ОКТОМВРИЙЧЕ да шава не спира,на мама корема постоянно вибрира :) Тема 7

  • 37 664
  • 737
  •   1
Отговори
# 540
  • Мнения: 1 109
Мая, според мен колкото и тежка да ни е бремеността според мен това е най-лекия период от цялото нещо. При мен майка ми е доста либерална в това отношение, подозирам, че като всяка баба ще лигави повече от колкото ще възпитава. Баба ми обаче е съвсем друга песен.
Мой съвет е да не се вглеждате много в новините и новите зарази. Винаги ще има разни болести. Не можем да живеем в стерилна среда и да се ваксинираме от всичко.
Moonlit, надявам се да си си изкарала добре.

# 541
  • Мнения: 23
Здравейте мами, много време не съм се включвала, но чета Simple Smile Flowers Tulip

Ans, честито за бебка! Да бъде здрава и ти също! Heart

Boryana_e, аз имам и този симптом с болките в пръстите на ръцете, освен всички останали от 7-8-10 дни вече, особено по време на и малко след сън, някак през деня като се раздвижа са добре, но пак усещам болки. Другата седмица ще обсъдя с лекарката ми на прегледа, но говорих с други мами и казаха, че е част от нещата при някои жени и съм изтеглила късата клечка просто... но това, защото имам и всички останали съществуващи симптоми на света, не е болка за умиране с пръстите на ръцете, поне при мен. Масажирам с крем преди лягане ръцете само макар и да не помага особено.

Честно казано, доста неща са ми трудни вече и доста кг съм качила, но заради стимулацията и терапиите, които продължават... Надявам се скоро след като родя да се изчистя яко. Дано изчакаме до термина ми на 6.10., но ще поговорим с лекарката ми и за другите варианти, заради песара и кг, вероятно.

Хубави да са ви дните на всички Flowers Tulip

# 542
  • Мнения: 270
Sweety, отговарям.

'Ans, само като ставаш и те раздвижват ли те боли? - ставането е в деня след секциото, сутринта дори. Упойката ни е пуснала и краката са свободни, развързани, не им пречи нищо да се движат😃 болката е при ставането, защото се напрягат коремните мускули, но с бавно темпо нещата се случват леко и бих казала с минимална болчица.

А главоболие, гадене? - при мен не

По време на операцията стана ли ти лошо, например замаено или да ти се повръща? - не

А вода кога можеше да пиеш след операцията?  - около 4 часа след операцията

Сега катетъра махнаха ли ти го? - сутринта след операцията махат катетъра.

А таткото може ли да ходи на свиждане на бебка? - в нашия случай таткото дори в интензивното отделение на бебчовците го пуснаха, но беше уредено (...връзкарска работа, какво да кажа..) иначе мисля, че ако бебето не е в интензивното си пускат таткото, защо пък да не.

Целувки от всички нас!
- прегръдки😇😇😇

sway911029, бебка е добре, в кувьоз, естествено.

Някой беше писал за симптомите на прееклампсия, но ми се загуби от погледа, та се извинявам..но накратко..

Усетих, че нещата не вървят добре, когато за първи път влязох в болница по препоръка на феталния специалист, който ме проследяваше. Тя усети колко лоши неща може да следват оттук насетне, защото плодът изоставаше с повече от 2 седмици. Това го нямаше преди третата фет.морфология.
Изоставането може да се дължи на много неща и тя просто каза да отида да ме хоспитализират. В болницата ще видят проблема и ще решаваме какво да правим.
Отидох. Установи се, че имам високо кръвно (150/100). Което никак не е малко за човек, който цял живот е бил с ниско кръвно 90/60.
Оттам почнахме изследвания в болницата - кръв, урина. Нямах проблем.
Изписаха ме.

Два дни след това, със стриктно следене на кръвното и посещение на кардиолог по този проблем, установих, че получавам отоци по лицето и краката. Много хора казваха, че отоците са нещо нормално, но когато има и др симптоми - не са. Следете се.

