Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 259

За съжаление вирусът този сезон е доста неприятен с продълбжителната суха кашлица

Една от най-ценните снимки в човешката история. Това е снимка на планетата Земя от разстояние 6 милиарда км, направена от сондата "Вояджър-1" през 1990 г. По-късно, под впечатлението на този кадър, физикът Карл Сейган пише:
"Погледнете отново тази точка. Това е точно тук. Това е нашата къща. Това сме ние. Всеки, когото обичаш, всеки, когото познаваш, всеки, за когото някога си чувал, всеки, който някога е съществувал, е живял живота си с това. Многобройните ни удоволствия и страдания, хиляди самоуверени религии, идеологии и икономически доктрини, всеки ловец и събирач, всеки герой и страхливец, всеки създател и разрушител на цивилизации, всеки крал и селянин, всяка влюбена двойка, всяка майка и всеки баща, всяко способно дете, изобретател и пътешественик, всеки учител по етика, всеки лъжлив политик, всяка „суперзвезда“, всеки „най-велик лидер“, всеки светец и грешник в историята на нашия вид.
Земята е много малка сцена в безгрижната космическа арена. Помислете за реките от кръв, пролята от всички тези генерали и императори, за да могат в лъчите на славата и триумфа да станат кратковременни собственици на парче пясък. Помислете за безкрайните зверства, извършвани от жителите на единия ъгъл на тази точка, върху едва изтъкнатите обитатели на За това колко често има несъгласието между тях, колко жадуват да се избият един друг, колко гореща е омразата им.
Нашите проблясъци, въображаемото ни значение, илюзията за нашия привилегирован статус във Вселената - всички те се побират пред тази точка на бледа светлина. Планетата ни е само самотна прашинка в заобикалящата ни космическа мрак. В тази голяма празнота няма представа, че някой ще ни помогне, за да ни спаси от собственото ни невежество.
Земята засега е единственият известен свят, който може да поддържа живот. Няма къде другаде да отидем - поне за близко бъдеще. Да присъствам - да. Все още не са колонизирали. Харесва ти или не, Земята вече е наш дом.
Казват, че астрономията внушава скромност и укрепва характера. Вероятно няма по-добра демонстрация на глупав човешки опит от тази изолирана картина на нашия малък свят. Мисля, че тя подчертава нашата отговорност, нашия дълг да бъдем по-добри един към друг, да се грижим и ценим бледосинята точка - нашият единствен дом. "

Речта, дадена по-долу от Халит Ергенч в подкрепа на Айше Баръм, съдържа едно наистина срамно и ужасно признание. Ще го обясня в следващия раздел, но първо бих искал да говоря малко повече за подробностите на тази монополна структура, в която Халит Ергенч седи в един от водещите ъгли.

Всъщност по едно време Йешилчам беше в ръцете на подобна структура и същата тази структура доведе до края на Йешилчам. Например, повечето от нас не знаят, че Кемал Сунал е бил направен роб с празни сметки от Ертем Егилмез, продуцентът/режисьор, който го прави известен, и че е бил спасен от тази ситуация от мафията Дюндар Кълъч, но този път той става роб на по-големия си брат, продуцента Yahya Kılıç. Въпреки че методите бяха малко по-различни, горе-долу същите колела се въртяха в киноиндустрията онзи ден.

Когато погледнете сайта на агенцията на Айше Баръм, виждате около 50 актьора. Моят бар не увеличава умишлено този брой. Той създаде "ултра-мега" отбор от звезди. „Ултра мега звезда“, разбира се, означава и ултра мега пари. Това е фабрика без комини, състояща се от актьори, които печелят между 500 хиляди и 3,5 милиона лири на епизод. Мениджърът също получава 20% дял от кеша на всеки играч. Проблемът започва точно тук. Айше Баръм не иска друга фабрика в близост. Той постига това чрез бившите си съотборници, с които някога е работил в Kanal D, а сега са на ключови позиции в Netflix, Disney Plus, Star, NOW и отново в Kanal D. Този екип също така е партньор на много производствени компании в бранша или има установени търговски отношения на високо ниво с тях. Ако даден проект трябва да бъде осъществен на този пазар, той трябва да получи одобрението на този екип.

