ми трябва ти изследванията за тромбофилия и консултация с хематолог. Аспирина някой казват че може да прокървиш в началото..
- Публикувана: 30 юли 2024, 19:22 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2024, 07:01 ч.
Аборт. Забременяване и износване след това - Тема 98
Да, да, чакам резултати от тромбофилията и със сигурност ще се консултирам и с други лекари. Имам записани часове, аз още и с лекуващия ми не съм се видяла.
При мен доста хора бяха разбрали, но нямаше как. Спрях да се боядисвам, да ходя на маникюр. Спрях активния спорт след зацапването. Сега не мисля да подновявам боядисването и гел лака, тренирам си вкъщи на пътеката вече. От по-близките хора знаеха само родителите ми и сестра ми. Но не се държаха много адекватно, нито по време на бременността, нито след това. И мисля да им кажа, при евентуална следваща бременност, чак когато започне да им личи. Другите, които знаеха не са ме натоварвали.
При мен доста хора бяха разбрали, но нямаше как. Спрях да се боядисвам, да ходя на маникюр. Спрях активния спорт след зацапването. Сега не мисля да подновявам боядисването и гел лака, тренирам си вкъщи на пътеката вече. От по-близките хора знаеха само родителите ми и сестра ми. Но не се държаха много адекватно, нито по време на бременността, нито след това. И мисля да им кажа, при евентуална следваща бременност, чак когато започне да им личи. Другите, които знаеха не са ме натоварвали.
Меги, то си пише долу в забележка за неинфирмативния резултат. Има наслагване на майчината и бащината ДНК и не може да се каже категорично нормален брой ли са хромозомите или не. Няма данни за отколонения в изследваните хромозоми, но това не означава, че в останалите всичко е наред.
А в Надежда има ли изследвания за тромбофилия, кариотип и т.н.?
А в Надежда има ли изследвания за тромбофилия, кариотип и т.н.?
Здравейте, скъпи дами! За първи път пиша в тази тема, но чувствам необходимост да споделя моята история.
В края на юли за първи път видях двете чертички. С мъжа ми опитвахме за бебе около година, но не се придържахме стриктно и не бяхме напълно фокусирани върху тази цел. Подхождахме спокойно, вярвайки, че когато моментът настъпи, всичко ще се случи. Затова се зарадвахме искрено, че без напрежение сме постигнали успех. След няколко дни, на 9 август, посетих първия си преглед. Там, за съжаление, видяхме много малък плоден сак и беше открит голям миомен възел (около 6 см.), за който дори не подозирах. Миомата затрудняваше виждането на плодния сак, затова се наложи да се направи ехограф през корема, който в този ранен етап не е особено точен. Лекарката ме посъветва да пусна изследване за ЧХГ в същия ден и след 48 часа, а след това да отида отново. Бях под огромен стрес, както може да си представите, но за щастие хормоналните стойности бяха отлични. Отидох на преглед с надежда и този път видяхме сакчето – беше в матката, с малка точица, и всичко изглеждаше добре.
Месец по-късно, в средата на 10-та г.с., трябваше да се върна за преглед, за да чуем сърцето на бебето и да се уверим, че всичко е наред. През това време имах всички симптоми на бременност и четях истории на жени с миоми, които успешно преминават през бременността. Няколко дни преди прегледа обаче забелязах леко кафеникаво зацапване. След като се чух с лекарката, тя ме увери, че това може да е нормално, но също така ми предложи да отида в спешното, ако съм притеснена. Реших да изчакам, тъй като зацапването изчезваше и се появяваше отново, а аз се успокоявах с мисълта, че всичко е наред.
Ден преди прегледа, обаче, забелязах капки кръв. Веднага отидох в спешното, където ме прегледаха обстойно. За мое съжаление, се установи, че сакът е спрял развитието си в 6-та г.с. и е празен – кухо яйце, което налагаше кюретаж. Беше огромен шок за мен, особено след като тялото ми не беше дало по-ранни сигнали за проблема. Прибрах се вкъщи, очаквайки следващия ден, когато щяха да направят процедурата.