Бяха ми казали да пускам изследвания за урина всяка седмица, за да следим за белтък. Едната седмица нямах, но 7 дни по-късно и този симптом излезе наяве.
Кръвното си варираше до 140/90 въпреки лекарствата.

И вече като видях изследванията от кръвта и урината за повишени стойности  на АСАТ и АЛАТ (ензими, свързани с черния дроб), реших да отида отново в болницата и ми пуснаха отново изследвания за кръв и урина, за да си върви всичко по тяхната пътека и да им е подредено... и се оказа, че дори за два дни стойностите на АСАТ И АЛАТ са повишени отново с 2 единички....

Заедно с всички симптоми си личи, че е прееклампсия. Няма как човек да не забележи, че има проблем със здравето му. Усеща се.
Въпреки, че на мен ми казваха приятели: "вталясваш се супер много, нищо ти няма, от бременността е.." аз си усещах нещата.

Изключително съм доволна от развоя на събитията. Спасихме два живота  - моят и на бебка. Няма нищо по-важно от това.
Благодарна съм на вселената, че се случи на този етап от бременността, за да стигнем до някакви що годе добри грамажи за бебчето и да си я имам вече.😇


Относно проследяването по време на бременност: проследявах всичко. Почти всяка седмица бях на преглед. Не съм пропускала важни изследвания, морфологии и скринги. Няма виновен за случилото се. Тоест няма някой, който да е пропуснал нещо да ми каже или направи. Рискът за прееклампсия не значи директно прееклампсия. Не се бъркайте. Моят риск беше 1 към 195 на бхс. Двама фетални морфолози потвърдиха, че не биха изписали каквото и да било лекарство по отношение на този риск. Което значи, че няма пропуск в случая.
Следете се. Усещате си тялото най-добре вие самите. Вярвайте на интуицията си. Ако тя подсказва, че има нещо, което да ви притеснява - обърнете се не към един, а към двама-трима специалисти. Така направих аз за спокойствието си. Накрая пак стана каквото стана, но поне знам, че поразучих вариантите и на база това взех информирано решение.

# 543
  • Мнения: 2 503
Благодаря ти, ans за подробностите.
Каквото зависеше от теб, ти направи. Явно и докторите в началото не са виждали нищо тревожно на фм и т.н, но после се е появила преекламсията. Никой не е застрахован. Божа работа е. Важното е, че всичко мина добре. Тепърва по-добре ще става.
Пиши по-често как сте, що сте. Всички тук се подкрепяме, хубаво е да има на кой да сподели човек, хора, които ги вълнуват сега същите неща. Simple Smile

Moonlit, браво, не се спираш. Пу пу, готино е, че си обикаляш и не променяш ежедневието си, заради това, че си бременна.

Tulip, не ги мисли килограмите.

Иначе и аз нямаше симптом, който да го нямам..

# 544
  • Мнения: 658
Ans, тези последните подробности какво е преекламсия и как се хубаво да се процедира 👏🏻👏🏻👏🏻 трябва да ги закачат на заглавна страница тук в групите, за да могат повече мами да четат и знаят. Още веднъж, браво на теб!

*иначе като правя паралел от твоят разказ и наблюдения над други случаи, стигам до извода, че подуването на лицето изглежда да е ключов симптом на прееклампсия, хубаво е да се има предвид.

Последна редакция: ср, 21 авг 2024, 22:26 от MayaJane

# 545
  • Мнения: 743
Здравейте, момичета, аз съм от ноемврийската тема, но ви следя с огромен интерес - подготвям се за това което предстои.
Анс, исках само да ти кажа, че си изключително силна жена и ти изпращам много положителна енергия !!! Радвам се, че сте добре и ти, и бебчето, и ви пожелавам само положителни емоции оттук нататък!