Разбира се, собствениците на канали, особено мениджърите на цифрови платформи, базирани в чужди държави, трябва да бъдат убедени, че тези „ултра мега“ звезди са „ултра мега“ звезди. Разбира се, те са мислили за това в системата, която са създали. Тези играчи постоянно получават награди отнякъде. Всъщност някои организации се провеждат само за да им се дават награди. Тъй като журитата, които решават кой актьор да получи наградата, се състоят от хора, които преследват работа или роля в индустрията, никой от тях не може да излезе от рутината си. Например Серенай Саръкая получи наградата за най-добра актриса миналата година за ролята си в телевизионния сериал, който беше свален от ефир, защото не беше гледан. Безизразна дама с прякор Базлама бе избрана и за най-добра комедийна актриса на страната. С тези награди те подготвят автобиография на "ултра мега звезда" за международни медийни шефове. Те са убедени, като казват: "Е, след като има толкова много награди, той трябва да има трик." Както и да е, момчетата търсят рейтинги, а не талант.

Разбира се, тук има нещо объркващо. Ако те се провалят, възниква въпросът защо се наблюдават. Това е мястото, където PR и рекламната работа влизат в действие. Всъщност точно това е логиката на рекламата. Ако всеки ден рекламирате обикновен продукт, като шоколад, по телевизията, по билбордове, в социалните мрежи, с неограничен ресурс, след известно време ще създадете сериозна публика, която консумира този шоколад. Тъй като името на тази марка стане известно, потребителското поведение определено ще се промени положително. Точно това направиха Айше Баръм и нейният екип. Те настойчиво ни пъхат в очите обикновен шоколад и ни карат да вярваме, че е различен от другите. Дори и сериалът на даден актьор да не е гледан, той може да го поддържа благодарение на приятелите си в канала. Може да направи нов проект със същите актьори, който да следва сериала, който е приключил, защото не е гледан, може да ги накара да получават неподходящи награди. на церемонии по награждаване и той може да ги накара постоянно да се появяват пред вас в социалните медии. Това е упражнение за възприятие, на което всички сме изложени. (Ето защо спрях да гледам телевизия за дълго време.)

Разбира се, този монопол слага и края на сектора, чиято кръв пие. Когато милиони долари се разпределят между актьорите, производствените бюджети набъбват и бюджетите на техническия екип трябва да бъдат намалени. Например производствените компании на този монопол също наемат най-ниско платените технически екипи на пазара. Тъй като е гарантирано, че техните проекти ще продължат, служителите на техническия екип също приемат тези условия. Тъй като едни и същи продуцентски компании работят с едни и същи екипи по едни и същи канали, в момента в сектора има голяма криза с безработицата. Функционирането на сериалната и кино индустрията се базира на постоянна смяна на технически екипи. Тръгва проект, докато едни работят, други чакат работа, после този проект свършва и започва нов, безделниците работят, другите се излежават за няколко месеца. По този начин в сектора са заети хиляди хора. Но сега няколко продуцентски компании са запълнили всички канали с едни и същи актьори, едни и същи технически екипи, подобни и безкрайни проекти и са прекратили тази неписана система на смени. Тази монотонност кара техническото качество и художествената стойност да избледняват.

Е, Халит Ергенч всъщност е един от хората, които най-добре познават тази ситуация, всъщност той би могъл да я обясни много по-добре от мен, ако искаше, но той също се е предал на тази „дива система за правене на пари“, както той се изразява. , защото си знае гарантираното място в системата. Е, ти не беше ли левичар, не беше ли достатъчно антисистемен, за да призовеш хората да се изправят срещу държавата в парка Гези? Не, разбира се, че не беше. Вие поканихте хора в Gezi Park по това време, защото видяхте вашата „дива система за правене на пари“ в опасност.

Монополизацията е проблем на капитализма. Дори САЩ, най-жестокият пример за капитализъм в света, не допуска монополизация в своите сектори. Нашите левичари, които пееха социалистически химни и викаха лозунги за комунистическа революция в парка Гези, установиха монопол и въпреки че бяха хванати на местопрестъплението, те все още безсрамно защитават действията си. Човек наистина не знае какво да им каже.