Посред нощ започнах да изпитвам силни болки, но реших да изчакам до сутринта. Към 4 часа сутринта обаче болката стана неописуема, с изтръпвания в дясната ръка, придружена от обилно кървене. Веднага тръгнахме с мъжа ми към болницата. Там преживях нещо ужасно – болката и напрежението бяха непоносими, а прегледът беше травматичен. Все пак, лекарят успя да спре част от кървенето и да премахне част от "причината" за кръвоизлива. Последваха многобройни прегледи и различни измервания на миомата, която сякаш всеки лекар измерваше по различен начин (с размери 4х6, 6х8 и 8х10).
Приеха ме за кюретаж, който премина добре. От физическа гледна точка всичко беше наред, но психическият стрес беше неописуем. Условията в болницата бяха трудни, а отношението – пренебрежително. Никой не ми обясни какво предстои или как е минала процедурата, но бях благодарна, че поне си свършиха добре работа и физическите болки, както и кръвотечението изчезнаха скоро след това.
Сега се боря с психичната травма от случилото се. Предстои ми да потърся специалист за премахване на миомата, преди да се опитам отново за бременност. Макар да е безсимптомна, тя вероятно е твърде голяма. Въпреки това изпитвам силен страх от бъдещи прегледи, усложнения при премахването на миомата и евентуален нов аборт. Очаквам хистологичното изследване, което не знам какво би трябвало да ми “каже” и се опитвам да намеря сили да продължа напред.
След като ви четох мълчаливо дни наред, искам да ви кажа, че всички вие сте изключително силни жени и искрено ви се възхищавам.
В края на юли за първи път видях двете чертички. С мъжа ми опитвахме за бебе около година, но не се придържахме стриктно и не бяхме напълно фокусирани върху тази цел. Подхождахме спокойно, вярвайки, че когато моментът настъпи, всичко ще се случи. Затова се зарадвахме искрено, че без напрежение сме постигнали успех. След няколко дни, на 9 август, посетих първия си преглед. Там, за съжаление, видяхме много малък плоден сак и беше открит голям миомен възел (около 6 см.), за който дори не подозирах. Миомата затрудняваше виждането на плодния сак, затова се наложи да се направи ехограф през корема, който в този ранен етап не е особено точен. Лекарката ме посъветва да пусна изследване за ЧХГ в същия ден и след 48 часа, а след това да отида отново. Бях под огромен стрес, както може да си представите, но за щастие хормоналните стойности бяха отлични. Отидох на преглед с надежда и този път видяхме сакчето – беше в матката, с малка точица, и всичко изглеждаше добре.
Месец по-късно, в средата на 10-та г.с., трябваше да се върна за преглед, за да чуем сърцето на бебето и да се уверим, че всичко е наред. През това време имах всички симптоми на бременност и четях истории на жени с миоми, които успешно преминават през бременността. Няколко дни преди прегледа обаче забелязах леко кафеникаво зацапване. След като се чух с лекарката, тя ме увери, че това може да е нормално, но също така ми предложи да отида в спешното, ако съм притеснена. Реших да изчакам, тъй като зацапването изчезваше и се появяваше отново, а аз се успокоявах с мисълта, че всичко е наред.
Ден преди прегледа, обаче, забелязах капки кръв. Веднага отидох в спешното, където ме прегледаха обстойно. За мое съжаление, се установи, че сакът е спрял развитието си в 6-та г.с. и е празен – кухо яйце, което налагаше кюретаж. Беше огромен шок за мен, особено след като тялото ми не беше дало по-ранни сигнали за проблема. Прибрах се вкъщи, очаквайки следващия ден, когато щяха да направят процедурата.