# 546
  • Мнения: 270
Sweety, отговарям.

'Ans, само като ставаш и те раздвижват ли те боли? - ставането е в деня след секциото, сутринта дори. Упойката ни е пуснала и краката са свободни, развързани, не им пречи нищо да се движат😃 болката е при ставането, защото се напрягат коремните мускули, но с бавно темпо нещата се случват леко и бих казала с минимална болчица.

А главоболие, гадене? - при мен не

По време на операцията стана ли ти лошо, например замаено или да ти се повръща? - не

А вода кога можеше да пиеш след операцията?  - около 4 часа след операцията

Сега катетъра махнаха ли ти го? - сутринта след операцията махат катетъра.

А таткото може ли да ходи на свиждане на бебка? - в нашия случай таткото дори в интензивното отделение на бебчовците го пуснаха, но беше уредено (...връзкарска работа, какво да кажа..) иначе мисля, че ако бебето не е в интензивното си пускат таткото, защо пък да не.

Целувки от всички нас!
- прегръдки😇😇😇

sway911029, бебка е добре, в кувьоз, естествено.

Някой беше писал за симптомите на прееклампсия, но ми се загуби от погледа, та се извинявам..но накратко..

Усетих, че нещата не вървят добре, когато за първи път влязох в болница по препоръка на феталния специалист, който ме проследяваше. Тя усети колко лоши неща може да следват оттук насетне, защото плодът изоставаше с повече от 2 седмици. Това го нямаше преди третата фет.морфология.
Изоставането може да се дължи на много неща и тя просто каза да отида да ме хоспитализират. В болницата ще видят проблема и ще решаваме какво да правим.
Отидох. Установи се, че имам високо кръвно (150/100). Което никак не е малко за човек, който цял живот е бил с ниско кръвно 90/60.
Оттам почнахме изследвания в болницата - кръв, урина. Нямах проблем.
Изписаха ме.

Два дни след това, със стриктно следене на кръвното и посещение на кардиолог по този проблем, установих, че получавам отоци по лицето и краката. Много хора казваха, че отоците са нещо нормално, но когато има и др симптоми - не са. Следете се.

Бяха ми казали да пускам изследвания за урина всяка седмица, за да следим за белтък. Едната седмица нямах, но 7 дни по-късно и този симптом излезе наяве.
Кръвното си варираше до 140/90 въпреки лекарствата.

И вече като видях изследванията от кръвта и урината за повишени стойности  на АСАТ и АЛАТ (ензими, свързани с черния дроб), реших да отида отново в болницата и ми пуснаха отново изследвания за кръв и урина, за да си върви всичко по тяхната пътека и да им е подредено... и се оказа, че дори за два дни стойностите на АСАТ И АЛАТ са повишени отново с 2 единички....

Заедно с всички симптоми си личи, че е прееклампсия. Няма как човек да не забележи, че има проблем със здравето му. Усеща се.
Въпреки, че на мен ми казваха приятели: "вталясваш се супер много, нищо ти няма, от бременността е.." аз си усещах нещата.

Изключително съм доволна от развоя на събитията. Спасихме два живота  - моят и на бебка. Няма нищо по-важно от това.
Благодарна съм на вселената, че се случи на този етап от бременността, за да стигнем до някакви що годе добри грамажи за бебчето и да си я имам вече.😇


Относно проследяването по време на бременност: проследявах всичко. Почти всяка седмица бях на преглед. Не съм пропускала важни изследвания, морфологии и скринги. Няма виновен за случилото се. Тоест няма някой, който да е пропуснал нещо да ми каже или направи. Рискът за прееклампсия не значи директно прееклампсия. Не се бъркайте. Моят риск беше 1 към 195 на бхс. Двама фетални морфолози потвърдиха, че не биха изписали каквото и да било лекарство по отношение на този риск. Което значи, че няма пропуск в случая.
Следете се. Усещате си тялото най-добре вие самите. Вярвайте на интуицията си. Ако тя подсказва, че има нещо, което да ви притеснява - обърнете се не към един, а към двама-трима специалисти. Така направих аз за спокойствието си. Накрая пак стана каквото стана, но поне знам, че поразучих вариантите и на база това взех информирано решение.

