Проф.д-р Огнян Бранков, болница „ТОКУДА“
Пъпът се разполага в центъра на корема и представлява входна врата за жизненоважните елементи, които идват от плацентата на майката и по пъпната връв осъществяват жизнения цикъл на плода. Пъпът представлява относително слаба точка в коремната стена, която е предразположена към херния в резултат на повишено интраабдоминално налягане. Нивото на клампиране на пъпната връв няма отношение към възникване на херния. След отпадането на пъпната връв между първата и втората седмица след раждането, сухожилният пръстен на пъпа се затваря спонтанно чрез укрепване на правите коремни мускули и сливане на фасциалните слоеве. Забавянето на този процес води до образуване на пъпна херния.
Пъпната херния е едно от най-честите детски хирургични заболявания и представлява 10% от всички хернии на предната коремна стена. Тя има всички белези на херния – патологично разширен отвор на стомашната стена, херниален сак и херниално съдържимо, които са покрити с кожа. Наблюдава се при 10 – 30% от всички новородени и намалява до 2 – 10% към първата година, като момчетата и момичетата са засегнати почти еднакво. Това е особено характерно за недоносените деца, чиито стомашни мускули не са се развили напълно преди раждането. Честотата на пъпната херния при тях е от 20 до 50%. Фактически всяко пето дете има малка или голяма пъпна херния.
Пъпната херния се представя като кожно издуване, подобно на балон, който лесно се прибира обратно в легнало положение. Херниалният сак е с различни размери в зависимост от диаметъра на отвора и обикновено съдържа части от стомашното було или тънко черво.
В новорожденския период повечето пъпни хернии са безсимптомни. При плач или напъване повишеното коремно налягане издува кожата над пъпа, а при по-голям отвор избутва сегмент на тънкото черво. Това може да предизвика дискомфорт, но детето рядко изпитва болка. Понякога от постоянното напъване кожата над пъпа изпъква значително, но херниалният отвор остава сравнително малък. Големината на пъпната херния се определя не от размера на изпъкващата кожа, а от диаметъра на пъпния отвор. Продължителен плач, кашлица или напъване при запек може да разшири отвора.
В повечето случаи е уместно херниалното издуване да се прибере с помощта на медицинска водоустойчива лепенка. Върху центъра на издутата кожа предварително се поставя топче памук. Лепенката се залепва така, че да събере малко кожата и да се получи вгъване в центъра. Целта е да се намали кожният „балон“ и да се създадат условия за спонтанното затваряне на пъпния отвор. Прилаганото в миналото поставяне на монета не се препоръчва. Важно условие е залепването да започне рано след отпадане на пъпния чукан.
Пъпната херния трябва да се разграничава от надпъпната, която представлява дефект на фасцията на правите коремни мускули в мястото, където срединно разположената фасция се слива със сухожилната окръжност на пъпа. Наричат я още параумбиликална (околопъпна), защото може да се появи и под пъпния пръстен. Надпъпната херния не се влияе от прилагане на лепенки и с течение на времето дефектът се разширява и издуването на кожата се увеличава. Това се наблюдава, след като бебето проходи и в изправено положение повишеното вътрекоремно налягане започва да издува кожата. При много от тези деца първоначално не е имало признаци за херниален дефект.
Над пъпа, по срединната линия, може да се образуват друг вид малки хернии, които се наричат „херния на бялата линия“. Това представлява дефект във фасцията на коремните мускули, като при децата издуването се причинява от излизане на подлежаща мастна тъкан, а по-рядко – част от стомашното було. С течение на времето пролабиралата тъкан се сраства към ръбовете на фасцията и може да предизвика болка при физическо натоварване.
Установено е, че в зависимост от диаметъра на пъпния отвор дефектът може да се затвори спонтанно в рамките на 2 години. При малките и асимптомни пъпни хернии може да се изчака до 4 – 5-годишна възраст.
Препоръчва се оперативна пластика на всяка пъпна херния с дефект над 1,5 cм при деца на възраст над 2 години поради минимален шанс за спонтанно затваряне.
Показания за спешно хирургично затваряне на пъпната херния са усложнения като заклещване (инкарцерация) или усукване на хернираното черво. Но рискът от усложнения при неоперираната херния е много нисък – случаите със заклещване възлизат на 0,1 – 0,5%. При оперираните хернии съществува 2% риск от рецидив.
Ако се нуждаете от допълнителна информация или имате конкретни въпроси, свързани с този проблем, можете да се консултирате напълно безплатно с проф. Огнян Бранков в темата му за онлайн консултации в Специалистите говорят.
Проф. Бранков преглежда в Детския център на болница "Токуда" от 10 до 14 часа.
Прегледи с направление - понеделник и сряда, платени прегледи – вторник и четвъртък.
Записването става на 02 403 4000 или 4948
Личен телефон/Viber/WhatsApp 0888 373 857