо", "чичо", "како", "батко" за непознати и не роднини не ми понася. Тук съм за имената.

Обръщенията ''кака'' и ''батко'' в семейството са като '' мама'' и ''татко''.
За мен звучат мило и сладко. Още повече, че тук в езика няма подобни обръщения.

Много ми е грозно, едно дете да се обръща по име към голям възрастен човек ..
Аз към всички роднини се обръщам със съответните им титли - леля, чичо, вуйчо и т.н.
Ще уча детето на същото .. за сега казва по име само на една от леличките й в яслата, но като направих забележка на дъщеря ми, жената ми обясни, че всички деца й викат по име, защото тя няма нищо против и защото тя така ги е научила ... щом е така, няма лошо (когато човек държи да му се казва по име), но иначе не съм съгласна .. 

Аз пък не приемам тези обръщения нито между деца с по- малка, нито между деца с по- голяма разлика. Много държа на абсолютната равнопоставеност между децата в едно семейство и това ме кара да уча малкото ми дете да се обръща по име към брат си, който е с 6 години по- голям от него. Аз също имам по- голям брат, на когото винаги съм казвала по име и отношенията ни винаги са били на равнопоставена нога. Не помня в къщи думи от сорта: "Прави й отстъпки, ти си по- голям" или "Отстъпи, ти като си по- малка" и т.н. И двама си имаме имена и се обръщаме един към друг чрез тях. Така желая да бъде и при моите деца. Считам, че това запазва по- близка връзката между тях и "орязва" до някаква степен дистанцията по между им, която налага разликата във възрастта между тях.
Що се отнася до обръщения към лели и чичовци също не държа на тях, но не уча децата си съзнателно и целенасочено да се обръщат по име към тези роднини. Моята племенница, напр., и до днес се обръща към съпруга ми по име, както и сина ми към моя брат и отношенията между семействата ни по никакъв начин не страдат от това. Напротив, това ни сближава и прави по- близки както децата с техните чичовци и лели /учинайки и т.н./, така и между деца- братовчеди. Дори майка ми заяви, че предпочита снаха й да се обръща по име към нея.
Не мисля, че това са "титли", които някой някога с поведение е заслужил и тяхната неупотреба в никакъв случай не означава неуважение, поне аз не съм видяла подобно нещо. Напротив, нагледала съм се на мамосване и татосване на свекърва и свекър, на какосване и батосване между хора, които иначе не могат да се гледат. Така че това не е критерий за уважение. Това е личното ми мнение.

няма такова нещо. Няма друга държава, в която да се какосват и баткосват, освен тук и в Русия. Отвратано е  . Пускала съм тема по повод тези обръщения, преди 1г. и нещо.
Там категорично съм п/в обръщения от този род. 
Моите деца се обръщат по име, независимо 6-те им г. разлика.

Брат ми има 2 момчета. На тях съм леля и на 2-те ми съседчета. До там и с лелята. Всъщност аз съм по-малката от 2-ма ни с 1г.10м. и винаги сме били по име или брат ми, сестра ми...

само на шега наричахме с 9 месеца по- голямата братовчедка на сина ми кака, и така си остана... иначе не намирам за наложително да се ползват такива титли

хората си имат имена. обикновено ги използвам. надявам се децата ми да следват моя пример.

По-голяма съм от сестра ми с 3г. и 6м. и тя си ме какосва постоянно  Когато родих, тя много държеше дъщеря ми да вика "леля" единствено и само на нея  За мен тези обръщения са напълно нормални 

Моето мнение по въпроса е толкова различно, в смисъл хич не съм последователна. Никога самата аз не съм казвала лельо и чичо на роднините. Даже ми се подиграваха като ми казваха "наборе". Доскоро един много възрастен роднина ми казваше така, той почина на 90 и няколко години. Разликата със сестра ми е 13 години и положих неистови усилия да я отуча да ме какосва, но безуспешно. Имам доведена сестра, която е с три години по-малка и уж на майтап първо, но сега си ме какосва непрекъснато.  А брат ми, който е с 18 години по-малък от мен си ми казва на име и много ми харесва.
Сега вече като родител уча децата си различно - не знам защо. Синът ми знае, че е батко на малката. Тя засега е твърде малка и не знам как ще се развият нещата по-нататък. Освен това синът ми казва леля и вуйчо на брат ми и сестра ми, на което те адски много се кефят. А на останалите роднини на име, както и на моите приятели. На тях май им беше странно, но го приеха. Синът ми има чичо - брат на мъжа ми, но там на стринката казваме на име. Както и аз не съм стринка за дъщеря им - само на име.

Тези обръщения са ми много грозни и остарели Сестра ми никога не ме е какосвала, нали си имаме имена!