За да е по-подредено бих искала да отбележа съвсем ясно, че самото изоставане на плода се нарича РЕТАРДАЦИЯ. Колкото и кофти да звучи. Това също се води симптом за прееклампсия, защото плодът не се храни поради факта, че майката е с високо кръвно и се затварят кръвоносните съдове.

Едно си мисля:
Колкото и да казваме "Уф, тия лекари само изписват превантивно някакви си неща, защо да ги пия, вредя на организма си", толкова е по-добре да ги приемаме тези неща, за да не се стига до момента на обвинение защо лекарят не ми е дал/казал превантивно това или онова.

Защото се чудя дали при мен нещата щяха да се развият по друг начин, ако бях поставяла фраксипарин или дори само да пия аспирин протект от първи триместър...
Ноооо ..практиката при бременни е по-специфична и е разбираемо...на база риск и изследвания се преценява, тъй като лекарствата колкото помагат за някои неща, толкова е вредят за други....

# 547
  • Мнения: 3 542
Аз отдавна ви казвам,че левия крак и дясната ръка ми се надуват много.Лекарите смятат,че е от бременността и жегата.Не знам и аз вече.Иначе се чувствам добре.
Вагинални прегледи не съм имала от два месеца,но пък при хоспитализация ми вземат секрет.Откъде да го знам моя лекар кога ще реши да ме преглежда вагинално,та гледам всеки път да съм подготвена😆
Секциото иска да е 37-38г.с най-късно точно заради риска от късна прееклампсия.
Пък и да ви кажа колкото и да ми обяснява как предпочита естествено раждане,то аз съм с противното положение.Само заради факта,че е заченато инвитро,още в 10 седмица ми каза, че ще раждам оперативно.Въпреки че говорих с лекари и в други области(лични познати,като единия е анестезиолог в Инвитро клиниката и в Неврохирургия) и според тях инвитрото само по себе си не е индикация за цезерово.
Анс,инжекциите нямаше да помогнат.Аспирин/Акард/Ацетизал биха имали ефект.Аз от 13г.с до сега съм с 150мг Акард дневно,а от скоро си самоназначих и Натаспин.Вече е одобрен и от хематоложката.
Усещаше ли какво се случва по време на самото секцио?В смисъл болка,дърпане,разтягане и пр?

# 548
  • Мнения: 658
Ans , няма файда от гадаене, мен ако питаш. Тази мама, за която споменах, че извадиха бебето по-рано заради високо кръвно, пиеше аспирин от самото начало.

# 549
  • Мнения: 793
Анс, герой си ти! И благодаря за подробното описание - считам, че е много полезен този опит от първа ръка за всяка от нас. Сега си почивай, възстановявай се и събирай сили да си гушкаш бебка ❤️ още веднъж, безкрайно се радвам, че и двете сте добре 🍀

# 550
  • Мнения: 252
Анс, изобщо не се обвинявай! Това състояние не подлежи на контрол. Приеми го като автоимунна болест. Отделят се вещества от плацентата, на които кръвоносните съдове реагират неестествено и има спазъм. От там първо е хипертонията, намаления кръвоток към бебето, но и от страна на всички вътрешни органи - бъбреците, черния дроб, ретината и т.н. Ето това е най-добрата информация, която съм намерила до този момент. Според мен страхът от неизвестното и неясното е по- голям от всеки друг страх и затова обичам да чета и да разнищвам нещата.
https://medpedia.framar.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8F% … D0%B5%D0%BD%D0%B0

# 551
  • Мнения: 270
Усещаше ли какво се случва по време на самото секцио?В смисъл болка,дърпане,разтягане и пр?
- Усещането по време на секцио не беше приятно за мен самата. Не искам да прекаля с излишни обяснения обаче.
Накратко се усеща това: адското треперене заради упойката и студа в операционната, дърпане, разтягане в коремната област и накрая самото зашиване също се усещаше при мен.
Не си представяйте, че работят бавно като на кафе.
Бързат в рамките на час да приключат с една жена.