Посред нощ започнах да изпитвам силни болки, но реших да изчакам до сутринта. Към 4 часа сутринта обаче болката стана неописуема, с изтръпвания в дясната ръка, придружена от обилно кървене. Веднага тръгнахме с мъжа ми към болницата. Там преживях нещо ужасно – болката и напрежението бяха непоносими, а прегледът беше травматичен. Все пак, лекарят успя да спре част от кървенето и да премахне част от "причината" за кръвоизлива. Последваха многобройни прегледи и различни измервания на миомата, която сякаш всеки лекар измерваше по различен начин (с размери 4х6, 6х8 и 8х10).
Приеха ме за кюретаж, който премина добре. От физическа гледна точка всичко беше наред, но психическият стрес беше неописуем. Условията в болницата бяха трудни, а отношението – пренебрежително. Никой не ми обясни какво предстои или как е минала процедурата, но бях благодарна, че поне си свършиха добре работа и физическите болки, както и кръвотечението изчезнаха скоро след това.
Сега се боря с психичната травма от случилото се. Предстои ми да потърся специалист за премахване на миомата, преди да се опитам отново за бременност. Макар да е безсимптомна, тя вероятно е твърде голяма. Въпреки това изпитвам силен страх от бъдещи прегледи, усложнения при премахването на миомата и евентуален нов аборт. Очаквам хистологичното изследване, което не знам какво би трябвало да ми “каже” и се опитвам да намеря сили да продължа напред.
След като ви четох мълчаливо дни наред, искам да ви кажа, че всички вие сте изключително силни жени и искрено ви се възхищавам.
Здравей, Ели ❤️
И съжалявам за всичко, което те е довело до тази тема.
Аз съм една от редиците, износили бебче с миома с размери като твоята. След неуспехите преди това, всъщност изкарах една привидно лека бременност - нямах гадене, нямах умора, нямаше нищо видимо за околните. Имах си кървене. Постоянно. 6 месеца. 6 приема по спешност и 666 хапчета, че Адът да е пълен.
Не знам в кой град си, но това, което моята камбанарийка бие е да се поинтересуваш от доктора си, от други доктори, да направиш консултация кога/дали да се отстрани миомата. Но задължително, задължително не взимай само едно мнение предвид. Потърси второ, трето. И намери човек, който да те кара да си спокойна в негови ръце. Аз специално нямаше да се справя без всичкото внимание на следящия ме АГ.
Емоционално ще се справиш след време, но е важно да си го дадеш, колкото ти е нужно. Тук ще намериш и подкрепа и насоки, ако такива са ти необходими ❤️
И съжалявам за всичко, което те е довело до тази тема.
Аз съм една от редиците, износили бебче с миома с размери като твоята. След неуспехите преди това, всъщност изкарах една привидно лека бременност - нямах гадене, нямах умора, нямаше нищо видимо за околните. Имах си кървене. Постоянно. 6 месеца. 6 приема по спешност и 666 хапчета, че Адът да е пълен.
Не знам в кой град си, но това, което моята камбанарийка бие е да се поинтересуваш от доктора си, от други доктори, да направиш консултация кога/дали да се отстрани миомата. Но задължително, задължително не взимай само едно мнение предвид. Потърси второ, трето. И намери човек, който да те кара да си спокойна в негови ръце. Аз специално нямаше да се справя без всичкото внимание на следящия ме АГ.
Емоционално ще се справиш след време, но е важно да си го дадеш, колкото ти е нужно. Тук ще намериш и подкрепа и насоки, ако такива са ти необходими ❤️
Съжалявам, Елица. На прегледа ми преди няколко дни, попитах дали очакваме нещо съществено от хистологичното изследване и отговорът беше отрицателен. Трябва си генетично, даже не знам защо не изпращат всичко за генетично, като от хистологията цитирам - ще стане ясно, че си била бременна, но това вече го знаехме. Надявам се аз да не съм разбрала и да има нещо по същество все пак, но не съм много обнадеждена.