Разказвам преживяването при мен:
Чувствах се като чувал с картофи, от който вадеха всеки картоф и разглеждаха поотделно😀, защото формата на матката ми ги изуми...все още не се знае двурога ли е, двойна ли е, каква е..обсъждаха дали е рог или дори миома....амаа аз се абстрахирах, защото ми бяха достатъчни самите усещания, които описах по-горе...

По време на секциото, ако имате избор за пълна упойка - препоръчвам с 2 ръце.
Бебето ще си го гледате цял живот.
На мен дори не ми дадоха да видя фъстъка като го изкараха, за да действат бързо относно кувьоза. Така чееее....според мен при възможност - пълна упойка е страхотен вариант.

Аз 2020та имах преживяване в майчин дом с пълна упойка. Мога да кажа, че по-хубаво от това да не усетиш нищо от тези интервенция няма.
Та те още малко да бяха викнали студенти да ми гледат матката😀😀😀

# 552
  • Мнения: 3 542
Съжалявам,Анс.И аз съм се чувствала като някоя антика или осмото чудо на света по време на прегледи.Принципно искам пълна упойка,но всички лекари,които познавам,ме разубеждават.

# 553
  • Мнения: 1 402
Анс, много хубаво си обяснила всичко, благодаря, че ни отговаряш така подробно. Абсолютно вярно е това, че всичко сте направили както трябва и важното е, че и двете с бебето сте добре. Теб кога ще те изписват? Предполагам ще искат по-дълго да те наблюдават. Ще ви дават ли да виждате бебето?

Аз искам да се оплача, че само дето главата не съм си загубила последните седмици. Просто мозъкът ми дава на късо, забравям постоянно кое къде съм сложила, загубих си телефона навън, после си го взех от районното. Чантата щях да си зарежа в едно заведение, като шофирам съм като кон с капаци, а по принцип съм адекватен шофьор. Ей сега обърнах къщата да си търся панталонките за тренировка и никъде ги няма - в гардероба, в дрехите за пране и в купа с изпрани. Миналата седмица ги носих последно и не… обяснете ми как става така безследно да изчезват неща?! Не съм ги събличала никъде другаде, в нас се обличам и събличам след фитнес. Яко се напрегнах. То това е проблемът, че лесно се изнервям от такива неща. ММ ме дразни само като диша, пък ако нещо се обърка или не стане както аз искам, полудявам. На какво може да се дължи вече се чудя? Нормално ли е? Нещо да си изследвам ли? Иначе и да спя не мога, събуждам се и почва едно въртене. Явно се подготвям за безсънни нощи с бебе и аз не знам. Наистина се старая да внимавам, ама не става. Май ще пробвам да медитирам. Не мога да се понасям, като луда се чувствам. Grinning

Последна редакция: чт, 22 авг 2024, 08:42 от mommy22

# 554
  • Мнения: 3 542
Не знам,но лен искрено ме разсмя😁.Медитацията определено ще ти се отрази добре😂.Аз открай време съм така,но в по-лека форма.Забравям къде оставям разни неща,както говоря забравям по средата на мисълта темата,по 5 пъти казвам едно и също нещо.Иначе пък в ученето нямам грешка.Не забравям,не бъркам.Аз се тунинговам😁 и заминавам на консултация и тонове.После трябва да ходя да си търся рокля,че във вторник сме на сватба.Чехли/сандали не знам дали ще успея да  си намеря.Пуснах още две комплектчета засега от Тему.Иначе бодито е уникално,мечето гащеризон също,но май е за 3-месечно.


Първото е за 10лв,а второто за 8лв.

Общи условия

Активация на акаунт